№1 Спектрални представяния на сигналите. Енергиен спектър. С-ва приложения

Преобразуването на Фурие е с голямо приложение, защото чрез правото и обратно преобразува-не на Фурие се преминава от времевата в честотната област на разглеждане на с-те и сис-те и обратно. Множеството от зави-симости м/у параметрите на с-те и сис-те се основават на тези преобразувания.

Изходна точка при разглеждане-то се явява допускането, че не-периодичните с-ли са периодич-ни, но периода клони към ∞. Интервала м/у 2 съседни хармо-нични съставки в спектъра на периодичния с-л е ω₀. Той е обратно пропорционален на периода. За непе-риодичен с-л, когато:

следва, че спектъра на непериодичния с-л е непрекъснат. Комплексната амп-литуда:

Тъй като спектърa е непрекъснат Комплексната форма на реда на Фурие за периодичен с-л е:

това е двоен интеграл на Фурие и изразът в се нарича спектрална функция на с-ла и има комплексен характер:

Обратното преобразуване на Фурие позволява да се определи с-ла, когато е известна неговата спектрална ф-я и преобразуване-то е възможно, когато е сходим интеграла. Спектралната функция на с-ла има комплексен характер:.

За непериодичните сигнали се установява разпределението на енергията в спектъра. За това 2-та с-ла трябва да са идентични:



-равенство на Релей. Ф-тапоказва раз-пределението на е-та в спектъра на с-ла и се нарича енергиен спектър. Спектралната ф-я има размерност.-или това е разпределение на енергията в честотната област.

Периодичните сигнали имат дискретен спектър, определен от амплитудите, които съответстват на честотите . Спектъра на не-периодичните с-ли е непрекъс-нат. Енергийният спектър се отличава с разпределението на енергията в честотната област.

Дискретизирането на с-те е важна операция при обработката на непрекъснати с-ли и се извършва по 2 съображения:

- да се представи непрекъснатия с-л ч/з съвкупност от дискретни ст-ти, отчетени през определени интервали от време;

- да се възстанови непрекъсна-тия с-л, получен под формата на дискретни стойности, наречени дискрети /отчети/.

Дис-нето се извършва на базата на теоремата за дискретите т.е на 1 непрекъснат с-л, в спектъра, на който не се съдържат честоти, по-високи отнапълно се определя от редицата от своите моментни стойности, отчетени през интервали от време, по-малки или равни на 1/2.

Непрекъснатият с-л може да се представи с реда:

Теснолентов с-л е този, чийто спектър е съсредоточен в тясна област около една централна честотаи тесно-лентовия с-л се определя чрез:

Дис-нето по отношение на ч-та става чрез замяна на времето с честотата, полуширината на спектъра с полупродължително-стта на с-ла и интервала на дис-я на времето с и-вала на дис-я на честотата или:

Дискретното преобразуване на Фурие (ДПФ) се използва много при цифровата обработка на с-и. Дис-нето на непрекъснатия с-л се описва ч/з дис-я 1 импулс:

При цифровата обработка на с-ли е необходимода се дис-ра. Дис-я с-ле перио-дичен с период равен на прод му

Текущата честота е равна на:

Обратно дис-но преобразуване на Фурие се определя от перио-дичното продължение:

Чрез дин представяне на с-те се проследяват бързите им измене-ния и въздействието им в/у дис-ни и непрекъснати с-ли. Установява се връзката м/у хар-те на сис-те разглеждани във времето и по отношение на f. За моментите от време n=0 и n=2 е в сила:

Сумата от дис-ните ст-ти се изразява ч/з:

За отрицателната част от времето, при n=-3 съответно имаме:и в общия случай сумата е:

Непрекъснатите с-ли могат да се разглеждат като се дис-рат. Получават се импулси с продъл-жителност . Височината на всеки тях се изразява си m е номерът на съответния им-с.

При граничен преход , закъснението на 1-я импулс преминава в непрекъсната величина, сумата се заменя със следното: Този израз е конволюция на непрекъснатия с-л с непрекъсна-тия единичен импулс.

Вериги RLC

Нулите са корените на числителя, полюсите са корените на знаменателя. Нулите и полюсите могат да бъдат в общия случай реални + и - , или импулсно спрегнати . При RLC вериги F(p) има нули навсякъде в комплексната равнина;

Полюсите могат да са само в ляво, но трябва да са прости;

Ел. верига при sin – даден режим: ;D – матрица от реципрочните стойности на капацитетите - квадрат. форми ≥ 0;

При “ > ” положително – опр квадратична форма.

При “=” положително полуопре-делена квадратична форма. Тези изрази могат да бъдат обобщени, като вместо комплексните величини се използват опера-торни такива.

Синтеза на Фостер се основава на представянето на входната функция във вид на прости дроби:

Метод на Кауер – входната функция се представя, като верижна дроб:

Z(p)=

Верижна схема:

Когато функцията има плюс при р→∞ , деленето започва от членовете с най – високи степени в числителя и знаменателя , а при полюс при р = 0 , деленето започва от членовете с най – ниска степен;

Δ₀=;;

Метода също е каноничен и води до min брой елементи.

Класификация на пасивните филтри:

- ЛФ с разпределени параметри – вълноводи, коаксиални линии. В зависимост от елементната база – с реактивни елементи, пиезоелектрични, електромеханични, RC и LC;

Верижни LC филтри изграждат се върху основни звена (Г - образно; П – образно и Т – образно), чрез тези елементарни звена се изграждат верижни филтри.

Y параметрите се представят във вид:

За коефициентите a_i, b_i, c_i трябва да са изпълнени условията:

- да са реални и a_i ≥ 0 ; b_i ≥ |a_i| ; c_i ≥ |a_i|

Верижните LC филтри пропускат сигналите, за които характерното съпротивление е реална величина и спират сигналите, за които е имагинерна.

Пропускат сигналите, за които е изпълнено:

- мостови LC филтри – те пропускат сигналите за които импедансите Z_г и Z_в имат различни знаци ;

Проектиране на LC филтри – формират се изискванията към a_min, amax,ω_s,ω_г и др., които задават габаритите, също така се наблюдава скалата.

Задават се R_T и R_П и се извършва апроксимация.

Видове определяния на честотната характеристика: тези апроксимации се отнасят до ниско честотни предавателни функции, от които чрез съответните честотни преобразувания могат да се получат предавателни функции удовлетворяващи В.Ч.; лентовите и заградителните филтри.

1). Апроксимация на Бътъруърд – max гладкаn-реда на тази функция n₃>n₂>n₁

Тази апроксимация се използва за реализиране на много високи изисквания.

2). Апроксимация на Чебишев (равновълнова), където:

ε – const, от която зависи неравността в зоната на пропускане при увеличаване на n броят на вълните в зоната на пропускане се увеличава и стръмността на характеристиката в преходната зона също се увеличава

3) Апроксимация на Кацер

n – четно

n – нечетно

Всички тези характеристики и параметри се дават в справочник в таблична форма, като се представят като функции: .

Дават се полюсите и нулите в табличен вид . Тези характеристики отговарят на н.ч. прототип .

Активни филтри – при тях се използват освен R и C, и активни устройства, изградени на базата на управ. Източници на тока или напрежението; тези източници могат да са в явен или неявен вид:

1)нулатор

2)норатор идеализирани елементи;

1)

2)

U≡0 – произволен;

i≡0 – произволен.

Синтез на активни RC звена чрез конвертор за (-) емитанс – базира се основно на някои типове звена ;

Реализация на предавателна проводимост Y₂₁

a и b – пасивни RC четириполюсници

Намиране на Y₂₁(p) чрез активни четириполюсници:

конверсия на U:

записват се уравненията на някакъв четириполюсник;

и от това съотношение се определят двойните параметри за четириполюсника според тях се синтезират двата четириполюсника; Приемаме че Y- параметритетрябва да бъдат реализирани чрез съответни RC четириполюсници a и b и следователно се свежда до синтез на RC четириполюсници.

ОУ – постоянно токов усил-вател с огромно усилване. Тристъпален диференциален усилвател, съдържа: входно диф. стъпало; междинен диф. усилвател; у-л на мощност; спомагателни вериги (за токове защити, нулиране и др.

Изходните сигнали зависят от подаваните входни. ОУ е интегрална схема.

2. Захранване на ОУ.

Когато ОУ е с традиционално захранване, то не се отбелязва на схемата. Има 2 допълнителни извода за захранване U-е.

- симетрично – с 2 източника Е₁=Е₂=Е-9,12, 18V

- несиметрично с 2 Е (двойно по-голямо)

Мах. U-е на източника на усилвателя зависи от големи-ната на захранващото U-е.

U-ята на насищане са с 2V > захранващо U-е.

Параметри:

Идеален коефициент на усилване к=∞ входно диф. съпротивление R_вх.диф.=∞;

изх. съпротивление R_изх=0;

честотен обхват _∆f=∞.

Реален ОУ: (741,709) к=200000, R_вх.диф.=1мΩ, R_изх= =100-500Ω, f_в≈1МHz и за двата CMRR>100dB имаме изключително силно подтис-кане на синфазния сигнал.

Амплитудни х-ки:

Честотна х-ка на реален ОУ:

Включените съпротивления комутират в съответствие на най-старшия разряд, а в съответствие на най-младшия разряд. Кодовата комбинация е разрядна. При комбинация

AD7520 – 10 разреден ЦАП се нарича още и преобразувател на напрежение. Брояча има паралелни входове и на тях се подава цифрова информация. На нея съответства времеви ин-вал.

В-та която има 0-ва стойност приемаме комбинацията 0000 на нататък комбинацията расте, но пак я приемаме за 0, докато не достигне до 1-ца. За да се намери грешката, измерваме графиката.








№9 АЦП – предавателна характеристика и др.

АЦП са типични елементи за схемите на автоматиката. Преобразуването от аналогов в цифров код става чрез дискретизация. Тя се характеризира с предаване не на цялата аналогова величина, а на стойност от нея. Използват се 2 начина:

Колкото е по-малка и разликата м/у двете нива толкова по-голяма е точността на предаването.

Па-три на преобразуването:

- точност-има две компоненти: инструментална грешка-от апаратурата и принципна грешка-от квантуването.

- разрешаваща способност – минимум изменението на аналоговата величина, която предизвиква изменение на 1 разряд;

- бързодействие – съотноше-нието м/у аналоговата величина и бързодействието на преобразувателя.

Броячен тип АЦП – те имат просто устройство, но са бавни.

При разрешаващ с-л брояча брои и увеличава стойността си. От с се подава с-л за изваждане на стойността. Брояча ще спре при по-ниска аналогова ст-ст по-рано и ще изведе по-ниска цифрова и/я.

АЦП с последователно при-ближение:

Преобразувател време-код:

Като трябва да се подадат временни интервали в цифр вид има 1 токов генератор и когато тече времето постъпва на логическия елемент.

От там тактовите импулси през ЛЕ постъпват в БР, като броя на имп съответстват на продължителността на вр и състоянието на БР, който дава цифрова стойност на аналоговата величина. Същата структура се използва за преобразуване на честота в код.



№10 Стабилизатори на U – видове, схеми, приложение.

Схема с транзисторен, колекторен стабилизатор на U:

Всички импулсни стабилизатори на U са с И.С.

В зависимост от системата въздейства на импулсите.

Ф – фидер; КМР – контрол мрежа; З – захранване; П-л – преобразувател; ХИТ – химичен източник на ток.

Схема с 2-ва превключващи ХИТ:

Схема на буферен режим на работа:

Ел.магн вълни са периодични колебания на ел.магн поле, свързани с разпространението на ел.магн ен-я в околната среда.

Излъчването на ел.магн вълни може да се представи нагледно ако най-напред се проследи въздействието на хармоничното електрическо Трептение в/у линия с разпределени параметри. На sin-то по форма U съответстват посоките на I по дължината на линията. Силовите линии на ел поле са озн с Е, а на магн поле с Н. Дадени са 2 момента от времето, съответно за + и за – полупериод на sin-идата. Характерно е, че полетата са затворени от проводниците. Линиите на Н взаимно се компенсират. Ел.магн поле се разпространява по линията без да се излъчва в пространството. Ако линията е с безкрайна дължина и загубите са малки разпространението ще бъде без отражения. Ако двата проводника се разтворят I-те протичат в една посока. Полетата не се компенсират и излъчената е-я се удвоява.

Ел силовите линии се затварят от +към – заряди, които се натрупват при протичането ток. Силовите линии на магн поле са затворени линии около проводника правилото на дясната ръка.

В-ра на Пойнтинг (П) е посоката на разпространение на енергията. При промяна на I и полярността на зарядите линиите на полето са:

Диференциална форма на уравнението на Максуел:

В 1 обем от полето се съдържа някакво количество енергия: където и са абсолютни магн проницаемости. На едно затворено пространство, ако не се подава енергия отвън и полето не се изменя с времето двата видът е-я са равни:

При съгласуването се съблюдава равенство на товара с вълновото съпр на фидера, като се осигурява max отдаване на е-я от фидера към товара и се създава р-м на бягаща вълна, при който отдаването на е-я е най-добро. Чрез симетрирането се съгласуват фазите на симетричната и асиметричната част. В тези устройства процесите са вълнови. От значения е вълната с каква фаза достига в точката, в която се прави свързването За съгласуване може да се използва отрязък от линия с разпределени параметри с дължина , като трансформатор на съпр. Предаването на е-ята е от линията към товара чрез трансформатора. Равенството на амплитудите се изпълнява при условието: за се получава .

- Съгласуване и симетриране на коакс кабел с шлейф вибратор, който е сгънат дипол и R≈300Ω. Еквивалентната му схема има 2 симетр резистора по 150Ω и се обуславя от разпределението на U. То е 0 в средата на виб. Двете с-я могат да се вържат паралелно към коаксиалния кабел с , а той да осигури с-л от антената към несиметричния вход (TV).

- Съгласуване и симетриране на коакс кабел с несиметричен полувълнов вибратор, който се свързва с радио пр за метров обхват R=75Ω. Разпределенията на U и I имат същия вид както и при шлейф вибратора. Еквив сх съдържа 2 съпр по 37,5Ω и 2 по 150Ω. За тази цел е необходим 4вълнов отрязък за трансформатор. За дефазиране на U е необходимо U-коляно. Към него се прибавя и отрязъка за трансф. Получава се ново U-коляно с дължина .

- Полувълнов симетричен вибратор – изводите на U-коляното се свързват към краищата на 4вълновия отрязък, а трансформатора към U-коляното с и към кабела. Екрана на кабела се свързва към екраните на U-коляното и трансф.

№14 Параметри на предаване и приемане, КПД и др.

Антената е радиотехническо у-во предназначено за излъчване или приемане на ел.магн вълни. Антените в радио станциите за радио разпръскване са предавателни и излъчването може да бъде ориентирано по подходящ начин, за да се осигури съответната стойност на полето. Приемните антени са сравнително прости по устройство. Важно свойство на антените в тяхната обратимост т.е. може да е предавател и приемник.

Параметри на антените:

- мощност на из-не ()-това е ел.магн енергия която се предава безвъзвратно в околното пространство за единица време;

- съпротивление на излъчване ()-това е коефициентът на пропорционалност, който свързва мощността на изл с квадрата на ефективната ст-ст на тока в антената

- мощност на загубите ()-тя се изразходва безполезно и е загуба в проводници, изола-тори, замята и скрепителните части на антената;

- КПД ()-показва каква част от подадената мощност се оползотворява ;

- коефициент на насочено действие (D,КНД)- КНД в дадена посока е отношението м/у квадрата на интензитета на ел.полето в тази посока и квадрата на средния интензитет за всички посоки: КНД показва колко пъти трябва да се увеличи мощността, ако се използва антена без насочено действие, за да се получи същата мощност на полето за определената точка в дадената посока;

- диаграмата на насочено действие (ДНД)-е графично представената зависимост на интензитета на ел.поле от антените за наблюдение в пространството. Нейното представяне се извършва в полярна или декартова координатна система. ДНД се изразява в относителни ч-ла;.

- коефициент на усилване (G)-еталонните антени се определят от стандарта за съотв обх за дълги и средни вълни. Това е несиметр вибр чиято дълж е много по-малка от λ ( ) D≈3. За къси вълни се използва симетричен полувълнов вибратор (). За СВЧ се използва вибратор с равномерно излъчване във всички посоки. Той е близък по свойства до точковия из-лъчвател ( ). Приема се връзката между G и D да е: ;

- Ефективна дължина на антената ()-тя се получава на базата на една еквивалентна повърхност от постоянно разпределение на ток: .

№15 Примерна структурна схема и показатели на РКС.

С радио комуникации (РК) се обозначава процесът на пренасяне на инфо ч/з радио вълни в пространството. РК се осъществяват ч/з у-ва обеди-нени под името РК системи и се състоят структурно от предавател и приемник (РПД и РПМ) и линия за в-ка която е следната: източник, РПД, антени, радио канал, РПМ, получател. Информацията под формата на съобщение и с-л се пренася от изт-ка към полу-чателя. Линията в РКС се нарича радио линия. Това е средата която се използва за пренасяне на с-ла от РПД към РПМ. Радио каналът е съвкупността от техн средства, които осигуряват пренасянето на с-ла от и-ка до получателя. РК може да бъде много канална, като това дава възможност за едновременно пренасяне на множество с-ли по 1 линия. Чрез обработка отделните сигнали не си влияят. В повечето случаи предаването на сигналите е двупосочно, като решаването на този проблем е използването на отделни канали за всяка посока.

Параметри:

- достоверност на предаване на съобщенията-чрез него се оценява степента на съответ-ствие м/у предаденото и прие-тото съобщение, като това зависи от вида на съобщението и има два случая:

- за дискретни съобщения се използва коеф на грешката: ;

- оценката на достоверността при подаването на с-я се извършва ч/з случ грешка:

- устойчивост с/у смущения-този параметър е свързан с достоверността на предаване на с-ята. За неговото осигуряване е необходимо системата да работи под въздействие на смущенията. Те са от други канали, чиито с-ли не бива да се приемат от индуктивни и др. обекти, в които се извършва комутация, а в атмосферата и т.н. смущенията се оценяват със средната мощност. У-та с/у смущения се изразява количествено ч/з отношението с-л/шум на входа на с-та при зададената достоверност:

- бързодействие-определя кол инфо което може да се пренесе от системата за 1-ца време. Количеството инфо се измерва в bit, а времето в sec. Пропускателната способност на канала за непрекъсната с-ма зависи от честотната лента, в която може да пропуска без същест загуби и от атм усл;

- ефективност-за цифрова РК е от значение с какви разходи се реализират показателите и. Еф обхваща св-вата, които определят икономичността на с-мата ч/з разходите за пренасяне на к-во инфо 1bit. Най-често следените параметри за оценка на разходите са: коеф на използване на чест лента; коеф на ен-на ефек-ст; КПД;

- Надеждност-РКС трябва да изпълнява зададените ф-ии при определени усл-я. Показателите за надеждност са: вероятност за безотказна работа и средно време м/у два отказа;

- Ел.магн съвместимост-РКС трябва да функционира нор-мално при неумишлени сму-щения т.е тя не трябва да при-ема смущава други системи или да приема смущ-я от тях.

№16 Структурна схема и показатели на РПМ.

РПМ е част от РКС и служи за приемане на с-ли под формата на ел.магн вълни. Основните елементи са:

- антена, като в нея се индуцира ЕДН; радиоприемник, като на входа му действа ЕДН от антената и се извършва следното:

- отделяне на трептенията на определения канал; усилване на избраните трептения; детекция на ВСЧ модулирани трептения; след детекторна обработка.

- у-во за възпроизвеждане, като чрез него инф-та се предава в удобен вид за възприемане; у-во за захранване.

Параметри на РПМ:

- изходна м-ст ()-тя се използва по отношение на РПМ с тракт за звуковъз-произвеждане. Тя е най-често в граници от 25 mW до 10 W. Различават се: номинална изх. м-ст, получена при 30 % от дълбочината на модулацията и е 10 % от номиналната м-ст.

- чувствителност и устойчивост с-у смущения-чувствителността е способност на РПМ да приема нормално и слаби сигнали. Има 3 вида чувствителност:

- чувствителност ограничена от усилването, характерна за радиоприемниците в радио-разпръскването които приемат силни с-ли при малки изкр;

- реална чувствителност – чрез нея се взема под внимание мин с-ст на с-ла при зададено отношение с-л/шум, 20 dB за AM и 16 dB FM;

- гранична чувствителност – определя се при с-л/шум=1.

- устойчивост с/у смущения е свойството на РПМ да функционира нормално при въздействието на смущения и да запазва достоверността на предаваната инф-ция.

- избирателност е свойството на РПМ да отделя полезния с-л от смущаващите с-ли. За целта се използват различията м/у двата с-ла. Най-разпространена е честотната избирателност като тя се осигурява ч/з резонантни вериги и честотни филтри. Съществуват и избирателност по съседен канал; избирателност по междучестотен канал; избира-телност по огледален канал.

№17 Радиорелейни и спътни-кови комуникации.

РРЛ е съвкупност от приемо-предавателни станции разпо-ложени една след друга с пряка видимост м/у ан-ните. Разстоянието м/у 2 съседни станции зависи от условията за разпространение на вълните С-ла се предава от станция на станция с антени със силно насочено действие. Различават се крайни и междинни станции, като ролята на вторите е да препредават с-лите. РРЛ има следните предимства пред кабелните линии:

- лесно и бързо се реализират, като не са необходими много средства за подържането и построяването им;

- насоченото действие на антената позволява използването на по-малки мощности за захранване и намалява смущенията.

РРЛ имат и недостатъци:

- високите антени са скъпи;

- разпространението на СВЧ се влияят много от атм усл-я;

- не са защитени от несанк-циониран достъп.

В крайните станции се извършва мултиплексиране и демулти-плексиране на с-ла и оттам към различните получатели на с-ята. В РПД и РПМ се извършва съответната модулация и демодулация. Намират се в крайните станции В междинните станции приеманият с-л се усилва и честотата му се преобразува.

План на честотите: за нуждите на РРЛ връзки се използват обхватите над 2 GHz. Над 11 GHz възникват проблеми във в-ка с поглъщането на е-я от водните молекули, чиято резонансна честота е около 20 GHz. За една дуплексна връзка са необходими не по-малко от 2-ве носещи честоти. Това е двучестотна с-ма. При малък и среден капацитет на линията се използва и 4 честотна с-ма. За избягване на влиянието м/у радиоканалите за СВЧ се прави разнасяне на честотите. Радиоканалът в този случай използва 1 носеща честота и обединява примерно 960,1460, 1940 тел абоната.

Спътникови радиокомуникац – те се осъществяват чрез ретранслатори, разположени на изкуствени спътници около земята. Движението на ИС е подчинено на законите на Кеплер. Ниски околоземни орбити (LEO)-спътниците са на 500-1500 км над земята и правят една обиколка за 95-120 мин. Осигуряват високо качество на връзката като пропускателната способност е от х100bps до няколко mbps. Средни околоземни орбити (MEO) - височина 50000-12000 км закъснението на сигнала е около 70-80 ms на LEO е около 10 ms. Геостационарни спътници – с фиксирана височина (36000 km) са и правят обиколка за 24 h около земята. Имат живот около 15 години, като с 3 спътника се покрива цялата земна повърхност. Не се наблюдава ефект на Доплер тъй като липсва движение между РПД и РПМ. Времето на закъснение е около 250 ms. Работни честоти:

Европа,Африка,ОНД:

земя-ИСЗ-4400-4700;5725-6425; 7950-8400 MHz;

ИСЗ-земя-3400-4200;7250-7750 MHz. Разделянето на каналите е по време (TDMA), честота (FDMA) и кодове (CDMA).

Етапи на разработка:

- техническо задание–документ, въз основа на който се предшества от научноизследова-телска работа;

- проекто-задание-съвкупност от документи съдържащи уточнени осн и допълнителни данни за изделието. Изясняват се вариан-тите и се извършва сравнителна оценка на вариантите и се избира оптималния;

- идеен проект – съвкупност от документи съдържащи принцип-ни р-я на изделието даващ пред-става за принципа му на дейст. устройството и частите му, данни за осн параметри и др.;

- работен проект – съв-ност от документи съдържащи пилотни техн решения и даващи пълна представа за у-вото на изделието и изходни данни за изготвяне на работната документация;

- работна документация – набор от документи определящи у-во-то и състава на изделието и съд необходимите данни за изработ-ване, приемане, монтаж, експ-лоатация и ремонт на изделието;

- опитен образец – изпитва се чрез набор от програми и мето-дики за приемане и изпитване;

- пробна серия – корекция на конструкцията, на техн док, на екипировката, изработка на допълнителна екипировка и др.;

- контролна серия – първо редовно производство.

Методи за конструиране на КА: с усложняване на апаратурата тя се разделя на блокове, които изпълняват самостоятелни ф-ии. Блоковия метод на конструира-не е позволил да се унифицира производството, благодарение на специализацията и паралелна-та работа на отделни участъци.

Функционален метод-конструк-цията се разделя на възли, които могат да бъдат конструирани, отделно настроени и изпитани преди преминаването им в гото-во изделие.

Модулен метод-в качеството на основни конструкции и 1-ци в КА се използват унифицирани по своята конструкция модели. Те са плоски и обемни, като модулите имат изводи, ч/з които ел се свързват в конструктивни 1-ци от по-високо ниво. Моду-лите трябва да бъдат съвмести-ми по: ел.магн, информационна, програмна съвместимост.

Програмен метод-ускорява и се опростява п-са на проектиране, готовите изделия имат по-висока надеждност, поради предвари-телното разработване, настрой-ване и изпитване производство-то може да автоматизира.

Технологични методи-свеждат се до усвояване на изделия с подобрени магн характеристики, до намаляване на отклоненията в работата на елементите и др.

Метод за намаляване на паразит-ните влияния м/у източника и рецептора на смущения-екраниране, което представлява средство за намаляване на ел.магн влияния в определена част на у-вото или на цялото у-во. В съответствие със структо-рата на смущаващото ел.магн поле в близката и далечната зона на източника на смущения, екраните предназначени за него-вото отслабване се разделят на електростатични, магнитни и електромагнитни.

Електромагнитна съвместимост на една КА е свойството на КА да работи с предварително определени качества в условията на непреднамерени ел.магн им-пулси, статични смущения, при което тя не е източник на смущаващи полета по отношение на околната с-а.

С увеличаване на броя на едновременно действащите КА, се увеличава и броя на източниците на смущения; непрекъснато се увеличава мощността на КА, тяхната чувствителност, диапазона на използваните чест ленти.

Действието на ел.магн поле е външно за КА, но влошаващо нейната работа. Според начина на достигане на ел.магн смущения до КА те биват: излъчени и кондуктивни, като излъчените се разпространяват в среда която няма геометрични ограничения и въздействат чрез вх елементи на КА, докато кондуктивните смущения се разпространяват единствено в проводящата среда (ел. Веригите на КА). Според това да КА източник или приемник на смущения: Източници на ел.магн с-я: естествени – слънце, гръмотевици и др.; изкуствени – КА с големи полета на излъчване и различни електротехнически и електронни у-ва. Рецептори на ел.магн смущения – всички КА се повлияват в достатъчна степен. Причините които водят до нарушаване на ел.магн съвместимост са несъвър-шенства на източника на смущения; несъвършенства на рецептора на смущения. Те се преодоляват с конструктивни и технологични методи.

Основни методи за реализация на КА с висока ел.магн съвместимост – схемотехнически – отсяват се смущ сигнали; реализиране на допълнителни възли и устройства, водещи до отсяване на смущенията; използват се филтри – линейни, НЧ, ВЧ, режек-ни.; екраниране – реализира защита на детайли възли на КА чувствителни към с-я; заземяване – намалява ел.магн смущения на по-мощните източници; зануляване м/у обща точка за цялата система и земя се реализира нулев потенциал.

№20 Задаване и минимизиране на логическите функции.

Минимизацията е необходима за получаване на по-проста и евтина реализация на логически функции. Тя може да се осъ-ществи по два начина:

1. Чрез използване на осн закони и св-ва на логическите фун-и. Недостатък е, че има интуити-вен характер и не могат да се въ-ведат правила за извършването на минимизацията. В сила са следните закони:

- Закон за слепването:

В процеса на опростяване са известни следните прийоми:

Добавяне на ; умножение с ; повтаряне на някои членове.

2. Минимизация чрез използва на картите на Вейч-Карно:

Минимизацията чрез картите става чрез:

- обединяване на две съседни лог 1-ци от съседни редове или стълбове;

- обединяване на квадрати от 1-ци в съседни редове или стълбове;

- обединяване на 1-ци образу-ващи цял ред или стълб;

- всяка 1-ца може да участва в няколко обединения;

- останалите не обединени 1-ци участват в аналитичния вид със своите пълни конюнктивни членове подобно на СДНФ;

- таблицата на Вейч-Карно тряб-ва да се счита като навита в-у сферична повърхност за среща-не на краищата така че 1-ците в краищата да се тълкуват като съседни;

- при наличие на обединение в конюнкция, член който му съответства липсват тези аргументи, които променят стойността си за наборите на обединението:



№21 Хардуер и софтуер на 8-битов процесор.
№22 Диференциращи, интегри-ращи, разделящи вериги и закъснителни линии.
№23 Стандартни интерфейси.
№24 Микропроцесори и едно-чипови компютри – класифика-ция и основни данни.
№25 Операционни системи – структура, компоненти генера-ция, режими на работа.

О.С. е организирана съвкупност от програмни модули, осъществяваща управлението на К.С. Тя е основната част на системно-програмното осигуряване. О.С. се подразделят по различни признаци. В зависимост от работния носител на информация, в/у които са записани О.С...и се разделят на:

- малки О.С. записани върху чип JBUG;

- О.С. в/у перфо и магнитна лента;

- О.С. записани в/у диск.

Структурни компоненти на О.С.- отличавайки се помежду си О.С. се състоят от основни части.