„ Занемелите камбани” – Елин Пелин
1. Основен проблем в творбата
- постигане на познание чрез изстрадване на собствените грешки и заблуди в търсене на абсолютната хармония със света и с Бога
- основополагащ аспект е случването на чудото със занемяването и новото позвъняване на църковните камбани
2. Особености на творбата
а/ заглавие
-
ориентира към случката в повествованието/чудото/;
-
предполага средата и атмосферата, в които протича действието / камбани – църковна обител/;
-
загатва за „чудото” като основополагащ елемент в събитийния план /”занемяването” на камбаните – необикновен факт, предопределен от предполагаем значим акт/;
б/ експозицията
-
въвежда в атмосферата на тържествена празничност /”На другия ден беше Успение Богородично…”/;
-
налага образът на камбаните като ключов в постигането на празничния и тържествен дух на събитието;
-
подчертава значимостта и изключителността на събитието, неговата всеобхватност и многолюдност;
-
особената стойност на празника / християнски, общовалиден, но и значим за манастира/ -предпоставка за изключителната напрегнатост и смут в душата на стария игумен
3. Образът на стария игумен – носител на новите смислови внушения
- духовното състояние на героя – смут, тревога, припряност /Готов ли е за празника?/
- авторът разкрива психологическото му състояние чрез повишена употреба на глаголи за активно действие /погледна, качи, мина, слезе/; оценъчна обобщителност – „От два деня тоя добър старец не беше почивал.”
- акцент не върху светостта, значението и тържествеността на празника на празника, а върху неговото обглеждане и възприятие в хорските очи /”Ще дойдат всякакви хора – и прости, и знатни. И Владиката може да дойде.”/
- определящ съзнанието и поведението на игумена е проблемът за зримите чистота и ред; преклонение пред материалните форми като единствен обект на внимание /заменят душевната чистота/;
- съчетава вътрешна конфликтност – доброта и Божия себепосветеност – подменени философски ценности /материалното над духовното/
4. Преобърнатите християнско-религиозни стойности – предпоставка за „занемяването” на камбаните /първото чудо/
- средище на конфликта между лъжовни и вечните ценности е малката „ниска и стара черквица”, „градена в кой знай кои години” – вечност, старинност; „запомнила старите царе” – дълговечност, съхранена родова и историческа памет; „преживяла робството” – жизнена устойчивост и неуязвимост в изпитанията на времето;”благословила новото царство” – роля на съдник в настоящето;
- същност на конфликта:сблъсък на два типа отношение към божественото – на игумена /носител на материалното/ и на измъчената и отчаяна жена /носи естествената интимно-съкровена връзка между човека и Бога, духовен контакт/;
- разгръщане на конфликта: пренебрегнати традиции /не се влиза в църквата преди да ударят камбаните/; външния вид на посетителката; незначителния й дар /на фона на богаташките дарове/;
- смислови аспекти на конфликта: противопоставяне между зрима и вътрешно човешка чистота, показност и съкровеност, празничност и отчаяние, богатство и бедност;
- превес на материалното и показното – предпоставка за небесната санкция /занемяването на камбаните/;
5. Чудото на „занемелите” камбани
- предхождано от предпразничната суетня, но непредположено от инцидентния сблъсък в черквата;
- обвързано с ефекта на „излъгано очакване” – всеобщата настройка е за посрещане на сакралния миг, свързан с удрянето на камбаните, за настъпване на празнично очистение;
- чудото –безмълвието на камбаните, внушено чрез антитезата между очаквано и несбъднато; миг на върховно изпитание на човешкия разум, духовност и вяра; смут, ужас, сцепенение и страх;
- чудото е санкция и поличба за престъпени свети закони;
- предпоставка за постигане на нравствено просветление; за хармонизиране на погрешния ценностен модел със стойностните християнски повели;
6. Чудото на „екналите” камбани – чудо на възстановената хармония и на постигнато единение с Божиите и човешки нравствено-етични и духовни изисквания
- прозвучалите камбани показват възстановените хуманни и християнски ценности;
- символно послание за необходимия и стойностен модел на духовно поведение;
- потвърждение на идеите за потребност от живи, действени добродетели като състрадание, милосърдие, искреност, духовна щедрост и чистота.
Сподели с приятели: |