1. Въведение Error: Reference source not found



Дата25.02.2018
Размер256.23 Kb.
#59508




СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Принос към дългосрочната устойчивост в световен мащаб Error: Reference source not found

2.1. Превръщане на нашите диалози в работни партньорства Error: Reference source not found

2.2. Поддържане и укрепване на глобалната структура за управление на рибарството Error: Reference source not found

2.3. Принос към по-ефективното функциониране на РОУР Error: Reference source not found

3. Въвеждане на споразумения за устойчиво рибарство Error: Reference source not found

3.1. Съществуващите споразумения за партньорство в областта на рибарството и свързаните с тях недостатъци Error: Reference source not found

3.2. По-стабилна подкрепа за дългосрочното опазване на ресурсите и устойчивостта Error: Reference source not found

3.3. Укрепване на управлението на двустранните споразумения в областта на рибарството Error: Reference source not found

3.4. По-ефективна подкрепа за устойчиво рибарство в държавите партньори Error: Reference source not found

4. Съгласуваност с други политики на ЕС Error: Reference source not found

ПРИЛОЖЕНИЕ I Error: Reference source not found

ПРИЛОЖЕНИЕ II Error: Reference source not found



РЕЗЮМЕ

Почти 85 % от световните рибни запаси, за които има информация, са напълно експлоатирани или свръхексплоатирани, сочи най-новата оценка, направена от Организацията на ООН по прехраната и земеделието1. ЕС трябва да се стреми към промяна на това положение посредством бързи и смели инициативи.

ЕС е един от малкото големи участници със силно присъствие във всички световни океани чрез своите флотове и инвестиции, двустранни споразумения с трети държави и участие в най-важните регионални организации за управление на рибарството (РОУР). Той също така е основен пазар за продукти от риболов по отношение на потреблението и вноса. ЕС потребява 11 % от световните рибни ресурси по отношение на обема и внася 24 % от продуктите от риболов по отношение на стойността. Поради това на ЕС се предоставя голяма отговорност да се ангажира допълнително с изпълнението на задачите по опазването и устойчивото управление на международните рибни запаси.

Принос към дългосрочната устойчивост в световен мащаб

За да се гарантира устойчивото управление и опазването на рибните ресурси и да се подобри работата на РОУР, ЕС следва да се стреми към:



  • постигане на напредък в глобалната и многостранна програма за насърчаване на устойчивото рибарство в световен мащаб, като същевременно превръща своите диалози в работни партньорства за справяне с важни проблеми, като например премахването на незаконния, недокладван и нерегулиран (ННН) риболов или намаляването на свръхкапацитета;

  • ръководна роля в процеса на укрепване работата на РОУР с цел да им предостави по-добра възможност за опазване и управление на живите морски ресурси, които са в сферата на тяхната компетентност, чрез:

  • предоставяне на по-надеждни данни и научни знания в подкрепа на вземането на решения,

  • повишаване на изпълнението и контрола,

  • намаляване на капацитета до нива, съизмерими с ресурсите,

  • по-ефективно функциониране на РОУР чрез подобряване на вземането на решения,

  • въвеждане на такси за достъп до открито море от страна на членовете на РОУР.

  • по-добро интегриране на политиките в областта на рибарството, развитието, околната среда и търговията и други политики с цел по-нататъшното развитие на целите за устойчиво и отговорно управление.

Двустранни споразумения в областта на рибарството

Международните споразумения между ЕС и отделни трети държави следва да продължат да бъдат рамката за риболовните дейности на флота на ЕС във водите на трети държави. С цел насърчаване на дългосрочното опазване на ресурсите, доброто управление на двустранните отношения в областта на рибарството, както и устойчивото развитие на сектора на рибарството на държавите партньори, при бъдещите споразумения в областта на рибарството ЕС следва да:



  • основава споразуменията на най-добрите налични научни препоръки и информация за кумулативното риболовно усилие в съответните води;

  • провежда научни одити на споразуменията за многовидов („смесен“) риболов;

  • поставя зачитането на правата на човека като съществено условие за сключването и поддържането на споразуменията в областта на рибарството;

  • увеличи участието на корабособствениците в разходите за правата на достъп;

  • гарантира, че споразуменията в областта на рибарството подпомагат по-доброто управление на сектора на рибарството в държавата партньор, особено по отношение на капацитета за надзор и проверка, както и на административния и научния капацитет;

  • гарантира добро и ефективно финансово управление на средствата за подпомагане на сектора съгласно споразуменията и да предвижда преустановяването на плащанията, ако не бъдат постигнати резултати.

Някои от тези елементи би трябвало вече да са включени в преходните споразумения, договорени преди приемането на реформата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). След като реформата бъде въведена, всички преговори ще отразяват тези нови насоки. В края на процеса ще бъде въведено ново поколение споразумения за устойчиво рибарство.

1.Въведение


В настоящото съобщение се представят нови насоки за външното измерение на реформираната Обща политика в областта на рибарството (ОПОР)2, като то се основава на множество консултации и оценки, извършени от службите на Комисията в контекста на реформата. Реформата на ОПОР цели да гарантира устойчива експлоатация на живите морски ресурси, като работи за постигане на стабилни икономически резултати, приобщаващ растеж и засилено сближаване в крайбрежните райони. Новите насоки за външното измерение на реформираната ОПОР целят да проектират тези принципи на международно равнище и да допринесат за по-отговорно международно управление на рибарството и за устойчива експлоатация на рибните запаси в глобален мащаб чрез постигане до 2015 г. на съвместими с максималния устойчив улов (МУУ3) нива на смъртност, като същевременно се смекчи въздействието на риболовните дейности върху морската екосистема. Това в крайна сметка означава жизнеспособно бъдеще както за европейските рибари, така и за рибарите от трети държави.

Тези насоки също така ще предвиждат по-добро взаимодействие с интегрираната морска политика на ЕС, в резултат на което Съюзът ще може да възприеме по-екосистемно ориентиран подход към управлението на рибарството и да се заеме с някои комплексни въпроси, свързани с въздействието върху международните рибни запаси, като например изменението на климата и замърсяването.


2.Принос към дългосрочната устойчивост в световен мащаб

2.1.Превръщане на нашите диалози в работни партньорства


ЕС е ангажиран в провеждането на двустранни диалози с основните си международни партньори като Съединените американски щати, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Русия и Китай. Целта на тези диалози е да се гарантира устойчивостта на рибарството в световен мащаб, да се предприемат съвместни действия по въпроси относно управлението на рибарството и проблемите да се разрешават на двустранна основа.

ЕС поддържа традиционно силни отношения със северните си съседи, по-специално с Норвегия, в рамките на така наречените Северни споразумения. Тези споразумения предвиждат съвместно управление на ресурсите във водите на северната част на Атлантическия океан, Арктическо, Балтийско и Северно море. От по-близкото минало датира двустранното споразумение между ЕС и Русия за съвместно управление на Балтийско море, което влезе в сила през 2009 г. Що се отнася до далекомигриращите и трансгранично преминаващите рибни запаси (включително скумрия и северно путасу) в североизточната част на Атлантическия океан, ЕС си сътрудничи със същите северни съседи в рамките на форумите на крайбрежните държави. Комисията ще разгледа най-добрите подходи за укрепване на това сътрудничество, за да се вземат предвид промените в регионалните процеси с цел управление на ресурсите в отделните морски басейни.

Същевременно в отношенията си със съседните държави ЕС продължава да се ръководи от принципите на Европейската политика за съседство (ЕПС), посредством която Съюзът предлага на своите съседи привилегировани отношения въз основа на взаимна ангажираност към общите ценности (демокрацията и правата на човека, върховенството на закона, доброто управление, принципите на пазарната икономика и устойчивото развитие). Тази политика е и подходящ проводник на интегрираната морска политика на ЕС към съседните държави партньори, участващи в ЕПС, като насърчава участниците от района на Балтийско море, Средиземно море и Черно море да изградят и утвърдят механизми за партньорски обмен, за които ЕС може да предостави както инициатива, така и подкрепа.

Прекратяване на незаконния риболов

За да се справи ефективно с основните текущи проблеми пред рибарството, като например борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов и намаляването на свръхкапацитета, ЕС трябва да си осигури подкрепата на други глобални участници.

Комисията предлага до края на 2013 г. да започне обсъждания с други държави, които са значими вносители на продукти от риболов, по-специално със САЩ и Япония4, с цел прилагане на общ подход, предотвратяващ навлизането на продукти от ННН риболов на тези пазари. Подобна инициатива би могла да бъде формулирана по образец на Регламента на ЕС относно ННН риболов5 и би създала предпоставки за елиминирането на този риболов през следващото десетилетие, особено ако се присъединят и други големи участници. В близкото бъдеще Комисията ще бъде отворена за прилагане на съвместни механизми за обмен на информация със своите партньори и хармонизиране на подходите към участниците в дейности по ННН риболов (държави на флага или флотове).


ДЕЙСТВИЕ

  • Работно партньорство с ключови партньори с цел разработване на общ подход срещу ННН риболов

Свръхкапацитетът — глобален проблем

В рамките на целите за постигане най-късно до 2015 г. на съвместими с МУУ равнища на смъртност от риболов Комисията възнамерява да предприеме политическа инициатива на високо равнище, за да се обсъдят възможностите за намаляване на капацитета в световен мащаб до 2013 г. Подобна инициатива би отчела стремежите на развиващите се държави и би била в съответствие с реформата на ОПОР, която ще предложи управление, основаващо се на риболовни права, като един от основните механизми за намаляване на капацитета.



ДЕЙСТВИЕ

  • До 2013 г. ЕС ще свика конференция на високо равнище, на която да бъдат обсъдени начините за намаляване на капацитета и да бъдат набелязани мерки за разрешаване на глобалния проблем, свързан със свръхкапацитета.

2.2.Поддържане и укрепване на глобалната структура за управление на рибарството


На глобално равнище ЕС участва в работата на Организацията на обединените нации като страна по Конвенцията на ООН по морско право6 и като страна по Споразумението на ООН за рибните видове7. ЕС също така е активен член на Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) и участва в работата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Тези организации имат водеща роля в дискусиите относно защитата и опазването на живите морски ресурси. Веднага след постигане на споразумения в рамките на тези форуми (например споразумения в рамките на ООН относно опазването на уязвимите морски екосистеми), инструментите са били успешно приложени на по-оперативно равнище чрез приемането на конкретни мерки за опазване от регионалните организации за управление на рибарството (РОУР). Поради това участието на ЕС в тези области на действие следва да бъде съсредоточено и засилено в съответствие със следните насоки:



  • да продължи насърчаването на инициативите, засилващи ролята на държавите на пристанището и държавите на флага в борбата срещу ННН риболов в рамките на ФАО, каквито са Споразумението за държавите на пристанището от 2009 г. или техническите консултации относно дейността на държавите на флага;

  • да продължи подкрепата за поставяне на равнище ООН на основни наболели въпроси, каквито са свръхкапацитетът, изхвърлянията на улов, приловът или въздействието на някои риболовни уреди върху морските екосистеми;

  • да насърчава установяването на равнопоставеност за корабите, които извършват риболов във води на РОУР и на трети държави, за да се избегнат ситуации, когато при по-слаба рамка за управление би могло да се злоупотреби във вреда на ресурсите. Това действие може да бъде изпълнено без да се засяга основният ангажимент на държавите на флага за отговорното поведение на техните кораби.

ДЕЙСТВИЯ

Комисията ще предложи на Съвета:



  • да продължава да представя амбициозни предложения за годишната резолюцията на Общото събрание на ООН относно устойчивото рибарство;

  • да засили подкрепата за разработването на международни инструменти за опазването и управлението на рибните запаси в контекста на ФАО;

  • да предприеме инициатива на равнище ООН за създаване на глобална схема за сертифициране, чиято цел е да се елиминира ННН риболов;

  • да поощрява спазването на високи стандарти за устойчивост от трети страни в открито море и във водите на трети държави.

2.3.Принос към по-ефективното функциониране на РОУР


РОУР са основните форуми за опазването и управлението на споделяните и мигриращите рибни запаси. Съгласно UNCLOS и Споразумението на ООН относно рибните запаси ЕС е поел ангажимент да участва в дейностите на различни РОУР, при условие че има реален интерес8 от рибарството, управлявано от тези организации, в качеството си на риболовна нация или пазарна държава. Ролята на ЕС в тези форуми нарасна значително след 1999 г., когато бе публикувано последното „Съобщение относно участието на Общността в регионалните организации за рибарство (РОР)“9.

Независимо от усилията на РОУР за устойчиво управление на ресурсите, попадащи в обхвата на тяхната компетентност, рибните запаси продължават да намаляват. Почти 85 % от световните рибни запаси, за които е налична оценъчна информация, се отчитат като напълно експлоатирани или свръхексплоатирани според най-новата оценка на ФАО10. Тази тенденция се наблюдава от няколко десетилетия и отразява увеличена експлоатация на рибните запаси, дължаща се най-вече на нарастващо потребителско търсене на продукти от риболов.



В краткосрочен до средносрочен план ЕС следва да насочи усилията си към отстраняване на основните трудности пред РОУР при осъществяване на възложените им дейности, като съсредоточи действията си върху следните насоки на политиката:

  • Функционирането на РОУР следва да бъде укрепено чрез системно провеждане на прегледи на работата съгласно съответните резолюции на ООН.

  • На РОУР следва да бъдат предоставени по-надеждни научни данни и препоръки чрез увеличаване на инвестициите на ЕС в събирането на данни, приложната научноизследователска дейност, научните познания, както и в научните дейности на РОУР, като останалите членове на РОУР се насърчават да постъпят по същия начин. ЕС следва също така да насърчава по-широкия обхват на научните препоръки, най-вече чрез прилагане на подхода на предпазливост и на екосистемния подход, както и чрез допълването им с инструменти за социално-икономически анализ.

  • За да намери изход от настоящата ситуация, при която мерките на РОУР за опазване и управление не се спазват в достатъчна степен от някои членове, ЕС следва да насърчи следните дейности:

  • периодичен преглед на степента на спазване на разпоредбите от всяка отделна страна по съответните РОУР,

  • идентифициране на причините за неспазването (например липса на капацитет в развиващите се държави) и предприемане на мерки за премахване на тези причини по подходящ и целенасочен начин,

  • разработване и прилагане на прозрачни и недискриминационни санкции в случаи на очевидно неспазване или политически ангажимент, поет от страните. Този процес може да бъде придружен от стимули за възнаграждаване на „спазващите“ и „прозрачни“ участници (държави на флага или флотове).

  • Свръхкапацитетът е проблем, срещу който трябва да бъдат предприети мерки както на многостранно равнище (инициатива, предприета от ЕС съвместно с неговите основни партньори), така и на равнище РОУР. ЕС трябва да подкрепя разрешаването на проблема със свръхкапацитета чрез преглед на най-добрите научни препоръки относно устойчивите равнища на улов и чрез обсъждане на мерки за справяне с него. Тези мерки могат да включват замразяване или намаляване на капацитета, като същевременно се вземат предвид стремежите на развиващите се държави да изградят свой собствен сектор на рибарството.

  • Приемането чрез консенсус на решения относно мерки за управление е най-добрата гаранция за оптималното спазване на разпоредбите. ЕС трябва обаче да призове за реформиране на механизмите за вземане на решения в РОУР, която да позволи при необходимост гласуването да се извършва съгласно най-прогресивната и ефикасна процедура, приета неотдавна в рамките на Конвенцията за РОУР в южната част на Тихия океан11.

  • За да се укрепи финансовата основа на РОУР и допълнително да се поощри отговорното използване на ресурси от флотовете, ЕС трябва да насърчи идеята операторите, чиито кораби плават под флага на държава, членуваща в РОУР, да плащат такса на РОУР за достъп до риболовни зони в открито море. Ефективният режим на достъп срещу заплащане, разработен при пълно съответствие с разпоредбите на UNCLOS, би изпълнявал ролята на допълнителен фактор, който предотвратява „трагедията на общата собственост“12.

ДЕЙСТВИЯ

Комисията ще предложи на Съвета:



  • да насърчава прегледа на работата на РОУР с цел всички организации да приключат своите първи прегледи до края на 2013 г. и впоследствие да ги извършват на равни интервали от време (от 3 до 5 години);

  • да популяризира идеята за режим на достъп срещу възнаграждение чрез въвеждане на такси за включване на кораби в списъците на одобрените от РОУР кораби в ограничен брой РОУР;

  • да насърчава по съгласуван и структуриран начин действията, описани в настоящата глава, за да се даде възможност на тези организации успешно да осъществяват възложените им дейности. Това би осигурило устойчиво и регулирано равнище на риболовните дейности (основано на МУУ) спрямо запасите, попадащи в сферата на компетентност на РОУР, и опазване на морското биологично разнообразие.

3.Въвеждане на споразумения за устойчиво рибарство

3.1.Съществуващите споразумения за партньорство в областта на рибарството и свързаните с тях недостатъци


Двустранните споразумения в областта на рибарството между ЕС и трети държави отдавна са отличителен белег на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). С реформата на ОПОР от 2002 г. бяха въведени важни изменения в двустранните споразумения, като се поставя акцент върху партньорския подход и развитието на устойчиво рибарство в държавите партньори. Съществуващите споразумения за партньорство в областта на рибарството имат за цел да позволят на кораби на ЕС да извършват регулиран и законен риболов на излишни ресурси13 в изключителните икономически зони на редица трети държави14.

Целта на споразуменията за партньорство в областта на рибарството е да подкрепят развитието на устойчив сектор на рибарството в държавите партньори, като изглежда, че постигането на тази цел оказва положително икономическо и социално въздействие. Тези споразумения имат положителен принос за местните икономики чрез наемането на моряци, дейностите по разтоварване и рибопреработвателните отрасли, като същевременно допринасят за хранителните доставки в държавите партньори.

Въпреки въвеждането на някои подобрения функционирането на споразуменията за партньорство в областта на рибарството е възпрепятствано от следните съществени недостатъци, формулирани неотдавна при консултациите по Зелената книга от 2009 г.15:


  • научните познания относно определени запаси в чужди териториални води са недостатъчни, за да се установи общият размер на излишъка;

  • обикновено ЕС не е запознат с условията на споразуменията в областта на рибарството, сключени от държавите партньори с други държави (които не членуват в ЕС);

  • поради това често е невъзможно да се оцени общото риболовно усилие, насочено към запасите, както и да се определи делът на излишъка, по отношение на който да се извършва устойчив риболов от флота на ЕС;

  • налице са ограничения по отношение на капацитета за усвояване на средства на много държави партньори, когато става въпрос за ефективно използване на средствата по споразуменията за партньорство в областта на рибарството, предназначени за подкрепа на сектора.

Комисията е на мнение, че съществуващите споразумения за партньорство в областта на рибарството следва да бъдат преобразувани в споразумения за устойчиво рибарство, насочени към опазването на ресурсите и устойчивостта на околната среда, по-доброто управление и ефективността на секторната подкрепа.

3.2.По-стабилна подкрепа за дългосрочното опазване на ресурсите и устойчивостта


Споразуменията за устойчиво рибарство следва винаги да се основават на най-добрите налични научни препоръки, като за референтна основа се използва понятието за максимален устойчив улов.

Комисията ще започне да провежда научни одити за оценка на съществуващите споразумения за многовидов риболов, изразяващи се в независими партньорски проверки на наличните научни данни. На тази основа и в съответствие с екосистемния подход тя ще реши дали е необходимо да пренасочи тези споразумения към видовете, за които равнището на научни познания е достатъчно и общото риболовно усилие е известно16. Що се отнася до споразуменията за риба тон, предоставяните от съответните РОУР научни данни ще бъдат използвани по по-стриктен начин. Държавите-членки следва да спазват изцяло разпоредбите за докладване на улова. Комисията ще разглежда своевременно и безпристрастно твърденията за неспазване.

Комисията ще се стреми споразуменията за устойчиво рибарство да включват клауза за прозрачност, посредством която ЕС да бъде уведомяван за кумулативното риболовно усилие в дадена държава партньор.


ДЕЙСТВИЯ

Комисията ще:



  • започне системно да провежда научни одити за оценка на запасите преди договаряне на нови протоколи към споразуменията за многовидов риболов;

  • гарантира, че държавите-членки спазват правилата за докладване на улова, приложими във водите на държавите партньори, включително чрез използване на пълния набор от съществуващи правни инструменти, какъвто е Регламентът за ННН риболов;

  • повиши прозрачността относно общите риболовни усилия във водите на трети държави посредством специални клаузи в двустранните споразумения и контактите с други трети страни.

3.3.Укрепване на управлението на двустранните споразумения в областта на рибарството


Необходимо е съществуващите споразумения за партньорство в областта на рибарството да бъдат реформирани по такъв начин, че да осигурят пълноценна рамка за управление на риболовните дейности, извършвани от кораби на ЕС във водите на трети държави. Прилагането на споразуменията трябва да бъде опростено, в тях трябва да се предвиждат по-ефективни средства за реагиране при нарушенията на човешките права, а публичното участие в разходите за достъп трябва да бъде намалено.

Споразуменията за устойчиво рибарство трябва да бъдат по-лесни за прилагане и спазване. За тази цел те следва да бъдат основани на т. нар. „типови споразумения“ и в тях да бъдат въведени стандартни клаузи. Необходимо е да бъде облекчена административната процедура във връзка с разрешенията за риболовни дейности, издавани и управлявани съгласно споразуменията. През 2012 г. Комисията ще направи предложение за преработване на Регламента за разрешенията за риболовни дейности17.

Във всички бъдещи споразумения следва да бъде включена клауза относно човешките права. Такава клауза вече съществува в неотдавна парафираните протоколи и предвижда, че нарушенията на съществени и основни елементи от човешките права и демократичните принципи ще доведат до прекратяване на протокола към споразумението. При възможност тази клауза трябва да отразява разпоредбите, установени в Споразумението от Котону18 или други приложими международни инструменти и споразумения.

Клаузата за изключителност в съществуващите споразумения за партньорство в областта на рибарството възпрепятства корабите на ЕС да извършват риболов извън регулаторната рамка на съответното споразумение, когато съществува такава, и гарантира, че всички кораби на ЕС се подчиняват на едни и същи правила. За да се предотврати заобикаляне на клаузата за изключителност чрез смяна на флага, в бъдещите споразумения в областта на рибарството се предвижда, че кораб на ЕС, който сменя флага си с цел да избегне изпълнението на задълженията си или за да получи допълнителни възможности за риболов, повече няма да има право да извършва риболов в изключителната икономическа зона на държавата партньор.

Риболовният отрасъл на ЕС следва да поеме справедлив дял от разходите за достъп до излишните ресурси на трети държави. Участието от страна на бюджета на ЕС следва да бъде намалено съобразно с това.


ДЕЙСТВИЯ

Комисията ще:



  • представи предложение до 2012 г. за преработването на Регламента за разрешенията за риболовни дейности с цел да се опрости управлението на разрешенията за риболовни дейности;

  • се стреми да установи спазването на човешките права като необходимо условие за сключване на споразумения за устойчиво рибарство и за поддържане на сътрудничество с трети държави в областта на рибарството;

  • се стреми да въведе в двустранните споразумения разпоредби за предотвратяване на неправомерната смяна на флага;

  • има за цел да увеличи участието на корабособствениците в разходите за достъп до водите на трети държави.

3.4.По-ефективна подкрепа за устойчиво рибарство в държавите партньори


Финансовата подкрепа, която ЕС оказва на секторните политики на трети държави, следва да доведе до конкретни и измерими ползи за държавите партньори, включително в областта на устойчивото рибарство на местно равнище. Необходимо е тази подкрепа да цели повишаването на техния административен и научен капацитет и да бъде насочена по-специално към дейностите по наблюдение, контрол и надзор, включително борбата срещу ННН риболов. Подобряването на научните препоръки и изграждането на капацитет също следва да бъдат приоритет за подкрепата от страна на ЕС за държавите партньори по силата на споразуменията за устойчиво рибарство.

Същевременно е необходимо подкрепата за сектора да стане по-ефективна, по-целенасочена и да се оценява редовно. От държавите партньори следва да се търси гаранция за резултат, като се прилагат по-стриктни изисквания, така че да не бъде извършвано плащане, ако дадена държава партньор не успее да изпълни поетите ангажименти. Комисията ще разработи общи насоки за наблюдение на средствата за подкрепа на сектора по всички споразумения в областта на рибарството, които впоследствие могат да бъдат адаптирани към конкретни споразумения.

Също така Комисията ще се стреми да увеличи добавената стойност на подкрепата за сектора за устойчивото развитие на рибарството на държавите партньори посредством по-добро отчитане на общите стратегии и приоритети, определени във всяка от тези държави.


ДЕЙСТВИЯ

Комисията ще:



  • предложи плащанията за подкрепа на сектора във всички случаи да се разграничат от плащанията за права на достъп до риболовни зони и ще определи подкрепата за сектора в съответствие с нуждите и капацитета за усвояване на средства на държавите партньори;

  • се стреми да въведе по-строги условия за секторната част, така че плащанията да бъдат свързани с постигнатия напредък в изпълнението на подкрепата за сектора;

  • подкрепя усилията на държавите партньори за подобряване на събирането на данни и предоставянето на точни научни препоръки.

4.Съгласуваност с други политики на ЕС


За да бъдат изпълнени целите, посочени в настоящото съобщение, гласът на ЕС трябва да се чува по-силно на различните световни форуми чрез по-добро взаимодействие между неговите действия и политики в сферата на международното управление на рибарството и областите на развитието, търговията, околната среда, научните изследвания и иновациите, външната политика и др. Това взаимодействие ще бъде постигнато в съответствие със следните насоки:

  • координацията на политиките в областта на рибарството и развитието следва да гарантира, че признаването на стремежите на развиващите се държави да изградят свой собствен сектор на рибарството е свързано с повишаване на осведомеността относно техните задължения за устойчивото управление на отрасъла;

  • използване на взаимодействието между бъдещите споразумения в областта на рибарството и политиките и инструментите за развитие, по-специално Европейския фонд за развитие и други политики, като например политиката в областта на научните изследвания и иновациите;

  • в контекста на своята външна дейност ЕС ще продължи да подкрепя стратегиите и програмите в областта на рибарството като морската сигурност и борбата срещу пиратството в рамките на своите общи стратегии за партньорство и сътрудничество;

  • като основен вносител на рибни продукти ЕС вече предотвратява достъпа на продукти от ННН риболов до своя пазар. Търговската политика на ЕС може също така да допринесе за осигуряване на устойчив риболов в световен мащаб чрез насърчаване на спазването на съответните международни конвенции и споразумения, свързани с управлението на рибарството в рамките на преференциалните търговски споразумения;

  • съгласуваността на целите в областта на околната среда и рибарството ще бъде осигурена чрез по-нататъшно включване на политиките, разработени от международни организации и конвенции по околната среда, в решенията на РОУР относно опазването и управлението.

ДЕЙСТВИЯ

Комисията ще:



  • разработи и приложи регионални стратегии за устойчиво рибарство за конкретни океани и морета, като например Тихия океан, Индийския океан и Средиземно море;

  • приеме до края на 2011 г. предложение за правна рамка, в това число мерки, свързани с търговията, за да се гарантира устойчивостта на рибните ресурси.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Регионални организации за управление на рибарството





ПРИЛОЖЕНИЕ II

Двустранни споразумения в областта на рибарството

ВИД СПОРАЗУМЕНИЕ

ДЪРЖАВА партньор

ПРОТОКОЛ В СИЛА ДО

годишно финансово участие на ЕС

Споразумения за многовидов („смесен“) риболов

Гренландия

31 декември 2012 г.

14 307 244 EUR

Гвинея-Бисау

15 юни 2011 г.

7 500 000 EUR

Мавритания

31 юли 2012 г.

От 86 000 000 EUR (1-ва година) до 70 000 000 EUR (4-та година)

Мароко

27 февруари 2012 г.

36 100 000 EUR

Споразумения за улов на риба тон — Западна Африка

Кабо Верде

31 август 2011 г.

385 000 EUR

Габон

2 декември 2011 г.

860 000 EUR

Кот д’Ивоар

30 юни 2013 г.

595 000 EUR

Сан Томе и Принципи

Края на 2013 г.

682 500 EUR

Споразумения за улов на риба тон — Индийския океан

Коморски острови

31 декември 2013 г.

615 250 EUR

Мадагаскар

31 декември 2012 г.

1 197 000 EUR

Мозамбик

31 декември 2011 г.

900 000 EUR

Сейшелски острови

17 януари 2014 г.

5 600 000 EUR

Споразумения за улов на риба тон — Тихия океан

Кирибати

15 септември 2012 г.

478 400 EUR

Микронезия

25 февруари 2010 г. (нов протокол с 5-годишен срок на действие в процес на ратифициране)

559 000 EUR

Соломонови острови

8 октомври 2012 г.

400 000 EUR

Неизползвани споразумения










Гамбия

Няма влязъл в сила протокол




Гвинея

Няма влязъл в сила протокол




Екваториална Гвинея

Няма влязъл в сила протокол




Мавриций

Няма влязъл в сила протокол




Сeнeгaл

Няма влязъл в сила протокол






1„Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите през 2010 г.“, ФАО, Рим, 2010 г., стр. 35. От наблюдаваните от ФАО морски запаси повече от половината (53 %) са оценени като напълно експлоатирани, 28 % като свръхексплоатирани, 3 % като изчерпани и 1 % — в процес на възстановяване от изчерпването. Като недостатъчно експлоатирани са оценени 3 % от запасите, а 12 % — като умерено експлоатирани.

2Насоките за външното измерение на интегрираната морска политика се съдържат в Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Развиване на международното измерение на интегрираната морска политика на Европейския съюз“, COM(2009) 536 окончателен.

3Максималният устойчив улов (МУУ) е максималният улов (или добив), който може да бъде отнет от запаса от даден биологичен вид за неограничен период от време. От фундаментално значение за концепцията за устойчив улов, понятието за МУУ цели да поддържа размера на популацията в състояние на максимален темп на растеж, като се улавят индивидите, които обикновено биха се присъединили към популацията, като се даде възможност на популацията да продължи да се възпроизвежда неограничено.

4Тези държави заедно с ЕС представляват две трети от световния пазар на рибни продукти — вж. Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите през 2010 г., ФАО, Рим, 2010 г.

5Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999.

6UNCLOS, 1982 г., известна също като Конвенцията от Монтего Бей.

7Споразумение за прилагане на разпоредбите на UNCLOS, свързано с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, UNFSA, 1995 г., известно също като Споразумението от Ню Йорк.

8„Реален интерес“ може да произтече от риболов в открито море, когато една държава е крайбрежна с изключителна икономическа зона, включена в района на компетентност на РОУР, или когато е важен вносител на продукти от риболов, извършен в управляван от РОУР район.

9COM (1999) 613 окончателен, 8.12.1999 г.

10Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултурите през 2010 г., ФАО, Рим, 2010 г., стр. 35. От наблюдаваните от ФАО морски запаси повече от половината (53 %) са оценени като напълно експлоатирани, 28 % като свръхексплоатирани, 3 % като изчерпани и 1 % — в процес на възстановяване от изчерпването. Като недостатъчно експлоатирани са оценени 3 % от запасите , а 12 % — като умерено експлоатирани. От запасите от риба тон и други подобни на нея видове, за които е известна степента им на експлоатация, вероятно до 60 % от запасите са напълно експлоатирани, до 35 % от запасите са класифицирани като свръхексплоатирани или изчерпани, като само малка част от запасите изглежда е недостатъчно експлоатирана (предимно запасите от ивичест тунец).

11Конвенция за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан, членове 16 и 17.

12Трагедията на общата собственост е дилема, произтичаща от ситуацията, в която голям брой лица, действащи независимо едно от друго и рационално отчитащи собствените си лични интереси, накрая ще изчерпят общите ограничени ресурси, дори когато е очевидно, че никой няма дългосрочен интерес от това.

13Делът на допустимия улов, който крайбрежната държава не може или не желае да експлоатира сама, вж. член 62, параграф 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.

14Вж. приложение 2 за общ преглед на действащите понастоящем двустранни споразумения на ЕС в областта на рибарството и техните основни характеристики. За започнат да функционират пълноценно, двустранните споразумения в областта на рибарството трябва да бъдат придружени от протокол, в който се определят специфичните особености на възможностите за риболов и финансовите вноски. Споразуменията без протокол, който е в сила или е в процес на ратифициране, се считат за „неизползвани споразумения“.

15Обобщение на консултацията относно реформата на Общата политика в областта на рибарството, SEC(2010)428 окончателен, 16.4.2010 г.

16Действащите понастоящем споразумения за партньорство в областта на рибарството могат да бъдат разделени на: а) споразумения, които обхващат единствено риба тон и родствени далекомигриращи рибни видове (споразумения за риба тон), и б) споразумения, които обхващат и други видове (споразумения за смесени рибни видове). Поради това, че те попадат в обхвата на РОУР, научната информация относно запасите от риба тон като цяло е по-изчерпателна от информацията за другите рибни видове.

17Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността, изменящ регламенти (ЕИО) № 2847/93 и (ЕО) № 1627/94 и отменящ Регламент (ЕО) № 3317/94.

18Споразумението от Котону е най-всеобхватното споразумение за партньорство между развиващите се държави и ЕС. От 2000 г. насам то е рамка за отношенията на ЕС със 79 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ).


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница