1 предпазвай се от забраните за да бъдеш най-добър мюсюлманин

(1)

ПРЕДПАЗВАЙ СЕ ОТ ЗАБРАНИТЕ

ЗА ДА БЪДЕШ НАЙ-ДОБЪР МЮСЮЛМАНИН

Ебу Хурейра (Аллах да бъде доволен от него) казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Кой ще вземе от мен следните слова и ще работи с тях или ще научи някого, който да работи с тях? Ебу Хурейра казва: “Казах: Аз, о, Пратенико на Аллах”. Той ми хвана ръката и изброи пет неща: “Предпазвай се от забраните, за да бъдеш най-добър ибадетчия. Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората. Отнасяй се добре към комшията, за да си вярващ. Обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да си мюсюлманин. Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”/Имам Ахмед 2/310 и Тирмизи:2305./

Ако вникнем по-задълбочено в словата на Пратеника на Аллах (с.а.в) той започва със запитването: “Кой ще вземе от мен следните слова и ще работи с тях, или ще научи някого, който да работи с тях?”, за да предизвика вниманието на хората към това, което ще каже, да поясни кое е необходимо да се знае и практикува в живота и да предаде това и на неприсъстващите. Полезната наука е тази, от чиято полза се възползват и другите хора. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) в друг хадис казва:

((بلغوا عني و لو آية))

“Известете от мен дори и едно знамение.”

Това е доказателство, че мюсюлманинът трябва да се учи и да поучава останалите.

В достоверен хадис, предаден от Ибни Маджех в неговия сборник от Ебу Хурейра (радийеаллаху анху), също се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

“Който дойде в моята джамия единствено за добро, което да научи или да обучава, то той е на степента на борещия се в името на Аллах.”

В по-горе споменатия хадис Пратеникът на Аллах (с.а.в) е направил пет завещания към своята общност:

Първо завещание:

((اتق المحارم تكن أعبد الناس...))

“...Предпазвай се от забраните за да бъдеш най-добър ибадетчия...”

Ибадетчия не е само онзи, който кланя намаз, говее, дава зекят, прави хаджилък, повелява одобреното и възбранява порицаното. Истински ибадетчия е този, който се предпазва от забраните като: убийство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, вземане на лихва, комар, предизвикване притеснение на хората, псувни, проклинане и засягане достойнството на другите хора.

Второ завещание:

((...وارض بما قسم الله لك تكن أغنى الناس...))

“...Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората ...”

Пратеникът на Аллах (с.а.в) напътства да знаем, че богатството не е в голямото притежание или имот. Богатството според ислямското разбиране е да бъде задоволен вярващият с това, колкото му е отреденото препитание от Аллах Теаля, и да бъде спечелено по честен път. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((ليس الغنى عن كثرة العرض, و لكن الغنى غنى النفس.))

“Богатството не е в многото средства, а в задоволената душа.”

Необходимо е човек да се съобрази с причините за препитание и вземе необходимите мерки, и след това да се осланя на Аллах Теаля, Който казва:



§Той е, Който подчини за вас земята, затова ходете из нейните краища и яжте от Неговото препитание! При Него е възкресението (съживяването след смъртта).§/Сура Мулк/67/:15./

Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لو أنكم توكلون على الله حق توكله لرزقكم كما يرزق الطير تغدو خماصا, و تروح بطنا))

“Ако вие се уповавате на Аллах, както подобава да Му се уповавате, Той ще ви даде необходимите средства за препитание, както дава това на птиците. Сутрин се отправят гладни, а вечер се връщат сити.”

Затова мюсюлманинът е длъжен да работи, т.е. да вземе необходимите мерки, след това постига, което му е отредено, убеден и задоволен от това, което му е дар от Аллах Теаля, и той е богат според схващането на Исляма.

Трето завещание:

((... و أحسن إلي جارك تكن مؤمنا... ))

“... Отнасяй се добре към комшията за да си вярващ ...”

Добруването с комшията е едно от нещата с които Исляма е дошъл. Към това ни подтиква Корана и подстрекава Пратеника на Аллах (с.а.в) казвайки:

((ما زال جبريل يوصيني بالجار حتى ظننت أنه سيورسه)) ـ رواه البخاري و مسلم عن عبد الله بن عمر و عائشة رضى الله عنهما.

“Джибрил постоянно ми правеше указания за комшията, дори предположих, че ще го унаследи (т.е. че единият съсед ще унаследи другия след смъртта) .”

Всевишният Аллах казва:



§И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, ...§/Сура Ниса/4/:36./

Колко много са хадисите, поясняващи правата на комшията и това, че който съблюдава тези права, е със съвършено вярване. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

“Който вярва в Аллах и Съдния ден, да се отнася добре с комшията си”./Муслим./

“Който вярва в Аллах и Съдния ден, да не създава неприятности на комшията си”./Бухари и Муслим./

Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((خير الجيران عند الله خيرهم لجاره)) - رواه الترمذي و هو صحيح.

“Най превъзходни от съседите при Аллах Теаля са най-добрите за съседа си.”/Тирмизи./

“Кълна се в Аллах не е повярвал! Кълна се в Аллах, не е повярвал! Кълна се в Аллах, не е повярвал! “Бе попитан:” О, Пратенико на Аллах! Кой не е повярвал?” Той отговори: “Онзи, от чиито злини не е спокоен съседът му.”/Бухари и Муслим./

Добруването с комшията е доказателство за съвършеното вярване или както казва Пейгамберинът (с.а.в):

((... و أحسن الى جارك تكن مؤمنا... ))

“... Отнасяй се добре към комшията за да си вярващ ...”

“...Обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да си мюсюлманин...”

От признаците на вярващия мюсюлманин е да обича за своя брат това, което обича за себе си. Относно това Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لا يؤمن أحدكم حتى يحب لأخيه من الخير ما يحب لنفسه))

“Не е повярвал (не е пълно вярването на) този от вас, докато не обича за своя брат доброто, което обича за себе си.”

Вярващият, на когото вярването е пълно, обича доброто за всеки мюсюлманин и знае, че не е възможно да бъде пълно вярването му, освен когато съблюдава това напътствие.

Пето завещание:

((... و لا تكثر الضحك, فإن كثرة الضحك تميت القلب)).

“Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”

Необходимо е мюсюлманинът по-голямата част от времето си да прекарва в сериозност, да се смее и шегува с мяра и да говори това, което е истина. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لو تعلمون ما أعلم لضحكتم قليلا و لبكيتم كثيرا.)) ـ رواه البخاري و مسلم.

“Ако знаете това, което знам, ще се смеете малко и повече ще плачете.”/Бухари и Муслим./

Люкман в завещанията към сина си казва:

“О, синко мой! Не прекалявай със смеха и не се смей безпричинно. Не скитай безцелно и не се интересувай от това, което не те засяга. Не пилей притежанието си, за да обогатиш другите, защото твое е това, от което се възползваш, а което оставиш, е притежание на другите. Чудно е, който знае за Огъня, как е възможно да се смее! И този, който е убеден в смъртта, как може да се весели! Чудно е този, който е убеден в съдбата, защо се тормози, и чудно е този, който вижда света, краткостта му и промените, които стават в него, как се успокоява!?”