1. Обща характеристика



страница1/6
Дата03.09.2017
Размер0.63 Mb.
#29392
  1   2   3   4   5   6
Недействителност на правните сделки

1. Обща характеристика.


Недействителността е родово понятие и в доктрината няма единомислие по неговия обхват. Едни автори приемат, че съдържанието на това понятие се изчерпва с изброените основания за нищожност и унищожаемост на правните сделки в чл. 26 – 331 и общото между тях е, че те са пороци (юридически факти), които осуетяват настъпването на правното действие на сделката от самото начало или откриват възможност за заличаване на породените от нея правни последици с обратна сила. Според тези автори относителната и висящата недействителност се отнасят до сделки, които не страдат от пороци и могат временно или окончателно да породят или да не породят последици. Ако непораждането на правни последици се приеме като разграничителен критерий, то недействителността ще обхване продажбата на чужда вещ и незавършените фактически състави. Други автори приемат, че недействителността не се изчерпва с посочените в чл. 26 – 33 основания за нищожност и унищожаемост на правните сделки. Това са само две от формите на недействителността, които са уредени общо, а останалите форми на недействителност са уредени всяка – отделно на съответното място, т.е. за тях няма установени общи правила. В съдебната практика е утвърдено второто разбиране, тъй като дори само в ЗЗД законодателят употребява понятието недействителност, за да означи коя да е от възможните й форми (напр. в чл. 26, ал. 4 – в см. на нищожност, чл. 94 – в см. на нищожност, чл. 113 – в см. на нищожност, чл. 135 – в см. на относителна недействителност, чл. 152 – в см. на нищожност, чл. 170 – в см. на нищожност и др.), а когато има предвид някоя от първите две форми или двете заедно, той ги посочва със собственото им наименование (напр. в чл. 34, тъй като при другите форми на недействителност няма реституция).

В чл. 26 – 33 е уредена недействителността на договорите2. Съгласно чл. 44 правилата относно договорите се прилагат съответно към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения (т.е. едностранните сделки). Затова говорим за недействителност на сделките.

Правният институт на недействителността урежда основанията за недействителност, реда за предявяването й, правните й последици и възможността за саниране. В зависимост от формата на недействителността се поставят и специфични въпроси: частична недействителност, реституция, конверсия и др.

Недействителността трябва да се разграничава от незавършените фактически състави, при които няма сделка. При недействителността сделка има, но тя не може да породи правните си последици или ако ги е породила, те могат да отпаднат (по правило) с обратна сила. Недействителността трябва да се разграничава и от развалянето на двустранните договори и отменяването на сделките въз основа на факти, които са настъпили след сключването им (неизпълнение или ненадлежно изпълнение, за което длъжникът отговаря, изявление или поведение на една от страните). Няма недействителност и при сключените под условие сделки, при тях действието на сделката е обусловено от волята на страните при извършването на сделката.

Разграничаването на относителната и висящата недействителност от последиците на сделка на разпореждане с чужд имот и противопоставимостта или непротивопоставимостта на правните последици от сделките на трети лица ще бъде разгледана при тези форми на недействителност.

2. Видове недействителност


В доктрината са правени различни опити за класификация на видовете недействителност: според засегнатия интерес, според последиците и др. Най-голямо практическо значение има класификацията според характерната последица: когато недействителността е абсолютна (има действие за всички), касае се за нищожност, когато сделката поражда действие, но то подлежи на унищожение чрез иск – унищожаемост, когато независимо от обвързващата сила на сделката, тя не може да бъде противопоставена на трето лице, което не е волеизявило – относителна недействителност, а когато сделката не поражда действие, но може да го породи по-късно поради възникването на нов (независещ от общата воля на страните3) факт – висяща недействителност.

При нищожността и унищожаемостта се поставя въпросът за частичната недействителност. Когато порокът засяга цялото съдържание на сделката, тя не може да породи никоя от правните си последици. Възможно е обаче порокът да засяга само част от съдържанието на сделката (напр. само отделни уговорки – за пределите на отговорността, за неустойка, за модалитети, за давност и др.). Когато страните са уговорили нещо в отклонение от императивните разпоредби на закона, тази отделна уговорка не ги обвързва. В такъв случай приложение намира императивно установеното правило. Сделката продължава да обвързва страните, но с това съдържание, което следва от императивните разпоредби на закона, напр. без неравноправната клауза, уговорена във вреда на потребителя. Нищожна или унищожаема може да бъде само част от сделката, когато сделката запазва смисъла си и без недействителната част. В такъв случай може да се предположи, че страните биха я сключили и без недействителните части. Принципът е да се запази максимална част от действието на сделката.


3. Нищожност


Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна, изначална и непоправима (несанируема). Абсолютна е, защото важи за всички и съответно всеки, който има интерес от това, може да се позове на нея. Когато само някой може да се позове на порока, имаме относителност – порокът важи по отношение на ограничен кръг лица и само те могат да се позоват на него. Правно невъзможна е нищожност, която да не важи по отношение на всички – ако сделката обвързва някого, нейният порок не е нищожност. Нищожността е изначална, защото фактическият състав на сделката е опорочен още при осъществяването му и сделката изначално не поражда правни последици. Ако сделката породи действие, никакъв последващ факт не може да я направи нищожна – последваща нищожност е правна невъзможна. Нищожността е непоправима (несанируема), защото никакъв последващ факт не може да компенсира порока. За да възникнат правните последици, всички елементи от фактическия състав на сделка трябва да бъдат осъществени отново. Ако нов факт може да предизвика правните последици на сделката, порокът не е същинска нищожност.

Каталог: assets -> files
files -> Списък на училищата-гнезда в софия-град, за кандидати след завършен VII клас
files -> Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър
files -> Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer
files -> Конкурс за заемане на академична длъжност „Професор по научната специалност
files -> Закон за обществените поръчки 2016 г програма на семинар 24-26 февруари 2016 г., хотел „Св. София
files -> Семинар актуални проблеми на търговското право и гражданския процес
files -> Декларация за съответствие
files -> На избрани нерецензирани научни трудове
files -> Списък публикации


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница