1 Открива се основния проблем,върху който е фокусирана



Дата05.12.2018
Размер72.5 Kb.
#107122
МАТУРИ-ФИЛОСОФИЯ-2008
Mатериали за подготовка

I. Написване на есе.


1.Указание за изготвяне на философско есе.

Основни етапи в подготовката на есе:



1.Анализ на тема:

1.1.Открива се основния проблем,върху който е фокусирана темата

1.2.Мястото на проблема в позицията на автора

2.Мозъчна атака:

2.1.Да се запишат всички идеи ,които се появяват във връзка с темата,колкото и абсурдни да са те

2.2.Да не се прилага никаква автоцензура

3.Формиране на работна теза:

3.1.Уточняване на личната позиция

3.2.Окончателна теза ,която ще се защитава(на този етап човек си задава въпроси,които евентуални биха му задали опоненти)

4. Изготвяне на план:

4.1.Това е логическо подреждане на мислите

4.2. Аргументите се подреждат по значимост(при философско есе аргументите са философски позиции и постановки)

5.Допълнителна информация:

5.1.Търсят се аналогии в частните науки или научно доказани факти



6.Написване на текста:

6.1.Пише се в 3л.мн.ч(не се използват местоимения)

6.2.Да има логическа връзка между всички „за” и „против”

6.3. Еиковият изказ да е естествен и свободен

6.4.да се избягват самоцелни остроумия и емоционална приповдигнатост
Структура на есето:

1.Увод-в него се разглежда съдържанието на поставената тема(какво казва автора и защо)

2.Основно изложение:

2.1.Логическа верига от аргументи и контрааргументи на поставената тема(на база теза-антитеза)

2.2.Извежда се личната позиция

3.Заключение:

3.1.Потвърждава се личната теза(ако в увода има прогноза,то в заключението има потвърждение на тази прогноза)

2.Примерно есе:
Занимаването с философия-път към дълбоко отчаяние

или порив към върховно благо

Голям и необятен е светът за човека,много са хората в него,много са всички живи същества,много са животите,определящи този свят такъв какъвто е.Светът е всичко,до което човек може да се докосне,дори допирът да не е до неговата кожа,а до неговата душа.Вътрешно или външно,съзнателно или несъзнателно ,хората живеят в един свят ,но и един свят живее в тях.Кой от световете е по-значим за тях,кой ги определя като субекти?Въпроси,които заслужават отговор и ,с които някой трябва да се заеме.Едни от най-общите,едни от многото въпроси,които са задавани и се задават във философията,чиито отговори са подлагани на промени и съмнения.Това са въпроси,лутащи се между истината и лъжата,разпънати между реалността и въображението,разграничаващи разликата между даденото ни по принцип и взетото.От две въпросчета толкова разсъждаване,ами ако въпросите са повече,какво тогава?Еми,тогава от мислещ човек ставаш философ и мисленето става твоя свят.

Хубавото е ,че във всеки случай мисълта не е излишна,а е най-доброто,което може да се направи.

Философът може да мисли,обмисля,разсъждава и накрая винаги да достигне до отговори и решения достоини за неговата собствена мисъл.Не може да измисли нещо повече от това,на което е способна мисълта му.Затова занимаването с философия може да се превърне и в път към отчаянието и в порив към върховно благо.

Когата се говори за философия не може да не се говори за мислене,разсъждаване и оттук за въпроси и отговори,за задачи и решения.Човек иска да знае,за да може,да може,за да продължи напреди все напред.Това е човешкия порив в живота и няма как по друг начин да е,не трябва да се остава по средата на пуст път,без начало и край,трябва да се продължава напред и напред,дори и по кривите пътеки,но все напред.За тази цел се преминават препятствия и дупки и пътят се прочиства и изправя с всеки следващ прескок.Колко ясна,права е всяка една магистрала зависи от откритите отговори на въпросите,изпречили се на пътя?А,нивото на мисловността расте с броя на преминатите препятствия.

Нормалността на живота тече с мисълта и той се превръща в анкета с въпроси и отговори.Нормално е да се пита и да се търси отговор,но понякога е нормално и да не се отговаря.Има въпроси без точни отговори,но все пак има и някакви предположения.Опитвайки се да се решат ,задачите понякога стават лабиринт и крайщата са множество.От къде ще се излезе-пътят към отчаянието,пътят към върховното благо,пътят към голямото въображение или пътят към лудостта?Като кръстопът с епицентър философията и крайща-задънени улици.

Някой казват,че многото мислене не води на добре,но хората много неща казват,понякога грешни,понякога верни,но те са недоверчиви съшества.Дали е истина или не е,кой как иска да си отговори!В моментите на трудност,страдание,човек се затваря в собствения си свят,заключва се,гълта ключа и остава сам с мисълта си.Замислен,размишлявайки над живота,той си задава въпроси и не намира отговори.Поемането на пътя на отчаянието е факт и задънената улица може да е последната достигната и да няма гориво за връщане назад.Плач и сълзи потикнати от отчаянието-безизходна ситуация,ако нямаше въображение.Обикновеността,ежедневието карат да се мисли,мисленето отчаива и идва редът на въображението,помагащо,отделяйки реалността от лъжата,разбиващо периодичността на живота.Колко нормално в всичко това,колко отчаяние,колко болка,но и колко нужно?

Понякога свързаността на всичко обърква и отчаива,понякога помага.Малки са разстоянията между пътищата на кръстопътя,малки са и разстоянията до технния край.Състезание като всяко друго,с начало и край,с победители и победени.Въпроса не е кой ще е пръв,а кой по кой път ще поеме?Бавно или не,все се стига до края,началото е ясно,но къде е средата?Може ли да се достигне второ и трето място в надпреварата или трябва да има победител,поел върховното благо и победен,пътуващ бавно с отчаянието?Дали пътя е този на егоизма и на човека със силна воля,за който Ницше твърди,че ще стане Свръх-човек,или е пътя на ония,който не живее ,за да яде,а яде,за да живее(както смята Сократ).Това са пътищата-криви или прави,но намерили своя край във философията.

Разстоянието е малко,може би разликите в наградите също.Дори победен награда има и това е опитът от състезанието.Четири места,четири пътеки,четири победители,едно начало,четири края,но и сякаш четирима победители.Първо място-достигането на порива към върховното благо,второ място-поемането по пътя на въображението,трето място-криволичещата пътечка на отчаянието и четвърто място-магистралата на лудостта.Начало-философия,край-философ. Не е ли разстоянието много малко,няколко метра,една-две крачки?Колкото печелят,толкова и губят,но загубата тук не е ясна?За да се спечели,за да се достигне порива към върховното благо,трябва да се мине и през отчаянието,и през въображението,понякога дори и през лудостта.Едва-две крачки по-малко или повече и всичко е наравно.Но,равенството не е толкова приятно нещо,за това винаги има победители и победени,без значение кой какво е спечелил,важното е за какво е борбата.

За това занимаването с философия може да има много крайща,но най-важното е,че за да се стигне до тях се минава,до някаква степен,през философията.Това само по себе си е достоино за уважение и за награда,без значение кой се излиза от състезанието.Достойство за победител дори луд,дори неспиращ мечтател,дори отчаян мислещ,дори достигнал върховно благо.Има ли чак толкова значение какво се дава,ако човек не го взима?Философията дава,но и взима,кой ще поеме и кой ще даде?Замяната на отчаяние за въображение,на лудост за върховно благо.Кой може да плати цената и да не си забрави рестото?Философ или обикновен човек-каква е разликата?Отговорът на зададения въпрос е,че и двамата мислят ,знаят решения,но единият е платил цената и не е спрял,достигнал до върховното благо, а другият е останал на пътя на отчаянието,въображението,лудостта,бутащ се в движението на ежедневието и обикновеността.Много са движестите се,много са катастрофите,много са пътищата,много са крайщата,но така е с върховните блага.

II. Teстова част

1.Понятия по етика и право



1.1 Етика
Етос- нрав.Човек е онова ,което е неговият нрав
Нрави- моралния характер на човека,неговата устоичива морална характеристика , които се проявяват в моралното поведение.
Морал-сферата на положителните или отрицателните стоиности ,с които се оценяват човешките постъпки.
Етика-теория на морала.Наука за моралния свят на човека и изучава основните и общите правила на морала.
Доброто-основна категория на етиката , с която се характеризира моралното.

Зло-противоположната категория на доброто , с която се характеризира неморалното.
Ценност-те са критерии за оценка и служат като средство за избор. Те са „несъществуващото дължимо”

Норми-въплащения на едни или други норми.
Свобода-избор ,чрез който човек се освобождава от външни сили,социално потисничество,вътрешни зависимости и реализация на човека.
Избор-възможността човек да реализира своите разбирания ,позиции и желания.
Щастие-върховно благо и смисъл на човешкия живот.
Добродетел-приложението а доброто на практика под формата на „добро деяние” и те са светлите прояви н а човешката душа.
Порок-недобро деяние и проявление на злото у човека.
Удоволствие-духовно или телесно наслаждение.
Страдание-понасяне на болка и тъга.

Състрадание-съпричастие към болката и страданията на другите и е алтруистично чувство и поведение.
Аскетизъм-апатия към желания и страсти,стремеж къмизвисяване и пренебрегване на материалното.
Евдемонизъм-живот в търсене на щастието и на тялото и на духа.
Екзистенциализъм-философско направление свързано с човешкото съществуване.
Ерос-бог на любовта в Древногръцката митология,спътник на Афродита.
Еротично

  1. в позицията наПлатон идва от Ерес,които е принцип на света

  2. в смисъл на сексуално удоволствие.

  3. удовлетворяване на биологичните потребности на тялото


Любов-порив,който трудно може да се овладее.Тя е магия,химия на душите.
Омраза-враждебността ,която преминава в активно и отрицателно явлние,е омраза.
Приятелство-спонтанно споделяне на общност,ирационално желание за близост с другите.
Семеен морал-общност от две лица,пред които стоят пректически проблеми, а семеиното чувство е не просто любов,а грижа за другите и главната цел е продължението на рода.
Съвест-вътрешната морална светлина,хашата вродена човечност,свидетел на постъпките,която говори с „мълчание”.Тя е вътрешния съд на човека.
Чест-признатото от другите достоинство.
Достоинство-оценка на собствените качества,обърнато навътре чувство към себе си.То изразява чувства за самодостатъчност.То е самотен рицар.
Справедливост-тя е баланс, добре преценена пропорция между делата и достоинсвата.

„Справедливостта не е част от добродетелта,а цялата добродетел”-Аристотел


Етикеция-правила от норми на етикета с изисквания на норми на естетика в практиката и моралното поведение.
Отговорност-свободата на волята,чрез която човек отстоява дадената дума или позиция.
Дълг-онова ,което човек задължително трябва да извърши. Свързва се с думата”трябва”

  • да се отнесе към другите като нещо самоценно и да не се правръща ж средство за собствени цели.



Хуманизъм- човеколюбие,да се отнася към друггите с любов и разбиране.
Толерантност-внимание към другите;изтънчена и милосърдна откровеност.
1.2 Право
Политика- система от идеи и възгреди за настоящето и бъдещето управление на държавата.
Право-система от съгласувани и външно гарантиращи човешката свобода норми.
Власт-органи на държавно управление ,които реализират политически идеи.
Закон-Основна правна норма,създадена от законодателния орган.
Обичай-неписана норма,създадена от обществото в процеса на съвместния живот на база традиции,религия и тн.
Норма-правило,което може да не е писано,но и писано ,прието от обществото.
Човешки права-фундаменталните определения на човешката свобода в правовата държава.
Гражданин-всеки човек в държавата,който е отдал й част от правата си ,но получаващ закрила от нея.
Гражданско общество-сфера на междучовешките отношения, която е извън държавната власт и е сфера на свободен избор и създаване на общност.

Собственост-вещно право,изразяващо обективизацията на свободата във вещите като свои.
Договор-конкретна правна връзка между мица по тяхна инициатива.
Държава-система от властни и правни отношения обхващащи населението на една страна като държавата използва принуда чрез публични институции.Тя е ограничена от индивидуалните права на гражданите и осъществява връзки с други страни.
Конституция-основен и висш закон на една страна.
Парламент- висш законодателен орган в дадена държава.
Правителство-изпълнителната власт в демократичната държава.
Съд-институция на държавнатра власт,ангажирана с правонапушенията и е висш арбитър на правните норми.
Престъпление-съзнателно престъпванена правните норми ,при което се нанася ущреб на някоя свобода.
Наказание-правните секции за харушаване на правни норми.
Демокрация-форма на държавата ,при което народа е суеверен и всичко произтича от него(демос-народ,кратос-управление) с основен принцип-господство на мнозинството.
Авторитаризъм-форма на управление от едни лице (авторитет)и е близка до диктатурата.
Суверинитет-правна събектът на държавата независимост.
Война-въоръжен комфликт между държавите.
Мир-липса на въоражени комфликти.
2. Понятия по философия
Опит-взаимодеиствие на човека с околната среда.
Човек - най-висшето животно, притежаващо разум.
Философия - 1.Питане и ориентиране за място на човека в битието и за смисъла на човешкото

битие.


2.Любомъдрие според Питагор.
Съзнание-част от човешката психика , която може да е сетивно или чисто интелектуално.
Тяло -Жив ораганизъм , чрез който човек усеща и действа рационално
Свобода -качество на човека , проявяващо се в това човек да не зависи от нищо друго и да създава реални или идеални неща
Небитие -Нищо не съществува , а ако съществува е непознаваемо . Противоположно на битието.
Битие - Онова , което „е” , онова което съществува или „битие” и „е” имат един и същ смисъл.
Природа – Естественото , противоположното на изкуственото място за живот на човека.
Време – Необратимост ,в която се различават 3 фази – минало , настояще и бъдеще .
Самоизменение – Изменение на човека от самият него във физически , психически и интелектуален план.
Самосъзнание – Насоченост на съзнанието към Аза. Рефлекция на съзнанието.
Причинност – Връзка между явленията , като едното обуславя или поражда другото(causa – причинност)
Бог – Свръхестествено същество , което е всемогъщ творец , законодател и съдия.
Метафизика – След физичното , или онова , което е за духа и изследва съществуващото като съществуващо.
Познание – Процес на отразяване и възпроизвеждане на действителността в човешкото мислене.
Съмнемие – Не приемане на дадена истина , поради липса на достатъчно аргументи и търсене на такива.
Истина – Съответствие на мисълта с онова , към което мисълта е насочена.
Експеримент – Изследване,при което се използват нови условия , съответващи на целите на изследването
Практика – Духовната и материалната преработка на действителността и обществото .
Метод – Път,начин на действие .
Език – Общоприети кодове за означаване на предмети и явленията , които изпълняват познавателна и комуникативна функция.
Общност – Група от хора , които са във взаимовръзка и взаимоотнишения
История – Наука изучаваща човешкото общество в неговото минало.
Производство – Специфична човешка дейност на активно преобразуване на природата с цел създаване на материални блага.
Култура – съвкупност от материални и духовни ценности създадени от човека црез интелектуална обработка на действителността.
Духовност – отнася се до човешкото състояние на духа и се свързва с мисленето и интелекта.
Просперитет – развитие на обществото или човека във възходящ ред , независимо дали е в материалната или в духовната сфера.
Принцип – Основно положение ,от което се извеждат частни или конкретно положения.
Смисъл – Обектът , такъв , какъвто е за себеси с определени характеристики , които го правят уникален.
Разум – Функция на кората на мозака на човека свързана с интелектуалната дейност.
Субект – Мислещ и действащ човек.
Мъдрост – Не просто натрупано знание , а способността за логическо осмисляне.
Творчество – Процес на съзнаване на нови обществено значими материални и духовни ценности
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница