1 в начало Бог създаде небето и земята



страница2/7
Дата11.01.2018
Размер1.05 Mb.
#44251
ТипГлава
1   2   3   4   5   6   7
ГЛАВА 10

1 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.

2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.

4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.

5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.

7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.

8 Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.

9 Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.

10 Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.

11 От тая земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах

12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).

13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леявим, Нафтухим,

14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

15 А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,

16 евусейците, аморейците гергесейците,

17 евейците, арукейците, асенейците,

18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.

19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша.

20 Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

21 Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.

22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.

23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.

24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.

25 И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се разпредели земята: а името на брата му беше Иоктан.

26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.

27 Адорама, Узала, Дикла,

28 Овала, Авимаила, Шева,

29 Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.

30 Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.

31 Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.

32 Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.
ГЛАВА 11

1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

2 И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

10 Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа:

11 а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

14 Сала живя тридесет години и роди Евера;

15 а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

17 а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

18 Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

19 а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

21 а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

22 Серух живя тридесет години и роди Нахора;

23 а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

26 Тара живя седемдесет години и роди Авраама, Нахора и Арана.

27 Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

30 А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

31 И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама, та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
ГЛАВА 12

1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

5 Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в земята.

7 И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

8 От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.

9 После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.

10 А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

11 И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.

12 Египтяните, които те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

13 Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума.

14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

15 Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

16 И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

17 Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

18 Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

20 И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.
ГЛАВА 13

1 Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, та замина към южната страна.

2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.

3 И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до местото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай,

4 до местото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име.

5 Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри.

6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно,

7 появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя).

8 Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.

9 Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.

10 Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя, че беше добре напоявана докато се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя.

11 За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.

12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на Иорданската равнина, и преместваше шатрите си докато стигна до Содом.

13 А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа.

14 И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от местото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад;

15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века.

16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.

17 Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам.

18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.
ГЛАВА 14

1 В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарския цар Ариох, Еламския цар Ходологомор и Гоимския цар Тидал,

2 тия царе отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).

3 Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е сега Соленото Море).

4 Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.

5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим

6 и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.

7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.

8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:

9 против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския Ариох. Имаше четирима царе против петимата.

10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.

11 И победителите задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

12 Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.

13 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.

14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони неприятелите до Дан.

15 И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.

16 И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете.

17 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).

18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино

19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.

21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.

22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,

23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.

24 Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.
ГЛАВА 15

1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

7 После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя.

8 А той рече: Господи Иеова, по какво да позная, че ще я наследя?

9 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.

10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.

11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

12 А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе.

13 Тогава Господ каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

14 Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот.

15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.

16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.

17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части.

18 И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,

19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,

20 хетейците, ферезейците, рафаимите,

21 аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.


ГЛАВА 16

1 А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

2 Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя.

3 И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена.

4 И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й.

5 Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе.

6 А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й.

7 Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур;

8 и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя.

9 А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й.

10 Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкова, че да не може да се изброи, поради своето множество.

11 После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу скръбта ти.

12 Той ще бъде между човеците, като див осел; ще дига ръката си против всекиго и всеки ще дига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.

13 Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?

14 Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои; ето той е между Кадис и Варад.

15 И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил.

16 А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.
ГЛАВА 17

1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.

2 И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.

3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:

4 Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.

5 Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.

6 Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.

7 И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе.

8 На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

9 Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.

10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.

12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

13 Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.

14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.

15 После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя; но Сара да бъде името й.

16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.

17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърдцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?

18 И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.

19 Но бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.

20 И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ.

21 Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.

22 А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него.

23 В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.

24 Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;

25 а сина му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.

26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.

27 И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.


ГЛАВА 18

1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърдцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8 После взе масло, млеко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.

16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото место, заради тях.

27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път! Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на местото си.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница