1. Смислов заряд на образа на завода във Вапцаровата поезия



Дата01.05.2018
Размер27.95 Kb.
#67533
Завод” – Никола Вапцаров
1. Смислов заряд на образа на завода във Вапцаровата поезия
- за автора човекът на техническия ХХ век е фабричният работник, носител на ново съзнание за себе си и за света;

- заводът – един от най-устойчивите образи в творчеството на Вапцаров; той е метафора на обществото;

- съчетава внушенията за социалния ад „тук” и „сега”, дисхармонията между човека и света и мечтата по утрешния ден /бленуваното бъдеще/;

- заводът – обобщен символ на екзистенцията изобщо
2. Ролята на заглавието
- назовава конкретния топос – завод, графично щрихира елементи от познат пейзаж

Завод. Над него облаци и дим.”;



  • следващите стихове разгръщат посланието на текста – от конкретното заводско пространство се преминава към битието на обикновения човек и на обществото като цяло;

  • метафоричният образ: „озъбено свирепо куче” представя дивата жестокост на живота, цената на непосилната борба за „парченце хлеб”;


3. Мотивът за социалното страдание
- социалният ад е експресивно внушен чрез единични детайли от заводското пространство, обобщаващи усещането за напрежение и дисхармония: „Във залите плющят каиши,/ трансмисии скриптят/ от всеки кът./И става толкоз душно, /че да дишаш /не би могъл спокойно, /с пълна гръд.”;

- глаголите „скриптят” и „плющят” носят усещането за задъхване, за напрегнатост, преосмислят глагола „дишам”, натоварвайки го със значение на „живея”; непоносимата атмосфера поставя под въпрос самата възможност за живот;

- „ти”-формата превръща монолога размисъл от изповед в себе си в диалог с другия – събрат по участ; това е съкровено споделяне на усещането за непосилната тежест на битието, търсене на единение чрез осмисляне на общата съдба;
4. Смислова роля на пространствените опозиции
- конфликтността на времето е внушена чрез контрастно противопоставяне: на затвореното пространство на завода авторът противопоставя отворената широта и безкрая на полето и небето;

- красотата и хармонията на природата подчертават абсурда и дисхармонията на човешкото живеене;

- заводските стени са непреодолима преграда, зад която всяка мечта и копнеж се превръщат в заблуда, която е изхвърлена „на боклука” от всевластника живот;

- зад тези стени творческият труд е превърнат в насилие;

- това съществуване обезличава индивида, разкъсва връзките с другите, прави невъзможно единството в света;

- словото – най-категоричният знак за единение – губи своя смисъл, способността си да изразява съкровената човешка същност;

- поривът към общност е доведен до крясък – израз на натрупаното напрежение, на съпротива срещу смазващата „заводска” реалност: „И аз крещях години - / цяла вечност…” /така крясъкът става израз на непречупената човешка воля, на неумиращия стремеж за освобождаване от оковите на битието/;
5. Променената позиция на лирическия говорител
- анонимното „ти”-обръщение е заменено с Аз;

- лирическият герой категорично заявява своята принадлежност към света на завода живот, към пространството на угнетените, но решени на борба, осмисилили своята участ, но и своята сила хора;
6. Борбата и вярата в стихотворението
- темата за страданието отстъпва място на мотивите за борбата и вярата в утрешния ден;

- обръщението”ти” вече е адресирано към персонифицирания образ на завода живот;

- опозицията „ние-ти” изразява ново самочувствие, усещане за сила, идваща от усещането за единение;

- „напразно” и „ ще снемем” – категоричност, заявяваща порасналата вяра в собствените възможности, способността на човека да се пребори за правото си на живот и хармония;

- „Напразно! …ще снемем ние слънцето при нас” – знакът на слънцето, носещ представата за живот и светлина, обединява представата за живота „утре”, хармонизиран с простора и красотата;

- устремът към новото събира в едно ритъма на „хиляди сърца”, връща достойнството на хората ”с осаждени от черен труд ръце”; вярата, че утрешният ден принадлежи на хората творци






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница