1. Технически изисквания 2 Инсталиране на докс 2 Общи принципи за работа с докс 3



Дата06.08.2017
Размер137.87 Kb.
#27353


1. Технически изисквания 2

2. Инсталиране на ДОКС 2

3. Общи принципи за работа с ДОКС 3

3.1. Понятия 3

3.2. Общ вид на екрана 3

3.3. Диалогови кутии 4

3.4. Менюта 6

4. Документи 6

4.1. Нов запис 6

4.2. Нов запис по образеца на избрания 8

4.3. Редактиране 8

4.4. Изтриване 8

4.5. Отпечатване 8



5. Номенклатури 10

5.1. Банки наредители 10

5.2. Получатели (наредители) 10

5.3. Параграф по ЕБК 10

5.4. Бин на получателя 10

5.5. Основания за плащане 10

5.6. Задължени лица 11

5.7. Бюджетни разпоредители 11

5.8. Физически лица 11
















1. Технически изисквания


Програмният продукт дава възможност да се попълват и отпечатват всички платежни документи съгласно наредба No 3/16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн. ДВ, бр. 62 от 2009 г.) и Указание 03-2009 на БНБ за съставяне на платежни документи.

За работата на ДОКС се изисква компютър с инсталиран Windows 95 или по-висока версия и подходящ принтер (лазерен, мастиленоструен или матричен, работещ под Windows).


2. Инсталиране на ДОКС


За да инсталирате ДОКС, трябва да поставите диска в CD устройството и да изберете командата от бутона . В диалоговата кутия, която ще се отвори, трябва да напишете х:\setup, където x: е името на CD устройството и да натиснете бутона . По този начин се стартира инсталиращата програма, която изисква ключ за инсталиране. За да получите ключ, можете да позвъните на посочените телефони всеки работен ден от 13 до 17 часа. Полученият ключ е валиден само за текущата дата. Ако по някаква причина инсталирането не се осъществи на тази дата, при следващия опит за инсталиране трябва да се обадите отново.

В същата диалогова кутия имате възможност да смените инсталационната директорията.

След завършването на инсталацията на екрана се появяват иконата


,
откъдето можете да стартирате продукта.

Продуктът има вграден помощен файл, който се зарежда при натискане на функционалния клавиш [F1]. Освен това в инсталационната директория се копира и файл ug_docs.doc, който може да се зареди в WORD и да се отпечата.


3. Общи принципи за работа с ДОКС

3.1. Понятия


В началото ще дефинираме някои понятия и действия, които ще бъдат използвани често по-нататък в ръководството:

  • щракване с ляв или десен бутон на мишката (кликване)– еднократно натискане и отпускане на съответния бутон на мишката; по-нататък, когато говорим за кликване, ще подразбираме щракване с левия бутон, а когато става дума за щракване с десния бутон, това ще бъде упоменато изрично.

  • двукратно кликване – бързо двукратно натискане и отпускане на левия бутон на мишката;

  • “хващане” и придвижване с мишката – показалецът на мишката се позиционира върху желаната диалогова кутия или разделителна черта, натиска се левият бутон и без да се отпуска, мишката се придвижва в желаната посока. За да се придвижи дадена графична форма, “хващането” трябва да стане в най-горния й ред (оцветен в синьо). Разделителните черти на колоните в таблиците също се “хващат” в най-горния ред (оцветен в сиво);

  • маркиране – кликване върху даден текст, при което той се оцветява в синьо.

3.2. Общ вид на екрана


След стартирането на ДОКС се отваря прозорец, който е стандартен за Windows. В най-горния екранен ред се намира заглавната лента, в лявата част на която е изписано името на стартираната програма. В дясната част на лентата има три бутона, чието предназначение е следното:

минимизира (скрива) прозореца на програмата – това може да се наложи, ако искате да отворите друга програма без да прекратявате работата на ДОКС. След тази операция ДОКС продължава да работи, като на най-долния екранен ред се появява нейният бутон. Когато решите да активирате програмата, просто трябва да кликнете върху него.

намалява размера на прозореца на ДОКС, който при стартирането на програмата заема изцяло екрана; при това се появява бутонът , като неговото натискане води отново до максимизиране на прозореца;

затваря прозореца на програмата, като прекратява нейното действие.

Фиг. 1
При работата с продукта екранът е разделен вертикално на две части. В лявата част се намира т.н. “дърво”, от което се избира таблицата, която да се зареди в дясната част на екрана (фиг. 1). Съотношението на ширините на лявата и дясна част на прозореца може да се променя като се “хване” с мишката разделителната черта между тях и се придвижи в желаната посока.

Знакът “+” пред някоя от позициите в дървото означава, че тази позиция има поднива, като за позицията “Документи” това са различните видове платежни документи, а за позицията “Номенклатури” – различните видове номенклатурни списъци. Ако кликнете върху знака “+”, се отваря списъкът с поднивата на дадената позиция, а срещу нея се появява знакът “-“. При кликване върху знака “-”, списъкът с поднивата се затваря.


В най-горния екранен ред, под текстовете на менютата, се намират т.н. “бързи” бутони, които служат за активиране на най-често използваните команди от менютата

Показаните на фигурата бутони действат върху заредената в лявата част на екрана таблица и предназначението им (отляво надясно) е:



  • отпечатване на маркирания документ

  • добавяне на запис

  • добавяне на запис по образеца на маркирания

  • редактиране на маркирания запис

  • изтриване на маркирания запис

    Кликването с мишката върху главата на дадена колона от таблицата води до сортиране на данните в нарастващ ред. Повторното кликване на същото място сортира данните в намаляващ ред. Текстовите данни се сортират по азбучен ред, а сумите – по големина.

    На фиг. 2 е показана лента за скролиране.



Фиг. 2


    Тя се появява в долната или в дясната част на екрана , когато таблицата е по-широка или съответно по-дълга от прозореца, в който е разположена. При кликване върху съответната стрелка на вертикалната лента се осъществява превъртане на таблицата нагоре или надолу със стъпка един ред, а при кликване върху стрелките на хоризонталната лента таблицата се превърта наляво или надясно със стъпка една колона. При влачене на бутончето таблицата се превърта с по-голяма стъпка в избраната посока.


3.3. Диалогови кутии


Това са графични прозорци, в които се извършва конкретна дейност (фиг. 3). Диалоговата кутия може да съдържа бутони, полета, полета с падащ списък (комбо-боксове), полета за избор на дадена опция (чек-боксове), радио-бутони.

Фиг. 3


  • Бутон – върху всеки бутон има надпис, определящ действието, което може да се извърши след натискането му. Повечето кутии съдържат бутоните (или ) и . При натискането на първия бутон кутията се затваря, като се запомнят извършените в нея промени. При натискането на втория бутон кутията се затваря, като извършените промени се елиминират. Аналогично е действието и на бутончето в горния десен край на всяка кутия (затваря кутията без запомняне на промените).

  • Поле с падащ списък (комбо-бокс) – това е поле, което може да бъде попълнено само с определен набор от стойности. Списъкът с тези стойности се показва след натискане на бутона , който се намира в десния край на полето. След избор на елемент от списъка, той се затваря, а избраната стойност става съдържание на полето. В кутията, показана на фиг. 2, повечето полета са от този тип. Съдържанието на такова поле може да бъде изтрито, като се маркира и се натисне клавиша [Del] от клавиатурата или като се избири празната позиция от падащия списък.

  • Полета за избор на дадена опция (чек-боксове) – това е квадратче, в което се посочва дали дадена опция е избрана или не. До него се намира пояснителният текст. В случая, показан на фиг. 2, наличието на отметка в квадратчето показва, че трябва да се отпечатват по два екземпляра на страница.

  • Радио-бутони – това е съвкупност от няколко бутона, описващи алтернативни възможности. В показания пример се избира една от трите възможни валути, с които работят българските банки.



3.4. Менюта


Името на всяко меню представлява кратък текст, който обобщава набор от команди. Тези текстове са разположени в лента в горния край на екрана. При кликване върху дадено меню то “пада”, т.е. появяват се командите, които могат да бъдат изпълнени. Изборът на команда става като маркерът се позиционира върху нея и се кликне. Многоточията след някои от командите показват, че след избор на тази команда се появява диалогов прозорец, в който трябва да се въведе допълнителна информация. Ако няма многоточие, действието ще се изпълни веднага след избора на командата.

Бързи команди – някои от често използвани команди от менютата могат да се изпълняват чрез клавишни комбинации, които са посочени в дясната част на менюто, напр. Alt + F4, или само чрез натискане на функционален клавиш, напр. F1.

Друг вид менюта се отварят при кликване върху таблица с десния бутон на мишката. Съдържанието на тези менюта зависи от заредената таблица и е комбинация от най-често използваните команди от всички менюта.

4. Документи


В ДОКС са създадени шаблони на шестте вида платежни документи, съобразени с Банков унифициран стандарт (БУС) 2002 г.

Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета – ПН (б)

Платежно нареждане – ПН

Платежно искане – ПИ

Вносна бележка – ВБ

Нареждане разписка – НР

Бюджетно платежно нареждане – БПН

Конкретните документи за банкови плащания се създават като съответните шаблони се попълват с необходимите реквизити и се записват като редове в таблицата в дясната част на екрана.


4.1. Нов запис

Ако маркерът е върху позицията Документи в дървото, при избор на командата Нов запис от меню “Редактиране” или натискане на бързия бутон се отваря диалогова кутия, в която трябва да посочите вида документ, който искате да създадете. При изход от кутията с се отваря празен шаблон за съответния документ. Ако маркерът е позициониран върху някой от видовете документи, направо се отваря съответният празен шаблон.

Данните в полетата на шаблона се попълват или чрез директно въвеждане на текста, или чрез избор от номенклатурен списък (фиг. 4), който се отваря при натискане на бутона в дясната част на полето. Текстът на маркираната позиция от списъка се попълва в шаблона след натискане на бутона .

Фиг. 4
За улеснение на потребителя номенклатурните списъци могат да се коригират в процеса на попълване на шаблона. За това се използват трите бутона в горната дясна част на кутията, показана на фиг. 4. Отгоре надолу те служат за добавяне на нов ред в номенклатурния списък, за редактиране или за изтриване на маркирания ред.
За всеки шаблон са в сила следните правила:

- при попълване на полето “Сума” като разделител между левовете и стотинките трябва да използвате точка (а не запетая). Ако е необходимо да извършите пресмятане, трябва да натиснете бутона в дясната част на полето, при което се активира вграден калкулатор. Той действа както калкулатора на Windows, но при натискане на бутона пресметната сума се попълва в шаблона.

- полето “С думи” се попълва автоматично след като попълните сумата с цифри и преместите курсора в друго поле.

- данните в полетата за дати също се форматират автоматично. Например, ако въведете 1 3 05, след като преместите курсора в друго поле датата ще се форматира като 01.03.2005. Друг начин за въвеждане на дата е като се използва вграденият календар. За целта трябва да се натисне бутона в дясната част на полето за дата.

- натискането на бутона води до записване на документа и затваряне на шаблона.

- натискането на бутона води до затваряне на шаблона без записване на направените промени.

- при натискане на бутона се отваря кутията, показана на фиг. 5. Отпечатването на платежните документи се извършва върху обикновена хартия, формат А4.
Кутията за отпечатване на документ е разгледана подробно в 4.5.


4.2. Нов запис по образеца на избрания

При избор на командата Нов по образеца на избрания от меню “Редактиране” или натискане на бързия бутон се отваря маркираният в момента документ. След нанасяне на корекции в него и натискане на бутона той се записва като нов документ в таблицата на документите.



4.3. Редактиране

При избор на командата Редактиране от меню “Редактиране” или натискане на бързия бутон се отваря маркираният в момента документ. След нанасяне на корекции в него и натискане на бутона той припокрива стария запис в таблицата на документите.



4.4. Изтриване

Изборът на командата Изтриване от меню “Редактиране” или натискането на бързия бутон води до изтриване на маркирания в момента документ. Операцията се извършва след изискване на потвърждение.


4.5. Отпечатване

Ако в таблицата на документите има маркиран запис, при избор на на командата Отпечатване от меню “Документ” или при натискането на бързия бутон се стартира процедурата по отпечатването му, при което се отваря кутията, показана на фиг. 5.

Същият резултат се постига при натискане на бутона от диалоговата кутия на отворен документ.

ДОКС предлага два набора бланки – големи и малки. Желаният набор се избира от комбо-бокса “Каква бланка”.

Бутонът в горната част на кутията служи за запомняне на настройките “Каква бланка”, “Брой копия (страници)”, “Отместване на печатната страница (мм)”, “Фон на полетата” и “Шрифт”. Тези настройки се помнят за всеки вид платежен документ.

За всички видове документи, с изключение на Платежно нареждане към бюджета важи настройката, показана на фигурата, т.е събират се по два екземпляра на страница, поради което е достатъчно отпечатването само на едно копие.

При работа с голяма бланка, на една страница се отпечатва един екземпляр Платежно нареждане към бюджета. При работа с малка бланка отпечатването му по два екземпляра на страница А4 изисква отместването на печатната страница отгоре да не е по-голямо от 5 мм, като за някои принтери може да се наложи да е 0 мм.

При позиционирането на шаблоните в рамката на печатната страница по подразбиране се задава 20 мм поле вляво и горе.Ако принтерът Ви има особености, е необходимо да зададете други отмествания в полетата “Ляво” и “Горе”.

Ако в чек-бокса “Фон на полетата” има отметка, някои от полетата на отпечатваните документи ще бъдат със сив растерен фон, т.е. ще изглеждат както предлаганите на пазара формуляри. За някои от матричните принтери обаче отпечатването на растерен фон е проблем. В такъв случай трябва да махнете тази отметка, при което всички всички полета ще са на бял фон.

По подразбиране ДОКС работи със системния шрифт MS Sans Serif. Ако по някаква причина той не е инсталиран на Вашия компютър, можете да го промените с подходящ кирилизиран шрифт. Това става като натиснете бутона срещу полето “Шрифт”.

При инсталирането на продукта по подразбиране печатът се насочва към принтера, избран в Windows. На фигурата е показана другата възможност – избор на произволен принтер, инсталиран във Вашата мрежа.

Натискането на бутона показва как ще изглежда отпечатаният документ.



Фиг. 5
По подразбиране ДОКС работи със системния шрифт MS Sans Serif. Ако по някаква причина той не е инсталиран на Вашия компютър, можете да го промените с подходящ кирилизиран шрифт. Това става като натиснете бутона срещу полето “Шрифт”.

При инсталирането на продукта по подразбиране печатът се насочва към принтера, избран в Windows. На фигурата е показана другата възможност – избор на произволен принтер, инсталиран във Вашата мрежа.


5. Номенклатури


ДОКС поддържа осем вида номенклатурни списъци, използването на които дава възможност за по-бързо и удобно попълване на платежните документи. По-надолу ще разгледаме данните, които съдържа всеки от списъците и ще поясним кои полета в различните платежни документи се попълват с тези данни. Ще използваме следните съкращения:
Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета – ПН (б)

Платежно нареждане – ПН

Платежно искане – ПИ

Вносна бележка – ВБ

Нареждане разписка – НР

Бюджетно платежно нареждане – БПН


5.1. Банки наредители


Списъкът съдържа имената, адресите и банковите кодове на банките, които нареждат плащането. Тези данни фигурират във всички шаблони и попълват полетата в горната лява част на шаблона.

5.2. Получатели (наредители)


Списъкът съдържа имена, сметки, банкови кодове и банки. Полетата, в които се попълват тези данни, се наричат по различен начин в различните шаблони и са описани в таблицата.



Поле

Шаблон

Име на получателя

ПН (б)

Име на получателя

ПН

Наредител

НР

В полза на

ВБ

Платец

ПИ

Платете на

БПН



5.3. Параграф по ЕБК


Списъкът съдържа параграфите, по които се правят вноски към бюджета и данните от него се използват при попълване на ПН (б).

5.4. Бин на получателя


Списъкът съдържа биновете, по които се правят вноски към бюджета и данните от него се използват при попълване на ПН (б).

5.5. Основания за плащане


Списъкът съдържа текстове за плащанията с постоянен характер. Полетата, в които се попълват тези данни, се наричат по различен начин в различните шаблони и са описани в таблицата.


Поле

Шаблон

Основание за плащане/внасяне

ПН (б)

Основание за плащане – информация за получателя

ПН

Основание за внасяне

ВБ

Основание за плащане – информация за платеца

ПИ

Основание за плащане

БПН



5.6. Задължени лица


Списъкът съдържа данни за задължените лица, които инициират разплащателни операции. Полетата, в които се попълват тези данни, се наричат по различен начин в различните шаблони и са описани в таблицата.


Поле

Шаблон

Задължено лице

ПН (б)

Наредител

ПН

Получател

ПИ

5.7. Бюджетни разпоредители


Списъкът съдържа данни за наредителя на бюджетно платежно нареждане и се използва само в този шаблон.

5.8. Физически лица


Списъкът съдържа имена, номера на личните карти и ЕГН на физическите лица, които инициират разплащателни операции. Полетата, в които се попълват тези данни, се наричат по различен начин в различните шаблони и са описани в таблицата.


Поле

Шаблон

Упълномощавам

НР

Вносител

ВБ




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница