1. Същност на земеделската производителна кооперация. Видове земеделски производителни кооперации



Дата19.10.2017
Размер71.24 Kb.
21.10.2009г. Видове земеделски кооперации Л3
1.Същност на земеделската производителна кооперация. Видове земеделски производителни кооперации.

В кооперациите органично са свързани основните организационни принципи на стопанския живот. Тези принципи са:



Свободно волеизявление – основава се на задоволяване личната воля на отделно лице, което желае да предостави определен икономически потенциал за общо стопанисване в кооперацията.

Частностопанствен принцип – основава се на чувството на общност и създаване на общи интереси.

Характерно за българския стопански живот в областта на земеделието е, че земеделското производство у нас обича да се кооперира съвместно със свои съселяни, приятели, съседи. Тази нужда от коопериране е продиктувана от икономически сложилите се обществено- политически условия. Най – характерното от които е, че в резултат на проведените неколкократни аграрни реформи и особено на българското наследствено право у нас земята е силно раздробена. В България понастоящем е сравнително добре уредена и правната основа за създаване и функциониране на земеделската кооперация.

Съгласно Закона за собственост и използване на земеделските земи, гражданите могат да се обединяват в кооперации или дружества за съвместна обработка на земеделските земи. С промените, които се направиха в Закона за кооперациите в член 31, се регламентира възможността за използване на земеделските земи като:

- се отдават под аренда на кооперации или на други физически или юридически лица;

- се обработват съвместно и ползват производствените услуги от кооперациите;

- се предоставят за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка и вписвания в книгата по вписванията.

Кооперацията може да предоставя земя за обработка за три лица по усрановен общ ред. Всяка една кооперация е свободна да избере определена организационно производствена форма. Изборът и зависи от:

- наличието на ясно изразена воля и солидарност на най- -малко 7 души за съвместна икономическа дейност;

- достигане на определено равнище на материално – техническата база (икономически потенциал);

- наличието на възможност за изграждане на кооперативна мрежа за търговия и услуги за преработка, дообработка и съхранение на произведената земеделска продукция.

Богатото разнообтазие на произвежданата у нас земеделска продукция обуславя и голямото разнообразие на земеделски производителни кооперации. По критерия произведена продукция, земеделските производителни кооперации биват:

А) кооперации произвеждащи един продукт или група сходни продукти – зърнопроизводителни кооперации, фуражни кооперации, тютюнопроизводителни кооперации, лозарски коооперации, овощарски и други;

Б) смесени кооперации – на тях, конкретните природно – икономически условия позволяват производството едновременно на растениевъдна и животновъдна продукция. Те използват растителната продукция за осигуряване на суровинна база, за изхранване на животните,затова се съчетават обикновено със зърнопроизводство и фуражно производство. Смесените кооперации чрез производството на групи продукти, които коренно се различават, създава възможност за по – ритмични постъпления на свежи финансови ресурси в кооперациите. Животновъдството дава постъпления през цялата година;

В) кооперации за преработка на земеделска продукция – те се изграждат на изхода на земеделското производство. Докато в ЕС те са силно развити (80% от преработката на добитото мляко във Франция се извършва от тях) в България не са особено познати. Създаването на тези кооперации дава възможност на производството на земеделски продукти да елиминира посредниците на пазара и да реализира продукцията в най – изгодния за тях момент. Докато суровината (плодове, мляко и др.)е краткотраен продукт -------. Друго предимство е, че чрез преработката се добавя нова стойност в земеделската продукця, която води до увеличаване на доходите на производителите.



2. Кредитни земеделски кооперации.

Българското кооперативно движение се появява първоначално в селата и оттам по – късно преминава в градовете. У нас социално – икономическите условия съдействат най – напред да се развият и да заемат първостепенно място кредитните земеделски кооперации. Основна причина за това е бедственото положение на селското население в периода след Освобождението от турско робство.

В борбата срещу непоносимо високите лихви се появява и първата пропаганда за кооперативно съдружие у нас. Нуждата на земеделските стопани от друг кредит и огромните трудности за това, предопределя и първите прояви на кооперативното движение и създаването на селските кредитни каси. Българските кредитни кооперации имат за прототип спестовните и спестовно – заемните дружества създавани в Германия през втората половина на 19 век, по инициатива на Райфайзен. Принципите, върху които се изгражда земеделската спестовно – кредитна кооперация се определят от икономическото положение и нуждите на селското население, а именно:

- солидарна и неограничена отговорност на членовете на кооперацията;

- определен район на действие;

- събиране на минимален дялов капитал;

- всестранна стопанска дейност подпомагана от отпуснатите кредити.

След Освобождението у нас се развива стройна кредитна система. Важен етап за нея е утвърждаването на българската земеделска банка 1903г. (БЗБ) БЗБ изигра важна роля за развитието и укрепването на кредитните кооперации. Зависимостта на кредитните кооперации от БЗБ е голяма тъй като източници на собствен капитал са само дяловете от членски внос на кооператорите, а основният кредитен ресурс идва от БЗБ. Нов тласък в развитието на кредитните кооперации дава създаването на Българска централна кооперативна банка БЦКБ, която обединява кредитните кооперации след 1941год.

В периода след Втората световна война 1939г. у нас функционират 2366 кредитни кооперации в това число 1997 кредитни кооперации тип Райфайзен и 276 популярни банки разположени в почти всички окръжни центрове и на практика обхващащи значителна част от местния дребен бизнес.

Средствата с които разполагат кредитните кооперации по своя произход се разпределят по следния начин:

- от дялов капитал на член кооператорите – 17%

-кооперативни фондове – 10%

- банков кредит – 49%

- влогове – 24%

Стопанското развитие на България през 30-те години на миналия век поражда нуждата от повече и по – големи кредити, особено за развитие на занаят, дребен търговски бизнес и индустрия. Тази нужда кредитните кооперации не са в състояние да удовлетворят. Това предопределя тенденция на част от представителите на дребния и средния бизнес към други източници на кооперативни кредити и това се явяват популярните банки, които разполагат с повече финансови ресурси.

Наред с кредитната си дейност кредитните кооперации до 45 година са осигурявали и други важни за обществото дейности:

- просветна – с цел популяризиране на научно – техническите постижения в областта на земеделието, на технологиите, на новите начини на обработка на земята, на земеделската техника, на организацията на производството в земеделието и др. Популярните банки оказват практическа помощ на земеделските стопанства при внедряването на тези новости в стопанската практика. Особено внимание се отделя на развитието на модерно свиневъдство, птицевъдство, разширяването на овцевъдството, билкарството и гъбарството, като източници на допълнителни доходи за домакинствата.

Популярните банки оказват конкретно съдействие при търсенето и износа на продукция на международните пазари. Популярните банки използват свой ресурс за подобряване качеството на преработка на млечните продукти и за внос на съвременни модерни земеделски технологии. Всички тези дейности се организират и ръководят непосредствено от БЦКБ.

Втората световна война и последващите събития след нея поставят край на така полезната за българското земеделие дейност. От близо век в началото на 1991г. Европейската общност чрез програма „Фар” предоставя на България финансова помощ от 7 млн. екю (безналична парична единица).

Съгласно финансовия меморандум подписан през 1995г. между Европейската комисия и българското правителство утвърдената кредитна линия по програма „Фар” беше преобразувана в схема на земеделски капиталов фонд.

Чрез този проект и с консултанската помощ на банка „креди агрикори” – стартира изграждането на Взаимноспомагателни кредитни асоциации на частните стопани с цел да се изградят кредитни институти, чрез които да се разпределят предоставените средства и да достигат до земеделските стопани за производствени и инвестиционни нужди.

Основното изискване за получаване на средства по този проект е те да бъдат предоставени под формата на дялов капитал на новоизградените кредитни кооперативи. Новоструктурираните кредитни кооперации формират своя уставен капитал от получени безвъзмездни субсидии от ЕС в размер 13 270 652 лв и от Българското правителство 4 325 225 лв. Частните стопани – членове на кредитните кооперации внесоха 1 849 004 лв като общата сума на капиталовия ресурс на новообразуваната кредитна кооперация достигна 19 444 881лв.

Изискването поставено с този проект бе дяловият капитал да не е по – малък от 5 млн. лв. на кооперация и да не е под 100 лв. на член кооператор. По този начин чрез реализацията на този проект на ЕС се изграждат 33 кредитни земделски кооперации регистрирани по ЗК с наименованието Взаимноспомагателни земеделски кредитни асоциации на частните стопани.

Дейността на тези кооперации е регламентирана в преходните и заключителни разпоредби на закона за банките. Взаимноспомагателните кредитни асоциации на частните стопани създадоха своя федерация. Доказателство за изключително важната роля за развитието на земеделието са резултатите от тяхната дейност.

През 2005г. са отпуснати 4331 кредита, на обща стойност 15 922 000 от тях. 4 236 са за непосредствено производство на земеделска продукция и 95 за преработка.

3.Пласментно снабдителни (търговски) кооперации (ПСК).

Те са силно застъпени в ЕС и в България за съжаление все още е малък техния брой. ПСК се намират на входа и изхода на земеделското производство. На входа те снабдяват производителните кооперации, които имат производствена дейност с входящи произвоствени ресурси като семена, посадъчен материал, горива, препарати, лекарства и други ресурси необходими за осъществяване на производствената им дейност. Тези кооперации дават възможност на производителните кооперации да съсредоточат своята дейност върху производството, а снабдяването да оставят на тях. По този начин кооперациите получават навреме и качествени суровини тъй като в ПСК имат възможността да наемат маркетингови специалисти, които правят проучвания на пазара и улесняват дейността на производителните кооперации като се снижават разходите за закупуване на суровини и материали. Освен това ПСК осигуряват и реализацията на получената земеделска продукция. Тези кооперации имат възможността да образуват по – големи стокови групи производствена продукция и това е благодатение на тяхната снабдителна дейност. Освен реализацията те имат потенциал да съхраняват временно произведената земеделска продукция и в същото време да извършат дообработка – почистване, калибриране, сортиране и т.н.



В заключение условията на пазарната икономика и прилагането на обща аграрна политика на ЕС в българското земеделско ---- налага изискването все повече да се развият и да получат популярност ПСК.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница