1 в началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2 То в начало беше у Бога



страница1/4
Дата14.01.2018
Размер0.53 Mb.
#46768
ТипГлава
  1   2   3   4
СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА
ГЛАВА 1

1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

2 То в начало беше у Бога.

3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.

9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

11 У своите Си дойде, но своите Му Го не приеха.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който идва подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

17 понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отец, Той Го изяви.

19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

20 Той изповяда и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

22 На това му рекоха: Кой си? За да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

23 Той рече: Аз съм "глас на един, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

24 А изпратените бяха от фарисеите.

25 И попитаха го като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.

28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.

29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че идва към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!

30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене идва човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.

31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.

32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.

33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.

34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.

35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.

36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!

37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.

38 И като се обърна Исус и видя, че идват подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?

39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха къде живее и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.

40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.

41 Той първо намира своя брат Симон и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).

42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър).

43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.

45 Филип намира Натанаил и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Мойсей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.

47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.

48 Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.

49 Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев цар.

50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.

51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.


ГЛАВА 2

1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там.

2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.

4 А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл.

5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.

7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.

9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.

13 И като наближаваше пасхата на юдеите, Исус възлезе в Ерусалим.

14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари;

15 и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им;

16 и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.

17 Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

18 По повод на това, юдеите проговаряйки, Му рекоха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

19 В отговор Исус им рече: Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.

20 Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?

21 Но Той говореше за храма на тялото Си.

22 И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на писаното, и словото, което Исус беше говорил.

23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.


ГЛАВА 3

1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде идва и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам, това което знаем, говорим и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.

14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

21 но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

22 След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

23 Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха.

24 Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

25 И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

26 И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето Той кръщава и всички отиват при Него.

27 Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

28 Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

29 Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

31 Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всеки по-горен.

32 Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

33 Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, бе Бог е истинен.

34 Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.

35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.
ГЛАВА 4

1 Прочее, когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4 И трябваше да мине през Самария.

5 И така дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6 Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7 Дохожда една самарянка да си начерпе вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 Нима си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тук.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 защото петима мъже си водила и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

21 Казва й Исус: Жено, вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отеца.

22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отеца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той когато дойде, ще ни яви всичко.

26 Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34 Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 Който жъне получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

43 След два дни Той излезе от там и отиде в Галилея.

44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

47 Той като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус и си отиде.

51 И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 Това второ знамение извърши Исус като дойде пак из Юдея в Галилея.
ГЛАВА 5

1 Подир това имаше юдейски празник и Исус влезе в Ерусалим.

2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

6 Исус като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?

7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

8 Исус му казва: Стани, вдигни постелката си и ходи.

9 И на часа човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е и не ти е позволено да вдигнеш постелката си.

11 Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Вдигни постелката си и ходи?

12 Попитаха го: Кой човек ти рече: Вдигни постелката си и ходи?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал от там, тъй като имаше множество народ на това място.

14 По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

16 И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бог Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.

19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

20 Защото Отец люби Сина и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

22 Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

23 за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, не почита Отец, Който Го е пратил.

24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

25 Истина, истина ви казвам, иде часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

31 Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

32 Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

33 Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

34 (Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това, за да се спасите вие).

35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

39 Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелствуват за Мене,

40 и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

41 От човеци слава не приемам;

42 но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

43 Аз дойдох в името на Отца Си и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отец; има един, който ви обвинява - Мойсей, на когото вие се облягате.

46 Защото, ако вярвахте Мойсея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

47 Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?


ГЛАВА 6

1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 Исус като повдигна очи и видя, че идва към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 (А това каза, за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 Филип Му отговори: За двесте динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 Един от учениците Му Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 Исус рече: Накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Исус, прочее, взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 И тъй от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 Тогава човеците като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 и влязоха в ладията и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило, а Исус не бе дошъл още при тях;

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 На другия ден народът, който стоеше отвъд езерото като бе видял, че там няма друга ладийка освен едната и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 и тъй, народът като видя, че Го няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и де Те повярваме? Какво вършиш?

31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Мойсей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Защото това е волята на Отец Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за дето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 Истина, истина ви казвам, който вярва [в Мене] има вечен живот.

48 Аз съм хлябът на живота.

49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да, и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 Това рече Исус в синагогата като поучаваше в Капернаум.

60 И тъй, мнозина от учениците Му като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отец.

66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.

67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте и един от вас е дявол?

71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница