10. записи 10 Понятие за запис



Дата27.09.2016
Размер130.97 Kb.
#10744

10. ЗАПИСИ

10.1.Понятие за запис


Вече се запознахме със съставните типове данни масив и множество. Видяхме, че те създават редица улеснения при правене на програми. Те са съвкупности от еднотипни елементи. В редица случаи обаче за програмиста е удобно да съществува възможност да се обединяват и разнотипни елементи в съставни променливи. Например една информационна система за следене успеха и спортните интереси на студентите може да съдържа за всеки студент следните данни: име, факултетен номер, дата на раждане, курс, оценките от 10-те изпита през последната учебна година и множеството на любимите спортове измежду упражняваните в университета спортове: футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, атлетика и плуване, зададени с техните кодове от 1 до 6.

Тези данни всъщност включват пет компоненти (име, дата на раждане, курс, оценки и интереси), които не са от еднакъв тип.

Езикът Паскал разрешава да разглеждаме данните за един студент като една съставна променлива от тип “запис” с избрано от нас име. Отделните компоненти на записа се наричат полета и имат свои имена. В разглеждания пример полетата са следните шест:


  • име - променлива от тип string[25];

  • факултетен номер - променлива от тип string[6];

  • дата на раждане - запис с три полета (ден, месец, година) от тип integer;

  • курс - променлива от тип integer;

  • оценки - едномерен масив с 10 елемента от тип integer;

  • интереси - множество с компоненти от тип integer.

10.2.Дефиниране на тип запис


Тип запис се декларира по описания в глава 7 начин за деклариране на нeстандартни типове. Описанието на типа обаче сега има вида:

Record Списък от компоненти end;

Компонентите са разделени със символа ”;”. Всяка компонента има вида:



Списък от имена на полета : тип на полетата;

Имената на полетата в списъка са разделени със запетая.

За разглеждания пример ще имаме:

Type

TipStudent = record

Ime : string[25];

FakNom : string[6];

RoData : record D, M, G : integer end;

Kurs : integer;

Ocenky : array [1..10] of integer;

MnoSport : set of 1..6



end;

Типът на полетата RoData и Ocenky и MnoSport бихме могли да декларираме предварително. Тогава по-горе щяха да присъстват имената на декларираните типове вместо описанията им.

Всяко поле може да бъде от кой да е от разглежданите в Паскал типове освен типа File, разглеждан по-нататък.

10.3.Константи от тип запис


Константите от тип запис се описват в раздела Const по начин, който може да се види от следния пример:

Const

Stud1: TipStudent=(Ime:'Иван Иванов'; FakNom:983155;

RoData:(D:5;M:3;G:1977);Kurs:3;

Ocenky:(5,4,4,3,6,4,2,4,5,6); MnoSport:[1,2,3,4,5]);

От примера се вижда, че за всяко поле се дава името, двоеточие и стойността. Когато стойността е съставна (RoData, Ocenky и MnoSport), тя се поставя в скоби. Стойността на полето Ocenky, трябва да съдържа 10 цели числа, тъй като то е декларирано като масив с 10 целочислени елементи.

10.4.Променливи от тип запис


Променливи от тип запис се декларират в раздела Var по един от двата начина: чрез името на деклариран тип или чрез описание на типа, т.е.

Var

A,B, Student : TipStudent;

или

P,Q,R: record



Ime : string [25];

RoData : record D, M, G: integer end;

FakNom:string[6];

Kurs : integer;

Ocenky : array [1..10] of integer;

MnoSport: set of 1..6



end;

В операторите на програмата полетата на записите могат да присъстват и чрез съставните си имена, които имат вида:



Име на променлива от тип запис.Име на поле

или


Име на променлива.Име на поле.Име на поле,

когато полето е поле на поле от тип запис.

Полетата на променливата А от тип TipStudent са със следните съставни имена:

А.Ime име на студента;

A.FakNom факултетен номер;

А.Data име на записа, съдържащ датата на раждане;

А.Data.D ден на раждане;

А.Data.M месец на раждане;

А.Data.G година на раждане;

А.Kurs курс;

А.Ocenky име на масива с оценките на студента;

А.Ocenky[1] оценка по първата дисциплина;

А.Ocenky[2] оценка по втората дисциплина и т.н.;

А.MnoSport множество на любимите спортове на студента.


10.5.Оператор With


Съставното име в повечето случаи е твърде дълго. Многократното му писане в операторите обикновено отегчава програмистите, разсейва ги и в крайна сметка става причина за досадни грешки. Като изход от това, езикът Паскал предлага оператора With.

Общият вид на оператора е следния:



With Списък от променливи от тип запис do Оператор;

Променливите в списъка са разделени със запетаи.



Оператор най-често е съставен оператор. В границите на този оператор вместо съставните имена на полетата можем да използваме простите имена. Например, ако в списъка се съдържа променливата А, то вместо съставните имена А.Ime, A.Spec, A.Kurs, A.Ocenky можем да използваме простите Ime, Spec, Kurs, Ocenky и вместо по-сложното съставно име А.Data.D по-простото Data.D. Тук заслужава да отбележим, че променливите от един и същ тип, например А и В, имат полета с еднакви прости имена, и съвместното им използване в списък на оператор With може да доведе до объркване.

Пример:

With А, A.RoData do

Begin

Ime := 'Иван Иванов';

D := 1; M := 5; G := 1979;

FakNom := '983155';

Kurs := 1;

Ocenky[1] := 6;

Ocenky[2] := 5;

Ocenky[3] := 2;

. . . . . . . . . . . . . . .

end;

10.6.Операции със записи

10.6.1.Операции с константи и променливи от тип запис


Променливите от тип запис могат да участват само в оператора за присвояване, т.е. на променливата В от тип запис можем да присвоим стойността на променливата А от тип запис, но само когато двете са от един и същ тип. Например операторът

В := А;


е коректен, защото и А и В са от един и същ тип TipStudent.

10.6.2.Операции с полета на записи


Полетата на константите и променливите от тип запис могат да участват във всички операции, разрешени за техния тип, но със съставните си имена. (Нека си припомним, че и името на елемент на масив също е съставно - Х[3]).

Примери за операции с полета на записи:



If A.Kurs = B.Kurs

then Writeln(A.Ime,' и ',B.Ime,' са студенти от един и същ курс');

If A.Ocenky[1] = 6

then Writeln(A.Ime,' ',A.FakNom,' ',A.Kurs);

10.6.3.Въвеждане и извеждане на променливи от тип запис


  • Променливите от тип запис се въвеждат и извеждат поле по поле и подполе по подполе, тъй като, както знаем, от стандартното входно устройство могат да се въвеждат и на стандартното изходно устройство могат да се извеждат само целочислени, реални и символни стойности и стойности от тип символен низ. Обикновено е по-удобно програмистът да си подготви отделни процедури за въвеждане и извеждане на записи. По-долу е дадена примерна програма с процедури за въвеждане и извеждане на запиcи.

Програма 10.1. В таблица се съдържат данни за група лица, които включват.

- име;


- факултетен номер;

- дата на раждане;

- административна група;

- оценки по 10 дисциплини;

- множество от любими спортове (до 6 спорта).

Програмата по-долу въвежда данните за група студенти, изчислява средния успех на всеки студент и извежда данните за студентите на екрана.

В програмата данните за студентите са представени като масив от записи, т.е. всеки елемент от масива е запис, който съдържа данните за един студент, включително и неговия среден успех.

Const

Sports:array[1..6]of string[9]= {Масив с имената на спортовете}

('футбол','волейбол','баскетбол','хандбал','атлетика','плуване');

Type

TipStudent=record {Тип запис с данните за един студент}

Ime:string[20];

FakNom:string[6];

RoData:record D,M,G:integer end;

Grupa:byte;

Ocenki:array[1..10] of byte;

MnoSport:set of 1..6;

Uspeh:real

end;

Var

i,j,BrStud,s:byte;

MasStud:array[1..25] of TipStudent; {Масив с данните за всички студенти}

{Процедура за въвеждане на данните за един студент}



Procedure ReadRec(Var Student:TipStudent);

Var

i,KodSport:byte;



Begin

With Student, Student .RoData do

begin

Write('Въведете името: ');Readln(Ime);

Writeln('Задайте дата на раждане');

Write('Ден:');Readln(D);

Write('Месец:');Readln(M);

Write('Година:');Readln(G);

Write('Задайте фак. номер:');Readln(FakNom);

Write('Задайте групата:');Readln(Grupa);

Writeln('Задайте оценките по 10-те дисциплини!');

For i:=1 to 10 do

begin

Write(' По ',i,'-а дисциплина:');Readln(Ocenki[i])



end;

MnoSport:=[];

Writeln('Задайте множеството на любимите спортове!');

Repeat

Writeln(' ':20,'Кодове на любимите спортове:');

Writeln(' ':25,'1-футбол;');

Writeln(' ':25,'2-волейбол;');

Writeln(' ':25,'3-баскетбол;');

Writeln(' ':25,'4-хандбал;');

Writeln(' ':25,'5-атлетика;');

Writeln(' ':25,'6-плуване.');

Write(' ':15,'Посочете спорт или 0 за край:');Readln(KodSport);

If KodSport in [1..6] then MnoSport:=MnoSport+[KodSport]

until KodSport =0

end

End;

{Процедура за извеждане на данните за един студент}



Procedure WriteRec(Var Student:TipStudent);

Var

i,KodSport:byte;



Begin

With Student, Student .RoData do

begin

Writeln('Име: ',Ime);

Writeln('Дата на раждане:',D,'.',M,'.',G);

Writeln('Факултетен номер:',FakNom);

Writeln('Група:',Grupa);

Write('Оценки: ');



For i:=1 to 10 do write(Ocenki[i],' ');

Writeln;


Write('Любими спортове: ');

For KodSport:=1 to 6 do

if KodSport in MnoSport then Write(Sports[KodSport],' ');

Writeln;


Writeln('Среден успех: ',Uspeh:4:2);

end;

End;

{Главна програма}



Begin

Write('Задайте броя на студентите:');Readln(BrStud);



For i:=1 to BrStud do ReadRec(MasStud[i]);

For i:=1 to BrStud do with MasStud[i] do

begin

s:=0;


For j:=1 to 10 do s:=s+Ocenki[j];

Uspeh:=s/10



end;

For i:=1 to BrStud do begin Writeln;WriteRec(MasStud[i]); Readln end;

End.

Препоръчваме на читателя да допълни тази програма с подпрограми за извършване на следните дейности:



  • за допълване записа за всеки студент със средния успех и броя слаби оценки на студента;

  • извеждане на данните на студентите от посочена група;

  • извеждане на данните на студентите от посочен курс, като се знае, че номерът на групата е трицифрено число, чиято първа цифра указва курса;

  • извеждане на данните на студент с посочено име;

  • извеждане на данните на студент с посочен факултетен номер.

  • сортиране на масива по успеха на студентите;

  • извеждане списък на любителите на определен спорт;

  • извеждане името на спорта с най-много почитатели и др.

Програма 10.2. Програма, която извършва следните операции с данните за група окръжности и група точки:

  • въвежда данните за окръжностите;

  • въвежда данните данните за точките;

  • намира броя на точките, които съдържа всяка окръжност;

  • намира номерата на окръжностите, в които лежат макс. брой точки;

  • сортира окръжностите по броя на съдържащите се в тях точки.

Type

TipOkr=record x,y,r:real;Br:integer end;

TipToc=record x,y:real end;

Var

Okr:array[1..20] of TipOkr;

T:TipOkr;

Toc:array[1..25] of TipToc;

BrOkr,BrToc,i,j,k:integer;

Begin

{Въвеждане данните за окръжностите}

Write('Задайте броя на окръжностите: ');Readln(BrOkr);

For i:=1 to BrOkr do with Okr[i] do

begin

Write('x=');Readln(x);

Write('y=');Readln(y);

Write('r=');Readln(r);



end;

{Въвеждане данните за точките}

Write('Задайте броя на точките: ');Readln(BrToc);

For j:=1 to BrToc do with Toc[j] do

begin

Write('x=');Readln(x);

Write('y=');Readln(y);

end;

{Намиране броя на точките лежащи във всяка окръжност}



For i:=1 to BrOkr do with Okr[i] do

begin

Br:=0;


For j:=1 to BrToc do

if sqr(Toc[j].x-x)+sqr(Toc[j].y-y)<=sqr(r)

then Br:=Br+1

end;

{Извеждане броя на точките, лежащи във всяка окръжност}

Writeln('Брой на точките, лежащи в окръжностите:');

For i:=1 to BrOkr do with Okr[i] do

writeln(i,' ',Br);

{Намиране номера на първата окръжност, съдържаща максимален брой точки}

k:=1;


For i:=2 to BrOkr do

if Okr[i].Br > Okr[k].Br then k:=i;

{Извеждане номерата на окръжностите, съдържащи максималния брой точки}

Writeln('Mаксималeн брой точки (',Okr[k].Br,') съдържат следните окръжности:');

For i:=k to BrOkr do

if Okr[i].Br = Okr[k].Br then writeln(i);

{Сортиране окръжностите по броя на съдържащите се в тях точки}



For i:=2 to BrOkr do

begin

j:=i; T:=Okr[i];



While (j>1) and (T.Brdo

begin

Okr[j]:=Okr[j-1]; j:=j-1



end;

Okr[j]:=T;



end;

Writeln('Списък на окръжностите след сортиране');



For i:=1 to BrOkr do with Okr[i] do

writeln(i,' ',x:7:2,y:7:2,Br:7);

Readln

End.

Програма 10.3. Даден е масив Mas, съдържащ имена на лица, някои от които се повтарят по няколко пъти. По-долу е дадена програма, която с помощта на специална процедура определя по колко пъти се среща всяко име в дадения масив с имена. Процедурата създава нов масив MasZap от тип запис, като всеки запис има две полета Ime и Br. Първото поле съдържа име от дадения масив, а второто поле показва колко пъти се среща това име в дадения масив.

Type

TipMas=array[1..10] of string[10];

TipZapis=record

Ime:string[10];

Br:byte

end;

TipMasZap=array[1..10] of TipZapis;



Var

i,k,n:byte;

Mas:TipMas;

MasZap:TipMasZap;



Procedure BrEdnElem(n:byte;Mas:TipMas; Var MasZap:TipMasZap;

Var k:byte);

Var

i,j:byte;



Begin

i:=1;


k:=1;

MasZap[k].Ime:=Mas[i];

MasZap[k].Br:=1;

For i:=2 to n do

begin

j:=1;


While (j<=k) and (Mas[i]<>MasZap[j].Ime) do j:=j+1;

If j>k

then begin

k:=k+1;


MasZap[k].Ime:=Mas[i];

MasZap[k].Br:=1



end

else MasZap[j].Br:=MasZap[j].Br+1

end

End;

Begin

Write('n=');Readln(n);



For i:=1 to n do readln(Mas[i]);

BrEdnElem(n,Mas,MasZap,k);



For i:=1 to k do Writeln(MasZap[i].Ime:10,' ',MasZap[i].Br);

Readln


End.

10.7.Вариантни записи


Типът запис Student, деклариран по-горе, е инвариантен, защото всички променливи от този тип имат:

  • еднакъв брой полета;

  • еднакви имена и типове на съответните полета.

Практикaта налага, а и езикът Паскал разрешава, да се работи и със записи, които нарушават това правило. Такива записи се наричат вариантни.

Един пример е литературната справка по дадена тема, която с оглед на компютърна обработка искаме да представим като един масив от записи. Тя представлява списък от книги и публикации в специализирани списания по темата. Всяка книга е представена в списъка с името на автора, заглавието, годината на издаването, името на издателя и името на града, в който е издадена. Всяка публикация е представена с името на автора, заглавието, годината на публикуването, името на списанието, номера на книжката. Както се вижда, три от показателите (автор, заглавие, година) са общи за двата вида обекти, а останалите два са различни. Такива обекти се описват с вариантни записи.

Вариантният запис се състои от две части - инвариантна част и вариантна част. Общият вид на описанието му е:

Record

Списък на компонентите на инвариантна част;



Case Селектор of

конст1 : ( Списък на компонентите на Продължение1 );

конст2 : ( Списък на компонентите на Продължение2 );

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

констN : ( Списък на компонентите на ПродължениеN )

End;

10.7.1.Инвариантна част


Тя съдържа описанието на общите полета за всичките вариантни записи. Такива в примера са полетата автор, заглавие и година. Тя се оформя като инвариантен запис, но без end, защото има продължение.

10.7.2.Вариантна част


Тя описва вариантните продължения и се оформя като оператор Сase.

Типът на селектора може да бъде char, boolean или предварително дефиниран нестандартен дискретен тип с не повече от 256 елемента.

Заглавията (конст1, конст2, . . ., констN) на вариантните продължения, са “етикети” в оператора Case и следователно трябва да са допустими стойности за Селектора. Селекторът може да бъде зададен в два варианта:

Име на селектора : Тип на селектора

В този случай инвариантната част се допълва автоматично с едно поле, което има името и типа на Селектора. При създаването на всеки запис, то следва да се запълни с една от допустимите за Селектора стойности (Kniga или Spisanie). Съдържанието на това поле се използва за разпознаване на записите при обработката им.



Тип на селектора

В този случай инвариантната част не се допълва автоматично с поле, което има името и типа на Селектора. Ако е необходимо, програмистът сам може да я допълни с такова поле, но с избрано от него име.

За всяка променлива от даден вариантен запис се отделя в оперативната памет толкова място, колкото е необходимо за инвариантната част и на най-дългото инвариантно продължение на този тип.

По-удобно е останалите разяснения да се дадат посредством следния пример:



Type

VidLitIzt = (Kniga,Spisanie);

LitIzt = record

Avtor, Zaglavie : string;

God : 1800..1999;

Case UkVida : VidLitIzt of

Kniga : (Izdatel, Grad : string);

Spisanie : (Ime : string; Nomer : integer)

end;

Инвариантната част се състои от три полета.

Вариантните продължения са две - Kniga и Spisanie. В оператора Case те се използват като “етикети” на операторите, деклариращи полетата на вариантните продължения.

Селекторът UkVida : VidLitIzt е причина за автоматичното деклариране на поле с име UkVida. Съдържанието на това указващо поле е грижа на програмиста и указва каква е вариантната част на записа. Например, ако списъкът от литературни източници е изграден като масив, деклариран както следва



Var Lit = array [1..500] of LitIzt;

а елементът Lit[I] описва книга, то програмистът трябва да се погрижи полето Lit[I].UkVida да получи стойност Kniga. Ако обаче елементът Lit[I] описва списание, то тогава същото поле трябва да има стойност Spisanie.

Съдържанието на указващото поле се използва както е показано в следния оператор:

With Lit[I] do

Begin

Write(Avtor,' ',Zaglavie,' ',God,' ');



If UkVida = Kniga

then Writeln(Izdanie,' ',Grad)

else Writeln(Ime,' ',Nomer);

end;

Допуска се селекторът да бъде от вида VidLitIzt, т.е. без указателно поле. В този случай програмистът може да декларира явно в инвариантната част указателно поле например със същото или с друго име. Ако обаче не направи това, трябва да си осигури други външни средства за разпознаване на записите - например нечетните са книги, а четните списания и т.н.

Всички полета, както в инвариантната част, така и във вариантната част, трябва да имат различни имена.

Програма 10.4. Програма, която извършва следните операции:

1. Въвежда следните данни за преподаватели и студенти:



  • за преподаватели: собствено име, фамилно име, факултет, катедра, трудов стаж;

  • за студенти: собствено име, фамилно име, факултет, факултетен номер, група, общ успех

2. Извежда поотделно списък на студентите и преподавателите.

Данните за едно лице се разглеждат като вариантен запис, защото са различни за студентите и преподавателите. Съвкупността от данните за всички лица е представена в програмата като масив от записи. Един елемент от масива съдържа данните за един студент или един преподавател.



Type

Lice=record

Ime,Fam:string[10];

Fk:string[6];



Case Vid:char of

'S','s','С','с': (Fn:string[6];Gr:byte;Usp:real);

'P','p','П','п': (Kat:string[10];St:byte)

end;

Const

Stud:set of char=['S','s','С','с'];

Prep:set of char=['P','p','П','п'];

Var

i,K,n:integer;

S:string;Ch:char;

Lica:array[1..30] of Lice;



Begin

i:=0;


Repeat

i:=i+1;


With Lica[i] do

begin

Write('Име: '); Readln(Ime);

Write('Фамилия: '); Readln(Fam);

Write('Факултет: '); Readln(Fk);



Repeat

Write('Студент или преподавател?' ); Readln(Vid);



until Vid in Stud + Prep;

Case Vid of

'S','s','С','с':begin

Write('Фак. ном.: '); Readln(Fn);

Write('Група: '); Readln(Gr);

Write('Ср. успех: '); Readln(Usp);

end;

'P','p','П','п':begin

Write('Катедра: '); Readln(Kat);

Write('Tр. стаж: '); Readln(St)



end

end;

Write('Ще продължите ли въвеждането?');Readln(Ch);



end

until Ch in ['N','n','Н','н'];

n:=i; Writeln;Writeln;

Writeln; Writeln(' ':11,'Списък на студентите и преподавателите');

Writeln; Writeln(' ':20,'1. Студенти:');

Writeln;

Writeln(' Име и фамилия Факултет Фак.ном. Група Успех');

K:=0;

For i:=1 to n do With Lica[i] do

if Vid in Stud

then begin

K:=K+1; S:='. '+Ime+' '+Fam;

Writeln(K:2,S,' ':26-Length(S),Fk,' ':10-Length(Fk),Fn,' ':4,Gr:3,Usp:9:2)

end;

Writeln;Writeln; Writeln(' ':20,'2. Преподаватели:');

Writeln; Writeln(' Име и фамилия Факултет Катедра Стаж');

K:=0;


For i:=1 to n do With Lica[i] do

if Vid in Prep

then begin

K:=K+1;


S:='. '+Ime+' '+Fam;

Writeln(K:2,S,' ':26-Length(S),Fk,' ':11-Length(Fk),Kat,'

':11-Length(Kat),St:3);

end;

Writeln;



Readln

End.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница