11 ноември 2011 г. Тема: здравеопазване



страница1/4
Дата31.12.2017
Размер0.57 Mb.
#38017
  1   2   3   4
11 ноември 2011 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



66% от гимназистите пушат, 87% пият алкохол
Поне веднъж през живота си са пушили 66 % от всички гимназисти. А 87 % от тийнейджърите са пили поне едно алкохолно питие, съобщи Ани-на Чилева, национален координатор на Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици. През последния месец поне веднъж са консумирали алкохол 65 % от младежите. Тези, които признават, че са се напивали поне веднъж, са 45 %, а в последните 30 дни 20 % от анкетираните са се напивали, съобщи още Чилева. Тя представи данните от международното проучване, проведено през тази година в повече от 35 държави в Европа. Идеята му е да събира сравними данни за европейските страни, на базата на които да могат да се правят политики. Резултатите от изследването показват, че около 45 на сто от учениците са се напивали поне веднъж. През последния месец поне веднъж е пушил трева всеки десети ученик, всеки трети се е сбивал, преживявал е злополука или е имал проблеми с родителите си. Всеки втори пък е имал проблем с приятелите си. Много голям процент от учениците признават, че имат проблеми в училище - близо 70 % от тях се притесняват, че имат лош успех, обобщи националният координатор.


Въвеждат здравно образование в училище
От следващата година учениците от 1 -ви до 12-и клас ще изучават здравно образование, предвиждат подготвяни промени от Министерството на образованието, младежта и науката и от Министерството на здравеопазването. Промените ще залегнат в Закона за средното образование, съобщи заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова. Така децата и младежите ще получат нужната култура, която да им помага да съхраняват здравето си и да бъдат толерантни към хората с различни заболявания, уточни тя. Здравното образование ще включва теми като вредата от употребата на наркотици, превенция на ХИВ и СПИН, как да се храним здравословно, поддържане на добра лична хигиена, какво е донорството, как да се оказва първа помощ, как да пазим репродуктивното си здраве. Проблематиката би могла да залегне както в обучението по биология и здравно образование, така и в задължително избираемите и свободно избираемите часове или в часа на класа, обясни Дамянова. По решение на училището може да се намери място и в извънкласни и извънучилищни дейности. Всяко учебно заведение ще трябва да има и конкретен план за осигуряване на здравословен начин на живот на учениците и преподавателите им. В новия закон се залага задължението във всяко школо да има психолог, като от тази година в училищата започнаха да работят мобилни групи от психолози, съобщи още заместник-министърката.


Сергей Игнатов, министър на образованието:

Отпускаме повече средства за най-добрите ВУЗОВЕ догодина
Рейтингът на университетите трябва да се формира на базата на качеството на студентите, а не на тяхната бройка
Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във 'Видин. През 1985 г. завършва египтология в Ленинградския държавен университет, Факултет по изтокознание, а през 1994 г. защитава докторска степен по история в същия университет (вече преименуван в Санктпетербургски държавен университет). Има и специализация в AH Souls College, Оксфорд. Професионалната му кариера преминава през Института по тракология на Българската академия на науките, Факултета по класически и нови филологии на СУ "Св. Климент Охридски" и департамент "Средиземноморски и източни изследвания" и програма "Египтология" на Нов български университет. Автор е на книгите "Папирусът не расте на скала", "Египет на фараоните", The Body of God. От 2002 до 2009 г. е ректор на НБУ. Министър на образованието, младежта и науката е от ноември 2009 г.
МИЛА МИШЕВА

- Проф. Игнатов, имате ли диалог с БАН, след като стана ясно, че правителството няма да увеличи бюджета на академията?

- Очаквах ръководството на БАН да оцени усилията на правителството за преодоляване на кризата и да прояви разбиране към проблемите на обществото като цяло, а не на отделните сегменти. В момента светът е в незапомнена криза, единственият изход е всеки да се вмести в бюджета си. Защото това не са ничии пари, а са парите на гражданите, които също понасят на гърба си тежестите на кризата, и чрез данъците, които плащат, осигуряват съществуването на публичните институции. Спазването на финансовата дисциплина е уважение към всички граждани на България. Диалог има. Непрекъснато провеждаме срещи с представителите на БАН от различни институти, някои хора са напуснали вече, други продължават да работят и обмислят как да подпомогнат промяната. Днес имаме среща с Клуба на академичната реформа в България, с професори и докторанти. По-късно през деня ще се проведе и Обществен дискусионен клуб на Съюза на учените в България. Въобще активните учени у нас, тези, които искат и могат да се занимават с наука, имат интерес от провеждане на ефективна реформа и работят за нея.

- Каква реформа ще провеждате за стабилизиране на финансовото положение в БАН?

- С представителите на КНСБ от академията изготвяме мерки за възстановяване на заплащането на труда на учените в БАН, след което ще подпишем и конкретно споразумение. Реформите ще бъдат насочени към учените, не към администрацията. Когато се правят реформи обаче, аз от личен опит знам, че е нормално да се съкратят 30% от администрацията, защото през годините тя набъбва. Ще работим за запазване и развитие на научния потенциал. Основният проблем на БАН е, че има много работници, назначени на длъжности, за които не се изисква научна компетентност.

- Какви са тези длъжности?

- Те са всякакви, като се започне от градинари в Ботаническата градина и се стигне до леяри. Голяма част от задълженията на обслужващия персонал спокойно може да се поемат от докторантите, особено тези, които са тясно свързани с прилагането на знания и умения в конкретната научна област. На фона на 7000 служители на БАН учените са 2900. Останалите са администрация и помощен персонал и където е възможно, той трябва да бъде намален. Ако сравним академията на науките в Полша с нашата, ще видим, че там има толкова учени, колкото и в българската, а Полша е страна с 30 млн. население и с много помощна икономика от нашата. - С колко ще се повиши средната заплата на учените в резултат на реформите?

- Повишението зависи от съкращенията, които ще се направят. В момента средната заплата е около 500 лв. и трябва да се увеличи. Тя обаче е неравномерна в различните институти. Затова сега синдикатите ще направят някои изчисления и финансови анализи на това как се разпределят парите в БАН. Защото бюджетът на академията от 54 млн. лв. е с близо 50-60% повече от субсидията, която получава Софийският университет. А там учат 25 000 студенти, работят около 1000 преподаватели и още 3000 административни работници. Това сравнение поставя под въпрос как с толкова по-малка субсидия университетът продължава да съществува. Решението за БАН е в прилагането на по-добър мениджмънт. Тогава положението няма да е толкова катастрофално, колкото се изкарва. Даже от академията казаха, че са оставили служителите без заплати последните два месеца. Това е абсурдна спекулация. 1/12 от бюджета на БАН, както и на университетите се превежда абсолютно всеки месец, въпросът е как се разпределя той. Не може парите да са дадени, а служителите да са останали без заплати. В такъв случай някой пренасочва парите на друго място и възниква въпросът с каква цел го прави.

- Обсъдихте ли с министър Дянков идеята ви за създаване на фонд с 50 млн. лв. за финансиране на научни проекти?

- Да, говорихме и той каза, че образованието може да разчита на подкрепа от страна на правителството. Премиерът също отпусна още 5 млн. лв. за фонд „Наука" и каза ясно: „Ще финансираме всички стойностни проекти."

- Защо новият закон за образованието, който трябваше да бъде готов през миналата година се бави?

- Бави се, защото документът, който ще се публикува от ЕК и ще се обсъди от Съвета на министрите за модернизацията на образованието, трябваше да се появи на 20 септември, а сега датата се изтегли за края на ноември. За нас този документ е важен, защото когато се прави закон, той трябва да бъде в синхрон с всичките процеси, които протичат в ЕС. Освен това на 8 ноември се създаде група в ЕП за модернизация на висшето образование, на която и аз ще бъда член, и щом сме решили да правим голяма промяна, тя трябва да се съобрази с взетите решения, за да не се налага след това да бъде изменяна.

- И все пак кога очакваме да бъде готов?

- Надяваме се през февруари да бъде готов. Тогава у нас ще се проведе и сесията на Сената на Средиземноморския университет -мрежа от над 200 университети, създадена с подкрепата на Европейския парламент.

- Кога можем да очакваме българските ученици да се обучават изцяло онлайн?

- Надявам се до две години в България да има една добра платформа за онлайн обучение. По-голямата част от училищата имат нужда от придобиване на софтуер и хардуер за осъществяване на онлайн обучението. В Националния образователен портал имаме разработени вече 1000 електронни урока. Електронни дневници обаче има в много учебни заведения.

- Как ще мотивирате учителите за това?

- Европа е дала 76 млн. евро за квалификация и преквалификация на учители, а в момента, в който новият закон се приеме, бюджетът също ще отдели средства за това. Учителите обаче трябва да възприемат тази електронизация като игра така, както и децата. Обмисляме да създадем мобилни центрове към регионалните инспекторати, в които преподавателите да се преквалифицират. Освен това те сами ще си дават заявки за курсовете, по които искат да бъдат обучавани.

- Мислите ли, че 90-те млн., които Европа дава за стажове у нас, ще намалят миграцията на студентите?

- Да, стига бизнесът и университетите да успеят да ги усвоят - ще я намали. Но емиграцията ще намалява и по други причини. Икономиките на западните държави са разтърсени и средата там сега е доста по-враждебна, затова мисля, че все повече млади хора ще предпочитат да остават в България.

- Как ще мотивирате бизнеса да наема повече стажанти?

- Както държавата има нужда от пари, така и бизнесът в момента има нужда от подготвени кадри, затова той няма нужда от мотивиране, а от улесняване на процесите и актуализиране на програмите. Бизнесът не трябва да се мотивира, а да влезе в диалог с университетите, за което трябват усилия и активност както от страна на преподавателите и на студентите, така и от страна на фирмите. В момента индустриалният бизнес търси и много кадри със средно професионално образование, които да подпомагат производството, и са готови дори да финансират стажовете им. Така например една компания наскоро говори с мен за финансирането на стажовете на над 150 инженери със средно професионално образование.

- Как ще постигнем изискването на Европа до 2020 г. 20% от студентите да участват в програми за студентска мобилност?

- В Брюксел много внимателно разглеждахме това изискване, защото много често миграцията на студентите е еднопосочна и води до изтичане на мозъци. Освен заминаващи трябва да има и пристигащи студенти, а България изостава в това отношение. Затова основна наша цел в момента е да повишим притока на студенти от трети страни с въвеждането на повече програми на английски език. За интернационализацията на университетите ни много допринася и рейтинговата система. България има с какво да привлече чужди студенти в множество области. Имаме прекрасна археологична площадка и чужди студенти могат да идват и да работят тук.

- Кои университети са най-привлекателни за чужденците?

- На първо място Софийският университет, след това медицинските университети, както и Техническият университет в София. Висшите училища за изкуствата също не са за пренебрегване.

- Как предвиждате да усъвършенствате рейтинговата система догодина?

- В момента експертите работят за нейното усъвършенстване, защото има какво да се желае. Основна тежест в рейтинговата система у нас трябва да придобие реализацията на студентите. Ще засилим и оценката за научната дейност. Оценката на най-добрите университети трябва да се формира на базата на качеството на студентите, а не на тяхната бройка или на инфраструктурата на даденото ВУЗ. Има университети, които само заради това, че имат по-голяма библиотека, са с по-висок рейтинг от НАТФИЗ, която произвежда световен продукт. Затова догодина основната тежест ще пада върху реализацията на студентите.

- Ще се увеличат ли парите за най-добрите направления на университетите по рейтинговата система догодина?

- Да, планираме най-добрите професионални направления да бъдат финансирани с допълнителни 25% от бюджетите им вместо с 10%, както беше досега. Това диференцирано заплащане ще създаде една състезателна среда, която да мотивира университетите да вървят напред.




Банкери взимат 200 бона на месец, не им пука за високите лихви
По 200 хиляди лева на месец взимат банкери у нас. Същите са най-върлите противници на предложенията на АТАКА за промени в Закона за кредитните институции, които предлагат да се въведе таван на лихвите. Богатите банкери явно не искат да се лишат от луксозния си живот, независимо че хиляди български граждани и фирми загубиха жилищата си или фалираха, защото не могат да си плащат кредитите заради безумно високите лихви. Сред най-богатите банкери у нас е изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. Същият неведнъж се обявява против намаляване на лихвите, защото това не било инструмент на пазарната икономика. Не е изненада, че Хампарцумян не иска да ограничи най-лесния лост за печалба на банката си, съответно и за повишаване на собствената си заплата. Банкерът получавал най-високото възнаграждение сред банкерите в България - той се разписва срещу 1.2 милиона евро на година, писа сайтът "Блиц". Преизчислено в български левове, това прави по 200 хиляди на месец. Сумата е с платени данъци и се получава чисто от банкера. Ако си мислите, че екстрите свършват до тук, се лъжете. Хампарцумян ползва и допълнителни социални и бонус пакети Така на негова лична сметка всеки месец работодателите му превеждат по 2000 лева за здравно и пенсионно осигуряване и услуги в частен фонд. Като шеф на най-голямата българска банка той ползва и обичайни екстри като служебни автомобили, телефони и др. Според източници на сайта Хампарцумян има на разположение всеки месец по 30 хиляди лева представителни разходи. В договора му има и клауза, че при добри финансови резултати в края на всяка година той може да вземе премии до две заплати, което прави до 400 хил. лева. Като висш мениджър в групировката Уникредит Хампарцумян има достъп до луксозни летни и зимни почивни бази, собственост на банковия консорциум. Те се намират в Албервил, Мадона ди Кампилио, Антилските острови, Занзибар и Бахамските острови. Така българският финансист е с най-добри условия от всички свои колеги в страната и съвсем легално си заработва солидни суми. Не по-малки заплати взимат и други негови колеги. Стоян Александров, който е председател на НС на "Д Банк" взима близо по 100 000 лева на месец. През 2009 година в свое интервю Александров сам признава, че годишното му възнаграждение е 800 000 лева. В неговия договор също има фиксирани премии, но те са с конкретни параметри за реализирани печалби и увеличение на активите и клиентската маса. Александров има и дял в турската банка, който му се полага според мениджърския договор. Той се равнява на пет процента от акциите на "Д Банк". Шефката на Банка ДСК Виолина Маринова пък се разписва месечно за 60 хиляди лева. Тя също ползва всички екстри на поста си и освен това голям бонус пакет за постигнати резултати. Банкерката твърди пред БНР: "Ако лихвите са регулирани, може да се стигне до свиване на кредитирането. Това не е желателно и ние не го искаме". Коментарът й идва ден след като лидерът на АТАКА Волен Сидеров предложи държавата да въведе таван за лихвените проценти по заемите. Според БЛИЦ хора от банката, която от няколко години е собственост на унгарската финансова група ОТП, коментират, че Маринова е получила в две последователни години премии по 1 милион лева за добри резултати. Доста високи са възнагражденията и на главния мениджър на Райфайзенбанк в България Момчил Андреев, който получавал около 100 бона на месец. Заради добрите си резултати като управляващ мениджър преди три години той е получил и правото да изкупи дял от 6 процента от акциите на преференциална цена. Андреев е получил и много солидни премии в периода 2006-2008 година, когато банката се наложи като водеща на пазара на потребителските кредити в страната, твърди БЛИЦ. Според източниците ни той е вземал премии по няколко милиона лева на година заради отличните постижения. Много добри пари взима и главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка Мая Георгиева, която от 2012 година ще напусне поста си и ще влезе в надзорния съвет на кредитната институция. Тя получавала по 40 хиляди всеки месец, но при нея има апетитен бонус пакет и отлични социални придобивки. Според условията на стимулиране при постигане на силни финансови резултати тя може да получи премия дори от 4-6 милиона евро на година. Шефката на Инвестбанк Петя Славова пък се разписва срещу 60 хиляди лева всеки месец. Тя притежава чрез "Феста холдинг" 73% от банката, а като физическо лице има дял от 19.2%. Реално обаче Славова е почти едноличен собственик, след като има дял във Феста от 80%. В Инвестбанк тя е на длъжност председател на надзорния съвет. Заради отличните си позиции и контакти с държавните структури банката управлява доста голяма част от бюджетните средства и по този начин има солиден финансов ресурс на разположение. Славова пък освен заплата си всяка година получава и дивидент, който варира от 12 до 30 милиона лева в зависимост от печалбата и решенията на Общото събрание. Стигаме и до една от най-популярните бизнесдами в България, интимната приятелка на премиера Бойко Борисов - Цветелина Бориславова. В началото на декември 2010 г. тя продаде остатъчния си дял от 16% в Си Банк на белгийската група KBC. След това тя си купи друга банка. Сега фондът на Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф вече притежава 56,3% от Българо-американската кредитна банка (БАКБ). Справка в Търговския регистър показва, че Бориславова е записала 7,6 млн. акции за 30,43 млн. лв. и така участието й се е увеличило до малко над 56%. Допреди това тя държеше 49,99 на сто от банката, които купи от ирландската Алайд айриш банкс. На предишния си пост в Си Банк Бориславова се разписвала срещу 90 хиляди лева на месец, но годишните й премии възлизат на суми от порядъка на 800 хиляди до 2 милиона лева. Дивидентите пък са от 4 милиона до 15 милиона лева. Така тя получава доста солидни пари като действащ мениджър в банката и като собственик едновременно. Да не забравяме, че освен шефовете на финансовите институции и техните заместници взимат солидни заплати, макар и в пъти по-малки от тези на топбанкерите. Така например ако главният изпълнителен директор получава по 60 бона на месец, неговият заместник се радва на 25 хиляди. Шефовете на клонове в провинцията пък получават суми от 2 до 5 хиляди лева на месец в зависимост от това за коя банка работят. За сравнение ще посочим само, че въпреки че през последните две години много предприятия намалиха или замразиха заплатите, а други преминаха на половин работен ден, официалната статистика твърди, че средното възнаграждение в частния сектор е 605 лв. Според анализатори на пазара на труда обаче до голяма степен ръстът е технически и не се дължи на реален скок на доходите. Обяснението е, че за да намалят разходите си, фирмите са съкратили неквалифицираните кадри с ниски заплати, което вдига средния размер на възнагражденията. Затова клиентите на банките у нас не трябва да се чудят защо банкерите са против таван на лихвите - това ще ги удари по джоба.
Шефът на БНБ Иван Искров получавал 60 хил. лв. заплата
Шефът на БНБ Иван Искров взима над 60 000 лв. месечна заплата, твърди бившият депутат от 40-ото Народно събрание Минчо Христов, в интервю за БЛИЦ. Искров се оказа един от противниците на въвеждането на таван на лихвите. Въпреки че се срещна с лидера на АТАКА преди време, Искров категорично се обяви против засилването на регулацията във финансовия сектор. След срещата от БНБ заявиха, че на този етап било по-удачно да се анализира развитието на банковата регулация в рамките на Евросъюза. БНБ смята за свой основен приоритет стабилността на банковата система и на валутния борд, се казва още в позицията на Централната банка.
АТАКА поиска регулация на банките, Дянков и БНБ против
Министерство на финансите показа, че работи единствено за банковата олигархия у нас, а не за интересите на българските граждани и фирми. Това стана ясно, след като правната комисия на парламента отхвърли законопроекта на АТАКА за промени в Закона за кредитните институции, с който да се въведе таван на лихвите у нас. Депутатите от ГЕРБ в комисията се позоваха на доклад на финансовото министерство, според който с въвеждането на таван на лихвите щели да пострадат печалбите на банките. Финансовото министерство е държавна институция, която трябва да защитава интересите на българските граждани и фирми, а не на банките, които са предимно чужди, коментира лидерът на АТАКА. Според него банкови мениджъри у нас взимат по 100-150 000 лева на месец заплата и бонуси, докато стотици хиляди български фирми фалират, защото не могат да си платят кредитите. Сидеров отхвърли и мотива на БНБ, че въвеждането на регулация на лихвите противоречало на европейските директиви. В мотивите към законопроекта ние изрично се позоваваме на доклад, изготвен от Европейската централна банка на основание регламент на Съвета на ЕС от 1998 г., който възлага на банката да следи лихвените нива, включително за държавите, в които има таван на лихвата. Това означава, че Съветът на ЕС счита определянето на държавни тавани върху лихвите за нормална европейска практика, признава я и очаква тя да бъде включвана в официалната статистика, аргументира се Сидеров. Въпреки че нямаше нито едно изказване против предлагания законопроект, депутатите от ГЕРБ гласуваха "въздържал се" и така отхвърлиха предложението на АТАКА. Чрез законопроекта се иска правно обвързване на размера на лихвите по депозитите с този по кредитите. Възлага се на БНБ, като институцията, на която законът е вменил да осъществява по-голямата част от банковия надзор, да изчислява специален параметър, наречен "средна лихва по влоговете". Тъй като законът постановява лихвените нива да се определят на годишна база, БНБ следва да използва лихвените нива по депозитите със срок от 12 месеца. По отношение на размера, средният лихвен процент ще бъде изчисляван от предлаганите от банката депозити със стойност до държавната гаранция, която към настоящия момент е 100 000 лева. Изчисленият по този начин среден лихвен процент се явява базата за изчисляване на максималния лихвен процент по кредитите, който не може да бъде по висок от половин път от средния.



Болница дава на съд 10 пациенти, не си платили
Многопрофилната болница "Д- р Ст. Илиев" в Монтана завежда 10 депа срещу лекувани здравно неосигурени. Изпратили им напомняния да си платят лечението и като не станало, ръководството се решило на дела.


Часове по здраве от 1-и до 12-и клас
Теми за здравето влизат в учебната програма от 1-и до 12-и клас. Това предвиждат промени, подготвяни от две министерства -здравното и просветното. Те ще залегнат в закона за средното образование.

Ще се учи за вредата от употребата на наркотици, безопасния секс, здравословното хранене, правилата за хигиена, какво е донорството, как да се оказва първа помощ, как да пазим репродуктивното си здраве и др. Тази проблематика може да залегне както в обучението по биология и здравно образование, така и в задължително избираемите и свободноизбираемите часове или часа на класа.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница