1. Увод 7 анализ на ситуацията 10

17.Туризъм

Преминаването на магистралата през общината, сравнително добре развитата инфраструктура като пътища, ж.п. линия селищни системи, както и близостта до Черноморските курорти създават условия за развитие на отрасъла.

Условия за развитие на екотуризъм съществуват в близост до селата – Невша, Ягнило, Доброплодно, Габърница.

Районът около с. Невша е с потенциал за обявяване на защитена местност поради обитанието на редки птици и животни. Преобладаващ дървесен вид е келевият габът, който заема 40% от площта, издънковият цер – 17%, косматият дъб – 7%, клен – 5%, акация и мъждрян – 4%, планински ясен – 3% и по 1% - гледчия, махапелка и др. Естествените насаждения описани в лесоустройствените проекти заемат 73% от общата площ на горския фонд, 13% са изкуствено създадени култури, а незалесената площ е 12%.

Установени са 462 растителни вида, принадлежащи към 69 семейства, което представлява 1/3 от описаните 1508 вида за района. Те са включени към 19 ареала и принадлежат главно към евроазиатските и понтийски геоелементи. Значително участие имат също така и медитеранските и субмедитеранските флорни елементи.

В скалите около с. Невша се срещат три балкански и един български ендамити. 19 редки и застрашени от изчезване видове от флората на България, вписани в Червената книга, 8 от тях са вписани в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие – Защитени диви растителни и животински видове и 1 в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие – видове растения и животни, за опазване на чиито местообитания се обявяват защитени зони.

Повече от 50 вида от групата на житните, медицинските и декоративните растения представляват интерес като важен генетичен фонд.

Установено е наличието на редица растителни видове с висок природозащитен статус. Така например в района се установи значителен брой видове, включени в Червената книга на България том 1: Светлолюспест пелин, Ледебуров микс, Азиатска мишовка и др. От видовете, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие в района присъства: Румелийска метличина, а от видовете включени в Приложение 3 в района са установени: Волжски горицвет, Тънкожилест пелин, Светлолюспест пелин, Румелийска метличина, Татарско диво зеле, Брошово еньовче, Ледебуров микс, Емилпопов очеболец.

В района са установени 32 вида птици с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Предложената територия има особено важно значение за видовете, които традиционно гнездят в района – белоопашатия мишелов, бухала, малък креслив орел, орелът змияр, черната каня, осоядът, големият, малкият и късопръстестият ястреб, соколът орко, вечерната ветрушка и обикновеният мишелов. По-рядко, главно по време на миграция от тук прелитат тръстиковият блатар, ливадният блатар, малкият орел и орелът рибар.

26 вида са защитени – включени са в Приложение 3 на Закон за биологичното разнообразие. От тях 21 вида са включени в Приложение 2 – видове растения и животни, за опазването на чиито местообитания се обявяват защитени зони.

Срещат се още 132 вида птици, 98 от които гнездят. Тук са намерили благоприятни условия видове с национално и международно природозащитно значение.

Бозайниците в района са слабо проучени. От едрите бозайници в района се срещат благороден елен, сърна и дива свиня, а от дребните – дива котка, чакал, лисица, бялка и язовец. В горските участъци се среща катерица, обикновен и лешников сънливец, белокоремна белозъбка, обикновена белозъбка, степна мишка и др. Открити са и популации от хомяк и лалугер. 3 вида са включени в Приложение 2 – видове растения и животни, за опазването на чиито местообитания се обявяват защитени зони - лешников сънливец, хомяк, лалугер.

Съществуващата флора и фауна създават много сериозен потенциал за развитие на екотуризма.

В многовековната й история земята на община Ветрино е кръстосвана и обитавана от множество племена и народи: траки, елени, славяни, българи, готи, хуни, печенеги, кумани, татари, турци. Те са оставили следи в местната етнография, топонимия, празници, песни, предания и легенди.

От праисторическата епоха са останали селището на връх Бабук, като се предполага, че такова селище е имало и в местността Кокараджа, на границата на землището на Ягнило и Сечище. Там са намерени много материали, събрани в музея в Ягнило: 4 фино изработени каменни и кремъчни брадви, чук, кремъчни ножове, кремъчни върхове на копея и др. Експедициите в землището на с.Доброплодно са открили кремъчни и костени оръдия, медни съдове, кремъчни мотики, киркобрадви, костни фигури на идоли и др. , които са зарегистрирани в музея в гр.Провадия.

Траките , населявали района през античността, са били от племето кробизи. От тях е останала каменна колона, открита в могила между Белоградец и Невша. Тя е висока 2.2м и на нея е изобразен тежко въоръжен тракийски конник – войн благородник. Подобни фигури са открити в Румъния, Украйна и Молдова. Това говори за културни връзки на нашите земи с тези далечни краища.

В землището на с.Доброплодно - местностите Кетелник и Солумаз са налице доказателства за съществуването на старо тракийско селище: останки от строителен материал, римски тип тухли, много плочи на конника, могили, в които са открити човешки кости и гърнета – хамбари, две колони от варовик с фигури на хора и животни, надписи на тракийски език с гръцки букви.

В околностите на с.Ягнило са открити 4 гърнета–хамбари, много и разновидна керамика, монети от I и II век, оброчни плочки и др.

От исторически данни за основаването на България, може да се съди, че община Ветрино е заселена от прабългари, които са носителите на държавната организация. По времето на Първото българско царство териториите около Ветрино са в центъра на всички събития, станали между Плиска, Дръстър и Одесос.

През периода XI – XIVв. През територията на община Ветрино минават печенеги, кумани и татари. Те се претопяват сред българското население, като приемат обичайте, вярата и религията му. През тази епоха се издигат крепости в Невша, в местността Станата и на др. места, за което днес свидетелства честата употреба на топонима “Калето”.

От епохата на Османското владичество са останали повече писмени източници. Според такива през 1444г. в цяла Северна България няма турци, освен гарнизоните в крепостите. Отоманизирането на селата на територията на община Ветрино става през периода 1444-1573г. по три начина: насилствено помюсюлманчване, избиване на българите и прогонване от родните им места. Към края на XVI век земите на север от линията Девня – Провадия – Невша са почти напълно отоманизирани, а на юг преобладава българският елемент.

През територията на община Ветрино през 1774г. преминава с армията си генерал Суворов и след битката при Козлуджа на 9 юни се установява за няколко дни в с.Белоградец. сражения в района се водят и по време на войната 1828 – 1829г. В община Ветрино доказателство за културно-историческото наследство от епохата на Възраждането е килийното училище с. Ветрино.

Има някои документи, които удостоверяват, че в района е действал турския хайдушки войвода Селах Мустафа. Писмо от шуменския каймакам до пашата в Русчук разказва как разбойника попада в засада на връх Бабук, бива ранен в сражението, но се изплъзва от потерята и се укрива в селата на Сърта, където е главното му свърталище.

Изводите, които можем да направим са, че в община Ветрино съществуват много археологически и архитектурни паметници, които представляват голям потенциал за развитието на културния туризъм. Особено интересни са скалният манастир, крепостта до с.Невша, съществуващите църкви и джамии. Сериозна слабост е липсата на музей, поради все още незавършената сграда на културния дом.

Голяма част от археологическите паметници не са изследвани, не са правени разкопки и възстановителни работи.

Селски туризъм

Районът се характеризира със запазени традиции в сферата на фолклора, съхраняват се национални обреди, танци, носии, сечива, къщи с характерна архитектура. Съществуващият музей в с.Ягнило с етнографски материал не е достатъчно развит и обогатен.

В община Ветрино има четири язовира, които са зарибени. Те се намират в райони с живописна природа и създават условия за развитие на риболов и водни спортове.

Селският туризъм, с възраждането на местните фолклорни традиции и обичаи и стари, забравени, местни занаяти, е една добра перспектива за общината, съчетан с еко-туризма. Необходимо е общинската администрация да картотекира характерни естествени природни дадености, чешми, кладенци, както и културни паметници, етнографски къщи и др., които биха могли да бъдат интересни обекти и уникални туристически продукти за селския и еко-туризъм, съчетани с културен туризъм. Намирането на инвеститори за изграждането на т.н. “Зелени селища” на територията на общината около “Голямата канара”, язовирите и др., биха могли да се превърнат в едни притегателни центрове за туристи и почиващи не само от страната.

Наличието на голям туристически потенциал създава възможности за свързване с туристическите маршрути на съседните общини Провадия и Дългопол, където има традиции от десетилетия за развитие на културния и селски туризъм.

SWOT анализ