1 важността и величието на намаза в исляма

(1)

ВАЖНОСТТА И ВЕЛИЧИЕТО

НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

Хвала на Всевишния Аллах, единственият Господар на световете, само на Него правим ибадет и Него за напътствие и помощ зовем. Той опрощава всички прегрешения, морално извисява и опазва от злините онези, които следват Неговите напътствия.

Нека саляту селям да бъде върху пратеника на Аллах Мухаммед ибни Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.

Уважаеми братя!

Намазът е най-важна основа на Исляма след искреното вярване и изричане словата на тевхида: “Ешхеду ен ля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх”-“Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Аллах и свидетелствувам, че Мухаммед (с.а.в) е Пратеникът на Аллах.”

Абдуллах ибни Умер (радийеллаху анхума) предава следното:

“Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) да казва: “Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”/Бухари и Муслим/.

В друго от изказванията си Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((رأس الأمر الإسلام و عموده الصلاة ...)) ـ رواه الترمذي في كتاب الإيمان.

“Основната повеля е Исляма а опората му е намаза...”/Тирмизи./

Намазът е духовната и постоянна връзка на човека с неговия Създател Аллах Субханеху ве Теаля, по време на която е най-близо до Него. Възхвалява Го, споменава Го, моли се на Него, осланя се и очаква помощ единствено от Него.

Аллах Субханеху ве Теаля е заповядал ибадета, като казва:

Насочва човечеството в пътя на спасението, и го напътства как да бъде постигнато:

§Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Господар, като кланя намаза.§-Сура Еаля/87/:14,15.

За да бъде разбрана важността на намаза и неговата величествена стойност в Исляма, ще изброим някои от превъзходствата на този ибадет:

1.Намазът е първият ибадет, който Аллах Теаля е заповядал в Корани Керим след искреността и единобожието тевхида :

§И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да кланят намаза, и да дават зекята. Това е правдивата религия.§/Сура Бейнех/98/:5./

Когато Мухаммед (с.а.в) изпратил с послание Муаз ибн Джебел (радийеллаху анху) към народа на Йемен му казал:

((إنك تأتي قوما أهل الكتاب ليكن أول ما تدعوهم إليه شهادة أن لا إله إلا الله فإن هم أطاعوك لذلك فأخبرهم أن الله إفترض عليهم خمس صلوات في اليوم و الليلة.))- رواه البخاري و مسلم.

“Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо към което ще ги призовеш е: да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах, и ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието...”/Бухари и Муслим/.

2.Намазът е заповед на Всевишния Аллах към всички Пратеници и Пейгамбери (алейхисселям) и техните народи.

Обръщайки се към Муса (алейхисселям) Всевишният Аллах казва:

Относно намаза е и дуата на Ибрахим (алейхисселям) към Всевишния Аллах:

За Исмаил (алейхисселям) Аллах Теаля казва:

Намазът е повеля на Всевишния Аллах и към Иса (алейхисселям):

3.Намазът е основен символ на Исляма и задължение на мюсюлманите при всички обстоятелства. Затова нека да се знае, че няма място в Исляма за онзи, който умишлено го изоставя. В хадис предаден от Джабир (радийеллаху анху), се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((بين الكفر و الإيمان ترك الصلاة)) ـ رواه الترمزي في صحيح الجامع برقم 2846.

“Между вярата и неверието е изоставянето на намаза.”/Тирмизи./

((العهد الذي بيننا وبينهم الصلاة, فمن تركها فقد كفر)) ـ رواه الترمزي.

“Обетът между нас (мюсюлманите) и тях (неверниците) е намазът, и онзи, който го изостави, става неверник.”/Тирмизи./

Аллах Теаля в Корани Керим казва:



§Върнете се към Него с покаяние! И бойте се от Него, и кланяйте намаза и не бъдете от съдружаващите.§/Сура Рум/30/:31/

Всевишният Аллах приканва към покаяние тези, които са изоставили намаза, и пояснява на вярващите следното:

((الطهور شطر الإيمان, والحمد لله تملأ المزان, و سبحان الله و الحمد لله تملآن(أو تملأ) ما بين السماء و الأرض, و الصلاة نور, و الصدقة برهان, و الصبر ضياء, و القرآن حجة لك أو عليك)) ـ رواه مسلم و غيره.

“Чистотата е половината от вярата, (словата)^”Елхамдулиллях^” - Хвала на Аллах! -изпълват везните. А (словата)^”Субханаллах^” – Пречист е Аллах! и Елхамдулиллях^” - Хвала на Аллах! - преизпълват пространството между небесата и земята. Намазът е светлина. Садаката е довод. Търпението е сияние. Коранът е доказателство в твоя полза или в твой ущърб.”/Муслим./

В друг хадис, предаден от Абдуллах ибни Амр, се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((من حفظ على الصلاة كانت له نورا و برحانا يوم القيامة, و من لم يحافظ عليها لم يكن له نورا و لا برحانا و لا نجاتا يوم القيامة, و كان يوم القيامة مع قارن و فرعون و هامان و أبي بن خلف.)) ـ رواه الدارمي و أحمد.

“Който постоянно кланя намаз, в Съдния ден ще бъде светлина и довод за него. А който не кланя намаз, няма да има за него светлина и защита нито спасение в Съдния ден. Ще бъде заедно с Карун, Фиравн, Хаман и Убей ибни Халеф (тези лица са олицетворение на най-големите неверници за всички времена).”/Дарими и Ахмед./

5.Намазът е помощта на Аллах Теаля към човека при трудности, злощастия и беди:



§И искайте помощта [на Аллах] с търпение и намаз! Той наистина е обременение, ала не и за смирените, които се надяват, че ще срещнат своя Господар и че при Него ще се върнат.§/Сура Бакара /2/:45,46./

6.Пратеникът на Аллах (с.а.в) е прибягвал към намаз веднага, когато чувствал безпокойство, някаква тежест или когато се случвало беда с мюсюлманите. Тогава казвал на Билял (радийеллаху анху):

((يا بلال ارحنا بالصلاة.)) ـ رواه أحمد.

“О, Билял! Успокой ни с (с приканването ти към) намаз.”/Имам Ахмед./

Намазът е бил успокоение, щастие и наслада за душата на Пратеника (с.а.в) и остава такъв за неговите последователи.

Всевишният Аллах казва:

8.Кланянето на намаза е окачествено от Пратеника на Аллах (с.а.в) като най-обичано дело.

Абдуллах ибни Месуд разказва:

((سألت النبي صلى الله عليه و سلم أي العمل أحب إلى الله؟ قال: الصلاة على وقتها...)) ـ رواه البخاري.

“Попитах Пратеника на Аллах (с.а.в): Кое дело е най-обичано от Аллах? Той отговори: “Намаза изпълнен навреме.”/Бухари./

9.Намазът е причина за външна и душевна чистота и опрощение на греховете.

В хадис предаден от Ебу Хурейра (радийеллаху анху) се казва, че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.в) да казва:

((أ رأيتم لو أن نهرا بباب أحدكم يغتسل فيه كل يوم خمسا, ما تقول ذلك يبقى من درنه؟ قالوا لا يبقى من درنه شيئا, قال فذلك مثل الصلوات الخمس يمحو الله به الخطايا.)).

“Мислите ли! Ако пред вратата на някого от вас има река, в която се къпе по пет пъти на ден, какво ще кажете? Нима ще остане нечистотия по него? (Присъстващите) казаха: Няма да остане никаква нечистотия (о, Пратенико на Аллах!). Ето така и петкратният ежедневен намаз прилича на това, чрез него Аллах Теаля заличава греховете.”/Бухари./

10.Намазът е ключ за вратите на препитанието.

11.Първото нещо за което ще бъде питан човека в Съдния ден, е намазът. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((أول ما يحاسب به العبد يوم القيامة الصلاة فإن صلحت صلح له سائر عمله و إن فسدت فسد سائر عمله.)) ـ رواه الطبراني في الأوسط.

“Първото нещо, за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.”/ Табарани./

Също Аллах Теаля в Корани Керим посочва, че изоставянето на намаза е една от причините за Джехеннемско наказание:

§“Какво ви отведе в Секар (Джехеннема)?” Ще рекат: “Ние не бяхме от кланящите намаза и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден.§/Сура Мудессир/74/:42-46./

Предупрежденията и заплахите на Аллах Теаля отправени към изоставящите намаза, са, за да разберат опасността от това.



§Но ги последваха поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.§/Сура Мерйем/19/:59./

Това са част от нещата, показващи важността и величието на намаза в Исляма и неговите превъзходства. Те са много повече от горепосочените, но когато човек е разбрал неговата стойност и е убеден, това му е достатъчно, за да се поучи. И нека да не забравяме напътствието на Всевишния Аллах, в което Той казва:

§Това е великото спасение. За такова дейните да действат!§/Сура Саффаат/37/:60-61./