- лирическият герой търси отговор на въпросите за смисъла на живота и смъртта, прогресивния ход на историята и мястото на отделната личност в нея;
- чрез формата на задочен диалог-изповед /писмо/ се разкрива едно анализиращо себе си съзнание;
- писмото – необходимост от времева дистанция между създаването на текста и достигането му до адресата; т.е лирическият герой е надраснал общността, от чието име говори;
- „ти” – създава усещане за непосредствено общуване и близост на лирическия Аз до адресата 2. Състояния на лирическия герой а/ началото
рязко и директно ни въвлича в ситуацията /проблемите са ни близки и познати/;
авторът проследява пътя на болезнените прозрения и равносметки
страдателната форма „вързани” – откроява резултата;
„капана на живота” – алегоричен образ, показващ безперспективност и убити илюзии;
липсата на свобода и простор води до оскотяване, нравствена деформация и деградация на личността
г/ отчаяние
чувство за „пустота и мрачна безнадеждност” – от тях се ражда омраза /”като гангрена”, ”като проказа”/-градация, депресивна картина на живота смърт;
природната картина /”А там …необятен”/ откроява дисхармонията на настоящето; НО –въвежда мотива за човека, достигнал дъното на отчуждението/”но ние бяхме ослепели вече”/;
омразата и отчаянието са временни – лирическият субект ги е преодолял /”за мен това е минало – неважно”/;
3. Мотивът за борбата - самоубиващата енергия се превръща в борческа сила; омразата и недоволството водят до положителни изяви – борба;
- душата е представена като вулкан, а психологическата и духовна промяна у героя възвръща жизнеността на мечтите и надеждите /”И то ще ни повърне Филипините….”/;
- героят преминава пътя от мрака и слепотата до любовта към живота, вярата във възраждането на човешкия дух и надежда за бъдещето на човечеството;
- авторът дава увереността на човека в собствената му съзидателна мощ; увереността е дадена чрез употребата на бъдеще време /”За мен е ясно, както че ще съмне”/;
- човек трябва да води неуморна борба с живота /злата и враждебна действителност/ - „…с главите си …ще просветне”;
- лирическият герой се възприема като жертва на времето; ледовете сковават живота, лишават индивида от воля и възможност за избор;
- слънцето е символ на прогреса и гаранция за бъдещето 4. Идеята за саможертва - осъзнал високата си мисия, Азът е готов на саможертва /”И нека като пеперуда малка …ще умра”/;
- пеперудата –волният порив и красота на идеала; опърлените криле – високата цена за тяхното постигане;
- смъртта на героя е лишена от героика /няма ! знак/, а е логична и неизбежна; смъртта е крайна степен на разочарование и обезверяване 5. Осъзнатият избор - за лирическия герой не е важно как ще умре, а кога; смъртта е желана, ако е на фона на глобална промяна в житейска посока;
- „Но да умреш …..да, това е песен!” – показва правилността на избора; такава смърт е осмислена, изчистена от всичко материално;
- смъртта е видяна като висше самоотричане;
- песента естетизира красивото и доброто като символ на живота