1 Подир смъртта на Господния раб Моисея, Господ говори на Исуса Навиевия син, Моисеевия слуга, казвайки



страница1/4
Дата11.01.2018
Размер0.53 Mb.
#44086
ТипГлава
  1   2   3   4
КНИГАТА НА ИСУСА НАВИЕВА
ГЛАВА 1

1 Подир смъртта на Господния раб Моисея, Господ говори на Исуса Навиевия син, Моисеевия слуга, казвайки:

2 Слугата ми Моисей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Иордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.

3 Всяко место, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея.

4 От пустинята и тоя Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетейците, и до голямото море към захождането на слънцето, ще бъдат пределите ви.

5 Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; като бях с Моисея, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя.

6 Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.

7 Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед, не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех където и да идеш.

8 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех.

9 Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш.

10 Тогава Исус заповяда на началниците на людете, като каза:

11 Преминете през сред стана и заповядайте на людете, казвайки: Пригответе си храна за път, защото след три дена ще минете през тоя Иордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашият Бог ви даде да притежавате.

12 А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе Исус говори, казвайки:

13 Помнете думата, която Господният слуга Моисей ви заповяда, като каза: Господ вашият Бог ви успокои и ви даде тая земя.

14 Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде оттатък Иордан, а вие, всичките юнаци, да преминете пред братята си въоръжени и да им помагате,

15 догде Господ успокои и братята ви както вас, та притежават и те земята, която Господ вашият Бог им дава; тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан към изгряването на слънцето, и да я притежавате.

16 И те в отговор казаха на Исуса: Всичко що ни заповядваш ще извършим, и където и да ни пращаш ще идем.

17 Както слушахме във всичко Моисея, така ще слушаме и тебе; само Господ твоят Бог да е с тебе, както беше с Моисея.

18 Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко що му заповядваш, ще се умъртви само ти бъди силен и смел.
ГЛАВА 2

1 Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

2 Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

3 И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

4 Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

5 и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете: тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

6 Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гъсти, които беше наредила на къщния покрив.

7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

9 и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

10 понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.

11 Като чухме, сърдцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

12 И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

13 че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

14 Мъжете й рекоха: Вместо вас ние сме готови да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

16 И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

17 И мъжете й рекоха: Ето как ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

18 ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

19 Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

20 Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава пак ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

21 А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха: и тя върза червеното въже на прозореца.

22 И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило.

24 И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.
ГЛАВА 3

1 Тогава Исус стана рано и като се дигнаха от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Иордан, и там пренощуваха преди да преминат.

2 А след три дена началниците преминаха през стана

3 и заповядаха на людете като казаха: Когато видите ковчега за плочите на завета на Господа вашия Бог, и че левитските свещеници го носят, тогава и вие да се дигнете от местата си и да вървите след него.

4 Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние по мярка; да се не приближите при него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото до сега не сте минавали през тоя път.

5 Исус каза още на людете: Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела.

6 Исус говори и на свещениците, казвайки: Дигнете ковчега за плочите на завета и заминете пред людете. Те, прочее, дигнаха ковчега на завета и вървяха пред людете.

7 И Господ рече на Исуса: Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе.

8 А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега за плочите на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Иорданската вода, застанете в Иордан.

9 Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа вашия Бог.

10 И рече Исус: От това ще познаете, че живият Бог е всред вас, и че съвсем ще изгони отпред вас ханаанците, хетейците, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците.

11 Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас в Иордан.

12 Сега прочее, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.

13 И щом стъпят във водата на Иордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Иеова, Господа на целия свят, Иорданската вода, водата, която слиза от горе, ще се раздели и ще застане на куп.

14 И тъй, щом се дигнаха людете от шатрите си, като бяха пред людете свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Иордан,

15 и щом дойдоха до Иордан ония, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Иордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата),

16 водата, която слизаше от горе застана и с издигна на куп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, то ест, Соленото море, се свърши и изчезна; и людете преминаха срещу Ерихон.

17 А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стоеха твърди на сухо всред Иордан; и целият Израил преминаваха по сухо догдето целият народ съвсем премина Иордан.


ГЛАВА 4

1 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

2 Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

3 и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от местото гдето нозете на свещениците стоеха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на местото, гдето ще пренощувате тая нощ.

4 Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

5 и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

6 за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

7 - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

8 Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на местото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

9 Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на местото гдето стоеха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

10 А свещениците, които носеха ковчега, стоеха всред Иордан догдето се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

11 А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

14 В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се боеха от него, както се боеха от Моисея, през всичките дни на живота му.

15 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

17 И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

18 А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на местото си и преля всичките му брегове както по-напред.

19 На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

20 И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

21 Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

22 - Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

23 защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

24 за да знаят всичките племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.
ГЛАВА 5

1 А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Иордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Иордан пред израилтяните догде преминаха, сърдцата им се стопиха, и душа не остана в тях поради израилтяните.

2 В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.

3 И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на местото Хълм на краекожията.

4 А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет;

5 и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани.

6 Защото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезлите из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя гдето текат млеко и мед.

7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя.

8 И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха.

9 Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. За това онова место се нарича Галгал, както се казва и до днес.

10 А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета.

11 И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

12 А на сутринта, като ядоха от житото на земята манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.

13 И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

14 А той рече: Не; но за Военачалник на Господното воинство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си?

15 А Военачалникът на Господното воинство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото местото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.


ГЛАВА 6

1 (А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).

2 И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

3 Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.

4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на местото си, и людете нека вървят всеки право напред.

6 Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег.

7 Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег.

8 И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държеха седемте гръмливи тръби пред Господа, минаха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им.

9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

10 А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте.

11 И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана.

12 И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег,

13 И седемте свещеника, които държеха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато свещениците свиреха с тръбите като вървяха.

14 И тъй на втория ден обиколиха града еднъж и се върнаха в стана, така правеха шест дена.

15 А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти.

16 И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града.

17 И градът, и всичко що е в него, ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.

18 Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите.

19 Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господу; да се внесат в Господното съкровище.

20 И тъй, людете извикаха и свещениците свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на местото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.

21 И обрекоха на изтребление с острото на ножа всичките в града, мъже и жени, млади и стари, и говеда, овци и осли.

22 Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха съгледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко каквото има, според както й се заклехте.

23 И тъй, като влязоха младежите, шпионите, изведоха Раав, баща й, майка й, братята й и всичко що имаше; изведоха и всичките й роднини, и туриха ги вън от Израилевия стан.

24 И града и всичко в него изгориха с огън; само среброто и златото и медните и железните съдове туриха в съкровището на Господния дом.

25 А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон.

26 В онова време Исус се закле, като каза: Проклет пред Господ оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със смъртта на първородния си син ще тури основите му, и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му.

27 Така Господ беше с Исуса; и името му се прочу по цялата земя.


ГЛАВА 7

1 А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

2 Между това Исус прати човеци от Ерихон в Гай, който е близу при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай.

3 И като се върнаха при Исуса, рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не вкарват в труд всичките люде да отиват там, защото ония са малцина.

4 И така, изкачиха се там от людете около ти хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже.

5 Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърдцата на людете се стопиха и станаха като вода.

6 Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, където лежа до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.

7 И рече Исус: Аз! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О да бяхме били доволни да си седим оттатък Иордан!

8 О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си?

9 И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?

10 А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си?

11 Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили откраднатото между своите вещи.

12 По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.

13 Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас.

14 И тъй, приближете се се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете.

15 И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.

16 Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе.

17 И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий.

18 А като приведе неговия дом мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.

19 Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене.

20 И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреших на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така:

21 Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двесте сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.

22 Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и, ето, откраднатото беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу.

23 И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа.

24 Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор.

25 И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби Ахана с камъни, и изгориха го с огън след като го убиха с камъни.

26 После натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова место се нарича и до днес долина Ахор.
ГЛАВА 8

1 Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти галския цар, людете му, града му и земята му;

2 и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.

3 Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри и изпрати ги нощем,

4 и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната стена на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;

5 а аз и всичките люде, които са с мен, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.

6 Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.

7 Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.

8 И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.

9 и тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.

10 И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.

11 И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.

12 И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.

13 И като наредиха людете - цялото воинство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.

14 А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че има засада против него зад града.

15 А Исус и целият Израил се присториха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.

16 И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.

17 Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.

18 Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти. Исус, прочее, простре към града копието, което държеше в ръката си.

19 И щом простря ръката си, засадата стана бързо от местото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.

20 А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.

21 А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше завзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.

22 Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, които бяха едни отсам, а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.

23 А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса.

24 И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.

25 И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.

26 Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.

27 Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.

28 И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, както е до днес.

29 А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

30 Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,

31 както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно сечиво не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.

32 И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.

33 И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - едната им половина към хълма Гаризин, и другата им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благословят Израилевите люде.

34 И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона.

35 От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница