1. Заражда се като наука от необходимоста на човека да знае как да управлява. Политиката е наука за власта и д-вното управление. Хар са 3 основни понятия-политика, власта и д-вно упр-е

4. До 18в.във всички западноевропейски страни управлява абсолютната монархия. Тя се хар. с пълно безправие на поданиците и абсолютната власт е в ръцете на монарха. Предпоставки за появата на съвременното демократично упр-е са редица политически, духовно-идеологически фактори. Съществуват различни съвременни демократ. режими – парламентарна република, парламент. монархия, президентска и полупрезидентска република. Но независимо от различния начин на упр-е всички те имат общи черти: характеризират се с представителство, съществува конституционно организирана мирна конкуренция, управляващото малцинство се избира ч/з избори; съществува свобода на словото, мисълта и печата; основава се на

18. Пол. промяна е п-с на дълбоки преобразувания, обхващащ пол. система като цяло, както и промените вътре в нея. Тя е п-с в резултат на който пол. с-ма придонива нова същност, качество или състояние различно от предишните. Една пол. с-ма се променя когато придобива нови функции и способности в зависимост конкутентната социална и международна обстановка. В качеството на причини, фактори за стабилноста на обществената с-ма съответно се посочват икономическото развитие, наличието на гражданска култура и т.н. Опр-ящите фактори за пол. стабилност и за промяната са националност; обществено-икономически, социални и културни разделения; техническо развитие; географско положение,

5. Политически­ят процес е инструментариум, който офертира и дава възможност за анализ на полит. социализация и институционализация на структората, функционирането и резултатите от дейностите на 3-те власти. Полит. с-ма от своя страна е понятие възникнало в резултат от прилагането на системен подход към политиката. Анализът и обхваща намиране на взаимо връзка м/у нейната база, структора и ефективност.В рамките на полит. процес се анализират политическата социализация, полит. институционализация, пряко упражняване на д-вната власт. Условно могат да бъдат разграничени 4 стадия на протичане на ПП. В първия стадий се прави анализ на соц-та структура на

6. Конституцията е основен компонент на структурата на политическата с-ма. Тя обхваща цялата мрежа от писани и неписани правила, опр-ящи принципите, структурите и процедурите на процеса на д-вното волеобразуване и неговото фактическо протичане. Основната функция на конституцията е, че тя опр-я т.нар. консенсуална структура на обществото. Втората основна функция на конституцията е, че тя опр-я и начина на поведение и възможностите за действие на участниците в ПП. Конституционите принципи са интелектуалното начало при упражняването на д-вната власт и нормативния израз на п-ческите принципи, изведени от опр-ни концепции, доктрини и идеологии. В страните с народна демокрация констит. принципи са народовластие,

2. За термина политика-най-общо могат да се посочат 2 значения: Поддържане и осъществяване на поредица от деиствия, с които се вземат решения, включващи стратегия, тактика и цел; - Взаимоотнош. м/у големи соц. групи,които следват своите интереси. Власт – неправилно власта се отъждествява със силата. Да се използва силата като властно средство означава да се намаляват възможностите за избор до минимум.. Чрез използване на сила не можеш да стимулираш хората да вършат нещо позитивно. С това се обяснява и провалилото се робство в САЩ. На другия полюс с/у силата стои влиянието. Силата е винаги целенасочена,докато влиянието миже да бъде и непреднамерено. Много често обаче

плуралистична партиина с-ма; има строго и точно разпределение на властите, спазване на законите и зачитане на власта. При парламент. монархия, монархът царува, но не управлява. Управлява правителството, което е избрано от парламента и е отговорно пред него. Полупрезидентският режим е с-ма на д-вно упр-е при нея съвместно управляват д-вен глава от президентски тип и правителство от парламентарен тип. При парламентарната република се наблюдава тясно свързване на изпълнителната и законодат. власт. Правителството се избира от парламента и е отговорно пред него. При президентската република правителството и парламента имат приблизително равни права всеки в своята област. Изп. власт е съсредоточена в ръцете на президента.
климат и т.н. ПОл. социализация е п-с, с чиято помощ индивидите придобиват ориентация по отношение управлението на пол. живот. Компонентите от които се образуват пол. ориентации са: убеждения, чувства и ценности.
17. Полит. култура представлява съвкупност от полит. ценности, знания, норми, традиции и образци на полит. поведение; от полит. идеи и идеали, и начини на действие в политиката. В структурата на полит. култура могат да се разграничат следните ел-ти: полит. ценности и знания, полит. норми, традиции и образци на пол. поведение; пол. идеи и идеали. Пол. ценности представляват система от категории изразяваща и отразяваща потребност за участие в пол. живот на
обществото.По време на втория стадий възникват материалните агенти на политиката – партии, групи за натиск, средства за масова информация. Същноста на третия стадий се състои в това, че ч/з д-вната власт се внася опр-н ред в взаимоотнош. м/у соц-те групи. Четвъртият стадий на развитието изразява отражението на полит. дейност. На базата на протичането на ПП през тези стадий могат да бъдат изведени някои негови х-ки – рационалност, динамичност, цикличност, наситеност на формите на полит. дейност, показателност. Базата на ПС се състои от специфичните за всяка отделна страна фактори и трябва да бъдат отчитани при анализите. Изследването на дадена ПС ще бъде ще бъде

единство и неделимост на д-вната власт, социалистическа законност. В страните с либерална демокр.принципите са: народен суверенитет, либеракна икономика, разделение на властите, правова д-ва.

власта. Тенденцията упр-щите класи да се възобновяват по наследство (аристократичната) се основава на: богатството, предприемчивоста, военната доблест, специализираното професионално знание най-добре се поддържат в семейството ч/з традициите, които се усвояват още от детска възраст. Според демократичната тенденция упр-щата клика трябва да се избира посредством избори. Олигархията е форма на упр-е, при която власта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Тази власт може да бъде основана на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове и т.н. Управляващите олигарси успяват да манипулират информация и конкретни събития в своя полза. В резултат подчинените

влиянието се превръща в манипулация. Манипулацията е завоалирана комуникация, която се стреми да скрие желанието на едната страна за отговор от другата. Власта е отношение при което е опосредствана дадена ценност. Тази ценност може да бъде индивидуална, колективна, социална, ик-ческа и т.н. Господството е обективна, а власта субективна зависимост, която има за цел подчинението на даден човек. Политиката е властване и най-важното нещо при нея е разпределението на властта, защото политиката е асиметрична зависимост при която опосредстваща ценност е властта.

12. Консерватизмът е полит. философия на Новото време, отстояваща защитата и запазването на моралните ценности и традиции. Условно могат да се посочат 2 периода в конституирането и утвърждаването на консерватизма – аристократичен консерватизъм (до средата на XXв.) и неоконсерватизъм (до днес). Според идеите на консерватизма политиката е подчинена на религиозния морал; хората по рождение са неравни; съществуването на елит и аристокрация е залог за разумно обществено устройство. Основните ценности на консерватизма са свободата и справедливоста, но той отрича социалното равенство. Либерализма е полит. философия на Новото време, почиваща в/у принципите на индивидуализма, полит. равенство, универсализма и мелиоризма.

непълно, ако не се направи оценка на нейната ефективност. Това означава да се анализират данните за състоянието на ик-ческата, социалната и полит. област по следните показатели: ик-чески – съвкупен нац.продукт, инфлация, безработица; социални – здравеопазване, наука, образование; и политически.

отстъпват още власт.

13. Х-ка на партиите от дадена идеологическа фамилия се извършва по следните показатели: фундаментални възгледи за отношението индивид-общество; за ролята на държавата при регулирането на икономическата, социалната и духовната област и позициите в рамката на партиината с-ма. Основа на либералната идеология е оптимистичната вяра в човека, в неговия разум. Затова най-важното според обществото за нея е да се осигури индивидуалната свобода във всички нейни аспекти. Либералите се обявяват не само за икономическа независимост ч/з свободен пазар, но и за духовна свобода, ч/з която личноста самостоятелно да определя своето поведение.

8. Родината на съвременния парламентаризъм е Англия. В Английският парламент за първи път ясно се разграничват упр-що мнозинство и опозиция. Парламентът в съвременното общество се разглежда не като представителство на народа пред някого, а като негово представителство, като израз на многообразието от интереси. Модерния парламентаризъм притежава редица характерни особености: основава се на принципа на народното представителство; парламентът е орган, който взема решения; решенията му подлежат на обнародване от държавния глава, но не могат да бъдат изменяни; за модерният парламент е характерен свободният мандат. Функциите на парламента са – установяване на дневния ред (поставяне на политическия

9. Според Жан Жак Русо ИВ е „силата приложена към з-на”. ИВ се грижи за спазването на законите, за вътрешната и външната безопасност, както и за външната политика. Според съвременната политологочна наука ИВ е разделена на 2 апарата: правителството – упр-ящото малцинство, което се избира и сменя по време на избори. Правителството е МС, който извършва правителствената власт; той е институция, която направлява външната и вътрешната политика. Другия апарат е постоянния граждански конгломерат – всички хора съставляващи държавните агенции, организации и учреждения. В конституц. плуралистичните страни посредничеството м/у правит. и избирателите се извършва

10. Първоначално под понятието партия се разбира група от хора, чиято цел е да вземе участие в упр-то ч/з изборно състезание с 1 или повече подобни групи. По-късно при дефинирането на понятието партия се включват и политически организации, които не са свързани пряко с изборите и парламентаризма. По своята същност партиите са доброволни общности, които се основават на идеологическа групова връзка и се стремят като институции да получат властта или да участват в нейното упражняване. Привържениците на структурния функционализъм свързват появата на полит. партии с необходимоста от разширяване на полит. подкрепа на управляващите, които упражняват власта в

11. Партиината система(ПС) е съвкупност от взаимозависими полит. партии,които се стремят към спечелване,задържане и упражняване на власта самостоятелно или в коалиция. Основните признаци по които се различават ПС са броя на полит. партии,организационната структура, тяхната електорална и парламентарна сила,правителствения и организационния потенциал, типът опозиция и доктриналните им различия изразявани от партиите. Функциите на ПС са: пространство за легална конкуренция и борба на партиите за власт; благодарение на нея организирането на избори е възможно; тя прави възможно излъчването на управленски елит; свързващо

14.изборите са акт признат от законите и правилата на дадена организация – д-ва,клуб,партия,ч/з които всички или повечето от членовете й избират по-малка група от личности,които да изпълняват властнически функции.Най-основната функция на изборите е възможноста за мирно приемане и предаване на власта.Всеобщото избирателно право се основава на признаването на следните принципи – то е всеобщо,еднакво,директно и тайно.Смяната на типа ПС,измененията ва характера на пол. режим,естественото развитие на обществото,недемократичните процеси и други фактори могат да доведат до промяна на избирателната с-ма(ИС).Мажоритарни ИС

20. ГО е такава мрежа от неправит. организации и институции, достатъчно силни, за да бъдат противотежест на д-вата и тези които я възпрепятстват да упражнява господство в/у обществото. ГО е автономна, саморегулираща се обществена сфера независима от д-вата. Предпоставки за възникването на ГО са появата на модерната нац. д-ва; икономическата децентрализация. ГО може да бъде само плуралистично. Плурализмът на идеи, ценности, организации и институции прави възможно възникването на жизнеспособно ГО. ГО е либерално; свободно и демократично; отворено; социално и справедливо. Друга важна предпоставка за възникване на функциониращо ГО са необходимите личностни качества на гражданите.

проблем); полит. подготовка; полит. решение; полит изпълнение и полит. равносметка. Парламента се опр-я като институция на законодателната власт. Силен парламент е този, който притежава широк кръг от положителни права при създаването на законите: право на индивидуалните членове на парламента на законодателна инициатива; право да гласуват годишния бюджет; право да внася поправки в конституцията. Характерен за всеки парламент е принципът на отчитане на правителството пред парламента. Освен това правителството е отговорно пред парламента. В парламентарната теория съществуват 2 вида мандата на народния представител – свободен и императивен. Свободния мандат с поред теорията на

една сложна ПС. Най-важната функция на ПП е участието в конкуренцията и борбата за спечелването на власта. ПП изразяват различните интереси на соц. групи на пол. арена. ПП изпълняват свързваща функция м/у правителството, парламента и формират общественото мнение. Всяка ПП има собствена структура. Могат да се разграничат 4 типа нейни ел-ти: комитет, секция, клетка и милиция. Комитетът е ограничен и затворен. Неговите членове са група от видни представители, подбрани според тяхната влиятелност. Съществуват 2 типа комитети – директни и индиректни. Секцията търси контакт с масите и поради това географската й рамка е по тясна от тази на комитета. Тя притежава по-съваршена вътрешна

звено са м/у упр-щи и управлявани.ПС имат важен принос в функционирането на плуралистичните демокрации – те спомагат и улесняват за ефикасния обществен контрол в/у власт имащте и по този начин влияят в/у решенията на политическите институции; помагат на гласоподавателите за по-рационален пол. избор и за регулирането на пол. конфликти в обществото.

– осигуряват само приблизително представяне на мнозинството.Ч/з нея се създават стабилни парламент и правителство.Мажоритарните ИС са няколко вида – обикновени,в два тура и на единичен вот.Пропорционална с-ма – осигурява представянето на малцинствата в всеки избирателен район пропорционално на получените гласове за различните партии и коалиции. Смесените ИС са полумажоритарни и полупропорционални. Полумаж. с-ми включват и ел-ти на пропорционалната с-ма, а полупропорц. съчетава и ел-ти на мажоритарност.Смесените ИС тушират частичноотрицателните белези на двата основни метода,като запазват същностните им х-ки.

парламентаризма означава, че народния представител е свободен от поръченията на своите избиратели и в парламента действа по собствена съвест и убеждения. Депутатът е представител на целия народ, а не само на своите избиратели. Те не могат да търсят отговорност за дейноста му, дори когато тя е в ущърб на техните интереси. Той е защитен от външно влияние и действие. В действителност за сега свободният мандат на депутати е почни невъзможен извън пределите на партията. Императивния мандат предполага отговорност на депутата пред своите избиратели и пред целия народ. Избирателите имат право да го отзоват по всяко време ако той не изпълнява техните интереси.

16. Полит. лидерство представлява взаимоотнош., основаващо се на мобилизиране на привърженици и последователи от страна на лидера посредством упражняване на власта и влияние. За да упражнява власт полит. лидер се нуждае от съмишленици и последователи. Съществуват различни методики за разпознаване на лидерството. Според теорията „чертите на лидера” лидера и лидерството представляват съвкупност от биологични и психични черти на личноста. Основната теза на теорията за „ситуционализма” е че лидерството е продукт на ситуацията в отделните групи. Теорията за ролята на последователите гласи, че лидерството е х-ка на групата, а не на