1. Общи положения

1. Общи положения

1.2. Мотиви за изработване на нов Общ устройствен план

1.3. Съвременни изисквания към устройственото планиране

1.4. Цели и задачи на общия устройствен план на общината

1.5. Информационно осигуряване

1.6. Регионална характеристика и връзки

1.7. Историческо развитие на населените места

1.8. Културно-историческо наследство

1.9. Селищна мрежа
2. Териториални проучвания на природната среда

2.1. Релеф

2.2. Геоложка характеристика

2.3. Климат

2.3. Води

2.4. Растителност и животински свят

2.5. Горски фонд

2.6. Зони по Натура 2000

2.7. Защитени местности, природни забележителности
3. Социално-икономически условия и проблеми

3.1. Демография

3.2. Заетост и безработица

3.3. Икономическа база - отрасли

4.1. Общи параметри на жилищния фонд

4.2. Възраст на фонда

4.3. Структура на жилищния фонд по конструкция и етажност

4.4. Благоустроеност на жилищата

4.5. Собственост

4.6. Площни характеристики и жилищна осигуреност
5. Обществено обслужване

5.1. Образование

5.2. Здравеопазване

5.3. Социални услуги

6.1. Пътна инфраструктура

6.2. ВиК инфраструктура

6.3. Енергийна мрежа

6.4. Съобщителна мрежа
7. Екологично състояние

7.1. Въздух

7.2. Води

7.3. Замърсяване на почвата

7.4. Отпадъци

7.5. Шумово замърсяване

7.6. Рискове
8. Опорен план на общината

8.1. Опорен план по начин на трайно ползване на имотите

8.2. Опорен план по видове собственост

8.3. Баланс на територията

9.1. Принципни постановки и по-важни проблеми на ОУПО

9.2. Етапи и фази за изработване на плана

9.3. Обем, съдържание, вид и начин на представяне на проекта на ОУПО

9.4. Изисквания по отношение на културно-историческото наследство.

9.5. Изисквания за състав на проектантски екип

Настоящото планово задание е продукт от пред-проектните проучвания за изработване на нов Общ устройствен план на Община Брусарци. По същество, плановото задание е методическа и информационна основа за разработването на предварителния проект. С него се формулират следните указания, препоръки и задачи:

• 
  Препоръчва методическия подход за разработване на ОУП;
  
• 
  Определя целите и задачите на ОУП;
  
• 
  Осигурява основната информация за състоянието и тенденциите в икономическото, социално, техническо и пространствено развитие;
  
• 
  Предоставя кратка справка за историческото развитие и настоящото състояние на града и съставните селища;
  
• 
  Представя регионалната структура и мястото на града и селищата в нея;
  
• 
  Представя актуална агрегирана информация за основните системи – труд, обитаване, отдих и техническа инфраструктура;
  
• 
  Характеризира екологическото състояние на града и селищата от общината и очакваните негативни изменения;
  
• 
  Определя състоянието на планово-пространствената структура на града и селищата от общината и насоките за пространственото му развитие във варианти. Одобреният от общината вариант става основа за разработване на ОУП;
  

• 
  Определя фазите и етапите за разработване на ОУП.
  

Специфична цел № 1: Развитие и осъвременяване на техническата инфраструктура.

Специфична цел № 2: Развитие на социалната инфраструктура:

Специфична цел № 3: Опазване на околната среда.

Специфична цел № 1: Развитие на растениевъдството.

Специфична цел № 2: Развитие на животновъдството.

Специфична цел № 3: Създаване и развитие на малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция.

Специфична цел № 1: Стабилизиране на заетостта и нови работни места.

Специфична цел № 2: Трудова реализация на безработните и хората в неравностойно положение на пазара на труда.
Общият устройствен план на община Брусарци ще се съобрази и с Целите и Приоритетите новият Общински план за развитие 2014-2020 г., които трябва да бъде приет до края на 2013 г.
1.2.Мотиви за изработване на но Общия устройствен план
Променената обществено-политическа и икономическа обстановка след началото на прехода, рязко ускори динамиката на процесите и коренно измени условията за пространствено планиране и развитие на община Брусарци. С възстановяването на частната собственост върху земеделската земя и реституцията на отчуждените и одържавени парцели и сгради, частната строителна инициатива в общината получи значително развитие.

Икономическата стагнация и началото на икономическото преструктуриране на националната и в частност новозагорската икономика, доведоха до остър финансов дефицит в бюджетите на държавата и общината и рязко спадане, а в някои насоки и прекратяване на инвестициите в обществения сектор.

За територията на община Брусарци няма изработен Общ усройствен план

В същото време Застроителните и регулационни планове на отделните части на града и селищата от общината, правени при абсолютни права на държавата за разпореждане с недвижимите имоти и централизирано планиране на инвестициите, са неактуални и не спомагат (а в някои случаи направо пречат) за управлението на процесите, които протичат в селищната територия.

За всички населени места е наложително изработване на кадастрални карти и кадастрални регистри, които да отразяват актуалното състояние на недвижимите имоти, след което и ПУП – ПРЗ, които да са съобразени с действащата нормативна уредба.

Коренно променените условия налагат различни подходи и принципи на планиране. С частични изменения на отделни застроителни и регулационни планове не би могла да се установи устройствена рамка за балансирано развитие на града в условията на преобладаваща частна собственост, противоречиви инвестиционни интереси и неадекватна наследена планова основа. Най-уязвими се оказаха социалната инфраструктура и зелената система.

Община Брусарци има предимството да се обслужва от една от основните за СЗ район и единствена за област Монтана ж.п. линия: VІІ главна жп линия Видин-Брусарци-Бойчиновци-Мездра/София

Освен това, урбанизационните процеси все по-определено започват да се свързват със свободното време, с организирането на рекреацията и туризма. Консумирането на свободното време налага нови подходи в планирането на градовете и околоградските им територии, променя решително тяхната структура и тяхната подредба, предизвиква създаването на нови структури (селищни образувания), в които се реализира свободното време. Тази тенденция все още не е категорично изявена в Брусарци, но трябва да намери място в една нова устройствена рамка.

Ако към горните добавим инфраструктурните проблеми (водата, канализацията, транспортните проблеми, екологическите проблеми, проблемите със събирането и третирането на твърдите битови отпадъци), се очертава една картина на криза в устройственото планиране, прогнозиране и управление на селищата от община Брусарци.

Всичко това налага изготвянето на Общ устройствен план на община Брусарци.

1.3. Съвременни изисквания към устройственото планиране

Главните фактори и предизвикателства за развитието на българските селища в началото на 21 век са:

- Развитието на пазарната икономика и поставянето на градовете и селата в конкурентни условия;

- Процесите на евроинтеграцията, засилване на транснационалните връзки и възприемането на европейските критерии и изисквания за качеството на градската и селищна среда;

- Развитието на информационните технологии и произтичащата от това глобализация и децентрализация на селищната мрежа, в резултат на промяната на начина на живот и устройството на жизнената среда;

- Демократизацията на обществения живот, засилване на значението на гражданското общество, както и появата на нови “актьори” – фактори в градското и селищно развитие;

- Екологизацията и императивното изискване за устойчиво развитие на селищните общности.

- Отчитане на значението и баланса между двете сфери на управление на развитието на града и селищата - бюджетна и пазарна;

Устройството на територията във времето на прехода към свободна пазарна икономика и демократична правова държава, са под силното влияние на коренните промени в законовата и нормативна уредба, както в областта на ТСУ, така и в други области на стопанството и обществения живот.

Приеха се основни закони, които имат съществено влияние върху териториалното и селищно устройство и развитието на населените места¹, както и едни съвсем различни от досегашните механизми за регулиране на процесите в територията.

Като главна нова цел на териториалното и селищно устройство, днешният етап може да се определи: “Осигуряване на защита и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес, както на юридически лица – държавата, общината, фирми, организации, така и на всеки отделен гражданин”. Паралелно задължително изискване е създаването на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на града и съставните селища в хармонично единство на урбанизираните структури със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия при отчитане и на регионалните компоненти.

За осъществяване на тази цел и условие, освен типично присъщите и традиционни задачи², общият устройствен план следва да реши и някои нови:

Да осигури възможно най-добър баланс между частните и обществените интереси. Това е най-трудният и най-конфликтният момент. Планът трябва да защитава и гарантира частната собственост, но в същото време следва да дава възможност за реализация на доказани обществени интереси. Важен елемент от тази задача е и балансът между отделните и различни частни интереси.

Да равнопостави различните видове собственост. В определяне на функционалните зони и предвижданията за функционално използване на терените, планът трябва да равнопостави всички видове собственост. Когато определени мероприятия от обществен интерес имат търговска привлекателност, то за реализацията на тези мероприятия следва да се дава възможност на всички собственици и инвеститори, включително и частни.

Да определи точно режимите на прилежащите към регулационната граница на града извън-селищни територии при съобразяване с плана за земеразделянето.

Да осигури възможности за по-оперативно действие на общинската администрация. Общият устройствен план трябва да бъде оперативен инструмент в ръцете на общинската администрация за ефективно управление на селищната територия. За тази цел той следва да е едновременно достатъчно ясен и точен и да е с възможности за бързо привеждане в съответствие с новите условия и изискванията на конюнктурата.

Тази задача е изключително важна, тъй като в настоящия момент процесите в икономиката и пространственото изграждане на средата са с висока степен на непредвидимост (дори и в по-близко бъдеще). Много бързо изменящите се условия могат да направят и най-добрият план неприложим, ако той не съдържа в себе си възможности за развитие и промяна.

Следвайки нормативните изисквания, Общият устройствен план на община Брусарци трябва да съдържа мотивирани проектни решения за:

1. 
   Структура на територията – устройствените зони за обитаване, производство, рекреация, природозащита, природо-възстановяване, комуникация и инфраструктура.
   
2. 
   Строителните граници, в т.ч. и терените за ново градско развитие, при отчитане собствеността на гражданите, ограничителите и стимулаторите за териториално развитие.
   
3. 
   Строителните зони, границите им, начинът на застрояване и основни параметри на застрояване (интензивност, плътност, височина и др.)
   
4. 
   Главната и обслужваща улична мрежа.
   
5. 
   Трасетата и обектите на инженерната инфраструктура.
   
6. 
   Защитените архитектурни, културни и др.зони и обекти - паметници на културата.
   
7. 
   Обектите за обществено обслужване от система "образование", "култура", "здравеопазване", "спорт", култура и др., които се изграждат със средствата на общината и държавата и са от особена важност за града.
   
8. 
   Екологически мероприятия, параметри и изисквания за повишаване стандарта и качествата на околната среда.
   
9. 
   Ландшафтно и композиционно естетическо оформяне на града, прилежащите квартали и крайселищната територия.
   
10. 
    Мероприятия за устойчивост на социално-икономическото развитие и съпътствуващите ги устройствени условия.
    
11. 
    Разчети за баланса на територията и други важни териториални показатели.
    
12. 
    Зоните с висока концентрация на обекти от обслужващия сектор със стопанско предназначение.
    

ОУП – на община Брусарци да се разработи за перспективен срок от 20 години, т.е. планов хоризонт 2035 година. Урбанистичната хипотеза да се разработи с планов хоризонт 2040 година.

Пълнотата на информацията по различните функционални и интегриращи системи, е гаранция за задълбочеността на анализа и правилността на определените за решаване проблеми.

Информационното осигуряване на проекта да се обезпечи по две направления:

Агрегирана информация за община Брусарци от данни на Националния статистически институт (НСИ ):

- население – брой, полова структура, възрастова структура, естествен и механичен прираст, и др;

- обитаване – жилищен и сграден фонд- брой, площи (кв.м.²),етажи и т.н.;

- икономика – брой фирми, фирми по брой на заетите, продукция, основни стопански показатели;

- социална инфраструктура

- образование -брой учебни заведения по вид, брой учащи се по вид учебни заведения; брой класни стаи и кабинети и др.;

- здравеопазване - брой здравни заведения по вид; брой болнични легла; брой лекари и стоматолози и др.;

- култура - брой обекти по вид, капацитет но обектите и др.)

- техническа инфраструктура : дължина на пътната /уличната мрежа - (км);

- дължина и относителен дял на благоустроената улична мрежа; (км. и % от общата дължина); брой АТЦ и др.

• 
  околна среда – емисии на вредни вещества в атмосферата и т.н.;
  
• 
  туризъм - средства за подслон (бр.), легла (бр.), легладенонощия в експлоатация, реализирани нощувки, приходи от нощувки (хил.лв.);
  

- териториални ресурси - размер (площ) на територията - (км²), баланс на територията -земи по вида на тяхното, ползване - (км²) и % от общата площ на територията

Информация по отрасли и функционални системи и планировъчни райони, представена от съответните отдели и служби на общинската администрация, Териториалното статистическо бюро – град Монтана (ТСБ), Общинска служба “ Земеделие ” – гр. Брусарци, Бюрото на труда и безработицата – гр. Лом с филиал в гр.Брусарци, Регионален инспекторат по образование – гр. Монтана, Регионална инспекция по здравеопазване; Регионална служба “Социални дейности”, Браншови структури (Туризъм, Търговия и др.) и служби и институции, разполагащи с информация, необходима за разработването на ОУП според оценката на проектантския екип и със съдействието на общинската администрация.

Приложената информация в текстовите и таблични материали към ОУП да се придружава от данни за източника, от който е представена.

Източници за информация със стратегически, планов и друг оперативен характер са съществуващите Национална концепция за пространствено развитие на Република България (2013-2025 г.), национални Оперативни програми и секторни стратегии, Регионалния план за развитие на Северозападния район за планиране (2014-2020 г.), Областната стратегия за развитие на област Монтана (2014-2020 г.) и Общинския план за развитие на община Брусарци (2014-2020 г.) .

Община Брусарци има предимството да се обслужва от една от основните за СЗ район и единствена за област Монтана ж.п. линия: VІІ главна жп линия Видин-Брусарци-Бойчиновци-Мездра/София.

Железопътния транспорт допълва транспортното обслужване на община Брусарци, като обслужващите пунктове са ж.п. гара Брусарци и ж.п. спирките Дъбова махала и Крива бара.

По новото териториално деление община Брусарци е в състава на Северозападния район. Новият териториален обхват на Северозападния район, определен в съответствие с изискванията на Регламент на ЕС 1059 / 2003 се формира от областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен (ниво NUTS 3) ³ с общо 51 общини.

Той е част от района на ниво NUTS1 „Северна и Югоизточна България”, който включва още Северозападния, Северния централен и Югоизточния район,съответстващи на нивото NUTS2. В териториалния обхват на Северозападния район (ниво NUTS 2) са включени областите: Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен (ниво NUTS 3) с общо 51 общини.

Делът на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І-ви клас е съответно 0,2% и 11,4% от общата дължина на пътищата в района. По отношение осигуреността с висококласни пътища (387 км) СЗР е с по-ниски стойности от средните за страната.

Индикатор за транспортната достъпност е “средната отдалеченост на населените места, мерено по пътна мрежа” (км). При средна за страната стойност на показателя за 2010 г. – 7,9 км, за СЗР същият е 8,5 км. За области Враца средната отдалеченост е 10,4 км, Видин – 9,7 км и Ловеч – 9,6 км. С по-добра транспортна достъпност са области Плевен – 6,7 км и Монтана – 7,9 км.

Железопътната мрежа на територията на района е с обща дължина 642 км, или 15,7% от жп мрежата на страната. Като индикатор за обслужеността на територията със ж.п. мрежа се използва “средната отдалеченост на населените места, мерено по ж.п. линии” (км). При средна стойност на този индикатор за страната– 6,0 км, за СЗР тя е 6,1 км. По области в района тя варира от 7,3 км (област Плевен) до 4,5 км. (област Враца).

Като крайдунавски район, на територията му функционират 2 по-големи пристанища – Лом и Видин и няколко по-малки, с локален характер – Оряхово, Сомовит и Никопол. Някои от пристанищата са и гранични “вход-изходи” с фериботни връзки с румънски пристанища Видин-Калафат, Оряхово-Бекет и Никопол-Турну Мъгуреле.

Принадлежността на СЗР към Дунавското крайбрежие е фактор за преодоляване на негативите на периферното му положение. Реката, чрез съществуващите и потенциалните външни “вход-изходи”, дава възможности за отварянето на територията към останалите европейски крайдунавски региони. Потенциалът в това отношение все още не е напълно осъзнат и използван, независимо, че по линия на трансграничното сътрудничество се реализират редица проекти. Дунавската стратегия на ЕС е друг инструмент за отключване на потенциала на района.

Потенциалните измерения на транспортната достъпност на СЗР следва да бъдат оценявани положително от стратегическа гледна точка благодарение на това, че той се явява пресечна точка на два трансевропейски транспортни коридора - № 7 и № 4. Позитивите от това също са с бъдещи измерения, тъй като и двата еврокоридора към момента са повече намерения отколкото реалност.

Периферното положение на части от района ще губи от отрицателните си характеристики след предстоящото откриване на “Дунав мост ІІ” (Видин-Калафат), с което ще се разширят възможностите да допълнително “отваряне” на националната територия към съседни страни. В това отношение периферността на района има своите потенциални дивиденти с национално значение. Този мост е предпоставка за реализацията на Еврокоридор № 4, пресичащ територията на СЗР.

В структурата на поземления фонд на областта преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 69.1 % от цялата й територия. Горският фонд обхваща 23.4 % от областта, а на урбанизираните територии се 3.9 %. Останалите територии са за водни площи, добив на полезни изкопаеми, транспорт, инфраструктура .

Областен център e град Монтана, които е важен опорен център в Северна България и четвърти по големина град в Северозападния район за планиране.

Община Брусарци е една от малките общини по територия в областта. Територията й е 194.4 км² и само община Медковец (191.1 км² ) е по-малка от нея . Граничи с общините Монтана, Лом, Медковец и Ружинци . Географското положение на общината се оценява като благоприятно от гледна точка на възможностите за нейното развитие. Те в много голяма степен ще зависят от възможностите за интегриране на община Брусарци със съседните области и общини и създаване на предпоставки за общо използване на ресурси и потенциали за развитие.

Постоянното население към 01.02. 2011 г. наброява 5 078 души, което е 3.4 % от населението на областта. Развитието на демографските процеси в общината през последните 10 години навлезе в неблагоприятна фаза, характеризираща се с влошаване на режима на демографско възпроизводство и постепенно намаляване броя на населението. Този процес се продължава да се задълбочава с всяка изминала година.

Община Брусарци обхваща 10 населени места, от които 1 града и 9 села. В структурата й главно място заема град Брусарци, който изпълнява функции на икономически, транспортен и обслужващ център. Тази роля на гр. Брусарци в миналото и сега, е формирала територия, в която неговото влияние и връзки с населените места, се проявяват доста силно. Тези връзки са най-силни в границите на общината и постепенно намаляват в границите на областта. Принос за това има и транспортно-комуникационната система в тази част на страната, която улеснява достъпа до града и обслужването на населението.

Община Брусарци е разположена в Северозападния район за планиране. Местоположението на град Брусарци предлага удобен достъп до Видин, Монтана, Лом и София.

Град Брусарци е общински център, което определя редица предимства за развитието на града по линия на представена местна администрация и деконцентирани държавни служби. Те са свързани с възможности за по-бързо обслужване на бизнеса и по-добър достъп до информационно и проектно обслужване, свързано с европейски програми и фондове

Регионалните връзки на общината се определят и зависят от няколко групи фактори, които са трябва да се отчетени при разработването на ОУП на общината, а именно:

• 
  икономически фактори – потенциалите за развитие на града и селищата са многостранни и създават възможност за развитието на селско стопанство базирано на агроекологичен потенциал на традициите и на производствения опит на населението.
  

• 
  социални фактори - голяма част от обектите на периодичното и епизодичното обслужване в рамките на общината, са изградени в града. В най-голяма степен това се отнася до подсистемите образование, здравеопазване, административно и правно обслужване, култура и др.
  
• 
  технически фактори - регионалните връзки се определят и от схемата на магистралната инженерна инфраструктура и преди всичко в областта на водоснабдяването, електроснабдяването и транспорта;
  
• 
  демографски потенциал – общинския център попада в категорията много малки градове с население около 1200 хил.души, което покрива необходимата критична демографска маса за развитието на града.
  

Локалните връзки в границите на общината ще се развиват на основата на единната техническа инфраструктура, отдиха и териториалните потенциали. Поради недостиг на общински терени в регулационните граници на града, някои обекти на комуналното стопанство могат да се изнесат или да се локализират нови в други части на общината и крайградската зона на града.

ОУП определя най-общо номенклатурата на тези обекти от градското стопанство, които ще бъдат локализирани извън регулацията на гр.Брусарци и тяхното приблизително местоположение, а така също и развитие на транспортно-комуникационната система, която ще осигури регионалните и локални връзки..

Членството на България в ЕС дава възможност да се използват средства от Европейските фондове за развитието на града и селищата от общината. Концепцията на новия устройствен план на общината трябва да се базира на варианти на социално-икономическо развитие, които отчитат предизвикателствата на членството на България в ЕС и възможността за ползване на средства по различните оперативни програми, включително Националната оперативна програма за регионално развитие. Възможностите за ползване на Европейските фондове и тяхното обвързване с конкретни проекти, имащи отношение към развитието на града и селищата от общината, ще бъдат важен елемент на градоустройствената концепция.

Киселево е много старо село. В горите наоколо преди Освобождението са намирали убежище хайдути със своите дружини - хайдут Велко, Точо войвода, Сръндак войвода, Чавдар войвода, Станко войвода, Пуйо войвода, Иван Кулин. През 1890 г. е имало 35 къщи с 250 жители.

В стари документи Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала. Народното предание извежда названието на селото от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан. Според други изследвания е заселено от някой си Ахмед арнаутина с прякор Дубата. Дуба се наричала голяма лодка, с която по Дунава се превозвали пътници и стоки. Ахмед получил земя от видинския Хюсеин паша за заслуги. Имотът не бил голям, но той заграбил от околните села и така уголемил владението си. Съградил кула, направил воденица и с ангария прокопал вада. По този начин се образувал чифлик. Там заселил най-напред няколко къщи от двете страни на вадата. Постепенно броят на къщите достигнал 20, като жителите работели земята на изполица. След Освобождението селяните откупили земята от наследниците и станали нейни стопани. През 1890 Дъбова махала имала 29 къщи и население от 201 души. Значителна част от жителите са преселници от Белоградчишките села.

Първоначално Княжево, махала е била във владение на Ибрахим ага и се казвало Ибрахимова махала. Впоследствие било населено от някой си арнаутин Ислям и наречено на негово име — Ислям махала. По-късно е преименувано на Княжева махала, но сред местното население до днес е по-известно под името Щъркова махала.

Крива бара е създадено в края на 18 век от преселници от Плевенско. Причината са войните между Осман Пазвантоглу и Тръстеникоглу за надмощие в Плевенския край, от които страда най-много местното българско население. Говори се за двама братя, които първи пристигат в този край и са впечатлени от отсъствието на турци. За един сезон цялото им село се пренася в територията в близост до река Гаговишка, от която идва и името на селото Крива бара.

Няколко пъти селото е било сполетявано от епидемии, поради което е изгаряно напълно и премествано на друго място, но пак край реката.

През 1923 година селото е в центъра на Септемврийското въстание. В него загиват 5-ма участника.

Старото име на Дондуково е Татар Махала или маала.Създадено е от черкези и други народности от Русия, преселени чрез спогодбата на тогавашна Русия и Турция за обмяна за населението-христяни за мюсюлмани. В началото тези хора са били истинско бедствие за другите села, защото освен да крадът и грабят от реколтата на другите, просто друго не умеели. Има случаи на съпротива от страна на другите села, като пример е Тодор Сириняра от Крива бара, който с проста тояга е ликвидирал 12 човека от Татар махала, опитващи се да му ограбят реколтата.

Писмените паметници сочат, че корените на Василовци датират от 18 век, когато хора са населявали отсрещния (десния) бряг на река Лом. След наводнение селяните са започнали заселване на левия бряг. Местните хора обаче разказват легенда, според която мъж на име Васил отглеждал голямо стадо овце на точно това място, оттам и името на селото.

1.8. Културно-историческо наследство
Паметниците на културата, според данните на НИНКН са както следва:

1. Брусарци, историческо място „Хайдушки дол”, 1 км. южно, исторически паметник, местно значение;

2. Брусарци, място на сражение, м. „Манастир”, 1 км. южно, исторически паметник, местно значение;

3. Брусарци, историческа местност, м. „Падината”, 1 км. южно, исторически паметник, местно значение;

4. Крива бара, Антично селище, м. „Алогите”, до р. „Луда бара”, археологически паметник, местно значение;

5. Крива бара, Керамична работилница, м. „Лебедов град”, 3 км. южно, археологически паметник, местно значение;

6. Крива бара, Антично селище, р. „Луда бара”, 3 км. южно, археологически паметник, местно значение;

7. Смирненски, Антично селище, м. „Горелите круши”, 0,5 км., западно, археологически паметник, местно значение;

8. Смирненски, Античен некропол, м. „Манастира”, 4,5 км., източно, археологически паметник, местно значение;

9. Василовци, Гроб на поп Димитър Иванов, в църковния двор, исторически паметник, местно значение;

10. Василовци, Историческа местност „Липена”, 3 км., южно, исторически паметник, за сведение;

11. Василовци, Партизансик лагер м. „Липена”, свален, исторически паметник, за сведение;

12. Василовци, Антично селище, м. „Балабанова могила”, 4 км., северозападно, археологически паметник, местно значение.

1.9. Селищна мрежа

Община Брусарци е създадена с указ № 2295/ ДВ брой 101/26.12.1978 г. които определя седалищата и състава на общините в Република България. Селищната мрежа в територията на общината се е формирала в зависимост от природните и теренни условия и с оглед развитието на поминъка на населението. Тя се състои от 10 селища, 1 града и 9 села.

Съгласно Наредба № 7 на МРРБ/22.12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони селищата от община Димово попадат в следните категории⁴:

• 
  в категорията “ много малки градове” - гр. Брусарци 1208 жители;
  
• 
  сред села (с население от 1000 до 2000 жители) – 2 села: с. Васильовци1283 жители и с. Крива бара 1050 жители;
  
• 
  малки села (с население от 250 до 1000 жители) - 2 села ; с. Дондуково 392 жители и с. Смирненски 497 жители
  
• 
  много малки села (с население до 250 жители) - 5 села : с. Одоровци 25, с. Дъбова махала 103, с. Кнежева махала 133, с. Буковец 182, с. Кисельово 205 жители;
  

Високият брой на населените места в общината, обуславя и високата стойност на показателя „гъстота на селищната мрежа” – 3.1/100 км² (при 4.7/100 км² средно за област Монтана и 3.6/100 км² за страната).

Градското население (степента на урбанизация) в област Видин е 63.3 % - много по-ниска от средното за страната (72.5%), но съвпада с това на СЗ район (63.2 %).

По степен на урбанизация, община Брусарци е на предпоследно място в областта с 23.8 % градско население (на първо е община Монтана 81.3 %) и много по- ниска от средната стойност за страната - 72.5 % и средната стойност за областта – 63.7 %. Това определя урбанистичната структура на общината като моноцентрична. Останалата демографска маса 76.2 % е разпределена в сравнително равномерна мрежа от села. Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самозадоволяващ се производствен характер. Като цяло, в селата липсват възможности за трудова заетост, обезпечаваща жизнената кариера на младите хора.

Структурата на първичния социален сервиз е почти огледален образ на тази категория селища и възрастовия профил на населението им. Само в 2 от общо 10 села има функциониращи училища (Васильовци и с. Крива бара ). В повечето села няма лекарски практики. Центърът компенсира с пълен набор от сравнително добре развити услуги на селищно и общинско ниво.

В сравнителен план сред населените места по степента на развитост на селищните си функции се откроява общинския център гр. Брусарци. Интегриращите му възможности са основно по линия на административните и някои от социално обслужващите му функции - здравеопазване и социални дейности. По отношение на икономическите и на другите обслужващи функции и влиянието им върху останалите селища в общината гр. Брусарци изпитва силното конкурентно влияние на гр. Лом и Монтана.. Това е обективна даденост, която следва да се отчита при разработването на Общия устройствен план на общината.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики – всички са електрифицирани и водоснабдени, но в тях липсва канализация.

Като пространствена структура, селищната мрежа е добре развита, балансирана върху цялата територия на общината. Дисбалансът (поляритетът) се дължи на демографските и функционални характеристики. Общината има нужда от целево създаване на един или два допълващи центъра – с. Васильовци и с. Крива бара..

Снежната покривка се задържа в порядъка на 40 – 70 дни в годината, а средната и дебелина е от 10 до 20 см.

Средногодишната сума на валежите е 585 мм, разпределена по месеци както следва:

Средногодишната температура на въздуха е 11,6оС с изразен минимум през януари/ - 2,1о С/ и максимум през месец юли / 23,4о С/.

През територията на общината преминават реките Лом и Неченска бара. Река Неченска бара извира от северните склонове на Широка планина в Предбалкана, на 476 м н.в. под името Гюргичка бара. До язовир "Гюргич" тече на север в дълбока и залесена долина. От село Гюргич продължава в североизточна посока и преди шосето Монтана — Видин в нея отдясно се влива река Карачица и се образува същинската река Нечинска бара. Влива се отдясно в река Лом на 77 м н.в. в близост до село Дондуково. Дължината и е 30 км. Площта на водосборният басейн на река Нечинска бара е 222 км², което представлява 17,9% от водосборния басейн на река Лом.

Равнинният характер на релефа, естественото плодородие на почвата и възможностите за механизирана обработка са предпоставка за развитието на растениевъдство, главно в отглеждането на зърнено–хлебни, зърнено–фуражни и технически култури, лозя и овощни градини, а наличието на пасбища създава условия за развитие на животновъдство.

Равнинният характер и малките наклони на водните течения не предполагат развитие на ерозионни процеси.

Санитарното състояние на горите в района на стопанството е сравнително добро.

Лесоустройственият проект на ДГС осигурява добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд, като основните насоки на организация на горското стопанство в общината са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съоб­разно функциите им.

• 
  Отразяване на актуалните границите на горите с различно предназначение, в т.ч. на вододайните зони, както и устройствения им статут, съгласно Закона за горите.
  

• 
  В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, при пълно запазване на водоохранните и почвозащитни функции на гората.
  

• 
  Борбата с водната ерозия ще се води със залесителни мероприятия и правилно извеждане на сечите за подмладяване.
  
• 
  В мелиоративните гори и земи основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, влагозапасяване на почвата.
  

• 
  Режимът на устройство на горските територии да бъде без право на застрояване.