1. Заглавие и тема на творбата



Дата25.10.2018
Размер35 Kb.
#97465
Писмо” – Никола Вапцаров
1. Заглавие и тема на творбата

- лирическият герой търси отговор на въпросите за смисъла на живота и смъртта, прогресивния ход на историята и мястото на отделната личност в нея;

- чрез формата на задочен диалог-изповед /писмо/ се разкрива едно анализиращо себе си съзнание;

- писмото – необходимост от времева дистанция между създаването на текста и достигането му до адресата; т.е лирическият герой е надраснал общността, от чието име говори;

- „ти” – създава усещане за непосредствено общуване и близост на лирическия Аз до адресата
2. Състояния на лирическия герой
а/ началото

  • рязко и директно ни въвлича в ситуацията /проблемите са ни близки и познати/;

  • авторът проследява пътя на болезнените прозрения и равносметки


б/ страдание

  • изброява причините, довели до него;

  • обезверението и отчуждението са резултат от обективната действителност;

  • тръгва от младежките мечти, от надеждата за красота и вярата „в доброто/ и в човека”;

  • анафоричното повторение „Ти помниш ли…” – говори за нещо безвъзвратно загубено /употреба на минало свършено време/


в/ разочарованието

  • дадено чрез сетивни параметри /”изстиваха последните надежди… ни хванаха в капана на живота…”;

  • ние” – общност на изживяванията;

  • страдателната форма „вързани” – откроява резултата;

  • капана на живота” – алегоричен образ, показващ безперспективност и убити илюзии;

  • липсата на свобода и простор води до оскотяване, нравствена деформация и деградация на личността


г/ отчаяние

  • чувство за „пустота и мрачна безнадеждност” – от тях се ражда омраза /”като гангрена”, ”като проказа”/-градация, депресивна картина на живота смърт;

  • природната картина /”А там …необятен”/ откроява дисхармонията на настоящето; НО –въвежда мотива за човека, достигнал дъното на отчуждението/”но ние бяхме ослепели вече”/;

  • омразата и отчаянието са временни – лирическият субект ги е преодолял /”за мен това е минало – неважно”/;


3. Мотивът за борбата
- самоубиващата енергия се превръща в борческа сила; омразата и недоволството водят до положителни изяви – борба;

- душата е представена като вулкан, а психологическата и духовна промяна у героя възвръща жизнеността на мечтите и надеждите /”И то ще ни повърне Филипините….”/;

- героят преминава пътя от мрака и слепотата до любовта към живота, вярата във възраждането на човешкия дух и надежда за бъдещето на човечеството;

- авторът дава увереността на човека в собствената му съзидателна мощ; увереността е дадена чрез употребата на бъдеще време /”За мен е ясно, както че ще съмне”/;

- човек трябва да води неуморна борба с живота /злата и враждебна действителност/ - „…с главите си …ще просветне”;

- лирическият герой се възприема като жертва на времето; ледовете сковават живота, лишават индивида от воля и възможност за избор;

- слънцето е символ на прогреса и гаранция за бъдещето
4. Идеята за саможертва
- осъзнал високата си мисия, Азът е готов на саможертва /”И нека като пеперуда малка …ще умра”/;

- пеперудата –волният порив и красота на идеала; опърлените криле – високата цена за тяхното постигане;

- смъртта на героя е лишена от героика /няма ! знак/, а е логична и неизбежна; смъртта е крайна степен на разочарование и обезверяване
5. Осъзнатият избор
- за лирическия герой не е важно как ще умре, а кога; смъртта е желана, ако е на фона на глобална промяна в житейска посока;

- „Но да умреш …..да, това е песен!” – показва правилността на избора; такава смърт е осмислена, изчистена от всичко материално;

- смъртта е видяна като висше самоотричане;

- песента естетизира красивото и доброто като символ на живота







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница