10 февруари 2014 г. 09. 02. 2014 г., с. 4 На събора в Сопот: хирург от "Пирогов" с най-засукан мустак д-р Сопотенски не вярвал, че има такава награда

Шефът на Спешна помощ в "Пирогов" д-р Стоян Сопотенски официално стана носител на приза "Вазовски мустак". Известният хирург бе отличен по време на старопланинския събор "Сопот - 2014", който и тази година премина под мотото "Да стоплим сърцата с вино и любов". В местността Манастирска поляна бяха раздадени и награди за заврян зет, за младо семейство, за най-добра сопотска анасонлийка и какво ли още не. Призът за мустака за първи път излиза от Сопот и отива в София. "Отначало помислих, че е някаква шега. Не знаех, че подобна награда за мустак тип вазовски съществува, но проверих в интернет и се убедих, че това е истина", казва д-р Сопотенски. Той разбрал, че именно неговият мустак е отличен от кмета на Сопот Веселин Личев. Минути по-късно му се обадила и секретарката на директора на "Пирогов", която потвърдила, че призът е действителен. Вчера на Манастирска поляна докторът бе дошъл със съпругата си Валентина и с по-малките си дъщери Искра на 8 г. и Цветана на 10 г. "Имам и по-голяма дъщеря - Ивайла на 24 г.", похвали се д-р Сопотенски. За интересната си фамилия обяснява, че идва от наименованието на село Сопот в Северна България. 'Намира по пътя за Варна. Дядото на моя дядо останал сирак. Майка му се оженила за мъж от село Сопот и заминали да живеят там. Но и вторият съпруг на моята прапрапра баба починал и тя с децата се върнала обратно в село Голяма Желязна, което се намира на около 30 км от Троян. Когато се върнали обратно, роднините им ги нарекли Сопотените и оттук идва и фамилията ми", обясни д-р Сопотенски. "Сега, след като получих наградата за мустака си, ще се заровя по-надълбоко в историята и ще разбера дали е вярно това, че преди столетия жители от град Сопот са се преселили в Северна България и там са създали едноименното село", казва хирургът.

Напук на антибългарската кампания на Острова, британски клиники се канят да гушнат 200 наши медсестри, акушерки и болногледачи. Предлагат им постоянни договори и заплати до 5200 лева, съобщиха от Агенцията по заетостта (A3). За сравнение - у нас медсестрите получават около 10 пъти по-малко. Свободните работни места са обявени в две оферти, които са ни изпратени чрез европейската мрежа за услуги EURES. Само за няколко дни над 3000 души са проявили интерес към тях в сайта на A3. Оферти За длъжността „обща медицинска сестра в болница" се търсят 100 нашенци. Те трябва да имат поне 6 месеца опит по специалността и да владеят свободно английски. Обещаното заплащане за тази позиция е 2200 британски лири. Още 100 българи ще могат да заминат на Острова като асистент-болногледачи. Те ще се грижат за болни хора в домашни условия. Изискванията са да имат квалификация на медсестри и акушерки, като опитът е препоръчителен, но не задължителен. За 37,5 работни часа на седмица ще получават месечна заплата от 1200 лири, или около 2830 лева. Крайната дата за кандидатстване е 31 март 2014 г. Подробности могат да се намерят на адрес eures.bg. Дефицит Всяка година у нас се дипломират 480 медсестри, а 500 напускат страната, за да търсят препитание в чужбина. Много от кадрите ни заминават за Австрия, Швейцария и Белгия и започват работа в домове за деца или възрастни, съобщават от Националната асоциация на професионалистите по здравни грижи. Средната възраст на медсестрите и акушерките у нас е 48-49 г. и продължава да расте. Заради недостига на кадри в системата работят над 3200 пенсионерки.

Краят на грипната епидемия или т. нар. опашка може да се окаже много по-опасна от първоначалното заболяване. За това предупредиха специалисти и посъветваха да сме нащрек за усложнения. „Тази година епидемията е по-интензивна .в сравнение с миналата", коментира пред „Телеграф" професор д-р Мира Кожухарова, национален консултант по епидемиология. „Когато има повече заболели, съответно има и повече усложнения и за съжаление - смъртни случаи", посочи тя и допълни, че в момента навлизаме в период на оттегляне на грипната епидемия. Намаляват острите случаи на заболяването, но обикновено усложненията протичат по-дълго време. Симптоми Проф. Кожухарова посъветва хората, разболели се от грип, да следят състоянието си внимателно. „След като премине острата фаза, която е до 3-4 дни, човек трябва да усети сериозно подобрение. Ако обаче това не се случи и има умора, изпотяване, кашлица, повишаване отново на температурата, това са едни от първите видими симптоми, че има опасност от усложнение и задължително трябва да се потърси специалист", коментира тя. „Ако не се отиде при лекар, рискът от пневмония, което е най-честото усложнение от грипа тази година, е в пъти по-висок", посочи още д-р Кожухарова. В случай че пневмонията е предизвикана от грипните вируси, тя обикновено се развива много бързо и тогава се вземат антивирусни препарати. Ако пък се е развила около седмица след началото на заболяването, шансът да е бактериална е по-голям, и ако се докаже, че е бактериална, се пристъпва към лечение с антибиотици", обясни специалистът. Застрашени Най-внимателни трябва да бъдат хората в напреднала възраст -над 65 години, при които броят на усложненията и смъртните случаи е най-голям, както и семействата с малки деца и бебета. Инфекциите често засягат не само белите дробове, но удрят сърцето и ушите. „Всички хора със сърдечно-съдови заболявания и проблеми с обмяната на веществата трябва до полагат по-специални грижи", посъветва още проф. Кожухарова.

51-годишните жени в Кюстендил ще имат възможността да се сдобият с бебе. За целта общинската администрация в града ще отпусне 3 хил. лв. на двойки, които имат минимум средно образование. Освен това те трябва да живеят на семейни начала не по-малко от две години от датата на кандидатстване на постоянен и настоящ адрес на територията на Община Кюстендил. Срокът за първото подаване на заявления за разглеждане на финансово подпомагане за извършване на процедури и дейности по асистира-на репродукция при двойки във фактическо съжителство и семейства с репродуктивни проблеми от Кюстендил е 30-и април за конкретната година. Това записаха от общината като предложение за изменения и допълнения в Правилника за финансово подпомагане на семейства и двойки с репродуктивни проблеми. Нарочна комисия ще разглежда документите на кандидатите и ще излиза с решение и протокол по всяка преписка. Членовете на комисията ще се аргументират за всеки отказ, отлагане или одобряване на заявителите.

E-Health е бързо развиваща се област, в която си взаимодействат медицинската информатика, общественото здравеопазване, предлагането на здравни услуги и

Поетият от правителството ангажимент за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса остава само на хартия. Огромна част от одобрените 139 мерки са неизпълнени, а министерствата отново не желаят да намаляват такси и да премахват лицензионни и разрешителни режими. Това не попречи вицепремиерът Даниела Бобева да обяви това обещание за изпълнено и да заяви, че занапред усилията ще се концентрират върху регулаторните режими на общините.

Проверка на "Сега" показва, че от август насам, когато бе приет първият пакет за намаляване на административната тежест, кабинетът може да се похвали с едно-единствено решение за намаляване на такси със значим ефект - орязването на голяма част от сумите, които се събираха за вписвания в Търговския регистър. Също толкова безрезултатно завърши и опитът за прилагане на обща методика за изчисляване на таксите на разходоориентиран принцип при предходния кабинет. Сред одобрените 139 мерки няма нито една за отмяна на лицензионен режим. В същото време като кандидат-премиер Пламен Орешарски се ангажира с отмяната на 100 лицензионни режима.

При поредно правителство администрацията отказва да извърши подробен преглед на действащите тарифи с такси за гражданите и бизнеса. Предложенията за намалението им се броят на пръсти, а освен това не се и изпълняват. Така например транспортното министерство пое ангажимент на 22 октомври да намали чувствително таксите, събирани от агенция "Автомобилна администрация". Таксата за издаване на лиценз за общността за пътнически и товарни превози трябва да бъде намалена от 2000 на 1000 лв., вписването в регистъра на водещите курсове за професионални водачи да се промени от 1000 на 400 лв., разрешителното на пунктове за технически прегледи 5-а категория трябва да падне от 3000 на 1500 лв. и т.н. За промяната на тарифата е нужно само постановление на МС, но такова няма вече четвърти месец. Непроменена остава и една от куриозните такси, събирани от Българската агенция по безопасност на храните. Там вземат по 16 лв. на час за всеки ангажиран служител при извършването на проверки по сигнали, завършили с установени нарушения. При липса на нарушение такса не се събира. Част от министерствата "забравят" и да координират законодателните промени. Така например още през август кабинетът реши, че в закона за местните данъци и такси ще бъде включена изрична забрана общините да събират пари за издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения. В предложението се изтъкваше, че тези удостоверения обикновено служат за нуждите на друга администрация и най-често - на издалата ги община. В Благоевград например удостоверението струва 12 лв., изтъкнаха от кабинета. Предложението обаче не бе включено във внесения през октомври законопроект от МФ за промяна в закона и така общините ще продължат да си таксуват гражданите за тази "услуга".

Подобни "отсъствия" на вече одобрени мерки има и в други законопроекти. Така например във внесения от МС проект за промени в Закона за движение по пътищата липсва рекламираната от вицепремиера Даниела Бобева отмяна на нотариалната заверка при прехвърляне на регистрирани автомобили. Тогава Бобева обясни, че такава практика в Европа не съществува и много българи ще бъдат зарадвани от отпадането на таксите. Текстът, в който е регламентирана продажбата на автомобили, е дописан в проекта на МС, но нотариалната заверка остава. Тази заверка, противно на обещаното, не отпадна и при представянето на копия за документи в конкурсите за частни съдебни изпълнители. За отпадането на това изискване е нужна промяна само в наредба.

В момента в Народното събрание се гледат изменения на поне три закона по инициатива на депутати от БСП, в които можеше да се добавят и вече обещани мерки от кабинета, за да не се налага повторно прекрояване на законодателството. Така например правителството обеща да удължи срока на валидност на европейската здравноосигурителна карта, който в момента е една година. Депутати от БСП предлагат промени в този текст от закона за здравното осигуряване, но полза от корекцията за здравноосигурените лица няма да има - в закона се предлага само думата "управител" на НЗОК да се замени с "директор" на НЗОК. Липсва координация и при друг закон, обявен за приоритет - този за професионалното образование и обучение, който се изменя по инициатива на депутати от БСП. От закона най-малкото следва да отпадне противозаконното изискване за представяне на удостоверение за актуално състояние на кандидатите за лицензия за професионално обучение. Припокриване има и при закона за водите. Депутати от БСП искат промяна на текста за концесионирането на минерална вода, кабинетът предлага промяна в същия член, но в друг текст с цел концесионните възнаграждения да се дължат за реално използван воден ресурс.

Равносметката е скромна и за намаляването на броя на лицензионните и регулаторните режими. Разрешителните режими, които са предложени да отпаднат или да станат уведомителни, се броят на пръсти. Сред малкото изпълнени мерки е отпадането на категоризацията на самостоятелните заведения за хранене и развлечение. Голямата част от предложените промени в действащи режими пък всъщност не касаят облекчение, а премахване на закононарушение. Много от законите и наредбите продължават да противоречат на закона за търговския регистър, който категорично забранява при представен ЕИК да се изисква предоставянето на актове, които са публични в търговския регистър. Приемането на тази забрана без измененията на всички закони, които касае тя, налага сега частични промени на куп нормативни документи. Миналата седмица за обществено обсъждане бе пуснат проект с изменения в 23 наредби именно с тази цел.

Общинската болница „Рокфелер” в Петрич ще получи помощ от 200 000 лв. Тя е в списъка на здравните заведения, за които е предвидено допълнително финансиране, след като управителният съвет на Националното сдружение на общините предложи на Министерството на здравеопазването да подкрепи лечебници в отдалечени и рискови райони. Болницата в южния град обслужва 57 717 жители и е втора по големина в Благоевградска област. В същото време натрупаните дългове са над 2 милиона лева и наскоро фирма за доставка на лекарства запорира сметките на здравното заведение. В края на миналия месец медиците от детското отделение и хемодиализата хвърлиха оставки заради забавени заплати, но впоследствие се отказаха и решиха да останат на работа. От ръководството признаха, че близо три години задълженията на болницата не са погасявани и тя спешно се нуждае от преструктуриране и оптимизиране на работата, за да се намалят разходите. Кметът на общината инж. Вельо Илиев е категоричен, че отпуснатите 200 000 лв. ще дадат глътка въздух на закъсалата финансово болница.

В разгара на грипната епидемия и предупрежденията на лекарите, че вирусът за часове се превръща в опасна „кървава" пневмония, противогрипното лекарство „Тамифлу” изчезна от аптеките. Препаратът е единственият ефикасен начин да се преборим с инфекцията, тъй като атакува директно грипния вирус и не му позволява да се размножава в тялото. Всички други популярни средства за справяне с болестта като прахчета с парацетамол, сиропи, таблетки за гърло и прочее само облекчават симптомите, без да се борят с вируса. Проверка на „Преса" установи, че в над 50 столични аптеки препаратът липсва. Само в две намерихме „Тамифлу”, но в опаковка от 30 милиграма, подходяща единствено за бебета. Според указанията в листовката и на лекарите, за да се пребори възрастен човек с инфекцията, трябва да пие поне по две таблетки от 75 милиграма дневно. Това на практика означава, че вместо лечението да ни излезе около 45 лева, трябва да се бръкнем с 95-100 лева. Същото е положението в Пловдив, Велико Търново, Шумен и Благоевград. Във Варна няма изобщо, а в Кърджали го доставят само по заявка след 24 часа. Лекарството обаче трябва да се пие до 24-ия час от първите симптоми, за да има ефект. В Плевен, Русе, както и във Враца, „Тамифлу" все още може да бъде открито в отделни аптеки. Другият вариант болен да се снабди с подходящия медикамент, и то без пари, е да бъде приет в болница.

Грипната епидемия обхвана около 1 млн. души у нас до момента и е поне 2 пъти по-интензивна в сравнение с миналата зима. Това каза главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев за „24 часа" вчера. Пикът е прехвърлен, макар че има още области, през които преминава епидемията. Това означава, че като цяло болните бързо ще започнат да намаляват. По последни данни заболеваемостта е 189 на 10 000 души. Оттук нататък обаче следват 2-3 седмици „опашка на грипа", в която се очаква най-високият брой усложнения. Те не са повече, но протичат доста тежко и засягат най-много децата, младежите и бременните, каза д-р Кунчев. Това е много характерно за свинския грип, познат от 2009 г. У нас върлува основно вирусът „Калифорния", който е свързан със свинския грип. Поне 4 смъртни случая на деца, бременна и по-възрастни хора се свързват с грипа до момента. Най-сериозното усложнение е вирусната хеморагична пневмония, която се развива светкавично, в рамките на 24 часа. Засяга фатално всички органи и причинява дихателна недостатъчност. Съветваме хората да бъдат внимателни особено при боледуващи малки деца и младежи: веднага да търсят специалист, ако .нещата не вървят, каза д-р Кунчев. При грип помагат само антивирусните лекарства, а в тежки случаи се налага бързо включване на кислородна терапия. От 3-те антивирусни препарата у нас 2 действат срещу свинския грип.

Специалист и собственик на здравно заведение в Монтана е пуснал жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу местната здравна каса заради наложения му лимит на направленията за консултации и медикодиагностични дейности, така му се отнемала възможността да работи нормално. 17 са сигналите до комисията от Монтанско, по 7 са образувани преписки.

Варненската Бърза помощ работи със седем, вместо с разчетените по норматив девет екипа. За това алармира зам.-директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в града д-р Антоанета Касабова. Причината е хроничният дефицит на лекари. От началото на тази година са напуснали трима медици, а през миналата -25. На камък удрят и опитите за привличане на прясно дипломирани лекари. От 14 назначени четирима вече са си отишли, а още неколцина усилено учат езици, за да заминат на гурбет, след като натрупат малко стаж. В същото време работата расте - за година повикванията на адрес в града и региона са се увеличили с 1120 до 45 831. „Кърпим положението с фелдшери, които имат право да работят на терен. Назначили сме на половин щат по втори трудов договор и 11 колеги от други здравни заведения", разясни директорът на ЦСМП д-р Мая Рашева. В центъра и филиалите му в региона през 2013 г. са постъпили на работа общо 38 лекари, сестри, фелдшери, акушерки и шофьори. Напусналите са 51. Водещ мотив не е толкова ниското заплащане, а стресът и рисковите условия на труд. „Всекидневие е медиците да бъдат ругани и заплашвани от близки на пациенти или от самите болни. Младите не издържат. Казват, че не са учили толкова, за да ги псуват и си хвърлят трудовите книжки", обясни д-р Рашева.

Тя призова варненци да не злоупотребяват с Бърза помощ. На фона на дефицита на екипи миналата година линейки са хвърчали без нужда или на фалшиви адреси 1211 пъти. Финансовата загуба от това е близо 105 000 лв. Статистиката сочи още, че само една четвърт от повикалите екип у дома са имали нужда от настаняване в болница.
/ Твоят ден/ Варна, Добрич

10.02.2014 г., с. 21
Уролог пое „Св. Анна” във Варна
ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Подобряване на условията на труд, възнагражденията на персонала и отношението към пациентите си постави за цел д-р Десислав Тасков - новият изпълнителен директор на спешната болница на Варна МБАЛ „Св. Анна”. 42-годишният уролог бе избран след заседание на съвета на директорите и заема овакантения от заболелия д-р Веселин Николов пост. Против кандидатурата му гласува само пълномощникът на община Варна, която държи 34% от акциите на болницата. 49% е делът на държавата, а 17% са разпределени между останалите общини във Варненско. Д-р Тасков автоматично влезе и в борда на директорите, където бе направена още една промяна. Д-р Ангелина Ангелова, началник на отделението по диализа, зае мястото на шефа на клиниката по ортопедия и травматология проф. Дико Бошнаков.

Здравно неосигурените у нас станаха 2 034 000 души при население от 7,282 млн. българи. Докато в Германия, където живеят 81,2 млн. души, за здраве не плащат едва 50 000. Тревожната статистика за страната ни е към 31 ноември м.г. и е на Националната агенция за приходите. Това съобщава лично финансовият министър Петър Чобанов в отговор на питане на депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова, бивш здравен министър. Към 31 май 2010 г. според справка на тогавашния финансист №1 Симеон Дянков неизрядните платци са били 1 893 595 души.В средата на 2011 -а те са вече 1 931 662 и броят им продължава да се увеличава и до днес. Страховити данни изнесе и здравната министърка д-р Таня Андреева. Към 31 ноември м.г. общите задължения на държавните и общинските болници са набъбнали до 402,4 млн. лева. Това е абсолютен рекорд, откакто от 2006 г. до сега здравната каса плаща по 300 клинични пътеки и на тази база се правят сравнения. Министър Чобанов разяснява, че според ГРАО 1,190 млн. българи са трайно пребиваващи в чужбина и затова не внасят данък здраве у нас. Други 130 000 пък не познават здравното законодателство и какво трябва да плащат. За целта НАП провежда информационна кампания, за да им обясни колко важно е да имат пациентски права. В трета категория са 460 хил. българи, които са крайно бедни и трайно безработни и не могат да вадят от джоба си за осигуровки. А четвърти -254 000 души, плащат вноски само ако ги застигне тежък и скъпоструващ здравословен проблем. След оказаното лечение те пак „излизат” от системата и престават да дават пари за здраве. Подобна картина увеличи и неосигурените пациенти в болниците. През есента на м.г. от„Пирогов" съобщиха за „Труд", че ръстът на болните им без платен данък здраве е от близо 50%. През 2011 г. приетите без осигуровки са били 285 души, те са донесли загуба от 260 000 лв. През 2012-а са станали 426, за чието лечение са дадени 411 000 лв., а за първите шест месеца на миналата година са били 303-ма, или ръстът е от 42%, за които са били похарчени 267 000 лв. (т.е. колкото за цялата 2011-а). И заради неосигурените борчовете на болниците скачат. Но също така и заради недобрия мениджмънт, както и заради трусовете в системата и забавянията на плащанията. Така например 20% от отчетената дейност на лечебните заведения през октомври и ноември м.г. бе покрита едва през януари. „Да не забравяме и още нещо: по наше време задълженията на болниците бяха започнали да намаляват, защото наложихме плащанията от здравната каса да стават в рамките на 60 дни и шефовете им бяха изработили добри погасителни планове", коментира бившата здравна министърка от ГЕРБ Десислава Атанасова. Според нея здравеопазването не може да се управлява с опорни точки, нужна е адекватна политика, а смяната на директори на болници, доказали се като добри мениджъри, затруднява подобен процес.

Три нови болници са подали заявления за клинични пътеки в здравната каса в Смолян, съобщи директорът на касата д-р Кузман Гелов. Две болници с два медицински центъра са регистрирани в Девин, където от повече от 2 г. няма лечебно заведение. Заявление е подало ръководството на общинската лечебница, която лекуваше пациенти от 3 общини - Девин, Бори-но и Доспат, но беше затворена заради 1.8 млн. лева дългове. Новата управа на МБАЛ-Девин разкрива и свое дъщерно дружество „Медицински център-Девин" ЕООД. Общинската болница в Девин е заявила в касата 56 клинични пътеки. На нейния адрес е регистрирана и „Болница Европа" ООД, която е заявила 27 клинични пътеки, сред които съдова хирургия. Специализирана болница за рехабилитация „Родопи" ЕООД е регистрирана в Рудозем, където също няма болница от над 2 г. Регистриран е и Медицински център „Зубеда” в Доспат, който е на индиеца д-р Васим Замаир.

Българите, които не плащат данък здраве, станаха 2 034 000 души. А борчовете на болниците скочиха до 402,4 млн. лева. За съжаление властта от години не може да убеди народа, че няма безплатно здравеопазване. И че трябва да погасява вноските си.

От години пък съсловните организации не могат да убедят държавата да осигурява децата реално, а не с половин вноска. Защото как с по 8 евро месечно ще им гарантира адекватни медицински грижи?! Пак от години до настоящия бюджет на здравната каса държавата внасяше неизменните 941 млн. лв. за групите, за които е отговорна - държавните служители, съдиите, полицаите, военните... Сякаш заплатите им не са мръднали и със стотинка. Тоест, ако и държавата бе изрядна като 1,5 млн. българи, носещи на гърба си всички останали, в здравната система щяха да влязат над 400 млн. лв. И болниците нямаше да тънат в дългове.


10.02.2014 г., с. 20-21
Държава и общини поръчват „на дребно” за над 1 млрд. лева
ЦВЕТЕЛИНА КАТАНСКА

Над 1,1 млрд. лева са спечелили малките фирми, които са успели да победят в конкурси за обществени поръчки през 2013 г. Това показват изчисления на „Труд" по данни на Агенцията по обществените поръчки. Според справка на ведомството от общо 23 084 сключени договора за възлагане 84%, или 19 512 броя, са за малки обществени поръчки. Най-големи възложители и през тази година традиционно остават общините с над 35 на сто от всички обявени търгове.

Държавата и общините търсят всичко - от месо и гранули за кучета през дограми, банкови заеми, охрана и консултации, та до изграждане на пътища и сгради. Въпреки че от 2012 г. не съществува отделна наредба за възлагане на малки поръчки, търгове под определени стойности се ползват с облекчени процедури. За малки поръчки в строителството се считат всички, които са на стойност под 2,64 млн. лева. При услугите и доставките прагът е 264 хил. лева. Без въобще да се събират задължителни оферти, се възлагат поръчки под 60 хил. лева при строителството, който най-често са за дребни ремонти, и под 20 хил. лева при услугите и доставките.

Три са основните изисквания, на които трябва да отговарят фирмите, за да могат да участват в малки обществени поръчки. През последните три години да не са работили на загуба, за същия период да имат определен оборот (избира се от възложителя и обикновено е до 30 на сто от поръчката), както и фирмата да не дължи данъци на държавата.

Новият праг - общи конкурси

От лятото на 2010 г. пред дребния бизнес има допълнително ограничение при участието в обществени поръчки. Тогава се създаде централизиран орган за възлагането на конкурси към Министерството на финансите. Оттогава ведомството трябва да обявява общи поръчки за всички министерства и за да могат да покрият критериите за обезпеченост, повечето от фирмите трябва или да са големи, или да имат повече персонал.

Най-големите възложители както на малки, така и на големи поръчки остават енергийните компании и болниците. С най-много обявени търгове през миналата година е АЕЦ „Козлодуй" -210, следвана от ТЕЦ „Марица-изток 2"със 158 поръчки и „Мини Марица-изток" със 103. Въпреки че работата на трите държавни дружества е строго специализирана в сферата на енергетиката, те се нуждаят и от обикновени услуги и доставки като тези за минерална вода, хранителни продукти, консумативи за администрацията, както и строително-ремонтни дейности във и извън производствената част на централите.

Енергетиката, водният сектор и газът са трите области, в които и частните компании също са възложители по закона за обществените поръчки заради обществения интерес към тях. Най-големият енергиен възложител в частния сектор е доставчикът на ток в Западна България - ЧЕЗ. Само за миналата година компанията е обявила 90 поръчки. Следва я доставчикът на ток в Южна България - ЕВН, с 66 поръчки. През 2010 г. Агенцията за държавна финансова инспекция откри, че трите електроразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго про" възлагат без конкурс голяма част от административните си дейности на свързани с компаниите си майки в чужбина. Заради това именно дружествата започнаха оттогава да възлагат все повече дейности през закона за обществените поръчки. Голяма част от тях могат да бъдат изпълнявани от малки и средно големи фирми, показва справка в регистъра за обществените поръчки.

Строителството – с най-голям растеж

Обратно на частния сектор, държавният обявява все повече обществени поръчки, свързани със строителството, показва справка в регистъра. Само за година оборотите на сключените в сектора договори са нараснали три пъти, докато в сектора на доставките растежът е два пъти. Услугите от своя страна растат слабо - с около 10 на сто. От Националното сдружение на общините обясняват последния факт с преминаването на европейските поръчки във фаза от търсене на консултанти и анализатори към фаза на доставка и строителство. Отделената през 2013 г. сума от държавните пари за ремонти и нови строежи за малки фирми е около 668 млн. лева от общо над 3 млрд. лв. изхарчени средства от властта в сектора.

Консултантските услуги също се очаква да останат актуални през тази година, когато влиза в сила новият програмен период на ЕС и започва харченето на втория транш от евросредства.


10.02.2014 г., с. 5
Износът не е причина за липса на лекарства
Според проучване причините за дефицит са регулаторни проблеми
Десислава Николова

Паралелният износ не е причина за липсата на медикаменти в България, показват данните от проучване на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства. Асоциацията обединява фирмите, които купуват лекарства на ниски цени в България и ги препродават на по-високи в западноевропейските страни, тъй като страната е с най-ниски цени в Европейския съюз (ЕС). Анкетата е направена в болниците, като извадката покрива 80% от пазара на продукти за клиниките.