1. Предмет, система и източници на Семейното право. Историческо развитие. Връзка и отграничения от Вещното, Облигационното, общата част на Гражданското право. Семеен кодекс- предмет, цели, принципи и функции на Семейното право

1. 
   Понятие за СП. Семейното право представлява съвкупност от правни норми, която се обособява по предмет на регулиране. Предмет на регулиране на СП са семейните правоотношения.
   
2. 
   Семейни правоотношения.
   

1. 
   Страни. Страни по семейните правоотношения могат да бъдат само физически лица. Юридически лица не могат да участват.
   

Чл. 1. Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството.

Принципи

Чл. 2. Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:

1. закрила от държавата и обществото на брака и на семейството;

2. равенство на мъжа и жената;

3. доброволност на брачния съюз;

4. особена закрила на децата;

5. равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;

6. зачитане на личността в семейството;

7. уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Сделка	Брак
Волеизявление. Насочено е към пораждане на правни последици между равнопоставени лица. Съдържанието на правните последици се определя преимуществено от волеизявлението.	Основна част от фактическия състав на брака е волеизявление на мъж и жена за встъпване в брак. Волеизявлението се прави с цел възникване на правни последици. По действащия СК встъпващите в брак не могат да определят съдържанието на брачното правоотношение. Те са императивно посочени в закона.

Следователно бракът може да се определен като еднороден с правната сделка – от рода на правомерните юридически действия, но като юридически факт има определени специфики. Новият СК предвижда въвеждане на предбрачен договор, с който може да се определят имуществените отношения на съпрузите по време на брака и след евентуалното му прекратяване. При новия СК, съотношението брак-сделка ще се промени, а спецификите на брака ще бъдат редуцирани.

3. 
   Съдържание на семейното правоотношение.
   

1. 
   В СК превес има уредбата на неимуществените отношения пред имуществените. Основни неимуществени отношения са отношенията между съпрузи и между родители и деца. Чл. 13 от СК в сила от 01.10.2009 г. визира отношенията между съпрузи, като предписва, че те следва да се основават на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Освен, че е нравствено правило за поведение, може ли да се приеме, че това е правна норма? За да има характер на правна норма, следва да е предвидена санкция при неизпълнението й и/или възможност за принудително изпълнение по предвиден в закона ред. В СК и ГПК такава възможност не е предвидена, но без съмнение е възможно да се приложи. Неимуществените семейни задължения са мислими само като доброволно изпълняеми, принудителното изпълнение не изглежда приложимо. Що се отнася до прилагането на правна санкция, то е възможно, но не е предвидено във всички случаи. Санкциите могат да настъпят само при развод, по исков ред, с произнасяне от съда за вината – тогава за виновния съпруг настъпват определени правни последици. Уредените в СК неимуществени отношения следователно могат да се разглеждат предимно като нравствени норми, които в определени случаи придобиват правен характер.
   
2. 
   СК урежда явления, правни институти, които изобщо са нетипични за ГП.
   

1. 
   Съпружеска имуществена общност – възниква само при сключване на брак и има характер на особен вид съсобственост.
   
2. 
   Издръжка – институт, при който има едностранно, безвъзмездно задължение за един член на семейството да предоставя пари за издръжка на друг член на семейството.
   
3. 
   Деюридизация на определени отношения в семейството – отпада идеята за правния характер на определени услуги, които се дават в семейството.
   

4. 
   ГП и СП. В теорията се приема, че СП е частно ГП. Спорът е чисто теоретически, няма разлика. За неуредените в СК въпроси приложение може да намерят правилата на гражданските закони - §1 от Допълнителните разпоредби на СК. Това обаче важи само ако приложението им не противоречи на началата на семейноправните отношения, защото СП има собствени, специфични принципи, които не съвпадат напълно с принципите на ГП.
   
5. 
   Историческо развитие на СП.
   

1. 
   Първи етап – до 1945 г. :
   

1. 
   Правната уредба на СП е разпръсната в множество нормативни актове, които уреждат отделни институти – Закон за лицата; Закон за извънбрачните деца и осиновяването; Закон за настойничеството; Наредба-закон за задълженията за издръжка.
   
2. 
   Цялото българско брачно право няма светска уредба – сключването и прекратяването на брака се урежда от Екзархийския устав. До 1945 г. съществува само църковен брак. Отношенията между съпрузите се уреждат от обичайното право.
   

2. 
   Втори етап – през 1945 г. се приема Наредба – закон за брака, която урежда брачното право, сключване и прекратяване на брака, отношения межди съпрузите.
   

1. 
   Въвежда се гражданско правния брак като императивна правно валидна форма на брак.
   
2. 
   През 1949 г. се приема ЗЛС - съдържа уредба на цялата семейно правна материя. Отменят се дотогава действалите актове, включително и Наредбата-закон от 1945 г. ЗЛС урежда материята за брака и лицата.
   
3. 
   През 1968 г. се приема СК, който кодифицира СП и изключва “излишната материя”.
   

3. 
   През 1985 г. се приема новият СК, който действа и досега.
   

1. 
   Обхваща цялата материя на СП – но и в други нормативни актове се откриват норми на СП (ЗЖСК – чл.15, съдба на членственото правоотношение в случай на развод; ТЗ – при формиране на масата на несъстоятелност на ЕТ се взима предвид и съпружеската имуществена общност).
   
2. 
   Дали СК урежда само семейно правна материя? Той включва и норми, които нямат семейно правен характер, макар че имат връзка със семейното право (например процесуални норми в материята за осиновяването и относно произхода, чл. 109 – 128 – за настойничеството и попечителството).
   

6. 
   Източници на СП.
   

1. 
   Конституция.
   

2. 
   Конвенция за правата на детето
   

3. 
   Закон за закрила на детето от 1999 г. това не е чисто семейно правен закон.
   
4. 
   Закон за гражданска регистрация
   

5. 
   Подзаконови актове.
   

1. 
   Инструкция на МС за медицинското освидетелстване преди сключване на брак.
   
2. 
   Наредба за изплащане от детето на постановена от съда издръжка,
   
3. 
   Постановление 38 от 1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършили пълнолетие деца.
   

1. 
   Понятие за брак.
   

1. 
   Юридически факт, който поражда семейно правоотношение между съпрузи.
   
2. 
   Вече възникнало брачно правоотношение.
   

2. 
   Форма на брака.
   

1. 
   Държавен орган, пред когото се сключва брак е длъжностното лице по гражданското състояние – чл. 35, ал. 3 от ЗГС.
   

1. 
   При пътуване на кораб в открито море – длъжностно лице по ГС е капитанът. Но в териториалните води на някоя държава корабът се подчинява на законодателството на съответната държава – чл. 66 ЗГС.
   
2. 
   Чл. 63 от ЗГС – брак между военнослужещи или между цивилни, съпровождащи войската – тогава длъжностно лице може да бъда военнослужещ, определен от командването.
   
3. 
   При сключване на брак от български граждани в чужбина – имат право на избор дали да се венчаят по местното законодателство или пред дипломатическото представителство по българските закони (консулите и посланиците са длъжностни лица по гражданско състояние).
   

2. 
   Участието на длъжностни лица е абсолютно задължително изискване за валидност на брака.
   

3. 
   Формата на брака се отнася и до начина на материализиране на волеизявленията – съставяне на акт за гражданско състояние, който съдържа:
   

1. 
   дата и място;
   
2. 
   длъжностно лице;
   
3. 
   лицата, които встъпват в брак;
   
4. 
   волеизявления за сключване на брак;
   
5. 
   волеизявления за имената на съпрузите.
   

3. 
   Процедура по сключване на брак.
   

1. 
   Подготвителна част.
   

1. 
   Чл. 9 СК в сила от 01.10.2009 г. - подаване на заявление за встъпване в брак. Заявлението се подава до длъжностното лице по гражданско състояние, в което и да е населено място на страната. Ролята на това заявление е от една страна техническа – да укаже кога да се сключи бракът и длъжностното лице да бъде на разположение. От друга страна от деня на заявлението тече 30-дневен срок, преди изтичането на който брак не може да се сключи.
   
2. 
   Заявлението не е предварителен договор, то не поражда задължение за сключване на брак, всеки може да се откаже да сключи брака. Длъжностното лице може да допусне сключването на брака и преди изтичането на срока, ако важни причини налагат това – напреднала бременност, предстоящо заминаване в чужбина, влизане в казарма, болестно състояние на родителите и т.н. Длъжностното лице само прави тази преценка и тя не подлежи на контрол. Може да се допусне по-ранно сключване на брак и без да са налице важни причини – тогава пак ще има валидно сключване.
   
3. 
   Встъпващите в брак трябва да представят документа – медицинско свидетелство, че не страда от болести, които са пречка за сключването на брак и декларация от двамата, че не съществуват пречки за сключването на брак. Дали има пречки се преценява към датата на сключване, но обикновено тези документи се изискват по-рано по чисто практически съображения.
   

2. 
   Място на сключване – чл. 8.
   

3. 
   Сключване на брак.
   

1. 
   Чл. 10, ал. 2 СК – начини на изявяване на съгласието. Лицата, които правят волеизявленията трябва да са дееспособни. Чл. 7 СК съдържа изисквания относно съгласието, неспазването на които води до липсата на съгласие:
   

• 
  волеизявление на лица от различен пол – иначе бракът е нищожен;
  
• 
  волеизявлението трябва да се даде лично – не се допуска представител;
  
• 
  волеизявленията трябва да се дадат едновременно – непосредствено едно след друго.
  

2. 
   След това се съставя акт за граждански брак, което се подписва от встъпващите в брак, свидетелите и длъжностното лице. Вече бракът е сключен и останалите ритуали са ирелевантни. Обичайно свидетели на брака са кумовете на младоженците.
   

4. 
   Значение на свидетелите:
   

1. 
   те полагат подпис;
   

5. 
   Имена на съпрузите – чл. 12 (1) СК в сила от 01.20.2009 г. :
   

1. 
   всеки от съпрузите може да изяви воля за запазване на собственото си име;
   
2. 
   всеки от тях може да заяви, че приема фамилното име на другия;
   
3. 
   всеки от тях може да добави фамилното име на другия към собственото си;
   
4. 
   всеки от тях може да вземе или добави името, с което другият е станал известен в обществото – бащино име, псевдоним /който е приет по законния начин, по съдебен ред според ЗГС и е добавен като 4-то име/.
   

1. 
   Условията за брак представляват изисквания, на които трябва да отговарят встъпващите в брак лица. Това са материални предпоставки за сключването на брак. Българското СП не познава пречки за сключване на брак от верски, национален или расов характер. Изискванията на закона са сведени до минимум. Брачно пълнолетие.
   

1. 
   Особености – чл. 12 СК.
   

2. 
   Брак преди пълнолетието.
   

1. 
   Това е изключение от изискването на чл. 12 СК. Такъв брак може да сключи лице, което е навършило 16 г., с разрешението на РС, при наличието на три предпоставки:
   

• 
  Наложителност – законът не конкретизира какво се разбира под наложителност. Може да е наличието на предбрачно съжителство, бременност и др. Преценката на тази предпоставка е предоставена на съда. Той не е длъжен да даде разрешение.
  
• 
  Лицето да е навършило 16 г. Слизането под тази възраст е недопустимо при каквито и да било обстоятелства. Лице, което не е навършило 16 г., не може да сключи валиден брак.
  
• 
  Разрешение като завършек на охранителното производство по чл. 12(2) СК. Охранителното производство започва с молба до РС по местожителството на непълнолетния. Председателят на РС изслушва непълнолетния, неговите родители/попечители. Ако родителите са лишени от права, те не се изслушват. Изслушването има информативен характер, мнението им не представлява съгласие или несъгласие. Разрешението се отнася само за брак с определено лице. За това производство намират приложение общите правила за охранителното производство по чл. 424 – 435 ГПК. Решението на съда може да се обжалва в 7-дневен срок от постановяването му.
  

2. 
   Последици – с встъпването в брак недееспособният става дееспособен. За разпореждане с недвижими имоти обаче следва да се иска разрешение от РС – чл. 12(3) СК.
   

2. 
   Наличието на друг брак като пречка.
   

1. 
   Еднобрачие.
   

2. 
   Наличие на друг брак – става дума за брак, който е валиден от гл.т. на закона и не е прекратен по предвидения в закона ред.
   

1. 
   Валиден е брак, сключен при спазване на материалните и формалните изисквания на закона.
   

• 
  Унищожаемият брак представлява брак, сключен в нарушение на материалните условия. Той поражда правните последици на редовен брак. Действието му се прекратява по съдебен ред. Чл. 96(2) СК посочва, че никой не може да се позовава на унищожаемостта, докато тя не бъде постановена от съда. Следователно унищожаемият брак е пречка за сключване на друг брак.
  
• 
  При брак с изчезнало или обявено за отсъстващо лице /чл. 8 – 9 ЗЛС/, бракът се прекратява само с обявяване на смъртта му.
  

2. 
   Липса на друг брак – едно лице не е свързано с друг брак, когато липсва валиден от гл. т. на закона брак или пък съществуващ брак е бил прекратен по предвидените за това способи.
   

• 
  При неоформени фактически брачни отношения.
  
• 
  Сключен е нищожен брак.
  
• 
  Прекратен брак, поради смърт на някой от съпрузите.
  
• 
  При обявяване на смъртта на един от съпрузите. Съдебното решение прекратява автоматично брака. Установяването, че съпругът е жив не възстановява брака.
  
• 
  Прекратен е с развод – след влизане в сила на съдебното решение.
  
• 
  При унищожен предшестващ брак – приравнява последиците от унищожаване на брака с последиците от развода.
  

3. 
   Нарушаване на моногамията – последици.
   

1. 
   Семейноправните последици – всеки от съпрузите може да иска унищожаване на брака, както и прокурора или съпруга от първия брак.
   

1. 
   Наказателноправни последици – чл. 179 НК предвижда наказание за лицата, които сключват такъв брак, ако са недобросъвестни.
   

1. 
   Видове болести – чл. 7(1), т. 3 СК в сила от 01.10.2009 г.
   

1. 
   Болест, която обуславя поставянето под запрещение – чл. 13(1), т. 2 СК. Лицето, което страда от някоя от посочените болести, е неспособно да изразява правно релевантна воля. Лице, което вече е поставено пода пълно запрещение, е лице, което по смисъла на чл. 5 ЗЛС, не може да се грижи за своите работи. По реда на чл. 276 ГПК това лице е поставено пода пълно запрещение. Ограничената дееспособност може да е пречка за брак, но по чл. 258(2) ГПК такива лица могат да предявяват брачни искове, а на това съответства наличието на брачна дееспособност.
   
2. 
   Болест, която представлява сериозна опасност за живота или здравето на поколението или другия съпруг, чл. 13(1), т. 3 СК – забраната е продиктувана от здравословни съображения, целта е превенция. Във всеки конкретен случай трябва да се преценява дали дадено страдание съдържа посочените общи белези и може ли да се подведе под законовата категория. Може да става дума за физически, душевни, заразни или наследствени заболявания. Под поколение законът разбира поколения, затова пречка за брак са и рецесивните болести. Тази болест следва да е проявена у лицето, което желае да сключи брак. Опасността може да се отнася до съпруга, поколението или и до съпруга, и до поколението.
   

2. 
   Родство – чл. 7 (2) СК в сила от 01.10.2009 г.
   

1. 
   Мащаб на забраната.
   

1. 
   Роднини по права линия, независимо от степента на родството.
   
2. 
   Роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително.
   
3. 
   При пълнокръвно и непълнокръвно родство.
   
4. 
   Осиновяване – независимо от осиновяването, осиновените и техните низходящи не могат да встъпят в брак с роднините си по произход в установените от чл. 13 СК степени – чл. 61 – 62 СК.
   
5. 
   Не съществува пречка за брак между доведени и заварени деца – липсва кръвна връзка.
   

2. 
   Нарушаване на забраната – последици.
   

1. 
   Последица е унищожаването на брака.
   
2. 
   До съдебното му прекратяване, бракът има действието на валиден брак. СК го толерира. НК обаче го третира като престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до 3 г. – чл. 154 НК.
   
3. 
   Според някои автори бракът между роднини по права линия и братя и сестри следва да бъде недействителен по право /пълна недействителност/.
   

3. 
   Осиновяване.
   

1. 
   Чл. 7(2), т. 3 СК в сила от 01.10.2009 г. постановява , че брак не могат да сключват помежду си лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.
   

1. 
   Осиновяването представлява отрицателно условие, относителна пречка. СК урежда два типа осиновяване – пълно и непълно. При непълното осиновяване не може да се сключва брак само между осиновител и осиновен. При пълното – между осиновения и роднините по права линия или братя и сестри, т.е. няма пълно покриване на общия мащаб на пречките, с роднини от трета и четвърта степен брак е допустим.
   
2. 
   Нарушаване на забраната – бракът е унищожаем. При прекратяване на осиновяването пречките за брак отпадат.
   

4. 
   Сватовство.
   

1. 
   Видове.
   

1. 
   Условия за брак.
   

2. 
   Пречки за сключване на брак.
   

3. 
   Абсолютни и относителни условия.
   

1. 
   Абсолютни условия – при наличието им лицето не е способно да сключи брак с което и да е друго лице.
   
2. 
   Относителни условия – при наличието им лицето не може да сключи брак с определено лице, с друг партньор бракът би бил допустим.
   

4. 
   Условията за встъпване в брак са уредени изчерпателно в СК. Неспазването им води до възможност за прекратяване на брака по съдебен ред по процедурата за прекратяване на унищожаем брак.
   
5. 
   Съзнателно укриване на пречка.
   

1. 
   Съзнателното укриване на пречка е въздигнато в престъпление – чл. 176(1) СК.
   
2. 
   Извършването на бракосъчетание от длъжностно лице по гражданското състояние, което знае за наличието на законна пречка за сключване на брака е въздигнато в престъпление – чл. 176(2) СК.
   

1. 
   
   Изтегляне 2.2 Mb.
   
   Сподели с приятели: