1. Ролята на политическите партии

Предложеното изследване на политическите партии в България има своята актуалност и значимост, породени от взаимоотношенията между партии­те, изразяващи интересите на обществото към познаването на тех­ните програми, стратегии и платформи, идеи и т.н. В съвременността, в която живеем ние следва да сме запознати и с тези проблеми и да имаме своя политическа култура. Знанията в тази насока на този етап от развитието на нашето общество са необхо­дими повече от когато и да било за ориентиране в обратите на партийното многообразие (до 1989 г. не може да се твърди, че такова е налице), като естествен елемент на демократичните промени у нас. От друга страна едно подобно изследване има принос и за правилното разбиране на политическите партии и техните тен­денции и перспективи.

Задачите на настоящето изследване са свързани с проследяването и изясняването на следните въпроси, поставени в тясна връзка с темата и спомагащи за разкриването на основните тенденции в търсената насока:

1. Ролята на политическите партии.

2. Традициите на България в областта на политическите партии до 1989-та година;

3. Правната регламентация на политическите партии до 1990-та година (анализ на няколко партии – СДС, ДПС, зелените партии, забранените партии, Гергьовден).

4. Основни партийни фамилии – 10 ноември 1989 година.

Въз основа на изпълнението на така посочените задачи, ще стане възможно и достигането до основните изводи, които предпоставя и самата тема пред дипломанта.

Първите политически партии, известни на историята, са възникнали в Древна Гърция. Това са били сравнително ма­лобройни и тесни по своя състав групировки, които не са се отличавали с устойчивост и не са били оформени организа­ционно в съвременния смисъл на този термин. Те са изразя­вали главно интересите не толкова на различните класи, колкото на различните течения вътре в робовладелската кла­са. Само такъв вид партии са съществували и в Средновеко­вието. Но те не са играли, а и не са могли да играят някаква по-значителна роля в общество с деспотични, абсолютистки форми на политическо устройство.

Политическите партии в съвременния смисъл на думата са възникнали за първи път В Европа, а след това и в другите части на света в пряка връзка с революциите, които охарактеризират тези отминали епохи. По-късно с появата на парламентите и парламентаризма като форми на организация и осъществяване на държавната власт партиите продължават да се развиват. Исторически обусловеното класово разслояване на обществото и задълбочава­нето на социалните противоречия, въвличането на все по-­широки маси хора в политиката, води до нарастване ролята на партиите. Така те стават основен субект на политиката.

Ролята на съвременните политически партии следва да се търси в няколко насоки, които могат да се представят по следния начин:

В този смисъл на основата на последната изведена графика политическите партии следва да се разглеждат на основата на политиката, като понятие, което се дефинира особено успешно от Дюверже:

„Политиката – това не е дейността, която развива някакъв тип об­щество (държава, глобално общество и т. н.), а тип дейност, която из­вършват всички общества и всички групи. Следователно има толкова разновидности на политически системи, колкото разновидности на ко­лективни формирования съществуват, т. е. разновидности на съвкуп­ности от хора. Могат да бъдат изградени и подложени на анализ поли­тическите системи на една партия, на всички партии, съществуващи в една страна, на партиите от един и същи тип в няколко страни; по изб­роените начини можем да постъпим и при синдикатите, асоциациите, администрациите, общините, районите, църквите, армиите, както и мо­жем да изградим и анализираме политическата система на глобалното общество и по-специално на държавата. Същите модели – формални или теоретични, могат да се приложат понякога към няколко типа поли­тически системи, но някои типове системи се отнасят към особени мо­дели.”¹

Чрез така очертаните функции и роли на партиите се разкрива колко важно място заемат те в съвременното държавно управление и гражданско общество.

В литературата партиите се дефинират като свободни сдружения на гражданите, създа­дени с цел да съдействат за формиране и изразяване на поли­тическата воля на народа чрез избори или по друг демократи­чен начин. Това определение се извлича от нашия Закон за политическите партии (1990 г.), който урежда образуването, правата, задълженията, имуществата, прекратяването и други въпроси на политическите партии².

Партиите са необходима съставка на демократичното об­щество и една от неговите характеристики. За постигане на сво­ите политически цели те използват демократични средства и методи.

В по-новия Закон за политическите партии от 2005 г. дефиницията претърпя промени като под политически партии следва да се разбира доброволни сдружения на български граждани с избирателни права.

Като основни функции на политическите партии, според закона следва да се разграничат следните:

Законът поставя изискването пред политическите партии да използват само демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.

Учредяването и дейността на политическите партии в България са публични. За да се учреди политическа партия е необходима инициатива на най-малко 50 български граждани с избирателни права, които от своя страна следва да образуват инициативен комитет, който да приеме учредителна декларация в писмена форма.

Създаденият инициативен комитет публикува поне в един национален ежедневник учредителната декларация и открива подписка за набиране на членове-учредители на партията.

Политическа партия се образува на учредително събрание, което се провежда в срок до три месеца от датата на приемане на учредителната декларация. Целта е в този три месечен срок да се открои количеството на привържениците, а в случай че процедурата не продължи, то партията не се образува.

За образуването на партията особено важно е приемането на нейния устав, който следва да съдържа следните изискуеми от закона елементи:

• 
  наименованието на политическата партия и нейните символи;
  
• 
  седалището и адреса на управление;
  
• 
  целите и начините за постигането им;
  
• 
  ръководните и контролните органи;
  
• 
  правилата относно представителството на политическата партия;
  
• 
  реда за свикване, избиране и освобождаване на ръководните и контролните органи и техните правомощия;
  
• 
  реда за възникване и прекратяване на членството;
  
• 
  правата и задълженията на членовете;
  
• 
  правилата за създаване на партийни структури и техните права и задължения;
  
• 
  правилата за определяне размера на членския внос;
  
• 
  правилата за набиране и разходване на средства и за разпореждане с партийно имущество;
  
• 
  условията и реда за прекратяване на политическата партия.
  

• 
  местните структури на териториален или тематичен принцип и по местоживеене, които могат да се създават от политическите партии.
  
• 
  създаването на младежки, женски и други организации от политическите партии.
  

1. решение за сливане или вливане в друга партия;

2. решение за разделяне на две и повече партии;

3. решение за саморазпускане съгласно устава й;

4. влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна;

5. разпускане с решение на Софийски градски съд.

Така въз основа на изложеното се очертаха от една страна общовалидните значения, роли и функции на партиите, а от друга страна и тези, които закона изрично е въздигнал в такива.
II. Традициите на Б-я в областта на политическите партии до 1989-та година.

2.1. Политическите партии в България след Освобождението до края на XIX век.
За политически партии в България можем да говорим в периода след Освобождението в края на XIX век.

Сред първите партии в страната следва да се очертаят следните:

• 
  Либерална партия – създадена през 1879, г., която служи за основа на следните партии по-късно през 80-те и 90-те години на XIX век:
  

Фиг. 4: Отделяне на самостоятелни политически партии от Либералната партия:

• 
  Консервативна партия, създадена през 1879 г., тя просъществува до 90-те години на XIX век, когато нейните членове се преориентират, вливайки се преди всичко в новосъздадената Народна партия
  

Фиг. 5: Преливане на Консервативната в Народна партия:

№	Наименование на политическата партия	Особености, с които се характеризира посочената политическа партия
1.	Народна партия	Създадена е през 1894 г. и чрез своите интереси защитава една значителна част от едрата буржоазия в страната. Нейни членове са преди всичко банкери, земевладелци и др.
2.	Прогресивнолиберална партия (цанковистка)	Образувана през 1899 г. представлява забогатяващата средна търговска и лихварска класа в страната. В последствие нейни привърженици стават и част от земеделско-скотовъдската, лихварската и предприемаческата буржоазия. Съществената й характеристика е, че нейните представители поддържат идеята за тясно сътрудничество с Русия в няколко направления: - икономическо; - политическо; - културно
3.	Демократическа партия	Тя е наследник на Либералната партия, на П. Каравелов. Обособява се като самостоятелна през 1896 г. Нейните членове са дребни и средни производители, които постепенно забогатяват в началото на новия век и превръща партията като представителна за едрата буржоазия. В литературата се определя като партия, чиито членове в началото на миналия век са предимно представители на замогващата се модерна промишлена и търговска буржоазия.
4.	Народнолиберална партия (стамболовистка)	Изразява интересите на едрата търговско-промишлена и земеделска буржоазия, свързана с капиталистическото производство. В началото на XX век за партията е характерно, че представлява значителна част от интелектуалния елит. Нейните възгледи, които се прилагат докато тя е на власт способстват за реализиране на напредък в сферата на българското стопанство. През 1915 г. Народнолибералната партия се разцепва на две формации: - генадиевисти; - петковисти.
5.	Либералната партия (тадославистка)	Изразява идеите на най-спекулативната част от българската търговска буржоазия.
6.	Младолибералната партия	Това е отделилата се нова формация от Либералната партия в началото на XX век. Нейното окончателно оформяне продължава до 1904 г. Основателите й са недоволни от политиката на Радославов либерали. През първото десетилетие на миналия век в нея постъпват и земеделци, занаятчии, търговци и индустриалци. Идеите й прокламират необходимостта от поддържане на връзки с германския и австро-унгарския капитал.
7.	Радикалдемократическа партия	Това е партия, която се отделя от Демократическата партия през 1905-1906 г. Неин лидер е Н. Цанов. Тя представлява интересите на някои дребни буржоазни слоеве и интелигенцията. Основно внимание се обръща на обусловилите се обществени въпроси.
8.	Български земеделски народен съюз	Представлява дребната и средната селска буржоазия. В началото на миналия век нейната роля нараства и тя се превръща в масова демократична партия. Въз основа на това нейната роля в държавно-политическия живот на страната се увеличава, като нейната роля е значима и като опозиционна сила.
9.	Българска работническа социалдемократическа партия	Създадена е през 1891 г. Основата на нейните идеи са стремежа към социален прогрес и създаване на социалистически обществен строй в страната ни.
10.	Българска работническа социалдемократическа партия	Тя се отцепва от БРСДП през 1903 г. и застава зад реформистко-демократичните концепции, същевременно като основна нейна характеристика следва да се посочи и това, че нейните членове отхвърлят марксическите принципи за класовата борба.

В така представените основни партии през първото десетилетие на миналия век се очертава разликата в интересите, които същите защитават и обуславянето на двете страни в държавно-политическия живот – бедната и средната класа от една страна (работници, селскостопански производители и др.) и богатата – буржоазията, като превес несъмнено има втората, чиито интереси са по-добре представени и застъпени, докато партии като Българска работническа социалдемократическа партия все още не е така силно застъпена, а останалите, насочени към по-бедните слоеве, също не разполагат с необходимото влияние в държавното управление. Следва да се подчертае ролята и значението на Български земеделски народен съюз, който единствен от представителите на средните класи съумява да извоюва действително своето достойно място.

• 
  Следвоенна криза 1918-1923 г.;
  
• 
  Частична стопанска стабилизация и икономическа криза в периода 1923-1934 година;
  
• 
  Навечерието на Втората световна война и военновременно развитие 1934-1944 година.
  

• 
  Загуба на позициите на центристките партии;
  
• 
  Възстановителен процес и конфликти в парламентарната група на БЗНС, разцепление;
  
• 
  Победа на БЗНС при изборите за XVIII Обикновено народно събрание през 1919 година;
  
• 
  1919-1923 г. – управление на страната от БЗНС в коалиция с НП и ПЛП;
  
• 
  БЗНС привлича като свои членове представители и на по-заможните слоеве, което й придава разнослоен социален облик;
  
• 
  Сформиране на вътрешнопартийни фракции в дясно и в ляво в БЗНС;
  
• 
  1923 г. – преврат в правителството на БЗНС;
  
• 
  В дясното политическо пространство се формират коалиции и политически групи като Конституционен блок, Народен сговор:
  

Фиг. 7: Състав на Конституционния блок:

Другата политическа група е т. нар Народен сговор, който се състои предимно от запасни офицери и безпартийни интелигенти. Създаден е през 1921 г. Основните начала на Народния сговор са следните:

- конспиративност;

- елитарност;

- надпартийност.

Друга основна характеристика е ограничения му членски състав. През 1923 г. той привлича лидерите на Конституционния блок, НРП и БРСДП (о), когато след извършения преврат неговата значимост нараства в държавно-политическия живот.

• 
  В лявата част на партийната представителност сили набират все повече партии като БРСДП (о) и БКП, като първата от коалиционен партньор на БЗНС се превръща в техен яростен опозиционер, като взема и участие в преврата срещу тях. От друга страна сред основните черти на БКП следва да се откроят следните:
  

- извеждане на водещата роля на пролетариата;

- болшивизация.

След 1921 г. БКП се утвърждава като втора политическа сила в страната.

Вторият период е този, който се очертава в периода между 1923-1934 година, през който се проявяват остри политически противопоставяния между партиите със страната. Освен това се очертават и проявите на терор насочени към двете политически сили:

• 
  БЗНС;
  
• 
  БКП.
  

От изложената структура и състав на Демократичния сговор се очертава неговата разнородност, които се оказват водещи за възникналите противоречия в следващите години, като първа се отделя Демократичната партия (1924 г. - 1926 г.)

След 1931 г. Демократичния сговор в резултат на настъпилото разцепление губи своите позиции в държавно-политическия живот.

През този период се възстановяват Демократическата партия и Радикал демократическата партия (РДП). Те влизат в структурата на Народния блок.

В този период се създава и Обединението „Народно единство”, което заема политическия център съвместно с Националлибералната партия.

Междувременно БРСДП (о), която е сред най-активните участници на Демократичния сговор. След 1926 г. преминава в опозиция и се разцепва на две крила.

БЗНС след убийството на Стамболийски и преврата губи своите позиции и към нейните членове се прилага терор, което става причина значителна част от тях да преминат в нелегалност. След възстановяването на партията в периода 1924-1926 г. в неговите редове се очертават три течения:

- ляво;

- дясно.

Левицата е представена преди всичко от БКП и Работническата партия, чието влияние все повече се увеличава.

Фашистката идея и последиците от в международен план от нейната поява и опити за налагане се отразяват неминуемо и върху политическия живот в страната ни. Възникват партии, които са разположени в крайното дясно пространство и носят фашистки идеи, съчетани с националистически такива. Такава е ПК „Звено”, която използвайки влиянието си над Военния съюз осъществява преврата през 1934 г.

Междувременно Националното социално движение увеличава своята популярност, като привлича все повече представители на следните класи и слоеве на обществото:

- средната буржоазия;

- дребната буржоазия;

- работници;

- ученици.

Тя прокламира необходимостта от държавна намеса във всички сфери на живот.

Последния етап от разглеждания период – навечерието на Втората световна война (1934 – 1944 г.)се очертава с нарастващата роля в политическия живот на Борис III, за което способстват и наложените забрани. Това води в голяма степен съществуващите партии да изпаднат в почти нелегално състояние.

Като традиционни партии се очертават следните:

• 
  Демократическата партия;
  
• 
  Радикалдемократическата партия;
  
• 
  Демократичния сговор.
  

Междувременно ПК „Звено” се разпуска. Впоследствие се възстановява като опозиционна партия, която се обявява против промените от 09.09.1944 г.

Националното социално движение също преминава в опозиция, но застъпва идеите за осъществяване на по-тесни връзки с Германия, като след 1934 г. същата е разпусната. В лявото пространство БКП се слива с Работническата партия, като се създава по този начин Българска Работническа партия, чиято цел е да се осъществи организирана борба срещу фашизма. За тази задача се приема и специална стратегия от партията, която основа е изграждането на „Народни фронтове”.

Противопоставянето на фашистката идея води до обединение на БКП с БЗНС „Ал. Стамболийски” и Демократичната партия.

Същественото е, че Българската Работническа партия открито се противопоставя на въвличането на България във войната. След 1941 г. се проявяват две основни насоки в нейната дейност:

- организиране на съпротивително движение;

- полагане на основите на ОФ.

Промените след 09.09.1944 г. стават причина за настъпване на съществени промени, което води и до обуславяне съдбата на редица партии, някои, от които бяха възстановени след установяването на демокрацията у нас.

Регламентацията според законодателството до 1990 г. е изключително ограничаващо. Едва с приетия през 1990 г. Закон за политическите партии, се преодоляват редица бариери пред демократичния политически живот в лицето на многопартийната система.

Промените в края на 1989 г. обаче обусловиха възникването на партии като ДПС, Зелена партия, Съюз на демократичните сили и др. Същите ще бъдат подробно разгледани в настоящата част от изложението с цел да се откроят техните специфични черти.