1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели



страница1/41
Дата15.11.2022
Размер0.76 Mb.
#115571
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41
ДЪржавенэизпит-теми-развити

1. Предмет. Обхват и методи на икономикса. Основни теоретични икономически модели
Обект на изучаването на микроикономиката са явленията и процесите , които протичат в икономиката като цяло и в нейните обособени структурни единици. Тя е наука за начина, по който ограничените ресурси се използват за задоволяване на неограничените потребности; за избора , който отделните индивиди, групи и обществото като цяло правят, когато трябва да се определи най-ефикасният вариант от всички възможни в производството, разпределението и потреблението на благата.
Микроикономиката анализира поведението на индивидуалните икономически единици-фирми, домакинства, правителствени агенции, неправителствени организации и др. основният въпрос, на който се търси отговор, е как всеки отделен стопански субект осъществява своя избор за използван на ограничените ресурси и как чрез пазарна координация се постига в крайна сметка се постига съгласуване на икономическите цели в името на общото благоденствие.
Икономиксът е сравнително млада наука. От приблизително две столетия насам се поставя началото на икономически изследвания, разглеждащи икономиката като цялостна система и търсещи отговор на най-важния въпрос- кои са условията за нейното развитие за просперитета на една нация. Вероятно затова с името на Адам Смит и неговото най-известно произведение „Богатствата на народите (1776г.) се свързва и началото на икономическата наука. В този свой труд английският икономист се занимава със специализацията в стопанския живот , с ролята на селското стопанство и държавата, търси отговор на въпроса , как свободната пазарна система може да допринесе за оптималното разположение на ресурсите . Неслучайно А.Смит се счита за основател на класическата школа в икономическата теория, към която се отнасят и Д.Рикардо, У.Пети, Ф.кене, А.Тюрго и други.
По-непосредтсвениикономиксът се свързва с формиращата се през втората половина на XIX век неокласическа школа, чиито представители се интересуват от приложението на математическите методи в икономическите изследвания и вярват, че най-достоверното обяснение на икономическото поведение на единиците с маржиналното. Ако трябва да бъдем по-точни можем да назовем незавършения труд на английския икономист Джевънс „Икономикс“ от 1882г. и най-вече произведението на неговия сънародник Алфред Маршал „Принципи на икономикса“ от 1890г. в което е прокарана идеята, че икономическата наука е чиста, неутрална спрямо исторически променящите се качествени характеристики на икономиката.
Но неокласическото разбиране се оказва неспособно да даде отговор на бурните икономически събития, които се случват по време на икономическата криза 1929-1933г. Държавната политика от това време, която се основава на неокласическата парадигма, се оказва неспособна да реши проблемите на болната икономика. Появата на един труд и на едно име поставят началото на нов етап в развитието на икономическата теория и осъществяват истинска революция в съзнанието на учени, политици и обикновени хора. Годината е 1936, трудър е „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ а името на неговия автор е ДЖ.М. Кейнс, поставя началото на кейнсияската школа, която оказва голямо влияние върху политиката и науката в продължения на повече от две десетилетия и дори в началото на наши дни. Най-важният извод за разглеждания в случая аспект на въпроса е, че от Кейнс насам икономиксът престава да бъде чиста, неутрална наука и се намесва в обществения живот със своите препоръки за по-ефективната му организация, взети вече като ръководно начало на политическите мероприятия. Кейнсиянският възглед върху икономиката и ролята на държавата имат своите опоненти, а стопанската историяна развитие страни им , през шестдесетте години на миналия век шанс за изява. Алтернативната парадигма на известна като монетаризъм, със своя на крупен представител М.Фридмън, залага на достойнствата на чистата конкуренция, на пазарния механизъм и вградените в него автоматични стабилизатори, изключващи пряка държавна намеса. Монетаризмът печели привърженици сред политиците и деловите среди, а като философия на управлението води и до редица обнадеждаващи резултати.
Позитивният подход предполага научно обяснение на феномените, връзките и зависимостите от реалната действителност такива, каквито са: констатациите и изводите са в онази степен на цялостност и достоверност, до която са развити методът на изследване и ограничителните условия на неговото приложение. Нормативният подход предполага оценка на явленията и даване на препоръки за промяна на действителността от позициите на определени норми. Последните може да изхождат от специфични възгледи на различни научни парадигми или от определени индивидуални и групови интереси. Често нормативните оценки за желателността на дадена насока в икономическото развитие са отражение на по-широки социални и идейно-политически възгледи за характера на икономическия строй, за критериите на неговия просперитет, за справедливостта и др.
В най-синтетичен вид основните икономически проблеми, които всяко общество решава , се представят чрез въпросите „какво“, „как“ и „за кого“. Въпросът „какво да се произведе“, една икономика решава при определено равнище на ресурсна осигуреност и определена степен на развитие на потребностите на индивидите , групите, обществото като цяло. Изборът при решаването на този въпрос е резултат от утвърдените концепции, възприетите правила и механизми. Той може да бъде различен при приблизително еднакви обективни дадености в следствие различия във вижданията, политиките, които отразяват преобладаващите интереси в обществото. Това решение винаги е резултат от конфронтация на различни цели и може да се представи теоретично чрез границата на производствените възможности , като се държи сметка и за вторичните ефекти, ,за времевите резултати и за широкия резонанс, който има върху цялата икономическа система. Въпросът „как да се произведе“ избраното вече количество и разновидности от стоки и услуги, се решава от технологиите. Те определят най-ефективните комбинации между основните фактори на производство. При някои изборът пада въргукапиталоинтезивните начини на производство, а при други върху трудоинтензивните. Технологичните решения се съпътстват и от решения относно най-благоприятното разположение на отделните производства в териториален аспект. Тук се държи сметка и за постигането на най-ниски разходи на ресурси , както и за екологичните последици. Въпросът „за кого да се произведе“ е въпрос за това как да се разпредели произведеното, за да стигне точно до този, за когото е предназначено? Дали всички хора трябва да получат правото да от всички стоки и услуги, или да получат според потребностите си, които по силата на обективни обстоятелства са неравни? Решението на тези 3 въпроса е взаимозависимо, в известен смисъл едновременно. Когато се решава въпросът какво да се произведе се държи сметка и за крайния потребител на този продукт или услуга. Собствениците на различни ресурси се насочват към производственото им приложение от позицията на това, което би следвало да получат под формата на доходи. Решенията на всеки индивидуален субект са продиктувани от неговите съображения за изгода, но има един начин на организация на стопанския живот, който определя рамките на поведението и само в тях съществува известен „коридор на свободата“.
Границата на производствените възможности на обществото се определя от максималното количество продукция, която може да се произведе при пълно натоварване на производствените мощности. Но никое общество не произвежда само един вид продукция. При наличните ресурси то винаги осъществява комбинация между различни продукти и услуги, като се ръководи от съображения на ефективност на избора. В една развита икономика има хиляди различни ресурси, чиито комбинации могат да се произведат хиляди различни блага. Технологиите са тези, които за по-продължителен период ограничават възможностите на такива комбинации. Извеждането на границата на производствените възможности на икономическата система се осъществява при следните ограничителни условия:1.количество и качество на възможностите за използване икономически ресурси в рамките на определен период са фиксирани.2. има два възможни за производство крайни продукта. Това предположение се прави с цел да се опрости анализът на връзките. 3. Някои ресурси са по-подходящи за производство на един в сравнение с друг продукт. 4. Технологиите за производство да зададени и не се изменят в продължение на избрания период. Границата на производствените възможности представлява различни възможни комбинации на две блага, които могат да бъдат произведени, когато ресурсите се използват ефективно.
Законът за намаляващата възвращаемост показва, че след определена точка всеки прираст на допълнително влаган за производството променлив фактор е съпроводен от намаляващ краен продукт. Разпределението и специализацията на труда създават предимства, а възможностите на търговията-изгода за всички участници в нея.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница