1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право



страница1/11
Дата06.02.2018
Размер2.2 Mb.
#55767
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право.


  1. Понятие за СП. Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която се обособява по предмет на регулиране. Предмет на регулиране на СП са семейните правоотношения.

  2. Семейни правоотношения.

  1. Страни. Страни по семейните правоотношения могат да бъдат само физически лица. Юридически лица не могат да участват.

Юридически факти – чл.1 СК. СК урежда отношения, основани на брак, родство и осиновяване. Възможно ли е тези юридически факти, в частност бракът, да се сравнят с характерните за ГП юридически факти – сделките? Бракът сделка ли е? -

Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.

Принципи

Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:

1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;

2. равенство на мъжа и жената;

3. доброволност на брачния съюз;

4. особена закрила на децата;

5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;

6. зачитане на личността в семейството;

7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Сделка

Брак

  1. Волеизявление.

  2. Насочено е към пораждане на правни последици между равнопоставени лица.

  3. Съдържанието на правните последици се определя преимуществено от волеизявлението.

  1. Основна част от фактическия състав на брака е волеизявление на мъж и жена за встъпване в брак.

  2. Волеизявлението се прави с цел възникване на правни последици.

  3. По действащия СК встъпващите в брак не могат да определят съдържанието на брачното правоотношение. Те са императивно посочени в закона.

Следователно бракът може да се определен като еднороден с правната сделка – от рода на правомерните юридически действия, но като юридически факт има определени специфики. Новият СК предвижда въвеждане на предбрачен договор, с който може да се определят имуществените отношения на съпрузите по време на брака и след евентуалното му прекратяване. При новия СК, съотношението брак-сделка ще се промени, а спецификите на брака ще бъдат редуцирани.



  1. Съдържание на семейното правоотношение.

  1. В СК превес има уредбата на неимуществените отношения пред имуществените. Основни неимуществени отношения са отношенията между съпрузи и между родители и деца. Чл. 13 от СК в сила от 01.10.2009 г. визира отношенията между съпрузи, като предписва, че те следва да се основават на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Освен, че е нравствено правило за поведение, може ли да се приеме, че това е правна норма? За да има характер на правна норма, следва да е предвидена санкция при неизпълнението й и/или възможност за принудително изпълнение по предвиден в закона ред. В СК и ГПК такава възможност не е предвидена, но без съмнение е възможно да се приложи. Неимуществените семейни задължения са мислими само като доброволно изпълняеми, принудителното изпълнение не изглежда приложимо. Що се отнася до прилагането на правна санкция, то е възможно, но не е предвидено във всички случаи. Санкциите могат да настъпят само при развод, по исков ред, с произнасяне от съда за вината – тогава за виновния съпруг настъпват определени правни последици. Уредените в СК неимуществени отношения следователно могат да се разглеждат предимно като нравствени норми, които в определени случаи придобиват правен характер.

  2. СК урежда явления, правни институти, които изобщо са нетипични за ГП.

  1. Съпружеска имуществена общност – възниква само при сключване на брак и има характер на особен вид съсобственост.

  2. Издръжка – институт, при който има едностранно, безвъзмездно задължение за един член на семейството да предоставя пари за издръжка на друг член на семейството.

  3. Деюридизация на определени отношения в семейството – отпада идеята за правния характер на определени услуги, които се дават в семейството.

  1. ГП и СП. В теорията се приема, че СП е частно ГП. Спорът е чисто теоретически, няма разлика. За неуредените в СК въпроси приложение може да намерят правилата на гражданските закони - §1 от Допълнителните разпоредби на СК. Това обаче важи само ако приложението им не противоречи на началата на семейноправните отношения, защото СП има собствени, специфични принципи, които не съвпадат напълно с принципите на ГП.

  2. Историческо развитие на СП.

  1. Първи етап – до 1945 г. :

  1. Правната уредба на СП е разпръсната в множество нормативни актове, които уреждат отделни институти – Закон за лицата; Закон за извънбрачните деца и осиновяването; Закон за настойничеството; Наредба-закон за задълженията за издръжка.

  2. Цялото българско брачно право няма светска уредба – сключването и прекратяването на брака се урежда от Екзархийския устав. До 1945 г. съществува само църковен брак. Отношенията между съпрузите се уреждат от обичайното право.

  1. Втори етап – през 1945 г. се приема Наредба – закон за брака, която урежда брачното право, сключване и прекратяване на брака, отношения межди съпрузите.

  1. Въвежда се гражданско правния брак като императивна правно валидна форма на брак.

  2. През 1949 г. се приема ЗЛС - съдържа уредба на цялата семейно правна материя. Отменят се дотогава действалите актове, включително и Наредбата-закон от 1945 г. ЗЛС урежда материята за брака и лицата.

  3. През 1968 г. се приема СК, който кодифицира СП и изключва “излишната материя”.

  1. През 1985 г. се приема новият СК, който действа и досега.

  1. Обхваща цялата материя на СП – но и в други нормативни актове се откриват норми на СП (ЗЖСК – чл.15, съдба на членственото правоотношение в случай на развод; ТЗ – при формиране на масата на несъстоятелност на ЕТ се взима предвид и съпружеската имуществена общност).

  2. Дали СК урежда само семейно правна материя? Той включва и норми, които нямат семейно правен характер, макар че имат връзка със семейното право (например процесуални норми в материята за осиновяването и относно произхода, чл. 109 – 128 – за настойничеството и попечителството).

  1. Източници на СП.

  1. Конституция.

Чл. 46 и ч. 47 – отнасящи се до брака, равноправието на съпрузите; задълженията на родителите да отглеждат и възпитават децата си; задължение на децата за подпомагане на родителите, закрилата на жената-майка.

  1. Конвенция за правата на детето

Ратифицирана е от ВНС през 1991 г.

  1. Закон за закрила на детето от 1999 г. това не е чисто семейно правен закон.

  2. Закон за гражданска регистрация

Урежда материята относно акта за брак; за раждане; имената на съпрузите при брак и развод; на детето при осиновяване.

  1. Подзаконови актове.

  1. Инструкция на МС за медицинското освидетелстване преди сключване на брак.

  2. Наредба за изплащане от детето на постановена от съда издръжка,

  3. Постановление 38 от 1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършили пълнолетие деца.


2. Брак. Граждански брак и църковен ритуал. Съгласие на встъпващите в брак. Място на сключване на брака. Ред за сключване на брака.


  1. Понятие за брак.

Бракът се определя като доброволен съюз между мъж и жена –чл. 46 от Конституцията на РБ. Това е доброволен и равнопоставен съюз между мъж и жена, сключен при условията и реда на закона, и пораждащ взаимни права и задължения. Станева: В това определение се смесват двете значения на брака.

  1. Юридически факт, който поражда семейно правоотношение между съпрузи.

  2. Вече възникнало брачно правоотношение.

Бракът е юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, подобно на сделката. Отграничения от сделката: сходството е, че и в двата случая има волеизявления, насочени към пораждане на правни последици. Отликата е, че докато при сделката правните последици се определят от страните, при брака правните последици се определят императивно от закона.

  1. Форма на брака.

Това е редът, който е възприет за правно валиден – граждански или църковен брак. Това зависи от органа, който дава правната уредба – държавата или църквата и от органа, пред когото бракът се сключва. Чл. 6 ал. 1 – правно валидна форма е гражданския брак, но е допустимо да се осъществи и църковен ритуал, като се изисква обредът да следва сключването на гражданския брак. Тази последователност е осигурена дори с наказателно правна отговорност за свещенослужителя, който извърши църковен брак, преди да е сключен граждански. В проекта за СК тази задължителна последователност отпада, както и наказателната отговорност.


  1. Държавен орган, пред когото се сключва брак е длъжностното лице по гражданското състояние – чл. 35, ал. 3 от ЗГС.

Това е кметът на общината, който може да възложи тази функция на кметовете на кметства или на други лица от общинската администрация. Възлагането се извършва чрез писмена заповед. Особени случаи:

  1. При пътуване на кораб в открито море – длъжностно лице по ГС е капитанът. Но в териториалните води на някоя държава корабът се подчинява на законодателството на съответната държава – чл. 66 ЗГС.

  2. Чл. 63 от ЗГС – брак между военнослужещи или между цивилни, съпровождащи войската – тогава длъжностно лице може да бъда военнослужещ, определен от командването.

  3. При сключване на брак от български граждани в чужбина – имат право на избор дали да се венчаят по местното законодателство или пред дипломатическото представителство по българските закони (консулите и посланиците са длъжностни лица по гражданско състояние).

  1. Участието на длъжностни лица е абсолютно задължително изискване за валидност на брака.

То трябва да: приеме волеизявлението на страните /съгласието/; да състави акт за граждански брак и да го подпише.Ако не се изпълни едно от тези две условия, формата няма да е спазена и бракът ще бъде нищожен. Длъжностното лице, което участва при сключване на брака трябва да е овластено иначе бракът е нищожен. Валидността на брака не се признава дори когато бракосъчетаващите се са били добросъвестни и не са знаели, че сключват брак пред лице, което не е овластено.Процедурата, която се спазва при сключването на брак е също елемент от формата на брака.

  1. Формата на брака се отнася и до начина на материализиране на волеизявленията – съставяне на акт за гражданско състояние, който съдържа:

  1. дата и място;

  2. длъжностно лице;

  3. лицата, които встъпват в брак;

  4. волеизявления за сключване на брак;

  5. волеизявления за имената на съпрузите.

Подписва се от двамата бракосъчетани; двама свидетели и длъжностното лице. Актът за граждански брак е вид акт за гражданско състояние с конститутивно действие /за разлика от актовете за раждане и смърт, които имат само установително действие/ - той е условие за валидност на брака.

  1. Процедура по сключване на брак.

  1. Подготвителна част.

  1. Чл. 9 СК в сила от 01.10.2009 г. - подаване на заявление за встъпване в брак. Заявлението се подава до длъжностното лице по гражданско състояние, в което и да е населено място на страната. Ролята на това заявление е от една страна техническа – да укаже кога да се сключи бракът и длъжностното лице да бъде на разположение. От друга страна от деня на заявлението тече 30-дневен срок, преди изтичането на който брак не може да се сключи.

  2. Заявлението не е предварителен договор, то не поражда задължение за сключване на брак, всеки може да се откаже да сключи брака. Длъжностното лице може да допусне сключването на брака и преди изтичането на срока, ако важни причини налагат това – напреднала бременност, предстоящо заминаване в чужбина, влизане в казарма, болестно състояние на родителите и т.н. Длъжностното лице само прави тази преценка и тя не подлежи на контрол. Може да се допусне по-ранно сключване на брак и без да са налице важни причини – тогава пак ще има валидно сключване.

  3. Встъпващите в брак трябва да представят документа – медицинско свидетелство, че не страда от болести, които са пречка за сключването на брак и декларация от двамата, че не съществуват пречки за сключването на брак. Дали има пречки се преценява към датата на сключване, но обикновено тези документи се изискват по-рано по чисто практически съображения.

Документи за сключване на брак

Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:

1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7;

2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;

3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3.

(2) Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие.

  1. Място на сключване – чл. 8.

Бракът се сключва в сградата на общината. Мястото може и да е друго, ако има важни причини – в дома, в болница и т.н.

  1. Сключване на брак.

Сключването на брак представлява фактически състав, който сключва следните елементи – съгласие и форма /акт за граждански брак/.

  1. Чл. 10, ал. 2 СК – начини на изявяване на съгласието. Лицата, които правят волеизявленията трябва да са дееспособни. Чл. 7 СК съдържа изисквания относно съгласието, неспазването на които води до липсата на съгласие:

  • волеизявление на лица от различен пол – иначе бракът е нищожен;

  • волеизявлението трябва да се даде лично – не се допуска представител;

  • волеизявленията трябва да се дадат едновременно – непосредствено едно след друго.

  1. След това се съставя акт за граждански брак, което се подписва от встъпващите в брак, свидетелите и длъжностното лице. Вече бракът е сключен и останалите ритуали са ирелевантни. Обичайно свидетели на брака са кумовете на младоженците.

  1. Значение на свидетелите:

  1. те полагат подпис;

актът ще е редовно съставен и бракът ще е валидно сключен дори и свидетелите да не са го подписали. Но ако в самата процедура не участват свидетели, длъжностното лице трябва да откаже сключването. Но ако и това изискване не се спази и брак се сключи, той ще бъде валиден. Могат да настъпят неблагоприятни последици само за длъжностното лице – дисциплинарна отговорност.
3. Брак. Фамилно име на съпрузите. Възраст за встъпване в брак. Пречки за сключване на брак.


  1. Имена на съпрузите – чл. 12 (1) СК в сила от 01.20.2009 г. :

  1. всеки от съпрузите може да изяви воля за запазване на собственото си име;

  2. всеки от тях може да заяви, че приема фамилното име на другия;

  3. всеки от тях може да добави фамилното име на другия към собственото си;

  4. всеки от тях може да вземе или добави името, с което другият е станал известен в обществото – бащино име, псевдоним /който е приет по законния начин, по съдебен ред според ЗГС и е добавен като 4-то име/.

Според проекта за новия СК встъпващите в брак могат да избират дали да сключат брачен договор и да спазват законния режим – тогава трябва да представят декларация, че са сключили брачен договор.

Възраст за встъпване в брак

Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.

(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.

(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.

  1. Условията за брак представляват изисквания, на които трябва да отговарят встъпващите в брак лица. Това са материални предпоставки за сключването на брак. Българското СП не познава пречки за сключване на брак от верски, национален или расов характер. Изискванията на закона са сведени до минимум. Брачно пълнолетие.

  1. Особености – чл. 12 СК.

Това е едно абсолютно условие за сключване на брак. Необходимата възраст е 18 г. Брачното пълнолетие съвпада с гражданското пълнолетие. Важи и за двата пола. Възрастта е законно установеният минимум, максимум не е предвиден. Законът не изисква определена разлика във възрастта между лицата, които сключват брак.

  1. Брак преди пълнолетието.

  1. Това е изключение от изискването на чл. 12 СК. Такъв брак може да сключи лице, което е навършило 16 г., с разрешението на РС, при наличието на три предпоставки:

  • Наложителност – законът не конкретизира какво се разбира под наложителност. Може да е наличието на предбрачно съжителство, бременност и др. Преценката на тази предпоставка е предоставена на съда. Той не е длъжен да даде разрешение.

  • Лицето да е навършило 16 г. Слизането под тази възраст е недопустимо при каквито и да било обстоятелства. Лице, което не е навършило 16 г., не може да сключи валиден брак.

  • Разрешение като завършек на охранителното производство по чл. 12(2) СК. Охранителното производство започва с молба до РС по местожителството на непълнолетния. Председателят на РС изслушва непълнолетния, неговите родители/попечители. Ако родителите са лишени от права, те не се изслушват. Изслушването има информативен характер, мнението им не представлява съгласие или несъгласие. Разрешението се отнася само за брак с определено лице. За това производство намират приложение общите правила за охранителното производство по чл. 424 – 435 ГПК. Решението на съда може да се обжалва в 7-дневен срок от постановяването му.

  1. Последици – с встъпването в брак недееспособният става дееспособен. За разпореждане с недвижими имоти обаче следва да се иска разрешение от РС – чл. 12(3) СК.




  1. Наличието на друг брак като пречка.

  1. Еднобрачие.

Чл. 13(1), т. 1 СК постановява, че наличието на друг брак е пречка за сключване на нов брак. Изискването за липса на друг брак е отрицателно условие, което има абсолютен характер. СК постановява принцип на еднобрачието.

  1. Наличие на друг брак – става дума за брак, който е валиден от гл.т. на закона и не е прекратен по предвидения в закона ред.

  1. Валиден е брак, сключен при спазване на материалните и формалните изисквания на закона.

  • Унищожаемият брак представлява брак, сключен в нарушение на материалните условия. Той поражда правните последици на редовен брак. Действието му се прекратява по съдебен ред. Чл. 96(2) СК посочва, че никой не може да се позовава на унищожаемостта, докато тя не бъде постановена от съда. Следователно унищожаемият брак е пречка за сключване на друг брак.

  • При брак с изчезнало или обявено за отсъстващо лице /чл. 8 – 9 ЗЛС/, бракът се прекратява само с обявяване на смъртта му.

  1. Липса на друг брак – едно лице не е свързано с друг брак, когато липсва валиден от гл. т. на закона брак или пък съществуващ брак е бил прекратен по предвидените за това способи.

  • При неоформени фактически брачни отношения.

  • Сключен е нищожен брак.

  • Прекратен брак, поради смърт на някой от съпрузите.

  • При обявяване на смъртта на един от съпрузите. Съдебното решение прекратява автоматично брака. Установяването, че съпругът е жив не възстановява брака.

  • Прекратен е с развод – след влизане в сила на съдебното решение.

  • При унищожен предшестващ брак – приравнява последиците от унищожаване на брака с последиците от развода.

  1. Нарушаване на моногамията – последици.

  1. Семейноправните последици – всеки от съпрузите може да иска унищожаване на брака, както и прокурора или съпруга от първия брак.

  1. Наказателноправни последици – чл. 179 НК предвижда наказание за лицата, които сключват такъв брак, ако са недобросъвестни.

  1. Видове болести – чл. 7(1), т. 3 СК в сила от 01.10.2009 г.

Става дума за болести, които се отнасят до валидността на съгласието или са свързани с опасност за съпруга или поколението.

  1. Болест, която обуславя поставянето под запрещение – чл. 13(1), т. 2 СК. Лицето, което страда от някоя от посочените болести, е неспособно да изразява правно релевантна воля. Лице, което вече е поставено пода пълно запрещение, е лице, което по смисъла на чл. 5 ЗЛС, не може да се грижи за своите работи. По реда на чл. 276 ГПК това лице е поставено пода пълно запрещение. Ограничената дееспособност може да е пречка за брак, но по чл. 258(2) ГПК такива лица могат да предявяват брачни искове, а на това съответства наличието на брачна дееспособност.

  2. Болест, която представлява сериозна опасност за живота или здравето на поколението или другия съпруг, чл. 13(1), т. 3 СК – забраната е продиктувана от здравословни съображения, целта е превенция. Във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали дадено страдание съдържа посочените общи белези и може ли да се подведе под законовата категория. Може да става дума за физически, душевни, заразни или наследствени заболявания. Под поколение законът разбира поколения, затова пречка за брак са и рецесивните болести. Тази болест следва да е проявена у лицето, което желае да сключи брак. Опасността може да се отнася до съпруга, поколението или и до съпруга, и до поколението.

  1. Родство – чл. 7 (2) СК в сила от 01.10.2009 г.

Родството представлява отрицателно условие за сключване на брак, което има относително действие. Забраната изхожда от две съображения – биологични /аномалии в потомството/ и нравствени /има отрицателно отношение към кръвосмешението/.

  1. Мащаб на забраната.

  1. Роднини по права линия, независимо от степента на родството.

  2. Роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително.

  3. При пълнокръвно и непълнокръвно родство.

  4. Осиновяване – независимо от осиновяването, осиновените и техните низходящи не могат да встъпят в брак с роднините си по произход в установените от чл. 13 СК степени – чл. 61 – 62 СК.

  5. Не съществува пречка за брак между доведени и заварени деца – липсва кръвна връзка.

  1. Нарушаване на забраната – последици.

  1. Последица е унищожаването на брака.

  2. До съдебното му прекратяване, бракът има действието на валиден брак. СК го толерира. НК обаче го третира като престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 3 г. – чл. 154 НК.

  3. Според някои автори бракът между роднини по права линия и братя и сестри следва да бъде недействителен по право /пълна недействителност/.

  1. Осиновяване.

  1. Чл. 7(2), т. 3 СК в сила от 01.10.2009 г. постановява , че брак не могат да сключват помежду си лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

  1. Осиновяването представлява отрицателно условие, относителна пречка. СК урежда два типа осиновяване – пълно и непълно. При непълното осиновяване не може да се сключва брак само между осиновител и осиновен. При пълното – между осиновения и роднините по права линия или братя и сестри, т.е. няма пълно покриване на общия мащаб на пречките, с роднини от трета и четвърта степен брак е допустим.

  2. Нарушаване на забраната – бракът е унищожаем. При прекратяване на осиновяването пречките за брак отпадат.

  1. Сватовство.

Сватовството не е в системата на брачните пречки, регулирането на този проблем следва да се предостави на други житейски фактори.

  1. Видове.

  1. Условия за брак.

Условията за брак са положителните обстоятелства, които трябва да бъдат налице, за да се сключи.

  1. Пречки за сключване на брак.

Пречките за сключване на брак са отрицателни предпоставки, при наличието на които брак не може да се сключи валидно.

  1. Абсолютни и относителни условия.

  1. Абсолютни условия – при наличието им лицето не е способно да сключи брак с което и да е друго лице.

  2. Относителни условия – при наличието им лицето не може да сключи брак с определено лице, с друг партньор бракът би бил допустим.

  1. Условията за встъпване в брак са уредени изчерпателно в СК. Неспазването им води до възможност за прекратяване на брака по съдебен ред по процедурата за прекратяване на унищожаем брак.

  2. Съзнателно укриване на пречка.

  1. Съзнателното укриване на пречка е въздигнато в престъпление – чл. 176(1) СК.

  2. Извършването на бракосъчетание от длъжностно лице по гражданското състояние, което знае за наличието на законна пречка за сключване на брака е въздигнато в престъпление – чл. 176(2) СК.

4. Отношения между съпрузите. Лични отношения.



  1. Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница