1. Същност на търговията. Насоки за усъвършенстване на търговията в прехода към пазарна икономика

Процеса на общественото възпроизводства представлява ограничено единство на свързаните фази: производство, разпределение, обем на потребление. Той обхваща въз производството на съвкупния обществен продукт на работна сила и на производствени отношения. В процеса .на общественото производство, изходен определящ момент е производството, а разпределението и обектът са промеждутъчни елементи свързващи производството и потреблението. Обемът включва в себе си обем на дейности между хората и обем на продуктите на труда т.е. прехода на труда от сферата на производството в сферата на потреблението. Там където продуктите на труда се произвеждат като стоки това движение става във формата на стоков обмен, стокова размяна, производството обуславя потреблението, разпределението обмяната и отношенията на фазите една към друга. Обемът оказва обратно въздействие на производството - стимулира развитието му, влияе за разрешаването на обема и подобряване качеството на продуктите. Съотношението между стоковия обмен и търговията, между стоковото обръщение и търговията е съотношение между съдържание и форма. Характерно за тази форма е, че процесът на обмена не се просто опосредства от парите, а се обособява въз вид дейност и се осъществява чрез пазара, чрез съгласуване на стоковото предлагане със стоковото търсене. Най общите признаци, които характериэират същността и ролята на търговията са:

1 .Посредник между производителите и купувачите

2.Реализация на стоката като потребителна стойност и като разменна стойност. кръгооборотът на средствата се осъществява по формулата "П - С – П” Търговията исторически се .е обособила като форма на обществено разпределение на труда. Тя е поела и изпълнява функциите по разпределението на стоките и предаването и приемането на собствеността между тях. Общо казано търговията се е специализирала в изпълнението на дейностите и операциите, които осигуряват движението на стоките до потребителите, предаването и приемането на собствеността, задоволяването на потребностите. Търговският процес е цялата съвкупност от операции и действия, които осигуряват придвижването на стоките от производителите до потребителите и предаването и приемането на собствеността между тях. Както всеки трудов процес и търговския процес е целенасочена дейност , в която участват средства и оръдия на труда, работна сила и стоки, които се превозват, складират, манипулират, купуват и продават с цел да се задоволят в крайна сметка потребностите на хората. Търговският процес се отличава със следните белези:

1.Той осигурява предвижването във времето и пространството на стоки и достигането им до потребителите, докато производствения процес създава стоките.

2.Търговият процес не променя потребителската стойност на стоките, която е създадена в процеса на производство, но с отделни дейности: и операции може да я подобри и да я направи пригодна за задоволяване на потребностите на клиентите / чрез дозиране, сортиране, опаковане /

З. Търговският процес протича в широко разгъната мрежа на складове и обекти за търговия на дребно, разположени в близост до потребителите, което ограничава възможността за конкуренция на дейностите за разлика от производствения процес.

4.В търговският процес участват и потребителите, те купуват и. с това предизвикват нови доставки и др. Свързани с това дейности и операции. 5.Т-ят процес се изпълнява от различни дейности и операции , които поради своя характер, мащаби, голяма разпокъсаност, силна зависимост от промените на външната среда /търсене, предлагане, цени, конкуренция/ не могат да се организират поточно, комплексно и еднакво техническо равнище да се механизира , а още по малко да се автоматизират /за разлика от производствения процес/. Тези най-важни особености на търговският процес го правят по трудно организиран и като пяло изпълняван на по- ниско техническо и технологично равнище в сравнение с производствения процес.

Функциите на търговията са свързани с нейното предназначение. Търговията обхваща вътрешната и външната търговия, както и средствата за производство , така и потребителските стоки:

1.Организация на довеждането на стоките до потребителите чрез реализация /превръщането на паричната форма в стокова и обратно.

2.Въздейсвие на търговията върху производството. Всяка производствено звено предлага система на продажба на продукция и закупуване на суровини, материалите и оборудване. Ако стоките постъпващи в търговията съответстват на търсенето и е добре организирана тяхната доставка и продажба, то производството без проблем възстановява своите разходи и продължава своето развитие,

З. Търговията като осъществява ключово обръщение въздейства и върху разпределението. В процеса на разпределението членовете на обществото получават част от обществения продукт, която им се дава като заплащане за участието им в производствено стоп. дейност.

4.Търговията в условията на пазарна икономика все по активно въздействат върху неговото нарастване и ефективност, върху формирането и задоволяването на търсенето на населението. Основните дейности съставляващи търговския процес, т.е., които осигуряват материалният поток и покупка- продажба на стоките са:

-Транспортната дейност - осигурява предвижването на стоките от производителите до потребителите и връщането на освободените опаковки за повторно ползване. Основната задача на транспортната дейност е стоките да бъдат доставени на определени места, в определено време, в необходимото състояние и при възможно най-ниски разходи.

-Складиране и съхранение на стоковите запаси - дейност необходима, за да се осигури ритмичност и непрекъснатост и непрекъснатост на продажбите и задоволяване потребностите на клиентите. Тази дейност ангажира значителни инвестиции и текущи разходи.

-Регулярни доставки в зависимост от търсенето на пазарите и поддържаните запаси. Тази дейност е свързана с избор на доставчици, определяне броя им, подготовка и сключване на сделки за доставка на стоки , форми на сътрудничество с доставчиците.

-Осигуряване на сервизно обслужване на. клиентите. Цели: поддържане на високо равнище на обслужване на клиентите, осигуряване на стабилни продажби и постигане на относително по ниски разходи Сервизното обслужване включва предлагане на резервни части, поддържане в гаранционен срок на техниката, услуги по превоза , монтажа и профилактиката.

-Опаковане и маркиране на стоките, уедряване на товарите. Опаковките създават възможности за запазване потребителската стойност на стоките, улесняват транспортирането и манипулирането. -Връщане обратно на свободните опаковки, възстановяване на повредените, унищожаване на негодните От тази дейност зависят значителна част от разходите.

-Оказване на услуги на потребителите по покупко-продажбата на стоки н задоволяване на техните потребности.

В центъра на дейността на търговията в условията на пазарна икономика е задоволяване на потребностите на потребителите. Или доставените и предлаганите стоки трябва да съответстват на търсенето, да се доставят на необходимите места, в необходимото време и на достъпна за купувача цена.

Системата от дейности, конто осигуряват материалния поток на стоките и обслужването на клиентите има за цел да. достави стоките на пазарите, където те се търсят, в количеството, качеството и асортимент, които се търсят, при оптимални разходи и на достъпни цени. Тази систе­ма се състои от подеми: транспорт, складиране и поддържане на запасите, обслужване на клиентите, информационна под система. Субекти /носители/ в търговията или дейностите по осигуряване на материалния поток и на обслужването на клиентите са физически или юридически лица. Търговските предприятия могат да изпълняват всички или част от дейностите по осигуряване на материалния поток от стоките. Една от главните насоки на усъвършенстването на търговията в прехода към пазарна икономика, която е с практическа актуалност за търговския бизнес е повишаване качеството на търговското обслужване при разработена маркетингова стратегия и разработване на корпоративна стратегия като цяло. В условията на пазарна икономика, ролята на търговията се увеличава преди всичко поради увеличаване мащабите на производството и обема , поради нарастване на значението и в осигуряването на потреблението и повишаване на благосъстоянието на народа, в увеличаването на свободното време н развитие на личността, във възпроизводството на работна сила, в усъвършенстване механизма на използването и регулирането на стоково паричните отношения:

Нарастващата роля на търговията в условията на прехода към пазарна икономика се обуславя от обстоятелството, че ще увеличава въздействието и върху развитието и ефективността на производството, върху възпроизводството на трудовите ресурси, икономията на материалните и трудови ресурси в обществото: чрез търговията в все по-голяма степен става формирането на потребностите, възприемането на вкусовите и рационалното търсене на населението, правилно организираната търговия става все по-важно средство за увеличаване на свободното време и повишаване на културното равнище на населението, средство за повишаване качеството на живот.

За усъвършенстване на вътрешната търговия и издигане на нейната роля в прехода към пазарното стопанство и в него, е необходимо преди всичко да се усъвършенства маркетинговата дейност и организацията на труда, да се интензифицира и интелектуализира търговско стопанската дейност, да се осигурява изграждането на съвременна материално-техническа база и най-рационалното и използване, повишаване квалификацията на кадрите и ефективността на техния труд, издигане равнището на производството с оглед все по-пълно съответствие между стоковото предлагане, което се спазва изискването за високо качество и най-ефективно използване на разполагаемите материали и трудови ресурси .
2. Вътрешен пазар- същност, елементи, обхват. Пазарен потенциал, пазарна конюнктура. Възможности за поддържане на относителното равновесие на пазара.

Вътрешният пазар е водеща категория в продукто -обръщението. Продукта преминава от

натурална в парична форма.

От теоретична гледна точка пазара е;

1.Съвкупност от хора, които имат потребност от даден продукт и способност и желание да го купят; 2.Пазарът е бизнес и задоволява икономически интереси и на двете страни;

3.Територията, където се извършват сделки стокообмен между икономически обособени субекти, които участват в този стокообмен.

Обективни условия за възникване на пазара са:

1.развитие на производство и производителните сили;

2.обществено разделение по труда между отделните производители и участници в стокообмена; 3.икономическа обособеност на субектите на основата на собствеността. Пазарът се разглежда още ката определено място на което по традиция се извършва покупко-продажбата на стоки и услуги. За да има пазар са необходими 4 условия:

1. 
   . субекти- физически и юридически лица;
   
2. 
   .Лица, които имат стока, услуга, идея и се предоставят на лица за покупка;
   

4.трябва да има връзка за тази дейност.

Обект на покупко-продажба са всички стоки, услуги, идеи. Пазарите биват следните видове:

1 .пазар на стоки за лично потребление;

2.пазар на инвестиционни стоки и машини,

3. пазар на услуги - комунални,административки,правня,6итовн;

4.пааар на ценни книжа;

5.пазар на капитал;

6.пазар на валута;

7.пазар на труда и работната сила,

8.пазар на земя.

Вътрешния национален пазар е насочен към стокообмен, с цел задоволяване потребностите на гражданите в страната. Основните задачи на пазарите са:

1 да осигурява пласиране на вътрешна продукция;

2.да привлича чуждестранни участващи за развитието на пазара;

З да съдейства за задоволяване потребностите на своя народ.

Вътрешния- национален пазар има следните по-важни особености:

1.осигурява реализация на продукция на народното производство и по този начин стимулира развитието на този пазар;

2 покупко-продажбата се извършва със заплащане в национална валута;

З на националния. вътрешен пазар участват различни форми на собственост- частна, държавна, тоест много структурен пазар;

4.националния вътрешен пазар е отворен за чуждестранни търговци и те трябва да се съобразяват с нашите закони. Вътрешния пазар представлява всичко това, което е разрешено за покупко-продажба. Продукти на пазара са: материални блага(стоки) за лично потребление, услуги, идеи и интелектуален труд. Елементите на пазара са 3: предлагане, търсене, цени.

Функциите на пазара са:

1.Икономическа- изразява се в създаване на условия за реализация на продукцията; за задоволяване потребностите от стоки и услуги; за стимулиране на производството, осигурява еквивалентност при размяната;

2.Резултативна-регулира производството. Пазара е най-добрия селекционер на качеството на продукцията, регулира разпределението на продуктите по територии на търсенето, служи за регулиране и преразпределение на доходите. Пазарния механизъм представлява начин, по които функционират и взаимодействат елементите на пазара независимо от волята и желанието на хората. Пазарният механизъм в конкретни условия се нарича конюнктура на пазара. Пазарната конюнктура има три ситуации:

1.предлагането превишава тьрсенето, т.е. има голямо производство или малко търсене;

2.търсенето превишава предлагането има дефицит на предлагането;

3.съответствие,равенство между търсене и предлагане.

Основни фактори за отклонение между търсене и предлагане са общото състояние на икономиката. Конюнктурата е конкретна за всеки момент и няма дълготраен характер. Неблагоприятна е всяка пазарна конюнктура ,с която е нарушено равенството между предлагане и търсене, идеално равенство няма. Пазарната конюнктура е нормална когато предлагането превишава търсенето с размера на нормални стокови запаси в канала на дистрибуцията тоест звената, през които стоките преминават от производителя до потребителя и участниците в тях са складове, търговии на дребно. Стоковите запаси създават сигурност и чувство за изобилие, а липсите създават психоза. Ако предлагането е много по-високо се увеличават разходите и риска, а намалява печалбата. От казаното по горе следват изводите: Ако има несъответствие в количеството се налага преструктуриране. Ако търсенето е по-голямо са недостатъчни производствените мощности и суровините, а извода е внос /но това е временно решение / и разширяване на производството(чрез инвестиции). Важен фактор за равновесието е поддържане равнище на покупателна способност и нейното увеличаване.

3.Потребителско търсене- същност, видове, фактори обуславящи потребителското търсене, тенденции. Методи за изучаване и прогнозиране. Покупателен фонд и покупателна сила на населението. Фактори обуславящи покупателната сила. Съдържателната характеристика на пазара се прави чрез неговите основни елементи- търсене, предлагане, цени. Главна цел на търговската дейност е задоволяване на потребностите от стоки и търговски услуги.

Потребностите на крайните потребители и на организациите потребители следователно са в основата на дейността на всяка търговска фирма. Потребността е обективно необходими условия за живот, обусловени от историческия етап на развитието на човечеството в даден момент. Това е нужда от задоволяване на определени изисквания, за да може да съществува човекът като личност. Гаранцията на потребностите е според възможностите. Колкото е по-висок стандарта могат да се отделят средства за повече потребности. За търговците е важно да знаят кога, какво и на кого да продават. В стоковото производство потребностите се проявяват чрез своята специфична икономическа форма-, търсенето. Търсенето се измерва с количеството стоки и услуги, които купувачите искат и могат да купят съобразно тяхното участие в стопанския живот и установените цени на пазара. Количествената страна на потребителското търсене се изразява в общото количество и стойността на стоките за които се предявява искане за покупка. Търсенето има и качествена страна. Тя изразява структурата на търсените стоки.

В зависимост от характера на потребностите и материална веществения облик на стоките, с които те се задоволяват се обособява търсенето на средства за производството и търсенето на предмети за потребление.

Понятието "потребителско поведение" показва търсенето на стоки н услуги, които ще се потребяват за задоволяване на определени потребност и. Интересът е към конкретните потребителски характеристики на стоката, съответствието и с реалните потребности на конкретния потребител, както и субективната оценка за полезността на стоката и нейните характеристики.

В зависимост от степента на задоволяване на потребностите, които се представят чрез търсенето, разграничаваме реализирано, нереализирано и формиращо се търсене. Реализираното търсене е тази част от предявеното търсене, която се покрива, задоволява със стоки, които са произведени и се осъществява тяхната покупко-продажба. Нереализираното търсене е тази част от предявеното търсене, която е насочена към стоките, които още не са произведени и не се предлагат за продажба или са произведени, но не отговарят на изискванията на купувачите по асортимент, качество и др. Формиращото се търсене се отнася до нови видове стоки, нови асортименти, чието производство още не е усвоено и стоките са влезли в каналите на обръщение.

Според честотата на проявяване се обособява ежедневно, периодично и епизодично търсене. Ежедневното търсене е насочено към стоки, които задоволяват ежедневни потребности. Такива са храна, стоки за лична хигиена, пътуване.

Периодичното търсене е към стоки, които задоволяват периодични потребности- облекло. Епизодично търсене - кола жилище и др. Потребителското търсене на населението. е социално-икономически обусловено. То зависи от следните фактори, икономически, социални, Демографски, природоклиматични, физиологични (особености. на човешкия организъм) и психологични, (традиции, мода, реклама).

Икономическите фактори са:

1, стоково предлагане по вид, асортимент, качество, тъй като до голяма степен предлагането формира търсенето;

2.покупателна способност от населението- количество стоки ,което могат да закупят с единица парични средства;

З. състояние на търговията и т.н. Социалните и демографски фактори са: социално-културно развитие на обществото; развитие на семейството и индивида; численост на населението; възраст; състав на домакинствата. Някои от тях действат с различна сила и комбинация на различните групи стоки. Затова отчитането на спецификата на факторите е важна задача при изучаване на търсенето. Факторите които влияят на търсенето за форми и за населението са различни. Фирмите търсят суровини и материал и технологично оборудване и т.н.. Търсенето на фирмите е с по-голямо количество и асортиментно разнообразие, но това зависи от специализацията на фирмата.

Търсенето на фирмите има повторяемост във времето и зависи от цикъла на производството и от количеството на поддържаните запаси. Решението за покупка се взема колективно, избира се доставчик с когото се поддържат дългосрочни взаимоотношения. Фирмите биват 2 вида: фирми и организации потребители и посредници, които купуват с цел да произвеждат и продават и фирми учреждения и организации с непроизводствена и нетърговска дейност. Те купуват за да потребляват колективно без да продават и преработват. Средствата им са ограничени и за тях е важна цената.. Купуват ограничени количества.

Изучаването на потребителското търсене е важно за търговиите, и производителите, за да знаят какво да произвеждат и какво да продават, това ще даде възможност за бърза реализация на стоките на пазара и печалба за фирмите. Има различни методи за изучаване на потребителско го търсене:

1. Наблюдава се непосредствена реализация на стоките в магазините. Така най-точно могат да се разберат претенциите на купувачите по отношение на асортимента н качеството на стоките, да се изяснят причините за повишения интерес към една стока или отказ от друга.

2. Методът на статистическата отчетност съдържа данни за движението на продажбите на стоки. По статистически път се набират данни за паричните доходи на населението, за цените и др.

3. Счетоводни и оперативни документи - заявки за доставка на стоки, инвентаризационна ведомост.

Количественото отчитане на продажбите по конкретни видове стоки е практически невъзможно в търговията на дребно. Това налага използването на специални методи за отчитане на групово- асортиментната структура на продажбите:

1. Балансов метод- използва се за изучаване на реализираното търсене на всички стоки. Свежда се до: регистриране на запасите в началния период на наблюдаваната стока; регистриране на. постъпленията през периода;

2.Персонала следи за количеството ,вида на продадените стоки;

3.Оформя се тетрадка за липсващи стоки, които купувачите търсят в магазина;

4 Провеждат се анкети, когато информацията не може да се осигури по друг начин.

Освен тези съществуват и много други методи за изучаване на потребителското търсене. Много еважен въпроса за паричните доходи на населението. Те са основен фактор за потребителското търсене. Източници на паричните доходи на населението са работни заплати, социални помощи, обществено осигуряване, ренти, лихви, депозити, щастливи случайности, личен бизнес и др. Основен източник на доходи е производството, когато производството се увеличава- доходите растат. При спад на производството намалява заетата работна ръка и намаляват доходите. При получаване на доходи от преразпределение не се увеличава общата парична маса. Потребителското, поведение зависи освен от дохода и от начина на неговото разпределение. Това разпределение зависи от потребностите, които се степенуват. Задоволяват се първо .най-неотложните.

Търговската дейност е свързана с тази част от паричните доходи., която отива за закупуване на стоки. Разпределението зависи от масата на доходите, а тя от своя страна- от производството, заетостта на работоспособното население, жизнения стандарт на населението. Колкото са по-високи доходите и жизнения стандарт като тенденция no-малка част от дохода отива за задоволяване на материалните потребности и обратно. В икономически развитите страни тенденцията е към намаляване сумите за закупуване на стоки Ако процентът на сумата дадена за стоки от първа необходимост е 30-40% от общата сума за покупки имаме висок жизнен стандарт. Не стоковите плащания са главно за услуги. Спестяванията се правят когато са задоволени стоковите и не стоковите плащания. По структурата на паричните доходи се съди за жизнения стандарт. Тя се наблюдава и отчита от Националния статистически институт.. Тази отчетност е един от основните индикатори за промените в жизнения стандарт. Най-важните фактори, които формират паричните доходи са: дейности, в които са заети работоспособните; числен брой на семействата; възрастова структура на семейството- част от разходите са общи и колкото повече членове от семейството работят, толкова се намаляват общите разходи.

Тенденцията е паричните доходи на населението да се увеличат, но това зависи от общото икономическо състояние на страната; относителното намаляване на разходите за стоки от ежедневно търсене; увеличаване разходите на не стокови плащания и особено задоволяване на духовни потребности; увеличаване на спестяванията.

Стоковите запаси са стоките в наличност в търговското предприятие.. Времето през което стоките се намират в каналите на обръщение е време, на престояването им като стоков запас. Или no-точно стоките се наричат стоков запас от постъпването им в склада или магазина, до напускането им от там. Когато суровините и материалите са в склада и очакват преработването, те се наричат запасни суровини. При транспортирането се наричат стоки на път. Ако пътуват с бавен транспорт се наричат запаси на път.

Видовете запаси са.

1 .Текущи запаси -гарантират протичането на нормална текуща дейност;

2.Сезонни запаси- поради. сезонност в производството или търсенето;

З. Целеви запаси- натрупват се с цел поддържане на резерв в очакване на предвидена ситуация, 4.Начални - в началото на всеки планов период;

5.Крайни - в края на маркетинговата година;

6.Средни - средно за периода от време, които сме поддържали;

7.Минимални - минимум, който трябва да се поддържа;

8. Максимални - които се получават при нова доставка.

Необходимо е търговското предприятие да планира стоковите си запаси. Планът за стоковите запаси позволява да се реализират планираните продажби, да се осигурят необходимите условия за съхраняване на стоковите запаси и да се поддържа размерът на инвестицията на разумно равнище. Основните методи за планиране на стоковите запаси са;

1.Базов метод- при определяне размера на плановия стоков запас в началото на всеки месец се изхожда от това, че той трябва материално да обезпечи планираните продажби и да осигури стоков запас, чрез който да се редуцира рискът от прекъсване на продажбите;

2.Метод на процентните отклонения- използва се при определяне размера на началния стоков запас при стоки с висока обращаемост. Началния за месеца стоков запас ще се изменя с по-бавни темпове от средния стоков запас и в по-малка степен в сравнение с отклонението на планираните за месеца продажби от средно месечните;

3.Метод на седмичното предлагане- планираният стоков залае в началото на месеца се определя на базата на средно месечните планирани продажби и времето на обръщение на стоковия запас, определен от брой седмици. Недостатък на този метод е че през седмиците със забавена обращаемост ще се акумулира по-голям размер стоков запас. Поради това този метод може да се използва само при стокови групи, които имат относително постоянни продажби;

4.Метод на коефициента на натоварване- в основата на този метод е коефициентът на натоварване характеризиращ стоковия запас на един лев продажби;

5.Балансов метод - в основата на този метод е основното балансово равенство, изразяващо връзката между продажбите, постъпленията и стоковите запаси;

б. Нормативен метод- в основата на този метод е определянето на норматива за минималния и максималния стоков запас и въз основа нз това на норматива със средния стоков запас. Основните направления на стоковите запаси са:

1.оценка на тенденциите в изменението на стоковите запаси;

2.оценка на качеството на стоковите запаси;

3.оценка на сезонните колебания;

4. 
   .оценка на изпълнението на плана на стоковите запаси и обращаемостта им;
   
5. 
   .оценка и количествено измерване на влиянието на основните фактори, които влияят върху стоковите запаси, както и оценка влиянието на стоковите запаси върху показателите, характеризиращи обема и ефективността на търговската дейност. Времето през което стоковите запаси престояват в каналите на обръщение се нарича време на обръщение на стоковите запаси. СЗ(стокови запаси) са много динамична величина. Те постоянно променят своя размер. В момента на нова доставка са максимални по размер. С всяка продажба стоковия запас намалява. Преди доставката те достигат своя минимум. Затова е. най-добре да се раб. със средни СЗ.
   

1.Обем на продажбите - при еднакъв размер на запасите всяко увеличаване на продажбите ускорява тяхната обращаемост, т.е. намаляват дните, през които запасите престояват като такива и Обратно намаляването на продажбите задържа по-дълго време СЗ като такива, всяка промяна в съотношението между търсенето и предлагането влияе върху продажбите и обращаемостта на запасите; 2.Структура на продажбите- зависи от стоковата политика на фирмата и от това как се променя търсенето под влияние на конюнктурните фактори на отделните асортименти разновидности. Колкото е по-сложен асортимента на продаваните стоки, по-големи са рисковете от влияние на непредвидени конюнктурни фактори върху търсенето и забавяне обращаемостта на запасите. 3.Време, необходимо за подаване на поръчки на нова доставка н изпълнение на поръчката- това време зависи от броя на доставчиците, отдалечеността им, вида на използвания превоз, надеждността и. сигурността му, надеждността на доставчика. Колкото това време е по-голямо, толкова размера на не снижаемия минимум на СЗ трябва да бъде по-голям. за да няма прекъсване на продажбите до следващата доставка това от своя страна забавя обращаемостта на запасите. Ако намалим времето за доставка ще се намалят и запасите и се увеличава обращаемостта. Пътища за ускоряване на обращаемостта на СЗ:

1Трябва да се следи пазарната конюнктура и да се правят своевременни промени в стоковата политика, съобразно изискванията на пазара;

2.Да се използват и прилагат своевременни методи за управление на запасите. Тези методи включват:

-определяне на минимум запаси, които трябва да се поддържат;

-определяне на оптималния размер на една доставка, така че разхода по транспорта и съхранението да не превишава дохода от продажбите;

-установяване на делови, конкретни и дългосрочни взаимоотношения с доставчиците, договаряне на тази основа на времето за доставка и точното му спазване; -въвеждане на ефективна информационна система за дейността на фирмата и състоянието на запасите.

Ускоряването на обращаемостта на СЗ трябва да бъде основната дейност на всяка търговска фирма.