1. Същност и специфика на предприятията от публичния сектор

• 
  Да се разгледа спецификата и особеностите в дейността на предприятията от публичния сектор.
  
• 
  Да се анализира процеса на счетоводното отчитане на материалните запаси в предприятията от публичния сектор, да се разгледат особеностите при отчитането им в бюджетните предприятия, счетоводното отчитане на доставката, потреблението, инвентаризацията, оценката, бракуването и безвъзмездното предаване.
  

Предприятията от публичния сектор могат да се определят като юридически лица, функциониращи в непроизводствената сфера. Техните разходи са за сметка на държавния или общински бюджет. Те осъществяват своята дейност в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет, Закона за общинските бюджети и други нормативни актове. От счетоводна гледна точка те са държавни и общински органи, свързаните с тях структурни единици и всички икономически обособени структурни лица прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове съгласно Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, а също така и държавните фондове и институции по задължителното социално, здравно осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и др, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма.

Предприятията от публичния сектор могат да бъдат определени в зависимост от източниците на средствата на предприятия на пълна бюджетна издръжка и на предприятия със смесено финансиране. Първите изцяло се издържат с бюджетни средства, а в случай че имат някакви други извънбюджетни приходи, те са незначителни по размер. Типични такива предприятия са органите на държавната власт и управление, органите за поддържане на реда и националната сигурност. Бюджетните средства те получават от финансиращите ги звена като министерства, ведомства и териториални общински администрации, бюджетната сметка за разходите, докато приходите, които те реализират от извънбюджетни финансирания, те внасят в държавния бюджет.

Вторият тип предприятия получават значително високи извънбюджетни приходи от финансиви операции с финансови средства, а също така и от продажби на стоки и услуги и други дейности. С получените от тези дейности приходи те покриват значителна част от разходите си. Такива са жилищните, комуналните, образователните услуги, а също и градския транспорт.

Добрата и надеждна организация на счетоводната отчетност в предприятията от публичния сектор е основния способ за повишаването и усъвършенстването на тяхната икономическа ефективност. Счетоводната система в бюджетните предприятия може да се определи като основен механизъм за отчитане, контролиране, анализиране и прогнозиране дейността на бюджетните единици. С помощта на счетоводната отчетност се осигурява потребната информация за нуждите на управлението на бюджетните организации.

С ДДС № 20 от 14.12.2004 г. на министерството на финансите се въведоха Националните счетоводни стандарти за публичния сектор. Основноите възприети принципи са:

• 
  Принципът на действащото предприятие.
  
• 
  Принципът на “предимство на съдържанието пред формата”.
  
• 
  Принципът на “документалната обуснованост”.
  
• 
  Принцъпът на съпоставимост между “приходите и разходите”.
  
• 
  Принципът на “текущото начисляване”.
  
• 
  Принципът на “вярното и честно представяне”.
  
• 
  Принципът на “достоверното представяне”.
  
• 
  Принципът на “същественост”.
  
• 
  Принципът на “независимост на отделните счетоводни периоди”.
  
• 
  Принципът на “историческата цена”.
  
• 
  Принципът на “стойностната връзка между начален и краен баланс”.
  
• 
  Принципът на “възможното запазване на счетоводната политика”.
  
• 
  Принципът на “отказ от компенсиране”.
  

Материалните запаси могат да се определят като предмет на труда. Придобиването им обикновено става с цел влагането им в дейността на бюджетното предприятие. Използват се еднократно в дейността на организациите. Основната част от материалите в предприятията от бюджетния сектор имат формата на консумативи (канцеларски материали, медикаменти, хранителни продукти, писалки и химикалки, дезинфекциращи препарати, горива, гориво-смазочни материали и др.). Предприятията от публичния сектор имат на разположение и материали, предназначени за поддръжка и ремонт на материалното имущество, резервни части, модели, образци и др.

Стоките са краткотрайни активи. Те са придобити по реда на покупка и предназначение за търгувяне на пазарите. В повечето случаи те се намират в складове, търговски обекти, консигнанти и др.

Продукцията също е краткотраен актив, продукт на човешкия труд. Предназначението и е главно за продажба. Продукцията задължително трябва да отговаря на определени национални и международни норми и разбира се да е полезна за потребителите. Продукцията е пряк резултат от стопанската дейност на предприятията от публичния сектор. Произвежда се в специализирани структурни звена – работолници, цехове, лаборатории, експериментални звена, учебно-изследователски и научноизследователски центрове и др.

Определен не много голям на брой предприятия от бюджетния сектор разполагат и с млади животни и животни за угояване. Това общо взето са стопанства, които се занимават със селскостопанска дейност. Те трябва да спазват указанията на СС 41 Селско стопанство.

При придобиването им материалните запаси се оценяват според тяхната историческа цена. Това е първоначално оценяване на материалните запаси, като целта е те да бъдат признати и отразени като активи в бюджетните предприятия и съответно тяхната стойност да се пренесе като разход в периода, в който се усвояват в дейността или се реализират извън границите на даденото предприятие. Историческата цена може да бъде няколко вида, а именно цена на придобиване, себестойност ли справедлива цена.

В цената на придобиване се взимат предвид всички разходи по закупуването и преработката на съответните материални запаси, а също така и други допълнителни разходи, които са направени във връзка с доставянето на активите. Синоним на цена на придобиване се използва доставна стойност.

Себестойността може да се използва главно най-вече като оценка за създадената в самото предприятие продукция. Тя може да се определи като от стойността на използваните и усвоени в процеса на производството материали и разходите по създаването и завършването на продукта.

Справедливата цена в практиката се използва най-често за оценка на безвъзмездно придобитите материални запаси.

Тъй като всяко едно придобиване на материални запаси може да стане по-различни цени, в предприятията от публичния сектор се използват различни методи за оценяване на разхода при влагането им в дейността. Предприятията могат да използват три възможни метода:

• 
  Метод на конкретно определена стойност.
  
• 
  Метод „първа входяща – първа изходяща стойност”.
  
• 
  Метод „среднопритеглена стойност”.
  

При методът „първа входяща – първа изходяща стойност”, известен още като FIFO всяко едно редуциране или усвояване на материалните запаси се изписват и оценяват по реда на тяхното придобиване. Спазва се принципът – пръв на входа, пръв на изхода. Същността на този метод може да се види чрез следния пример:

В дадено бюджетно предприятие през съответните месеци е налице следните доставки на гориво:

• 
  През месец януари са доставени 60 литра по 2,20 лв. = 132 лв.
  
• 
  През месец февруари са доставени 40 литра по 2,30 лв. = 92 лв.
  
• 
  През месец март са доставени 55 литра по 2,10 лв. = 115,50 лв.
  
• 
  През месец април са изразходвани 90 литра гориво.
  
• 
  През месец май са доставени 30 литра гориво по 2,40 лв. = 72 лв.
  
• 
  През месец юни са изразходвани 30 литра гориво.
  

• 
  60 литра по 2,20 лв. = 132 лв.
  
• 
  30 литра по 2,30 лв. = 69 лв.
  
• 
  Общо 90 литра на стойност 201 лв.
  

• 
  10 литра по 2,30 лв. = 23 лв.
  
• 
  20 литра гориво по 2,10 лв. = 42 лв.
  
• 
  Общо 30 литра гориво на стойност 65 лв.
  

• 
  За месец април среднопритеглена стойност – (132 + 92 + 115,90) / (60 + 40 + 55) = 339,90 / 155 = 2,19 лв./ л. Разход 90 л. х 2,19 = 197,10 лв. Остатък – (155 - 90) = 65. 65 х 2,19 = 142,35 лв.
  
• 
  За месец май среднопритеглена стойност – (142,35 + 72) / (65 + 30) = 214,35 / 95 = 2,25 лв./л. Разход 30 х 2,25 = 67,50 лв. Остатък 95 – 30 = 65. 65 х 2,25 = 146,25 лв.
  

Наличието на твърде голямо разнообразие на материалните запаси в публичните предприятия предполага изграждане на адекватен и качествен подход при осъществяване на процеса на счетоводното им отразяване с цел получаване на честна и вярна счетоводна информация за имуществето в дадено бюджетно предприятие. Синтетичното отчитане следва да осигурява връзка с параграфите, които се съдържат в Единната бюджетна класификация, докато аналитичното отчитане дава информация за техния вид, наименование, номенклатура, местонахождение, материалноотговорно лице и др. В следнащите точки от настоящата курсова разработка ще бъдат разгледани и анализирани същността на счетоводното отчитане на материалите,стоките и продукцията в предприятиятя от бюджетния сектор.

3020 горива

3021 канцеларски материали

3022 Храна

3023 Медикаменти и лекарства

3024 Учебни материали и помагала

3025 Постелен инвентар и работно облекло

3026 Строителни материали

3027 Консумативни и резервни части за хардуер

3028 Други резервни части

3029 Други материали

Сметка 302 е активна балансова сметка. Тя се дебитира при заприходяването на съответните материали в склада с цената на придобиване или когато се заприходяват създадени в бюджетното предприятие материали по себестойността на основание на съответния счетоводен документ – приходна складова разписка, фактура и др. Кредитира се обикновено сметка 301, когато е прието да се води тази сметка, а в случай че не се води се използва сметка от група 40 Доставчици и свързаните с тях сметки, 49 Разни дебитори и кредитори или 52 парични средства на бюджетните предприятия, сметка 799 Други извънредни приходи – при безвъзмездно получаване на материали, сметка 7933 за намерени в повече материали при инвентаризация(установени излишъци).

Сметка 302 материали се кредитира съответно при счетоводното отразяване на влагането на материали в производството или в дейността срещу дебитиране на сметка 601 Разходи за материали, което става въз основа на искане, разходна разписка, лимитна карта или друг счетоводен документ по цени, които са определени по един от описаните в Националния сметкоплан методи. Всеки един от тези процеси ще бъде разгледан по-детайлно по-нататък.

Като една от особеностите в счетоводното отчитане на материалните запаси в публичните предприятия може да се посочи липсата на счетоводна сметка за отразяването на процеса на доставката на материалите. В случай, че счетоводната политика на предприятието е ориентирана към използването на такива сметка, то е възможно да се открие аналитична сметка „доставки” към съответната сметка за конкретния вид материали, чрез която да стане възможно проследяването на процесът на доставката.

Друга особеност при счетоводното отчитане на материалите в публичните предприятия е, че материалите с ниска или незначителна цена на придобиване и съответно кратък, непродължителен срок на експлоатация (в повечето случаи тези, които се използват в рамките на един календарен месец), а също така и материалните запаси, които са предназначение за специални дейности по отбраната и сигурността на страната, се отразяват счетоводно като разход още при тяхната доставка, без да се заприходяват по сметките от подгрупа 302 Материали.

Използваните модели за счетоводно отразяване на материалите в бюджетните предприятия са насочени основно към проследяване на тяхното увеличаване или редуциране. Увеличението на материалните запаси в бюджетните предприятия в повечето случаи, може да е предизвикано от следното:

• 
  Покупка на материали.
  
• 
  Безвъзмездно получени материали.
  
• 
  Придобити материали от ликвидация на дълготрайни материални активи.
  
• 
  Придобити материали по реда на централизирани доставки в системата на някои министерства и ведомства.
  
• 
  Установени при инвентаризация излишъци от материали.
  
• 
  Вътрешни трансформации на материали в даденото бюджетно предприятие.
  

Д-т с/ка от подгр. 302 материали

К-т с/ка от подгр. 40 Доставчици или

с/ка от гр.50 Парични средства

В повечето случаи обаче покупката на дадени материали е съпроведена с начисляването на Данък Добавена Стойност (ДДС). Такива са случаите когато предприятието купувач и предприятието продавач са регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност. При счетоводното отразяване на такъв вид доставки платеният при покупката ДДС се отчита по специална сметка, а закупените материали се заприходяват със счетоводна статия. Всичко това има следния вид:
Д-т с/ка от подгр. 302 Материали

Д-т с/ка 4511 Разчети за ДДС

К-т с/ка от гр. 40 доставчици или

с/ка от гр. 50 Парични средства

Д-т с/ка 4511 Разчети за ДДС

К-т с/ка от гр.40 доставчици, или

С/ка от гр. 50 Парични средства

Безвъзмездно получените в материали се отчитат счетоводно по-следния начин:
Д-т с/ка от подгр.302 материали

К-т с/ка 7413 Текущи трансфери и дарения в натура от страната

К-т с/ка 7990 Прираст в нетните активи от други събития

За счетоводното отразяване на придобитите материали по реда на централизирани доставки се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка от подгр.302

К-т с/ка Вътрешни разчети за доставки и прехвърляне на активи, пасиви,

приходи и разходи
Счетоводното отразяване на установените при инвентаризация излишъци от материали и по точно тяхното заприходяване се осъществява със следната счетоводна статия:
Д-т с/ка от подгр. 302 Материали

К-т с/ка 7933 Излишъци на материални запаси

- аналитична сметка

К-т с/ка от подгр.302 Материали

- аналитична сметка

• 
  Влагане на материали в експлоатация.
  
• 
  Продажба на материали.
  
• 
  Установяване на липси на материали при извършване на инвентаризация.
  
• 
  Предоставяне на материали на подведомствени бюджетни предприятия.
  
• 
  Безвъзмездно предадени материали.
  

К-т с/ка от подгр. 302 Материали

Текущ и основен ремонт по стопански начин

К-т с/ка от подгр. 601 Разходи за материали
В предприятията от бюджетния сектор не се случва често да се продават материали. При наличие обаче, счетоводната статия първо по отношение на редуцирането на материалите е следната:
Д-т с/ка 6112 Отчетна стойност на продадените материали

К-т с/ка от подгр.302 Материали

К-т с/ка 7112 Приходи от продажба на материали

К-т с/ка 4511 Разчети за ДДС

Установените при инвентаризация липси на материали поради форсмажорни обстоятелства се отразяват със следната счетоводна статия:

К-т с/ка от подгр. 302 Материали

К-т с/ка 4511 Разчети за ДДС
За счетоводното отразяване на предоставени материали на подведомствените предприятия се използва следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 4500 Вътрешни разчети за доставка

и прехвърляне на активи, пасиви, приходи и разходи

К-т с/ка от подгр. 302 Материали
В случай, че в резултат на съгласие на висшестоящата институция бюджетното предприятие пристъпи към безвъзмездно предаване на материали, за отразяването на дарението се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 6990 Намаление на нетните активи от други събития

К-т с/ка от подгр. 302 Материали

К-т с/ка от подгр. 302

К-т с/ка 7801 Положителна преоценка на активи

В практиката възникнаха проблеми свързани с изискванията на Националния сметкоплан за отчитане на стоките по цени на придобиване. Поради недостатъчно ефективен и надежден контрол за наличностите на стоките в натурални измерители се създават възможности за присвояване на част от стоките от продавачите и други материалноотговорни лица и тяхното заплащане по отчетна стойност, ако бъдат задължени по тази стойност. Поради тази причина много счетоводители смятат за по-полезно и ефективно да отчитат стоките в своите предприятия не по цена на придобиването, а по продажна цена, която е цена на придобиване увеличена с дължимия при продажба данък върху добавената стойност и с определена надценка, която е печалба за предприятието.

Най-подходящият начин да се съчетаят изискванията на Закона за счетоводството и Националния сметкоплан за отчитане на стоките по цена на придобиване със зачисляване на стоките в търговските обекти за продажба на дребно по продажни цени е като се използват корективни сметки – например четирицифрени сметки към сметка 304 Стоки. За стоките в склада например може да се използва сметка 3041 Стоки на склад, за стоките в търговските обекти за продажби на дребно – сметка 3042 Стоки в обектите, а за отразяване на надценката – 3043 Коректив за търговски надценки, а що се отнася за ДДС, който се начислява при продажбите – 3044 Коректив за ДДС.

Придобиването на стоки е възможно да е в резултат от покупка, безвъзмездно получаване, констатирани излишъци при инвентаризация и др. При доставка на стоки се съставя следната счетоводна статия:

Д-т с/ка 4511 Разчети за ДДС

(В случаите, когато продавачът и купувачът са предприятия, регистрирани по ЗДДС)

К-т с/ка от гр. 40 Доставчици

или когато сумата се дължи на доставчика

К-т с/ка 5013 Текущи банкови сметки в левове, или

К-т с/ка 5011 Касови наличности в левове

или при плащане на доставката

К-т с/ка 4261 Вземания от подотчетни – местни лица

Особен момент при счетоводното отразяване на постъплението на стоки в бюджетните предприятия е оценката, по която би следвало да се заприходят стоките. Въпреки изискването на Закона за счетоводството, материалните активи да бъдат оценявани по цена на придобиване, материалноотговорните лица носят отговорност по продажна цена. Това предполага стоките да се отразяват по цена на придобиване и продажна цена. Възможно е да се подходи по два начина:

1. 
   Разликата между продажната цена и цената на придобиване да се отнесе по открита подсметка към с/ка 3040 Стоки.
   
2. 
   Разликата между продажната цена и цената на придобиване да се отрази чрез самостоятелна сметка към групи сметки 30 Материали, например с/ка 3060 Разлика до продажната цена на стоките.
   

Партида „Доставка”

Д-т с/ка 4511 Разчети за ДДС

К-т с/ка от гр. 40 Доставчици

или с/ка от гр. 50 Парични средства
В случай, че е налице рекламации на стоки от бюджетното предприятие, счетоводната статия е следната:
Д-т с/ка Вземания от други дебитори – местни лица

К-т с/ка от подгр. 401 Доставки

- ан. с/ка „Стоки на склад”

-ан. с/ка „Обект”

-ан. с/ка „МОЛ”

К-т с/ка 3040 Стоки – цена на придобиване

К-т с/ка 3040 Стоки – разлика (надценка)

-ан. с/ка „Разлика до продажната цена на стоките”
Ако при осъществяване на инвентаризация в бюджетното предприятие се констатират излишъци на стоки, те се заприходяват по справедлива цена. Счетоводната статия е следната:
Д-т подс/ка 30401 Стоки на склад

К-т с/ка 7933 Излишъци на материални запаси

К-т подс/ка 30407 Разлика до продажни цени на стоките
В случай на безвъзмездно получаване на стоки в бюджетните предприятия, те се заприходяват по справедлива цена. Счетоводната статия е следната:
Д-т подс/ка 30401 Стоки на склад

К-т с/ка 7413 Текущи трансфери и дарения в натура от страната

К-т подс/ка 30407 разлика до продажни цени на стоки
За счетоводното отразяване на получените парични средства от продажбата на стоки или увеличаване на вземания по продажби се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 5011 Касови наличности в левове, или

Д-т с/ка 4110 Вземания от клиенти в страната

К-т с/ка 7114 Приходи от продажби на стоки
Намалението на стоките в дадено бюджетно предприятие може да е в резултат от продажбата им, бракуване, липси, безвъзмездно предаване и др. Счетоводното отразяване на намалението на продадените стоки в бюджетните предприятия се осъществява със следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 30407 Разлика до продажни цени на стоки

/с разликата/

Д-т с/ка 6114 Отчетна стойност на продадените стоки

/с цена на придобиване/

К-т подс/ка 30401 Стоки на склад

/с продажната цена на стоката/

К-т подс/ка 30401 Стоки на склад

Паралелно с това за счетоводното отразяване на операцията по коригиране на стойностния размер на изписаните стоки с натрупаната разлика до продажни цени се съставя следната сторнировъчна статия:
Д-т с/ка Отчетна стойност на продадени стоки

К-т с/ка 3040 Стоки

-ан. с/ка Разлика до продажната цена на стоките
За счетоводното отразяване на констатираните при инвентаризация липси на стоки в бюджетните предприятия, които са причинени от форсмажорни обстоятелства, се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 6933 Липси и брак на материални запаси

К-т подс/ка 30401 Стоки на склад

К-т с/ка 4511 Разчети за ДДС /ако при покупката е ползван данъчен кредит/
Ако липсата е по вина на МОЛ, то същото се задължава по по-високата между отчетната стойност и продажната цена на стоката. Използва се следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 4213 Вземяния от работници, служители и друг персонал – местни лица

К-т с/ка 3040 Стоки

ан. с/ка „Разлика до продажни цени на стоките”
В случай на бракуване на стоки в дадено бюджетно предприятие се съставя следната счетоводна статия.
Д-т с/ка 6933 Липси и брак на материални запаси

К-т подс/ка 30401 Стоки на склад

К-т подс/ка 30401 Стоки на склад

К-т с/ка 4511 Разчети за ДДС

К-т подс/ка 30407 Разлика до продажни цени на стоки

7802 Отрицателна преоценка на активи.

Специфично за продукцията е, че тя може да бъде веществена и съответно невеществена. При формирането на себестойността в определена последователност се имат предвид много различни видове разходи. Например, технологичната себестойност включва единствено преките технологични разходи. Това е себестойност, която е формирана на база основните производствени разходи. Формира се по съответната калкулативна сметка, която е предназначена за отчитане на произведената готова продукция. Производствената себестойност се формира от преките и общопроизводствени технологични разходи. Тя намира своето отражение по калкулативните сметки, но на следващ етап – след разпределението на общопроизводствените постоянни и променливи разходи. Търговската себестойност от своя страна се формира от производствената себестойност и разходите по продажба на продукцията. Формира се извънсчетоводно или по сметките за отчитане на приходите от продажба на продукцията.

Пълната себестойност включва търговската себестойност и разходите по организация и управление. Подобно на търговската себестойност, тя бива формирана извънсчетоводно или по-сметките за отчитане на приходите от продажба на продукция. Поради това, че производството на продукцията в бюджетните предприятия в повечето случаи е в резултат на извършвана стопанска дейност, за която съответно се установява финансов резултат, следва да се отбележи, че икономическата сеебестойност на продукцията включва пълната себестойност и нетните финансови операции, които директно се отнасят във финансовия резултат.

Установяването на себестойността се осъществява по метода на калкулирането. Този метод представлява способ на систематизиране (групиране) и акумулиране на разходите и изчисляване на цената на придобиване или себестойността на различни материални и нематериални активи, когато тяхното придобиване или създаването им в самото предприятие е свързано с многократно извършване на разходи.

За отчитане на продукцията в бюджетните предприятия, които произвеждат дадена продукция, се използва сметка 303 Продукция. Тя също е активна балансова сметка. Дебитира се при заприходяване на произведената продукция на склад въз основа на складова разписка или друг счетоводен документ по себестойност, срещу кредитиране на сметки 611 Разходи за основна дейност или сметки 612 Разходи за спомагателни дейности. Дебитира се и също така при осчетоводяване на намерена при инвентаризация в повече продукция /по-продажна цена/ съответно срещу кредитиране на сметка 793 Излишъци на активи – въз основа на инвентаризационния опис и сравнителната ведомост.

Сметка 303 Продукция се кредитира при изписване на продадената продукция срещу дебитиране на сметка 701 Постъпления от продажби – със себестойността въз основа на разходна складова разписка или друг счетоводен документ. При обезценка на продукцията в края на годината на основание чл. 22 от Закона за счетоводството, сметка 303 Продукция се кредитира срещу дебитиране на сметка 609 Други разходи.

За счетоводното отчитане на произведената продукцията в бюджетните предприятия, когато тя има веществен характер се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 3030 Продукция

К-т с/ка от подгр. 601 Разходи за материали

К-т с/ка от подгр. 602 Разходи за външни услуги

К-т с/ка от подгр. 603 Разходи за амортизации

К-т с/ка от подгр. 604 Разходи за заплати

К-т с/ка от подгр. 605 Разходи за социални осигуровки на персонала и други лица

К-т с/ка от подгр. 606 Разходи за данъци и такси

К-т с/ка от подгр. 609 Други разходи

К-т с/ка от подгр. 601 Разходи за материали

К-т с/ка от подгр. 602 Разходи за външни услуги

К-т с/ка от подгр. 603 Разходи за амортизации

К-т с/ка от подгр. 604 Разходи за заплати

К-т с/ка от подгр. 605 Разходи за социални осигуровки на персонала и други лица

К-т с/ка от подгр. 606 Разходи за данъци и такси

К-т с/ка от подгр. 609 Други разходи

К-т с/ка 7990 Прираст в нетните активи от други събития, или

К-т с/ка от подгр. 741 Помощи, дарения и безвъзмездно получени средства от страната
Когато са констатирани при инвентаризация излишъци от продукция, счетоводната статия е следната:
Д-т с/ка 3030 Продукция

К-т с/ка Излишъци на материални запаси

или с/ка от гр. 50 Парични средства

К-т с/ка 7113 Приходи от продажба на продукция

К-т с/ка 4511 разчети за ДДС

- ан. с/ка ДДС от продажба на продукция

За реализирането на вземанията от купувачите се съставя следната счетоводна статия:

К-т с/ка 4110 Вземания от клиенти от страната

/за получената сума от продажба на продукция/
За счетоводното отразяване на намалението на готовата продукция се съставя следната счетоводна статия:
Д-т с/ка 6113 Отчетна стойност на продадената продукция

К-т с/ка 3030 Продукция

К-т с/ка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности

Д-т с/ка 1209 Прираст/намаление на нетните активи от други дейности

К-т с/ка 6113 Отчетна стойност на продадената продукция

Бракуването на продукцията, резултатите от нейната инвентаризация, както и преоценките се осъществяват по аналогичен начин на вече разгледания в предходните точки при счетоводното отчитане на материалите и стоките.

Нов, особен момент в сметкоплана на предприятията от публичния сектор е обособяването на самостоятелни групи сметки за отчитане на запасите от държавния резерв и конфискуваните в полза на държавата активи и обезпечения. Този вид активи се отчитат по сметки от група 32 Запаси за държавен резерв и изкупена продукция, подгр. 321 Държавен резерв, с/ка 3210 Запаси за държавен резерв.

Тук се отразяват активи, чрез които се формират запаси и резерви, особено важни за икономиката и отбраната на държавата. Те се водят в ГУ „Държавен резерв и военновременни запаси”. Отчитат се придобити за тази цел запаси, включително и тези на отговорно пазене в други предприятия. Сметката е възможно да се използва и в други предприятия, на които е възложено със съответен нормативен акт придобиването на материални запаси за осигуряване на стратегически и предпазен резерв.

По сметка 3220 Изкупена продукция се отчита изкупена продукция от даден сектор на икономиката за целите на подпомагане или пък регулиране на производството, търговията и конкуренцията. Например, изкупуването на държавни запаси в системата на дадено министерство.

Чрез сметките от група 33 Конфискувани активи и придобито имущество и обезпечения ще се отчита дейността по принудителното събиране на държавни и общински вземания от бюджетните предприятия определени със закон да осъществяват подобна дейност. Такива са Агенция „Митници”, Агенцията за държавни вземания и др. Към тях са предвидени следните синтетични сметки:

• 
  Сметка 3310 Конфискувани и придобити от обезпечения ДМА.
  
• 
  Сметка 3320 Конфискувани и придобити от обезпечения нематериални дълготрайни активи.
  

Заключение

Като цяло на база направения анализ в настоящата курсова разработка може да се стигне до извода, че материалните запаси заемат голяма част в предприятията от публичния сектор. Актуалните проблеми, свързани със счетоводното отчитане и оценката на материалните запаси в дадено бюджетно предприятие зависят от неговата дейност, от разнообразието и движението на материалните запаси, от обема и организацията на отчетната работа. Материалните запаси са едни от най-съществените компоненти на актива на предприятиет, необходим ресурс за осъществяване на дейността му. Те са веществени носители на полезност, ценност, която текущо, изцяло и еднократно се влага за осъществяване на дейността на организацията, с оглед реализацията на обществени цели, осъществяването на обществени услуги и задоволяването на обществени потребности.

2. Курс по счетоводство на бюджетното предприятие – Димитър Косев, 2008 г.