1. Предмет на зоологията. Основи на зоологическата класификация и номенклатура

Царство Monera включва прокариотни организми (бактерии,синъо-зелени водорасли и др.).Към Царство Protista се отнсят еукариотни организми с едноклетъчно тяло(по-рядко синситиални-тялото представлява обща цитоплазмена маса с много ядра,но без да има отделни клетки).Царство Vegetabilia(Plantae) обединява многоклетъчни фотосинтезиращи организми-ртастенията.Царство Fungi-включва многоклетъчно сапротрофи-гъбите.Царство Animalia(животни) се характеризира с хранене,при което органични вещества се набавят за сметка на други организми или други части от тях.

Под зоологическа класификация се разбира разпределянето на животинските организми по система от йерархически съподчинени групи, наречени таксони(типове,класове,разреди,семеиства и т.н.).

Видът е основната единица в класификацията на животните.Под вид се разбира съвкупност от популации от индивиди,които са способни да се кръстосват помежду си и дават плодовито поколение,населяват определен ареал(територия на разпространение),притежават редица общи морфологични и физиологични белези и сходни типове на взаимоотношния с факторите на околната среда и са отделени от други такива групи индивиди на основата на отсъствие на хибридни форми.

Сходните видове с общ произход се обединяват в едон род,сходните родове- в семейство, сходните семейства- в разред и т,н.

Значение на зоологичната класификация.Зоологичната класификация има преди всичко познавателана стойност.

От важно значение за зоологията е научните имена на животните да се характеризират с универсалност и постоянство.Именно това е целта на въвеждането на зоологичната номенклатура,която е система от правила за образуването и използването на имена на таксоните,така че да се запазят максимално тяхната универсалност и приемственост,без при това да се ограничават правата на учените да класифицират животните в съответствие с научните резултати от техните изследвания и анализи.
2.Царство Protista(Протисти)-обща характеристика и класификация.

Обща характеристика. Към протозите се отнасят еукариотните организми , характеризиращи се с клетъчно равнище на телесна организация и предимно с холозойно вещество чрез поглъщане на твърди хранителни вещества. Към групата се изчисляват и някои едноклетъчни с други типове хранене. Някои са със сапротрофно хранене - подобно на гъбите. Други са с автотрофно хранене - подобно на растенията. Има също такива , които се хранят едновременно по 2 от изброените начини- такова хранене се нарича миксотрофно. Най характерните белези на протозоите са следните:

- протозоите са еукариотни- клетките им имат ясно диференциация на ядро и цитоплазма.

- най -често тялото на първаците е едноклетъчно. По рядко се срещат колониални и пласмодеийни форми.

- пртозоите се характеризират с наличието на едно, няколко или множество ядра.

- цитоплазмата е със сложно устройство. Различават се два слоя цитоплазма . Ектоплазма - външния слой. Ендоплазма - вътрешния слой.

- първаците се движат най-често с помощта на специализирани органоиди за движение : псевдоподи, камшичета или реснички.

- специализиран органоид, който обслужва осморегулиращата и отделянето в свивателната вакуола.

- клетките на протозоите се характеризират с наличието на жизнен цикъл - закономерно повтарящо се редуване на строго определени стадии от равитието на клетката.

- размножаването на протозоите може да бъде безполово или полово;

Класификация.
Все още няма единно мнение по отношение на класификацията на Protozoa.

Съгласно систематиката на протозоите групата се дели на 7 типа:

-тип Sarcomastigophora

-тип Labirinthomorphora.Колониални

-тип Apicomplexa или Sporozoа

-тип Microspora. Вътреклетъчни паразити на различни видове животни.

-тип Ascetospora или Haplosporidia. Паразити по безгръбначни животни.

-тип Mixozoa

-тип Ciliophora.
3. Тип Sarcomastigophora-обща характеристика.Подтип Mastigophora или Flagellata(Мастигофора и Камшичести).
Обща характеристика:

-към типа се отнасят първаци с два типа двигателни органоиди:псевдоподи и флагелуми.

-когато при представители на типа има полов процес, той е копулация(много видове се размножават само безполово)

Псевдоподите (‘лъжливите крачета ‘) са временни израстъци на повърхността на клетката.Освена за движение те служат и за залавяне нахрана.Псевдоподите могат да бъдат лобоподи,филоподи,ретикулоподи(ризоподи)и аксоподи.

Флагелумът (камшичето ) е специализиран органоид за движение ,представляващ израстък на клетката.Свободната му част е с дължина до 150микрометра и ширина около0,25микрометра.Тя е покрита с мембрана ,която е продължение на клетъчна мембрана.

Размножаването е най-често безполово. Половото размножаване е копулация.

Клас Phitomastigophorea (растителни камшичести)

Към този клас се отнасят камшичести, които имат хлоропласти(и следователно фотосинтезират). Храненето е автотрофно, сапротрофно, холозойно или миксотрофно.

Клас Zoomastigophorea (животински камшичета)

Разре Kinetoplastida (кинетопластиди). Характерен белег на разреда е наличието на кинетопласти- органоид,който по устройство напомня митохондриите, но е многократно по-голям от тях. Разреда включва паразити. Много видове живеят в кръвта и определени тъкани на гръбначните животни и човека, и техни преносители са кръвосмучещи насекоми или пиявици.

Разред Diplomonadida (Дипломонадиди). Притежават двоен набор от органоиди. Ядрата са винаги 2. Флагелумите са от 2 до 8. Липсват митохондрии и апарат на Голджи.

Разред Trihomonadida (трихомонади)флагелумите са 3-6,единият от тя е насочен назад и образува на повърхността на тялото ондулираща мембрана.Предимно паразити и симбионти.

Обща характеристика:

-към типа се отнасят първаци с два типа двигателни органоиди:псевдоподи и флагелуми.

-когато при представители на типа има полов процес,тои е копулация(много видове се размножават само безполово)

Псевдоподите (‘лъжливите крачета ‘) са временни израстъци на повърхността на клетката.Освена за движение те служат и за залавяне нахрана.Псевдоподите могат да бъдат лобоподи,филоподи,ретикулоподи(ризоподи)и аксоподи.

Флагелумът (камшичето ) е специализиран органоид за движение ,представляващ израстък на клетката.Свободната му част е с дължина до 150микрометра и ширина около0,25микрометра.Тя е покрита с мембрана ,която е продължение на клетъчна мембрана.

Копулацията е еднствената разновидност на полово размножаване при саркомастогофорите.Различават се различни видове копулация.Изогамна копулация ,анизогамна копулация и оогамна копулация.

Размножаването е най-често безполово. Половото размножаване е копулация.

Подтип Sarcodina (Саркодови).

Към този подтип се отнасят саркомастигофори,чийто основни органоиди за движение са псевдоподите. При отделни фази на жизнения цикъл някои саркодови образуват и флагелуми.Тялото е голо или снабдено с външен или вътрешен скелет.Храненето е хетеротрофно. Размножаването е безполово,и по-рядко-полово-чрез копулация.Гаметите обикновено са с флагелуми,понякога с псевдоподи. Те са предимно морски,по-рядко сладководни,почвени или паразитни видове.

Разред Amoebida (голи амеби), Разред Arcellinida (Арцелиниди);

Разред Foraminiferida (Фораминифери).

-към типа се отнасят паразити на животните и човека.Основната част са предимно вътреклетъчни паразити.

-определени стадии на жизнения цикъл имат апикален комплекс-сложно образувание,изградено от множество органоиди.

-по правило спорозоите са лишени от органоиди за движение.Наи-характерният начин за движение е бавното придвижване в течна среда за сметка на вълнообразно съкращение на повърхността на клетката.

-жизнените цикли са сложни, в тях най-често се редуват полово и безполово поколение.

-безполовото размножаване става или чрез делене на две (по-рядко),или чрез множествено делене.

-половото размножаване е изогамна,анизогамна или оогамна копулация.

-характерен стадии в жизнения цикъл е ооцистата.

Класификация.Типът се дели на два класа:

Perkinsea(включващ само един род паразити по мидите) и

Sporozoea (Спорови).

Подклас Coccidia(Кокцидии).

Този подклас обединява предимно клетъчни паразити по гръбначни,по-рядко по безгръбначни животни.Жизненият цикъл се характеризира със смяна на поколенията.При голяма част от видовете той протича с участието на един гостоприемник,но при други има и смяна на гостоприемниците.В жизнения цикъл най-често има 3 етапа:шизогония,гаметогония и спорогония.Копулацията е или анизогамна, или оогамна.При някои спорогонията протича във външната среда,при други- в тялото на преносителя.

.

6. Тип Ciliophora(Ресничести)-обща характеристика и по-важни представители.

- при всички Ciliophora се наблюдава явлението ядрен дуализъм-всяка клетка има две или повече ядра ,които са два типа -малки диплоидни ядра,или микронуклеуси,и големи полиплоидни ядра,или макронуклеуси.

-двигателните органоиди са реснички.

-характерна особеност на вида е отсъствието на центриоли.

-безполовото размножаване се извършва най-често чрез несиметрично просто делене.

-половият процес при ресничестите е конюгация.

-представителите на вида се характеризират със сложен устен апарат на клетките-наличие на клетъчна уста(цитостома)и свързана с нея клетъчна глътка(цитофаринкс).На повърхността на клетката около клетъчната уста се образува околоустно поле,което може да има различно устройство.Ресничестите са хетеротрофни организми.

-осморегулацията и отделянето се осуществяват от свивателни вакуоли.

Клас Kinetophragminophorea(кинетофрагминофореи).

Обединява ресничести,чиято повърхност епокрита равномерно с реснички.

Клас Olygohymenophorea(олигохименофореи).

Този клас включва инфузории с добре развито околоносно поле и със специален ресничест предустен апарат,изграден от три или четири мембранели(плоски триъгълни образувания ,образувани от срастването на няколко къси реда реснички).

Клас Polymenophorea(полименофореи).

Характеризират се с наличието на множество спирално завити мембранели около клетъчната уста.

Освен реснички много представители имат и цири-подобни на шипчета органоиди,образувани от сливането на няколко къси реда реснички. Те служат най-често за придвижване по субстрата и т.н.).
7.Тип Coelenterata или Cnidaria (Мешести)-обща характеристика,класификация и по-важни представители.

Обща характеристика. Мешестите са водни, преди всичко морски, по рядко сладководни животни . Характеризират се с радиална симетрия на тялото. Мешестите се срещат в 2 жизнени форми: прикрепени, наречени полипи, и свободно плуващи, наречени медузи.

Стените на тялото на мешестите се състоят от 2 слоя клетки: външен- ектодерма и вътрешен- ендодерма. Между тях се намира желеподобна мезоглея, която не съдържа клетки. Стените разграждат пространството наречено гастрална празнина.

Размножаване и развитие. Мешестите се размножават полово и безполово.

Половото размножаване се осъществява чрез гамети, образувани в ектодермата. Те възникват от интерстициалните клетки, като всяка една от тях дава началото или на една яйцеклетка, или на множество спрематозоиди. Безполовото размножаване е чрез пъпкуване.

При много мешести се наблюдава жизнен цикъл с редуване на поколения с безполово (полипи) и полово размножаване (медузи).

Класификация:

Клас Hydrozoa (хидрозои)

Често срещани видове в стоящите сладки води у нас обикновената хидра(Hydra vulgaris) и зелената хидра (Chlorohydra viridissima),които не образуват медузи. Обикновен вид в Черно море е Aglaophenia pluma.

Клас Szyphozoa (Сцифоидни медузи)

В Черно море се срещат Aurelia aurita и Rhizostoma pulmo.

Клас Anthozoa (Корали)

В Черно море се срещат малък брой видове, от които най-широко разпространение има конската актиния(Actinia equina), която не образува колонии.

8. Тип Platy helminthes (Плоски червеи)- обща характеристика и класификация.

Обща характеристика:

-плоските червеи се характеризират с двустранна симетрия. Най-често то е удължено, сплеснато в гръдно-коремно направление.

-тялото при свободноживеещите плоски червеи е покрито от еднослоен ресничест епител.

-характерна особеност на плоските червеи е наличието на кожно-мускулна торба, която обхваща тялото от всички страни. Тя се състои от покривната тъкан (ресничест епител или тегумент) и разположените под нея мускулни слоеве.

-плоските червеи нямат телесна празнина. Навътре от кожно-мускулната торба тялото е запълнено с паренхимна тъкан.

-храносмилателната система се състои от устен отвор (разположен на коремната страна на тялото или в предната му част), глътка (с ектодермален произход) и черво (с ендодермален произход).

-нервната система се състои от главови ганглии и чифтни надлъжни нервни стволове, съединени с напречни връзки.

-отделителната система е от протонефридиален тип.

-дихателна и кръвоносна система липсват.

-плоските червеи най-често са хермафродитни организми.

Включва предимно свободноживеещи сладководни и морски дънни обитатели. В чистите течащи води в България се срещат бялата планария (Dendrocoelum lacteum) и ъгловата планария (Dugesia monocephalic).

Клас Amphilinidea и Клас Gyrocotylidea;


9.Клас Trematoda (Трематоди или Метили)- обща характеристика, жизнен цикъл и по-важни представители
Обща характеристика. Тялото е покрито с тегумент. То е най-често листовидно с дължина обикновено от 1мм до 5см. Устното смукало се намира на предния край на тялото. На неговото дъно е разположен устния отвор. Коремното смукало е на вентралната повърхност на тялото.

Трематодите са хермафродитни организми ( с малки изключения).

Жизненият цикъл на трематодите може да се характеризира по следния начин . Яйцата обикновено се изхвърлят във външната среда с изпражненията или урината на крайния гостоприемник. От тях се излюпва свободноживееща ларва, наречена мирацидиум. Мирацидиумът не се храни и живее да няколко часа,за което време намира пърчия междинен гостоприемник (поти винаги мекотело). След проникването мирацидиумът метаморфозира в следващ стадий, наречен спороциста. Следващият стадий - редията, по своята структура напомня спороцистата, но за разлика от нея има храносмилателна система. В редиите наместо следващо поколение дъжерни редии се образуват индивидите от следващия стадий - церкариите. Церкарията е приспособена за разселване във външната среда. Тя напуска тялото на първия междинен гостоприемник и най-често намира втория междинен гостоприемник. Прониква в него и там се превръща в метацеркария. При някои видове церкариите заразяват направо крайния гостоприемник( т.е. Няма стадий метацеркария).

Класификация и по-важни представители. Известни са около 5 000 вида трематоди, които по различни касификационни системи се групират в 3-14 разреда. В България са установени около 340 вида.

Големият чернодробен метил (Fasciola hepatica) е обикновен паразит в жлъчните протоци на тревопасните животни и причинява заболяване, наречено фасциолоза.

Малкият чернодробен метил (Dicrocoelium dendriticum), e разпространен широко у нас в жлъчните пътища на тревопасните преживни, зайците и др.

Обща характеристика.

Тялото на цестодите най-често е с дължина от милиметър до няколко десетки сантиметра;при отделни видове може да достига до 10 и повече метра. То е съставено от три обособени части: сколекс, шийка и стробила.

Сколексът осъществява прикрепянето на тялото към стената на червото на гостоприемника. Във връзка с това при различните видове той има различни по устройство приспособления.

Шийката се намира непосредствено след сколекса. В нея се извършват интензивни процеси на клетъчно делене, в резултат на които се образуват съставителите на стробилата-проглотидите.

Стробилата е съставена от подредени един след друг отделни членчета (или проглотиди). При половото съзряване на всеки проглотид в него се образуват две полови системи- мъжка и женска.

Цестодите нямат храносмилателна система. Храненето се осъществява изцяло през тегумента. Свободната повърхност на тегумента е снабдена с множество нишковидни израстъци-микротрихи.

Отделителната система, която изпълнява и осморегулиращи функции, е представена от по 4 надлъжни отделителни канала.

Нервната система се състои от чифтен мозъчен ганглий, разположен в сколекса, и тръгващи от него надлъжни нервни стволове.

При някои видове от яйцето се излюпва покрита с реснички плуваща ларва, наречена корацидиум, която впоследствие бива погълната от междинен гостоприемник.

Класификация и по-важни представители. Известни са повече от 3000 вида цестоди. В България са съобщени около 360 вида. Съгласно съвременните представи цестодите се поделят на 12 разреда.

Разред Caryophyllidea. Жизненият цикъл протича с участието на един междинен гостоприемник- сладководен малочетинест червей.

Разред pseudophyllidea. Представителите на този разред са паразити предимно на риби, но отделни семейства паразитират и по птици и бозайници.

Разред Cyclophyllidea.

Семейство Tаeniidae (тении)

Семейство Anoplocephalidae включва паразити предимно на гризачите, копитните, приматите, торбестите бозайници, както и известен брой видове, които паразитират по птици.

Обща характеристика. Формата на тялото е най-често вретеновидна, повече или по-малко удължена.

Кожно-мускулната торба има съществени разлики в сравнение с тази при плоските червеи. Изградена е от котикула, хиподерма и мускулатура.

Телесната празнина при нематодите се нарича първична телесна празнина,псевдоцьол или схизоцьол. Тя не притежава собствени клетъчни стени.

С телесната празнина са свързани и някои клетъчни елементи, сред които най-важно значение имат фагоцитарните клетки.

Храносмилателната система е снабдена с анус, което е важна предпоставка за усъвършенстване на храносмилането.

Храносмилателната система при нематодите се състои от 3 дяла: ектодермален хранопровод (оesophagus и pharynx), ендодермално средно и ектодермално задно черво.

Нервната система се състои от окологлътъчен нервен пръстен и надлъжни нерви. При примитивните нематоди, които са свободноживеещи, нервната система е по-сложно устроена. При силно еволюиралия подклас Rhabditia броят на невроните е редуциран и е постоянен.

Отделителната система най-често е от една или две отделителни жлези, наречени ренети. Разположени са коремно в схизоцьола, на границата между хранопровода и червото.

По-сложно устроена е каналната отделителна система. Тя се състои от 3 канала във форма на буквата “Н”. Двата странични канала са разположени в страничните хорди и се свързват помежду си с напречен канал.

Кръвоносна и дихателна система липсват. Кръглите червеи дишат дифузно с цялата повърхност на тялото си.

Нематодите са разделнополови.

Класификация. До момента са известни около 20 000 вида нематоди, но ежегодно се описват стотици неизвестни по-рано видове.

Подклас Enoplia

Разред Dioctophymida. Разред Dorylaimida. Разред Trichocephalida.

12.Тип Acanthocephala (Акантоцефали)-обща характеристика,класификация и по-важни представители.


13. Тип Annelida (Прешленести червеи) - обща характеристика, класификация и по-важни представители.

Обща характеристика. Тялото се състои от голям брой сегменти.. Те се разделят на главови сегменти, сегменти на трупа краен(анален) сегмент, наречен пигидиум. Главовите сегменти са два; първият се нарича простомиум, а вторият- перистомиум. Кожно-мускулната торба е добре развита. Телесната празнина е със собствени стени, поради което се нарича вторична телесна празнина или целом. Храносмилателната система се състои от устен отвор, устна празнина, глътка, средно черво, задно черво и анус. Кръвоносната система е добре развита, почти винаги затворена. Състои се от надлъжни и напречни (пръстеновидни) кръвоносни съдове. Удебелените мускулни стени при някои от съдовете могат да пулсират. Нервната система е верижна - състои се от окологлътъчен пръстен и коремна нервна верига. Отделителната система е от метанефридиален тип - във всеки сегмент има по една двойка метанефридии. Всеки метанефрий се състои от нефростома, нефридийно мехурче, пикочно мехурче и нефропора. При низшите развитието е с метаморфоза. Ларвата е с характерно за типа устройство и се нарича трохофора.

Класификация . Прешленестите червеи са около 9 000 вида.

Клас Polychaeta (Многочетинести червеи)

Клас Oligochaeta (малочетинести червеи)

Класификация.

Разред Naidomorpha

Семейство Naididae. Семейство Tubificidae.

Разред Lumbricomorpha

Клас Hirudinea (пиявици)

При два от разредите - Acanthobdellida и Rhynchobdellida, кръвоносната система е затворена и кръвта тече само по кръвоносните съдове. При пиявиците кръвта често съдържа хемоглобин и амебоцити.

Подклас Archihirudinea (древни пиявици)

Подклас Euhirudinea (същински пиявици)

Разред Rhynchibdellida (Хоботни паяци).

Разред Gnathobdellida (Челюстни паяци)


14. Тип Arthropoda (Членестоноги)-обща характеристика и класификация.

Обща характеристика.

1 На всички членестоноги е присъща неравномерна сегментация на тялото.

Тялото се дели на 3 дяла: глава, гърди и коремче .

2 Начленените крайници се появяват за пръв път при членестоногите . Те се състоят от няколко подвижно свързани помежду си части , които се свързват с тялото чрез стави.

3 При всички Arthropoda тялото е покрито с хитинова кутикула. Нарастването на тялото на членестоногите е свързано с необходимостта периодично старата кутикула да бъде сменяна. Тoва явление се нарича линеене.

4 При членестоногите няма кожно-мускулна торба. При тях мускулатурата се е диференцирала в отделни специализирани мускулни снопчета -мускули .

5 Отворена кръвоносна система . В нея се движи течност , наречена хемолимфа. Функцийте на хемолимфата съответстват на тази на кръвта.

7 Дихателната система е твърде разнообразна и усъвършенствана. В някои случаи цели начленени крайници или техни части са превърнати в органи за водно дишане-хриле. За въздушно дишане на сухоземните членестоноги се използват белите дробове, които също са видоизменени крайници. При най-висшите членестоноги е развита особена трахейна система.

8 Отделителната система е представена от видоизменени целомопроводи или от малпигиеви съдове.

9 Полова система на членестоногите по правило е разделнополова. Често има изразен полов диморфизъм.

Класификация.

Подтип Trilobitomorpha (трилобитообразни)

Този подтип обединява измрели през палеозойската ера членестоноги. Те са били морски животни с примитивни белези.

Клас Trilobita (Трилобити)

Измрели в края на палеозоя. Използват се като ръководни вкаменелости за определяне на различни скали от палеозойската ера.

Подтип Branchiata-(Хрилнодишащи)

Към този подтип се отнасят членестоноги,произлезли във водна среда и приспособени за живот в нея (първичноводни членестоноги).