1. Сеизмичност на Балканите

Балканите са сеизмично най-активният възел в Европа. Основната част от земетресенията на Балканите са плитки с огнища на дълбочина до 60км, което силно увеличава ефектите на въздействие върху земната повърхност. Междиннофокусни земетресения има само в отделни райони – Вранча, Румъния (100-200km) и Хеленската арка ( от западната част на Гърция през Кипър и Родос до Югозападна Турция ) с дълбочини до 200 km. Повторяемостта на земетресенията силно варира за отделните територии.

По земетръсна опасност Балканите са второразрядна зона. Първостепенни зони в света са Япония, Камчатка, Аляска, веригата на Алеутските острови, Западното крайбрежие на Северна и Южна Америка. В сравнение с тези райони на Балканския полуостров земетресенията са 3-4 пъти по-редки и 3-4 пъти по-слаби. Но не бива да забравяме, че на нашия полуостров са ставали земетресения с магнитуд 8.

• 
  Сеизмичност на Егейския район
  

Концентрацията на земетресенията около Средиземно море е многократно по-висока отколкото тази в орогенните области на Европа, Африка и Мала Азия.

Плейттектонските модели ясно описват процесите в тази част на света, като сложна колизия между движещата се на север Африканска плоча и противостоящата й Евразийската плоча.

Основната граница между литосферните плочи на Африка и Евразия преминава по оста на Средиземно море. Това е конвергентна граница от активен тип, т.е. процесите на субдукция са доста силно изразени. От друга страна, в Западното Средиземноморие тази граница има по-различен характер и даже още по-западно, по посока на Средноатлантическия хребет, тази граница се превръща в класически трансформен разлом (виж Фиг.6).

За Източното Средиземноморие колизията е усложнена от движението на Арабската плоча на СЗ. Особено силно процесът рефлектира в ротацията по посока обратна на часовниковата стрелка на Малоазийската плоча и възникването на катастрофалните земетресения по дължината на Анатолийския разлом.

Егейският регион е една от най-активните в геодинамично отношение, области на Средиземноморието. От геотектонска гледна точка Егейският регион показва редица черти на активна граница, според стандартите на Тектоника на плочите. Поради сближаването на Африка и Евразия в южните и западни части на Егейския регион компресията води до създаване на условия на съвременна субдукция.

Гърция се намира в земетръсен район, като половината от сеизмичната активност в цяла Европа се пада на Гърция.

-Земетръсна зона ли е Гърция?

Югоизточното Средиземно море е регион на периодична сеизмична активност. Повечето земетресения са със слаба степен и почти не причиняват съществени щети далеч от епицентъра, но в близост до него стари каменни къщи могат да бъдат повредени - стената може да се пропука или да падне, покрива може да се сцепи или да се срути. Новите къщи са построени съгласно строги земетръсни стандарти (7,3 по Рихтер).

Земетресения от междинен тип в Европа се наблюдават в района на

планината Вранча в Източните Карпати (Румъния).

Вранча е планински хребет в Румъния, в южната част на Източните Карпати. Той е дълъг около 60 километра, а най- високата му точка Гору е с височина 1 785 метра. Средната периодичност на силните земетресения в района на Вранча са едно на 30 години, а при слабите 100 за една година. Най-силните земетресения с епицентър във Вранча са станали на 10 ноември 1940 година (7,4 степен по скалата на Рихтер), 4 март 1977 година (М=7,2).

Вранчанска сеизмична зона (Румъния) има следните важни характеристики: относително дълбоки хипоцентри (80-120 км) на най-силните земетресения с магнитуди М>7.0; много широка област на макросеизмично въздействие; относително постоянен времеви интервал между силните последователни сеизмични събития; специфично разпределение по направления на плътността на сеизмичната енергия; преобладаване на относително дългопериодични честоти на сеизмичните вълни.

Земетресенията от Вранчанската сеизмична зона оказват силно влияние върху българската територия. Дълбоките събития с магнитуд М=7.0, способни да въздействат върху българска територия, могат да се очакват на всеки 60 години, а най-силните земетръсни изяви – приблизително на всеки 150-200 години. Земетръсните огнища под Карпатските планини в областта на Вранча (Румъния) често предизвикват дълбоки и силни земетресения. В последните сто години, в този район са регистрирани около десет земетресения, чиито огнища са на дълбочина 100-160км. Някой от тези земетресения са усетени в България

- 1790г.- усетено в цяла България;

- 1821г.- в Северна България; две силни земетресения през 1829г. и 1938г.

- две земетресения на 20 Октомври и 10 Ноември 1940г. с дълбочина на хипоцентъра около 130 км, усетени силно в Никопол, Свищов, Търново и в почти цяла Северна България.

- известно е разрушителното земетресение на 4.03.1977г., което се счита за

едно от най-разрушителните земетресения в Европа. То е почувствано в Москва, Петроград, Хелзинки, Рим, Атина и Истанбул. Земетресението причини жертви и материални щети не само в Румъния, но и в България.
Турция
Турция се намира в активен сеизмичен район. Тя разполага със 120 центъра за наблюдение и замервания на сеизмичните зони, като 40 от тях са включени в системата за ранно оповестяване. Данните, постъпващи от тях през сателитна връзка в Националния сеизмичен център се обработват и се изготвят земетръсни карти.
Мраморноморска сеизмична зона
Тази зона съвпада с Мраморноморския район. Два важни клона от Северо-Анатолийския разлом пресичат този район. Главните черти на този район могат да бъдат обяснени с пропадането на басейните, формиращи Мраморно море. Пропадането има преобладаващ характер.

Директното въздействие на силни сеизмични събития върху Сакар и Източните Родопи се демонстрира добре с изосеистната карта от земетресението от 09.08.1912 г с М=7.3. Интензивности от V и VI степен засягат Южна България. Интензивността върху същата територията от земетресението от 18.03.1953 в Yenice-Gonen (M=7.3) е било от IV до V степен в Източните Родопи и Сакар.

Районът на Балканския полуостров, Егейските острови, Мала Азия и областта на Югоизточните Карпати са характерни с много земетресения, някои от които са катастрофални. Според статистиката, нашата страна се характеризира като район с второстепенна сеизмична активност за разлика от Турция, Гърция и Югославия. Регистрираните в последното столетие земетресения с магнитуд по-голям от 6 са както следва: Турция - 48; Гърция и Егейските острови - 93; Югославия - 20; България -10;

Почти цялата територия на Турция може да се определи като район със

сравнително висока сеизмична активност. Разломът в Северна Анатолия е станал причина за не малко сеизмични катастрофи, много от които са катастрофални (земетресенията: 1268г. в Силиджия, където загиват 60000 души; 1822г. в Халеб - с 22000 загинали; 1939г. в Ерзинджан в Източна Мала Азия с 30000 разрушени постройки; 1953г. в Измир; 1975г. в град Луиджу).

Известно е катастрофалното земетресение в района на Измит (Турция) станало на17 август 1999г. с магнитуд 7,4. Измерванията и анализът на сеизмограмите показва, че е активизирана северната част на разломът в Северна Анталия.

Дълбочината на земетресението е 17 км, и предизвиква движение, съпроводено с десен-страничен удар и плъзгане в разломната зона. Земетресението предизвиква напукване на земната повърхност с дължина най-малко 60 км и дясно-странично разместване по-голямо от 2,7 м. В района на Егейските острови и вътрешността на Гърция са регистрирани някои силни земетресения (земетресението през 1926г. в южната част на Егейско море с дълбочина на хипоцентъра 100 км, усетено и в Южна Европа и причинило разрушения в Египет, Южна Гърция и о-в Крит); земетресенията през май и юни. Огнището на това земетресение определя и сеизмичната зона, която ще бъде изследвана в настоящата дипломна работа.

През 1978г. става серия от земетресения до Солун, причинили значителни разрушения и жертви в града и околностите, а така също

усетени в цяла Югозападна България включително и в София).

Югозападната ни съседка Македония е разположена върху северната част на Алпо-Хималайския сеизмичен пояс. Нейната столица гр.Скопие многократно е била подлагана на въздействие от земни трусове, от дълбока древност (през 518г. от н.е. силно земетресение е разрушило напълно римския град Скупи, днешен Скопие) до наши дни (земетресението на 26.Юли.1963г., с епицентър на няколко километра от центъра на града и с хипоцентър само на 5км под земната повърхност, причинило огромни разрушения и усетено в София).

Земетресението през 1979г. по адриатическото крайбрежие в Черна гора, близо до границата между Югославия и Албания, причинило също големи разрушения и човешки жертви. То бе усетено в голяма част от Югоизточна Европа, а така също и в България. Това земетресение бе характерно с обстоятелството, че преди главния трус на 15 Април (магнитуд 6.8 и максимална интензивност IX степен), то бе предшествано от няколко по-малки труса на 31 Май и 9 Април.
2. Сеизмичност на България
Територията на България спада към опасните земетръсни зони на Земята.

Въз основа на сеизмологични и тектонски критерии територията на България е разделена на няколко основни сеизмични района: Североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. През изминалите столетия и в тях са генерирани силни (М*7) корови земетресения. С най-висока сеизмична активност се характеризира Рило-Родопския район.

През 1928г. по долината на река Марица се реализира поредица от три разрушителни земетресения, най-силното (второто) с магнитуд 7.0 и Io=9-10 МШК. Събитията предизвикват значителни разрушения в градовете Пловдив, Чирпан и Първомай. Напълно разрушени са 74 000 сгради, загиват около 150 човека и над 1000 са ранени. В резултат от земетресенията се образуват две повърхностни пукнатини, всяка с дължина от няколко десетки километра. Площите, на които са усетени земетресенията, са съответно 470 000 км², 500 000 км² и 195 000 км².

Територията на страната е силно засегната от земетресението от 04.03.1977г. в района на Вранча (Румъния) с огнище Вранча (Румъния), в което се генерират междиннофокусни земетресения с дълбочина над 60 км, става земетресение с М=7.2, Io=8-9 МШК и дълбочина 90-110 км.

В България основните активни сеизмични зони - Софийска, Пловдивска,

Горнооряховска, Варненска или по-точно – Шабленска се влияят от състоянието на процесите в недрата на Стара планина. Тя не е хомогенна като състав и играе ролята на екран, който спира земетръсните вълни. Предбалкана и Подбалканската долина са места, където земетресенията почти не се усещат. За сметка на това обаче Стара планина е свързана с Карпатите. Това прави България и особено северната й част особено чувствителна към земетресенията във Вранча. Това е локален сеизмичен център. В него земетресенията стават на голяма дълбочина - до 150 км. Затова се чувстват толкова надалеч в България.

Никой не може да предскаже кога точно ще се случи следващото земетресение. Всеки опит за някаква систематизация на честота на трусовете е много приблизителен. Сеизмолозите могат да следят огнището на вече станало земетресение и донякъде да предскажат силата на евентуално земетресение на базата на натрупаните вече исторически данни. Но не и да прогнозират деня и часа. Силните земетресения в района на Вранча, Румъния, оказват въздействие на териториите на България и Русия.
Описание на главните земетръсни райони в България
Всяка една от главните сеизмични зони с регионално значение ще бъде описана по- долу: тип сеизмичност, максимални магнитуди на генерираните земетресения, честота, дълбочина на огнището, въздействие.
А) Горнооряховска сеизмична зона

Разположена в Централна Северна България, тази зона може да бъде описана като линия от земетръсни епицентри по продължение на десния бряг на р. Янтра в изток-западна посока. Най-силното събитие от този век се е случило на 14.07.1913 г. с М=7 (по други източници – 6.75) и интензивност от X степен в епицентралната област. Разрушени са селищата Горна Оряховица - до 95%; Велико Търново, Лясковец и Долна Оряховица – до 80 %. Площта, на която е усетено земетресението, е оценена на около 400 000 км².

Земетресения с магнитуд М= 7.0 могат да се очакват на всеки 500 години.