§11. Задачи от изследване на функции
Съдържание
1.Интервали на монотонност
2. Екстремуми на функция
3. Асимптоти
4. Изследване на функции
ТЕОРИЯ
Нека функцията е диференцируема в отворения интервал . Тогава
1) Ако , за всяко , то функцията е монотонно растяща (намаляваща) в .
2) Ако , за всяко , то функцията е строго монотонно растяща (намаляваща) в .
Нека функцията е непрекъсната в някаква -околност , , на точката и диференцируема в тази околност, с изключение евентуално на самата точка (диференцируема във всеки от интервалите и ). Тогава, ако за и за , то е точка на строг локален минимум за . Аналогично, ако за и за , то е точка на строг локален максимум за .
Нека е критична точка за функцията , . Нека освен това има непрекъсната трета производна в интервала , , и . Тогава има екстремум в , при което:
1) Ако , то е точка на строг локален минимум за .
2) Ако , то е точка на строг локален максимум за .
Нека за някое естествено число функцията има непрекъснати производни до ред в интервала , , и нека
, .
Тогава
1) Ако числото е нечетно, то функцията няма локален екстремум в точката .
2) Ако числото е четно, то е точка на локален екстремум, при което
2.1) Ако , то е точка на строг локален минимум за .
2.2) Ако , то е точка на строг локален максимум за .
Нека има непрекъсната втора производна в околност на точката , при което . Тогава функцията е строго изпъкнала надолу (нагоре) в точката .
Ако е налице някое от условията
, , , ,
то се казва, че правата е вертикална асимптота за графиката на функцията.
Правата се нарича наклонена асимптота за графиката на функцията при , когато
.
Ако , то асимптотата се нарича хоризонтална.
От определението следва, че
и ако такова съществува, то
.
ЗАДАЧИ
Задача 1. Да се намерят интервалите на монотонност и екстремумите на функцията
Решение. Намираме първата производна на дадената функция
и използваме, че расте в интервалите, за които . Решаваме неравенството
.
Следователно функцията расте в интервалите , а в интервала намалява.
Точките, в които функцията евентуално има екстремуми се наричат критични и се определят от уравнението . То има решения . Видът на екстремума в конкретна точка се определя от знака на за съответната точка. Ето защо намираме
.
Пресмятаме
.
Следователно за критичната точка дадената функция има локален максимум и
Пресмятаме
.
Следователно за критичната точка дадената функция има локален минимум и
.
Графиката на дадената функция можем да построим като използваме получените резултати. Тя ще изглежда така
Задача 2. Да се намерят екстремумите на функцията
Решение. Намираме първата производна на дадената функция
.
Решение на уравнението е . Това е критична точка за дадената функция. За да определим вида на екстремума в нея намираме втората производна
и я пресмятаме в критичната точка
.
Следователно дадената функция има локален минимум в точката и
Задача 3. Да се намерят екстремумите на функцията
Решение. Намираме първата производна на дадената функция
Решение на уравнението
са . За да определим вида на екстремума в критичните точки намираме втората производна
.
Пресмятаме за критичната точка
.
Следователно дадената функция има локален минимум за и
За другата критична точка имаме
.
Налага се да търсим производните от по-висок ред
.
Пресмятаме за критичната точка
Намираме
.
Пресмятаме за
Следователно дадената функция има локален максимум за и
Задача 4. Да се докаже, че за е вярно неравенството
Решение. Образуваме функцията
и ще докажем, че нейната най-малка стойност за е равна на нула. Намираме първата производна на дадената функция
Решение на уравнението , т.е. на
е . Втората производна
в критичната точка има стойност
Следователно в функцията
има локален минимум и
Тъй като за
то в интервала намалява до стойността и . В интервала функцията расте. Следователно локалният и минимум е и глобален минимум, т.е. най-малката стойност на функцията е равна на 0. Щом за , то неравенството
е вярно за всяко .
Задача 5. Да се направи пълно изследване на функцията
и да се начертае нейната графика.
Решение. Последователно решаваме следните задачи.
10. Определяме дефиниционното множество на дадената функция. От условието
(само положителни величини могат да се логаритмуват) се получава
20. В намереното дадената функция няма точки на прекъсване, защото логаритмичната функция е непрекъсната и дробно линейната функция е непрекъсната в това множество.
30. Дадената функция не е периодична, не е четна, нито е нечетна , защото дефиниционното и множество не е симетрично спрямо началото О на координатната система.
40. Изследваме функцията в краищата на дефиниционното множество.
Следователно е уравнение на хоризонтална асимптота.
Следователно е уравнение на вертикална асимптота.
Тогава също е уравнение на вертикална асимптота.
50. Определяме интервали на монотонност. Намираме
и тъй като за имаме , то за всяко от дефиниционното множество. Това означава, че функцията само намалява.
60. Определяме локални екстремуми. От
се вижда, че уравнението няма решение, т.е. функцията няма критични точки и понеже само намалява тя няма локални екстремуми.
70. Определяме интервали на вдлъбнатост. Намираме
Уравнението има решение
Това означава, че функцията няма инфлексни точки. От неравенството
Следователно дадената функция е вдлъбната („”) за , а в интервала функцията е изпъкнала („”).
80. Систематизираме резултатите в таблица.
90. Чертаем графиката на функцията
Задача 6. Да се направи пълно изследване на функцията
и да се начертае нейната графика.
Решение. Следваме описания в предното решение път:
10. Определяме дефиниционното множество на дадената функция. От условието
(забранено е да се дели на нула) се получава Тогава
20. За дадената функция няма точки на прекъсване, защото дробно-рационалната функция
е непрекъсната в това множество.
30. Дадената функция не е периодична, но е нечетна , защото
Следователно графиката е симетрична спрямо началото О на координатната система. Ето защо ще изследваме функцията само в интервалите
а графиката на функцията в тях ще начертаем симетрично спрямо точка О за останалата част от дефиниционното множество.
40. Изследваме функцията в краищата на интервалите
Следователно е уравнение на вертикална асимптота.
Следователно функцията няма хоризонтална асимптота. Проверяваме има ли наклонена асимптота чрез
и
Следователно функцията има наклонена асимптота и нейното уравнение е
50. Определяме интервали на монотонност. Намираме
Решаваме неравенството и вземаме пред вид, че .
Тогава в интервалите функцията расте, а в интервала функцията намалява. Това означава, че функцията само намалява.
60. Определяме локални екстремуми. От
се вижда, че в интервалите уравнението има решения . За тези точки функцията евентуално има локални екстремуми. Видът им ще определим чрез втора производна на дадената функция
Следователно в точка дадената функция няма екстремум. Тази точка е инфлексна точка. Втората производна за другата критична точка е
Следователно за дадената функция има локален максимум.
70. Определяме интервали на вдлъбнатост. От
следва, че уравнението има решение . Това означава, че функцията има инфлексна точка ( не е корен на уравнението ). От неравенството
Следователно дадената функция е вдлъбната („”) за , а в интервала функцията е изпъкнала („”).
80. Систематизираме резултатите в таблица.
90. Чертаем графиката на функцията
Сподели с приятели: |