1. Способ със знаци
Изтегляне 17.68 Kb.
|
|
Поради голямото разнообразие на тематиката и конкретното съдържание на специалните карти в практиката се използват разнообразни картографски способи за изобразяване на различните обекти и явления. Днес е прието тези картографски способи да бъдат отделени в няколко самостоятелни групи, чрез които се изобразяват различните явления на специалните карти. 1.Способ със знаци. Картографските знаци изпълняват две основни функции. Първата е разкриване вида на обекта и някои негови количествени и качествени характе-ристики, а втората определя пространственото положение на обектите. По своята форма знаците се делят на: буквени, художествени, символични и геометрични. Буквените знаци са две или няколко начални букви, които показват местоположението на обекта. Например Fe, C, Al показват местоположението на полезни изкопаеми. Художествени знаци по своя външен вид наподобяват изобразените обекти. Символични знаци по своя рисунък напомнят на изобразяваните обекти, но графично опростени. 1 Геометрични знаци биват квадрат, кръг, ромб и други. Те са компактни, добре се центрират и са удобни за сравнение по големина. Могат да изразяват количествена и качествена характеристика, най-често чрез величината на знака. 2.Способът с линии Служи за изобразяване на обекти и явления, които имат непрекъснат характер в тяхното геометрично разбиране (пътища, реки, брегова линия, политически и административни граници и др.). Графически размерите на линейните знаци по ширина почти винаги надвишават размерите на изобразяваните явления и обекти. Следователно могат да се приемат за избънмашабни знаци. Нанасят се на картата с различна точност, която зависи от мащаба и предназначението на картата, както и от характера на самото явление. Могат да дават качествена характеристика, чрез цвят и форма, а количествена чрез различни съотношения в размерите на тези знаци. Следователно тези знаци са мащабни. По своя рисунък те са единични, двойни, плавни, тесни, пунктирани и други. 2
Способът с ареали се използва главно да показва на картата пространственото разположение на обектите и явленията без да дава количествена характеристика. Разпространението на дадено явление в определена площ може да бъде оконтурено с плътна крива линия, щриховка, цвят, надпис, знак или рисунка . В този смисъл ако не може да се прекара ясна граница на разпространение, на явлението, тогава ареалът се означава с надписи или условни знаци. В зависимост от точността на ограничаване на ареала се различават абсолютни и относителни ареали. Независимо от вида на ареала, той отразява качествената страна на изобразените обекти и явления. Динамиката на развитие може да се разкрие чрез силата на цветния тон и гъстотата на щриховката. 4.Способ с качествен фон Този способ е един от най-използваните в тематичното картографиране. Използва се за диференциране на еднородни в качествено отношение участъци, разделени по един или друг признак като природен, икономически, политико-административен 3 Подходящ е за характеристика на явления с непрекъснат характер. При съставяне на карти чрез този способ много важни са границите между отделните участъци, те задължително се отразяват в легендата. 5.Способ с изолинии Използва се за изобразяване на явление, което има непрекъснат характер в дадена територия. Изолиниите са плавни, криви линии, които минават през точки с еднакви количествени показатели. Този способ дава количествена характеристика на явлени- ето. В зависимост от вида на явлението изолиниите носят собствени имена – линиите за температурата, се наричат изотерми; атмосферно налягане – изобари; влажност – изохиети; гъстота на населението – изодази. Делят се на реални и абстрактни. Способът е нагледен и почти не изисква легенда. При построяване на изолинии се използва методът интерполация. 6.Картограма Това е статистически способ за картографиране на 4 средната интензивност на дадено явление в рамките на определена административна единица, чрез оцветяване или защриховане. По интензивността на оцветяването и гъстотата на защриховането може да се съди за динамиката в степента на развитие на изобразеното явление, например средна гъстота на население, средни добиви и други. Най-често се използва да илюстрира изменението на явления във времето с помощта на относителни показатели. 7. Картодиаграма Статистически способ за картографиране. Показва разпределението на данните, чрез диаграма вътре в една териториална единица. Най-често използван при картографирането на социално-икономически данни. Диаграмата не означава конкретен обект, а се явява сумирано изображение на определен количествен показател, който се отнася за няколко обекта намиращи се в териториалната единица. Може да се съставя по абсолютни (най-често) и относителни показатели. При този метод е задължително много точното изчертаване на границите между териториалните единици. В легендата задължително се обяснява начинът на изчислените размери на 5 фигурите. Картодиаграмата заема много голяма площ от картата. Най-използваните картодиаграми са линейни. Те са представени от стълбчета с дължина пропорционална на сравняваните величини. Площните картодиаграми са геометрични фигури – квадрати, кръгове, триъгълници с площ пропорционална на сравняваните величини. Обемните диаграми изобразяват единствено сумарната абсолютна величина на явлението, те са по-малко приложими. 6 Изтегляне 17.68 Kb. Сподели с приятели:
|