1 Понеже мнозина предприеха да съчиняват повест за съвършено потвърдените между нас събития



страница5/5
Дата17.10.2018
Размер312.5 Kb.
ТипГлава
1   2   3   4   5
ГЛАВА 21

1 Като повдигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.

2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти.

3 И рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;

4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше.

5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:

6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате няма да остане тук камък, който да се не срине.

7 И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?

8 А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

10 Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ, и царство против царство;

11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужасни, и големи знамения от небето.

12 А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе, и пред управители поради Моето име.

13 Това ще ви служи за свидетелство.

14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;

15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите*, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

16 И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

17 И ще бъдете мразени от всички поради Моето име.

18 Но и косъм от главата ви няма да загине.

19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустението му.

21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града нека да излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него.

22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.

23 Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

24 Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите докле се изпълнят времената на езичниците.

25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.

26 Човеците ще премират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

27 И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак с сила и голяма слава.

28 А когато почне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

30 Когато вече покарат, вие като видите това, сами знаете, че лятото е вече близу.

31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близу Божието царство.

32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.

38 И всичките люде подраняваха при Него да Го слушат.
ГЛАВА 22

1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

10 А Той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

19 И взе хляб, и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

27 Защото кой е по-голям, този който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

29 Затова както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти когато се обърнеш, утвърди братята си.

33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

36 И рече им: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

39 И излезе да отиде по обичая си на Елионския хълм; подир Него отидоха и учениците.

40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи молеше се, думайки:

42 Отче, ако щеш отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

47 Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

49 И тия, които бяха около Исуса като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

54 И като Го хванаха, заведоха Го и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире отдалеч.

55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

56 И една слугиня като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И излезе вън та плака горко.

63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.

65 И много други хули изговориха против Него.

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главните свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона и Му рекоха:

67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

68 и ако ви задам въпрос не ще отговорите.

69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате; защото съм.

71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.


ГЛАВА 23
1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилат.

2 И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос цар.

3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

6 А Пилат като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирод, който беше през тия дни в Ерусалим.

8 А Ирод като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9 И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

10 И главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха и Го прати обратно на Пилат.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг.

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но ето аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 Нито пък Ирод намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 И тъй, като Го накажа ще Го пусна.

17 [А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник].

18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 (Който за някаква размирица, станала в града и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

20 И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй като Го накажа, ще Го пусна.

23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

25 пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

26 И когато Го поведоха, хванаха някой си Симон киринеец, който се връщаше от нива и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 защото ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали и съсците, които не са кърмили.

30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

38 А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си под същото осъждение?

41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.

43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая.

44 А беше вече около шестият час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 А Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

48 А всичките множества, надошли на това зрелище като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърдите.

49 А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейският град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

52 той отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло.

53 И като Го сне, обви Го с плащаница, и положи Го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.


ГЛАВА 24

1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

2 И намериха камъка отвален от гроба.

3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха през тях двама мъже с ослепително облекло.

5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

8 И спомниха си думите Му.

9 И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 А Петър стана и изтича на гроба и като надникна видя саваните сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 И ето същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 И рече им: Кое? А те Му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

20 и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третия ден откак стана това.

22 При това и някои жени между нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казвали, че Той бил жив.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха тъй, както рекоха жените; а Него не видели.

25 И Той им рече: О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 И като почна от Мойсей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 Те пък разправиха станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 А те се стреснаха и се уплашиха като мислеха, че виждат дух.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

43 И взе та яде пред тях.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 Вие сте свидетели за това.

49 И ето Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

50 И ги заведе на едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.



52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница