10. Регулация на кръвообръщението – регулация на сърдечната дейност и на съдовия тонус. Регулация на артериалното кръвно налягане.
Работата на
сърцето, изразена ч/з количеството изпомпвана кръв се контролира както от интракардиални /вътр. саморегулация/, така и от екстракардиални /външна регулация/ механизми.
Вътрешна – способността на сърцето да управлява собствената си дейност независимо от външни влияния, напр. нервни и хуморални. Тя бива
хетерометрична авторегулация /при промени в обема на венозната кръв/ и
хомеометрична авторегулация /при промени в съпротивлението в аортата и белодробната артерия/.
Външна – тя се осъществява ч/з включване на
нервни и хуморални механизми, които осигуряват пълното и точно съгласуване на сърд. дейност с нуждите на целия организъм.
Нервната регулация се осъществава от двата дяла на вегетативната нервна с-ма: симпатиков и парасимпатиков.
Хуморалната регулация се осъществява от хормони, от концентрацията на някои йони в кръвта, от киселинността на кръвта и др.
Съдовият тонус се регулира ч/з нервни и хуморални механизми:
Нервна регулация – всички гладки мускули на кр. съдове са под контрола на симпатиковите вегетативни нерви.
Ако те се стимулират, съдовия тонус се повишава и съдовете се свиват –
вазоконстрикция, която повишава съпротивлението и съответно кръвното налягане също се повишава.
Хуморална регулация – осъществява се от
хормони с общо действие /
адреналин и
норадреналин – секретират се от сърцевината на надбъбречните жлези;
система ренин-ангиотензин, ензимът
ренин се
секретира от бъбреците;
вазопресин – антидиуретичен хормон – отделя се от неврохипофизата в отговор на кръвозагуба, която е причина за намаляването на кръвния обем/ и от химични в-ва в кръвта с локално действие.
Регулация на АН – осн. задача на механизмите, които регулират кр. налягане е така да съчетаят измененията в общото периферно съпротивление и
в минутния обем на сърцето, че да се поддържа разликата в налягането, необходима за нормалното кръвоснабдяване на тъканите при различни условия на живот.
Регулацията бива
нервна и
хуморална. Нервната е автоматична и се осъществява ч/з бързи рефлексни механизми.
Хуморални механизми на регулация – хормоните
адреналин и
норадреналин,
антидиуретичен хормон, алдостерон, система ренин-ангиотензин, атриален натриуретичен пептид.