1. Понятие за гражданско право. Частно и публично, частно и гражданско право. Дуализъм и монизъм на частното право. Съпоставка на гражданското с търговското, трудовото, международното частно и гражданскопроцесуалното право


Въпрос 39 Имущество – понятие, съдържание, правно положение



страница14/19
Дата09.04.2017
Размер2.95 Mb.
#18768
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Въпрос 39
Имущество – понятие, съдържание, правно положение

Източник
Лекции на 2ри курс задочно обучение по право на СУ „Климент Охридски” – доц. И. Русчев


Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание

1. Понятие
В гражданското и в гражданско-процесуалното законодателство терминът измущество се употребява с две специални значения. Легални определения на тези значения, означавани с един и същ термин, липсват. Съдържанията им се изясняват чрез логически тълкуване на правните разпоредби, в които те са употребявани.
а/ Имущетсвото като обект на имуществени права и задължения ( вещи )
б/ Имуществото като съвкупоснот имуществени права и задължения върху вещи и нематериални блага
В теорията се възприема като господарстващо второто разбиране за понятието.

2. Същност на понятието ( възприето като т.1 б/ )
а/ Активи (Имуществени права)
- Право на собственост
- Права върху чужда вещ ( право на позлване, право на строеж, право на надстрояване, сервитути )
- Имуществени облигационни права ( парични вземания, право на прехвърляне на собственост, извършване на работа и услуги, обезпечителни права на залог и ипотека )
- Имуществени права върху нематериални блага ( авторски, патентни, върху промишлени образци и търговски марки и др. )
- Права, инкорпорирани в ценни книжа ( чек, акции, коносаменти )
- Членствени права ( в търговски дружества и кооперации)
- Потестативни права ( право да се иска делба на обща вещ, право на изкупуване дял от собственост, правото на иск на всяка от страните по предварителен договор да иска сключване на окончателен чл. 19 ал. 3 ЗЗД )
- Фактически състояния с имуществена стойност (владение върху вещ, която се третира от владелеца като собствена, започналите да текат срокове на погасителна и придобивна давност и др. )
- Право на разпореждане с имуществото след смъртта

б/ Пасиви ( правни задължения с имуществен характер )
- задължения за парични суми
- Задължение за връщане на вещи
- Задължение за извършване на работа/ услуга

в/ Субект
- Значение - Имуществото е винаги свързано с определен правен субект ( ФЛ или ЮЛ ), който е фигурата, която обединява около себе си субективните права и имуществените задължения. Всеки правен субект има имущество и то само едно. Няма имущество без правен субект.
- Несъстоятелност на субекта – когато в имуществото на един правен субект стойността на задълженията надвишава стойността на правата.
- Неплатежоспособност на субекта – правен субект, който не може да изпълни свои изискуеми и ликвидни парични задължения поради липса в определен момент на налични парични средства.

3. Правно положение на имуществото
а/ В имуществото не се включват лични права като право на име, на авторство, на живот и др.
б/ Секвестируемо имущество – правният субект не може да се разпорежда с цялото си имущество приживе. Правни действия на разпореждане той може да извършва само с отделни субективни права, правни задължения или съвкупности от такива. Имуществените права, върху които може да се посегне при принудително изпълнение за задължения на длъжника образуват неговото секвестируемо имущество.
в/ Имущество на личността – включва:
- лична собственост за потребление ( дрехи, обувки и т.н. )
- вещи, необходими за упражняване на занятие
- наследство
- ½ от вещите в съпружеската имуществена собственост
г/ Специален режим на някои права и задължения в имуществото на субекта
Чл. 60 от ЗН. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Чл. 67 от ЗН. (1) (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949г.) Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.
(3) Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.

Въпрос 40


Юридически факти на гражданското право – понятие и видове

Източник
Лекции на 2ри курс задочно обучение по право на СУ „Климент Охридски”


Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание

1. Понятие за юридически факт на гражданското право

а/ Факт ( factum )
Определено състояние на различните проявни форми на материятакъм даден момент във времето. Фактът може да се състои в промяна на съществуващо състояние или в липса на промяна. Фактът може да състои в 1. природно явление, 2. човешко поведение, 3. в процес в жив организъм, 4. в човешката психика.

б/ Юридически факт


Факт, предвиден в хипотезиса на правна норма, с осъществяването на който се пораждат последиците, предвидени в нейната диспозиция. Връзката между юридическите факти и правните им последици не е причинно – следствена, а нормативна ( установена по волята на законодателя ). Правната норма не може да породи правни последици без осъществяването на юридическия факт, предвиден в хипотезиса й. Видов белег на юридическите факти от гражданското право е, че те в преобладаващия брой случаи са волеизявления или резултати от волево поведение на гражданскоправни субекти. В случаите ex lege правните последици не възникват без случването на конкретен юридически факт, а този юридически факт не е съврзан с волеизявление на заинтересованите страни.
Например: Представителната власт по силата на закона ( правна последица ) възниква от раждането ( юридически факт ) на дете в ползва на родителите до навършване на 14 години на детето.
Юридическите факти трябва да се отличават от доказателствените средства, чрез които се черпят сведения за установяване на юридически факти.

2. Видове юридически факти на гражданското право

А. Според естеството си
а/ юридически действия – външно проявление на съзнателна волева дейност ( активно поведение или бездействие ) на разумни човешки същества ( правни сделки за наем, за дарение, за творческа дейност, изобретения, съзнателно неизпълнение на договорно задължение ). Биват:
- Правомерни – съобразени с повелителните и забраняващи правни норми; правните последици от тях са желани от правните субекти и/или са благоприятни за тях.
• Сделки – юридически действия, насочени към възникване, променяне или прекратяване на определени последици;
• Постъпки – пораждат гражданскоправно действие, независимо дали съдържат воля за такова действие
- Неправомерни – противоречат на повелителни или забраняващи правни норми; правните последици са скрепени със санкции, които са неблагоприятни за правонарушителя.
- Морални
- Неморални
Чл.26. (1) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) ЗЗД Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
б/юридически събития – юридически факти, които настъпват независимо от волята на човека ( природни явления и закономерности )
- Абсолютни ( не могат да се управляват и не са предизвикани от човешка воля
- Относителни – има наличие на човешка воля ( например пожар )
в/ Психически преживявания и душевни състояния на физическите лица ( намерение, знание/незнание, вина, мотив, вътрешни подбуди). Поради трудността тези факти да бъдат доказани, в закона са установени оборими презумпции, въз основа на които при наличие на определени факти, те се считат установени до доказване на противното от заинтересованата страна.
Чл.45. ЗЗД (1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
(2) Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Б. Според структурата


а/ Прости – оравната норма свързва правните последици с един юридически факт
б/ Сложни ( фактически състави ) – правната норма свързва правните последици с два или повече юридически факти, всички от които трябва да бъдат налице, за да се породи правната последица на фактическия състав.
*** Дали един факт ще се третира като просто или като сложен зависи изцяло от волята на законодателя:
Раждане : от медицинска гледна точка – процес, от правна гледна точка – прост юридически факт
Волеизявление – формиране на вътрешна воля + обективиране на волята -> от правна гледна точка това не е процес, а прост юридически факт
Сключване на договор – формиране на две насрещни, съвпадащи волеизявления -> сложен юридически факт

В. В зависимост от правните последици, които пораждат


а/ правопораждащи – въз основа на юридическия факт възниква нови права и задължения;
б/ правопроменящи
в/ правопогасяващи – юридически факти, които предизвикват загубването на правото да се търси защита от държавните органи от носителя на субективното право
г/ правопрекратяващи – прекратяване на съществуващи субективни права и правни задължения или правни субекти
д/ правоотменящи – ефектът им е заличване с обратна сила на породени преди това правоотношения
е/ правосъхраняващи – запазват едно субектвно право от погасяване или прекратяване

Г. В зависимост от времетраенето на юридическия факт


а/ Събития (смърт )
б/ Състояние – протичат в определен период от време. Началото и краят се отбелязват от конкретни юридически събития

Д.
а/ Реалноправни


б/ Фингирани ( произлизат от правна фикция )
в/ Презумирани (произизат от правна презумпция - бащинство )

Е. В зависимост от формата на проявление


а/ положителни – представляват реална промяна в действиетелността, активно поведение
б/ отрицателни – представляват липса на определено поведение ( т.е. налице е бездействие )

3. Действие на юридическите факти

А. Спрямо лицата
а/ Пряко действие
- причинено от правомерни юридически факти – пораждат пряко действие за правните субекти, които са участвали в осъществяването им и са изявили воля да бъдат обвързани с тях.
• Двустранни и многостранни сделки – обвързват всички лица, страни по сделката
• Едностранни сделки – обвързват лицето, което ги извършва, но не и това, до което са адресирани
• Упълномощителни сделки – не поражда задължение за пълномощника, а само за упълномощения ( често в този случай се иска неговото изрично съгласие )
- причинено от неправометни юридически факти – пораждат правни последици за осъществяващите ги лица независимо от тяхната воля ( обикновено неблагоприятни). Последиците за лицата, чиито блага са били засегнати обикновено са благоприятни.
б/ Отразено ( рефлексно ) действие
Действието на юридическите факти спрямо лица е възможно , само когато е изрично предвидено в закона:

Чл.22. ЗЗД (1) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на трето лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея.


Чл. 25. СК (1) Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
(2) За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.

Б. По време


а/ След случване на юридическия факт се поражда и неговото действие ( обичайно )
б/ Действие на юридическия факт при наличие на отлагателно условие ( предивдено в договора ) – правните последици от юридическия факт на сключването на сделката настъпват след осъществяването на определеното условие
в/ Обратно действие на юридически факти – само в случаи, изирично предвидени в закона

* Чл.25. ЗЗД (1) Действието на договора или прекратяването му можа да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, в която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.


(2) Сбъдването на условието има обратно действие.

Въпрос 40Б


Фактически състави. Понятие и видове. Смесени гражданско-правни фактически състави.

Източник
Лекции на 2ри курс задочно обучение по право на СУ „Климент Охридски”


Мария Павлова – „Гражданско право – Обща част” 2ро издание

1. Фактически състав

А. Понятие
Съвкупност от два или повече юридически факти с едновременна даденост, с които правната норма свързва настъпването на правни последици. Възможно е юридическите факти, включени в състава, поотделно осъществени, да имат свои правни последици.Правното действие на фактическия състав е различно от последиците на отделните негови съставни елементи и настъпва само когато са осъществени всички заедно.

Б. Елементи


а/ Главни – определят съдържанието на правното действие на фактическия състав;
б/ Неглавни ( условия на правото ) – те са предпоставка за пораждане на правните последици, без да определят тяхното съдържание.
в/ Примери
• При сключване на сделка от непълнолетно лице, главните елементи са : даването на съгласие на непълнолетното лице и даването на съгласие на неговия контрахент. В закона се изисква за сключването на такава сделка да се получи одобрение от родителя на непълнолетното лице. Това е условие на правото.
• При учредяване на ЮЛ с нестопанска цел, главният елемент е многостранният учредителен договор, в който се посочва същността на това ЮЛ. За да се създаде то, се изисква още вписването му в регистрите и разрешението на изпълнителната власт - условия на правото.

2. Видове фактически състави

А. Според отрасловата принадлежност на отделните юридически факти, включени във фактическия състав
а/ Еднородни ( хомогенни ) – включват два или повече юридически факта, които принадлежат към един и същ правен отрасъл. Действието им се урежда от нормите на същия правен отрасъл (сключване на сделка от непълнолетен със съдействието на един от родителите, договори)
б/ Разнородни ( хетерогенни ) – включват юридически факти, които се уреждат от правни норми на различни отрасли. Действието им се урежда от онези отрасли на правото, чиито норми намират приложение при различните юридически факти в състава. ( сделки, сключени с нотариален акт, сделка на разпореждане, сключена от непълнолетен с разрешението на районния съд, възникване на ЮЛ с нестопанска цел )

Б. В зависимост от времевата последователност, в която настъпват юридическите факти, елементи на фактическия състав


а/ Едновременно ( симултанно ) настъпване – сключване на сделка по нотариален ред, сключване на брак
б/ Последователно (сукцесивно ) настъпване – в някои случаи законодателят изисква настъпването на юридическите факти да става в точно определен ред. Ако този ред не бъде спазен, фактическия състав не може да породи своето действие ( при ЮЛ по чл. 133а от ЗЛС разрешението от МС предшества регистрацията ). В останалите случаи важно е единствено да се осъществят всички факти, елементи на състава.

В. В зависимост от това дали отделните елементи на Фактическия Състав взаимно се обуславят или не


а/ Статични – няма взаимно обуславяща връзка между отделните елементи
б/ Динамични ( развиващи се ) – верига от взаимно свързани юридически факти, които последователно се осъществяват. Осъществяването на всеки следващ юридически факт е следствие от възникналите права и задължения на предишния ( производставата по ГПК за защита на субективни права )
ЮФ1 -> права и задължения -> ЮФ2 -> права и задължения -> ЮФ3 -> права и задължения на ФС

Г. В зависимост от това дали фактическият съства поражда правни последици само в областта на ГП или и в други правни отрасли


Примери:
При наследяване, което включва откриване на наследството и неговото приемане от наследника възникват:
- универслано и частно правопримество ( ГП )
- финансово задължение върху наследеното имущество ( ФП )
При сделки, за които се изисква официална писмена форма:
- права и задължения по договора ( ГП )
- финансови задължения по държавни и местни такси ( ФП )

3. Смесени гражданскоправни фактически състави

А. Понятие : Нееднородни фактически състави, които включват най-малко един гражданскоправен и един негражданскоправен юридически факт. Практическо значение имат главно онези смесени ГПФС, които включват властнически актове ( юридически факти от отраслите на публичното право ). Смесените ГПФС пораждат като цяло гражданскоправни последици. Осъществяването им започва с гражданскоправния юридически факт и той е главният елемент на състава.

Б. Видове


а/ В зависимост от вида на държавния акт като елемент на фактическия състав
- административен акт – отчуждаване на недвижим имот за държавни и обществени цели
- съдебен акт – сделка за прехвърляне на собственост ърху недвижим имот, сключена от непълнолетно лице
- съдебно – охранителен акт - урчедяване на ЮЛ с нестопанска цел
б/ В зависимост от правното действие на фактическия състав
- ГПФС с действие в един правен отрасъл ( ГП )
- ГПФС с действие в 2 и повече правни отрасли

Въпрос 41


Придобиване и изгубване на субективни права. Правоприемство - видове и правно значение

Източник:


Лекции на Виктор Токушев по Гражданско право на 2ри курс задочно обучение към ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”
Мария Павлова – „Гражданско право – обща част” 2ро издание
1. Продобиване на субективни права

А. Придобивни основания – юридически факти или фактически състави, които имат за последица пораждане на субективни права в имуществото на гражданскоправни субекти.

Б. Видове основания за придобиване на субективни права
а/ Първични (оргинирени ) – за придобиването на субективни права не се изисква, освен осъществяването на юридическия факт или фактическия състав, друго лице да е притежавало определено субективно право. Същото субективно право може да е било в минал момент притежание на друг правен субект, но ако друго лице го придобие по първичен начин, то първият притежател го хуби (придобивна давност, приращение и др. ). Субективното право се придобива чисто от всякакви тежести, дори и то да е имало такива при предишния си собственик.
б/ Производни ( деревативни ) – едно субективно право, което е било притежание на един правен субект, или преминава изцяло в имуществения кръг на друг, или от него се извежда друго субективно право, по-тясно по съдържание, в полза на друг правен субект. Придобитото право може да бъде и от друг вид. Правоприемникът основава своето нововъзникнало право на това право, което е притежавал неговия предишен собственик ( праводател ).

2. Видове правоприемство


А. В зависимост от това дали се прехвърля притежаваното от праводателя право или се урчедява и прехвърля друго право
а/ Прехвърлително правоприемство ( транслативна субцесия ) – правото, притежавано от праводателя, сменя своя титуляр и преминава в своя пълен обем ( активи и пасиви ) в правната сфера на правоприемника ( продажба, замяна, наследяване по закон или завещание )
б/ Учредително правоприемство ( конститутивна субцесия ) – праводателят отделя от съдържанието на притежаваното от него право част от правомощията и учредява едно ново право, което по обем е по-ограничено от неговото. Това ново право се прехвърля на правоприемника ( право на ползване, на строеж, на сервитут, залог, ипотека, заместване в дълг и др. )

Б. В зависимост от това колко права и задължения преминават към правопримника


а/ Универсално правоприемство – всички имуществени права и задължения на един правен субект или дробни части от тях ( дялове) преминават върху негови правоприемници ( наследяване по закон или по завещание, сливане или вливане на ЮЛ )
б/ Частно правоприемство – преминаване на отделни права и правни задължения към правоприемника ( продажба, замяна, дарение, наследяване по завет )

В. Придобивна давност – период от време, в което един субект необезпокояван ( т.е. без възражение от страна на неговия собственик) е упражнявал дадено право, без да го е притежавал. Този период от време се определя в закона според същността на правото и обстоятелствата, при които е започнало упражняването на това право от субекта ( добросъвестно или недобросъвестно ). След изтичане на необходимия период от време, субектът придобива това право чисто от всякакви тежести. Изключение: Придобиване на собственост върху недвижим имот по давност, върху която собственост има учредена ипотека – придобива се с ипотеката.

3. Изгубване на субективни права
А. Лишаване на правния субект от правото за вбъдеще ( погиване на вещта, покупко-продажба , дарение, замяна, прехврляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка )
Б. Отпадане на правото с обратна сила ( разваляне на двустранен договор, унищожаване на сделка, отмяна на дарение, влизане в сила на прекратителен срок или условие, смерт на носителя, отнемане с властнически акт)
В. Отказ от право – не е уредено с обща правна норма. Не се допуска отказ от лични и родителски права, от възможност за придобиване на отделни субективни права, от невъзникнало право ( отказ от наследство преди смъртта на наследодателя). Чл.99 и чл.100 от ЗС уреждат отказа от право на собственост.

Правна сделка – произход и сравнителноправна уредба. Понятие. Съпоставяне и отграничаване от юридическите постъпки.

Източник:


Лекции на Виктор Токушев по Гражданско право на 2ри курс задочно обучение към ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски”
Мария Павлова – „Гражданско право – обща част” 2ро издание

1. Правна сделка


А. Родово понятиеТерминът „ правна сделка” съответства на немското наименование “Rechtsgeschäft”. Правната сделка не е институт само на гражданското право, тя намира широко приложение във всички отрасли на частното право. Затова се налага първо изясняването на родовото понятие за правна сделка и след това характеризиране на видовото – гражданскоправна сделка. Съдържанието на понятието се извежда от нормите на действащото право:

Чл.8. (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) ЗЗД


(1) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.
(2) Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Изводи:
• Правната сделка е правомерен юридически факт, тъй като законодателството я допуска и урежда.


• Сделката винаги включва едно или повече волеизявления. Когато волеизявленията са две или повече, те са взаимно свързани помежду си.
• Волеизявленията се извършват винаги от частноправни субекти на правото. Волеизявленията, които правят носители на властнически права в качеството си на такива, не са сделки.
• Волеизявленията се извършват с цел да се породят, изменят или прекратят права и задължения.
• За да породи сделката правен ефект, законът може да изисква осъществяването на други юридически факти ( например да се сапзи определена форма, да се извършат властнически актове за разрешение на сделката и др ).
• Участниците сами определят съдържанието на правните последици от сделката, доколкото те не противоречат на закона и на добрите нрави ( чл. 9 ЗЗД ).

Б. Видово понятие Гражданскоправната сделка е правомерен юридически факт, който има като съществена част от състава си едно или повече взаимно свързани волеизявления на гражданскоправни субекти, насочени към пораждане на гражданскоправни последици и определящи съдържанието на тези последици.


2. Волеизявлението


А. ОпределениеСъзнателно осъществено човешко поведение, с което се изразява желание да се породят определени правни последици.

Б. Характеристика


а/ Вменяемост - волеизявления могат да се извършват само от разумни човешки същества. Поради това законът изисква лицето, което осъществява волевия акт, да бъде напълно или ограничено дееспособно.
б/ Психически преживявания – формирането на волята се осъществява на два етапа – вътрешно формиране на волята и нейното обективиране. Психическите преживявания на субекта остават правно ирелевантни докато не се обективира волевото решение за праждане на определени правни последици.
в/ Обективиране на волята – може да се извърши чрез словестно- изразни средства ( думи или знаци), мимики или действия, които по безсъмнен начин говорят за желанието да се породят правни последици
г/ Волеизявлението има качеството на окончателен правен акт, пораждащ определено правно действие
д/ При липса на вътрешна воля или недостатък в нея ( обстоятелства, попречили за нейното съзнателно и свободно формиране – заплашване, крайна нужда, погрешни представи ) сделката може да не породи своите правни последици (нищожност) или лицето да придобие правото да ги унищожи (унищожаемост).

В. Видове


а/ Адресирани – не пораждат правни последици, докато не бъдат получени от адресата
- непосредствено адресирани – пред лицето
- посредствено адресирани – чрез технически средства ( телеграма, пратеник, факс и т.н. )
б/ Неадресирани
в/ Главни – определят съдържанието на правните последици, които пораждат
г/ Добавъчни

Например: При сделка, сключена от непълнолетно лице, главно ще бъде волеизявлението на непълнолетното лице и на неговия съконтрахент, а добавъчно ще бъде волеизявлението на родителя на непълнолетното лице.

3. Правни последици


а/ Пораждане на субективни права и задължения
б/ Изменение на породени вече правоотношения
в/ Съхранение на вече породени правоотношения
г/ Прекратяване или отмяна с обратна сила на породени правоотношения
д/ Погасяване на субективни права

Правните последици от една правна сделка са желани от субектите, страни по нея, но могат да се породят и други правни последици, които правните субекти не желаят или не знаят за тях.


Една правна сделка може да породи и повече от един вид правни последици.

4. Съпоставка на Правната сделка и юридическите постъпки


а/ Юридическите постъпки не се предприемат с цел да се породят определените правни последици от тях. Правните последици се пораждат по силата на социална правна норма. Авторите на тези актове не могат да определят съдържанието на правните последици.
б/ За някои юридически постъпки не се изисква лицето, което ги извършва да е дееспособно.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница