„Предсмъртно”/”Борбата е безмилостно жестока…”/ - Никола Вапцаров 1. Основен мотив: - нуждата от промяна на световното устройство и осмисляне на личното участие на всеки човек в този процес;
- въпросът - За какво си заслужава човек да умре? – личната саможертва показва, че това, за което се бориш, е значимо; 2. Създаване на творбата: - написана непосредствено преди смъртта на поета;
борбата е бунт, който може да завърши със смърт, но да бъде начало на ново духовно битие, защото отвежда към безсмъртие;
3. Композиция на творбата: - стихотворението се дели на две части – първите 6 стиха разглеждат мотива за саможертвата, а последните 2 – мотива за безсмъртието;
- творбата се гради на конфликтност: борбата е безмилостно жестока, но и епична; „аз паднах” – „друг ще ме смени”; живот – червей;
- изповеден, топлосърдечен тон на общуване /”народе мой”/; 4. Борбата като бунт на човека - Азът се слива с мъжествените борци и мъченици на свободата;
- „някаква си личност” – идеята за многолюдност на борците;
- желание да оцени приноса на личността; 5. Ролята на личността и саможертвата в борбата - „Аз паднах. Друг ще ме смени…” – разбиране за стойностите на отделния живот в хода на историята;
- „паднах” = загивам, жертвам се за народната свобода;
- „Друг ще ме смени…” – заветът на бунтовника към поколенията;
- последното двустишие дава как любовта към народа определя мотива за духовно сродяване; героят е част от своя народ /”Но в бурята ще бъдем пак със теб..”/ ?Сравнете бурята при Вапцаров с бурята при Ботев /”До моето първо либе”/? 6. Образът на смъртта а/ като конкретно случване
смъртта като безвъзвратен край на живота; край на материалното начало у човека;
смъртта е драматично сливане с първоначалата – земята, червея;
любовта към народа превръща жестоката борба в епопея на раждащото се „утре”, правдата и достойнството;
Вапцаров рисува обобщаващо всички страдащи; идеята за единност на героя с народа;
7. Стихотворението като равносметка - героят трябва да осмисли преживяното време както в обществен, така и в личностен план;
- той знае, че делото му е значимо; вярва в бъдещето и тази вяра го крепи, но това не прави момента по-лек;
- ясно е, че пред лицето на голямата цел отделната личност няма значение, но нещо в него трудно приема това твърдение;
- разрешението в случая се оказва любовта - с изречението „Защото се обичахме” се примиряват приемането и отхвърлянето на смъртта; 8. Използвани изразни средства Предсмъртното стихотворение на Вапцаров съдържа 3 важни елемента:
борбата - /в началото/;
личността /човекът/ - в средата;
любовта – в края;
в стихотворението като че ли са използвани изрази клишета, но ние не ги приемаме схематично, а като дълбоко личен възглед и изказ; това се дължи както на сюблимността на момента, така и на подредбата, която използва Вапцаров;
обединението на борбата и любовта около личността цели да ни покаже уникалността на преживяването