1 Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено потвърдените между нас събития



страница4/5
Дата17.10.2018
Размер312.5 Kb.
ТипГлава
1   2   3   4   5
ГЛАВА 15

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

3 И Той им изговори тая притча, като каза:

4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24 защото този мой син бе мъртъв и оживя; изгубен бе и се намери. И почнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита, що е това.

27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен, и всичко мое твое е.

32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв и оживя, и изгубен бе, и се намери.
ГЛАВА 16

1.Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

2.И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

3.Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

4.Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

5.И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

6.А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

7.После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

8 И господарят му похвали неверният настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха.

15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците е мерзост пред Бога.

16 Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува и всеки на сила влиза в него.

17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговите обятия.

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пъкъл.

25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между вас и нас е утвърдена голяма бездна така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

29 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.

30 А той рече: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

31 И той му каза: Ако не слушат Мойсея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.


ГЛАВА 17

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

4 И седем пъти на ден ако ти съгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

5.И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

8 Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които като се спряха отдалеч,

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха очистиха се.

15 И един от тях като видя, че оздравя, върна се и със силен глас славеше Бога,

16 и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не идва така щото да се забелязва;

21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син и няма да видите.

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им.

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът и ги погуби всички.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха.

29 А в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

30 Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите са му в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

32 Помнете Лотовата жена.

33 Който иска да спечели живота* си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.]

37 Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.


ГЛАВА 18

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:

2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

5 пак понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедния съдия!

7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

11 Фарисеят като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.

13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърдите и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника.

14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците като видяха, смъмриха ги.

16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си".

21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22 Исус като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

23 И той като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

24 И Исус като го вида, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония, които имат богатство!

25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 А ония, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси?

27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко що е писано чрез пророците.

32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33 и когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.

42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43 И той веднага прогледа и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде като видяха това въздадоха хвала на Бога.


ГЛАВА 19

1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

2 И ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

4 И завтече се напред и се покачи на една черница, за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.

14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа.

21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш това, което не си посял.

22 Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елионски, прати двама от учениците и рече им:

30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

34 А те казаха: На Господа трябва.

35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елионския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава в висините!

39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

41 И като се приближи и видя града, плака за него, и каза:

42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! Но сега е скрито от очите ти.

43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те утеснят отвред,

44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

46 Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом"; а вие го направихте "разбойнически вертеп".

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

48 Но не намираха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
ГЛАВА 20

1 И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците с старейшините и Му рекоха:

2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

7.И отговориха, че не знаят от къде беше.

8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

9 И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

10 И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14 Но земеделците като го видяха, разискваха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17 А Той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано:

"Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той ще стане глава на ъгъла"?

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

23 А Той разбра лукавството им, и рече им:

24 Покажете ми един динарий. Чии образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28 Учителю, Мойсей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брат си".

29 А имаше седемина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

30 И вторият и третият я взеха;

31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

32 А после умря и жената.

33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници на възкресението, са чада на Бога.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

43 Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница