1 Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено потвърдените между нас събития

1 Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено потвърдените между нас събития,

2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово,

3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,

4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отряд,

9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребий да влезе в Господния храм и да покади.

10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, който ще наречеш Иоан.

14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.

19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

20 И ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

22 А когато излезе не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца като казваше:

25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

35 Ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

36 И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

42 и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

46 И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

47 И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

48 Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

49 Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

50 И през родове, и родове, неговата милост е върху ония, които Му се боят.

51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.

52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.

53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

54 Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже милост.

55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраам и към неговото потомство до века.

56 А Мария като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

58 И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

61 И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

64 И на часа му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 И всички като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.

69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата си Давида.

70 (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,

72 За да покаже милост към бащите ни, и да спомни светия Свой завет,

73 Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 Да, и ти детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване на греховете им.

78 Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора от горе,

79 За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
ГЛАВА 2

1 А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2 Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

6 И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

12 И това ще ви бъде знакът - ще намерите Младенецът повит и лежащ в ясли.

13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:

14 Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

18 И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

19 А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

21 И като се извършиха осем дни и трябваше да обрежат детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

23 (както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа"),

24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици и две гълъбчета".

25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христос Господен.

27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,

28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата Си;

30 Защото видяха очите ми спасението,

31 което си приготвил пред всички люде;

32 Светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.

33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34 И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

35 Да, и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

37 и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.

38 И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

40 А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

43 и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.

48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Си?

50 А те не разбраха думата, която им рече.

51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
ГЛАВА 3
1 В петнадесетата година на царуването на Тиберия Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

2 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.

3 И той отиваше по цялата страна около Иордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

4 както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: - "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките Му.

5 Всяка долина ще се напълни, и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави. И неравните места гладки пътища;

6 И всяка твар ще види Божието спасение".

7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

8 Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.

9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

10 И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?

11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?

13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.

14 Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.

15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,

16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремика на обущата Му: Той ще ви кръсти с Светия Дух и с огън.

17 Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си, и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.

19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,

20 прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.

21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус, и се молеше, отвори се небето,

22 и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.

23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.

24 А Илий, Мататов; Матат, Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Иосифов;

25 Иосиф, Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;

26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Матия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;

27 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;

28 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;

29 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;

30 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Иосифов; Иосиф, Иоанамов; Иоанам, Елиакимов;

31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матат, Натанов; Натан, Давидов;

32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;

33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;

34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Аврамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;

35 Нахор, Серухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;

36 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ной, Ламехов;

37 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;

38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.

1 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].

5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), -

7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10 защото е писано: -"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;

11 И на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".

12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14 А Исус се върна в Галилея с силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: -

18 "Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

19 да проглася благоприятната Господна година".

20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22 И всички Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Иосифовият син?

23 А Той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в своята родина.

24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26 А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.

27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29 и като станаха изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30 Но Той мина посред тях и си отиде.

31 И слезе в Галилейския град Капернаум, и поучаваше ги в съботен ден;

32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33 И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима Си дошел да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти, Светият Божий.

35 Но Исус го смъмри, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39 И Той като застана над нея, смъмри треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него, и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44 И проповядваше в Галилейските синагоги.
ГЛАВА 5

1 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

8 А Симон Петър като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10 също Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симон: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

12 И когато беше в един от градовете, ето човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди - каза - и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Мойсей.

15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

20 И Той като видя вярата им, рече: Човече, прощават ти се греховете.

21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

22 Но Исус като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

23 Кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, като славеше Бога.

26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава през ония дни, ще постят.

36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

39 И никой след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.