12. библиотечни модули в турбо паскал 12 Въведение

12.3.Стандартни библиотечни модули в Турбо Паскал

Модул System - Включва някои математически функции, средства за работа с оперативната памет и с периферните устройства. Този модул се използва винаги и не е необходимо да се указва в оператор Uses.

Модул CRT - Включва допълнителни средства за работа с дисплея в текстов режим, с клавиатурата и с високоговорителя на компютъра (генератора на звук).

Модул Graph - Включва средства за компютърна графика, т.е. за работа с дисплея в графичен режим.

Модул Printer - Включва средства за работа с печатащо устройство.

Ще опишем накратко два от тези модули, като пълна информация за възможностите, които те предоставят, може да се получи от фирмените ръководства по Турбо Паскал или от помощната функция (Help) на програмната среда.

12.4.Модул CRT

12.4.1.Работа с екрана

0 - Black (Черен)

1 - Blue (Син)

2 - Green (Зелен)

3 - Cyan (Лазурно син)

4 - Red (Червен)

5 - Magenta (Цикламов)

6 - Brown (Кафяв)

7 - LightGray (Светло сив)

8 - DarkGray (Тъмно сив)

9 - LightBlue (Светло син)

10 - LightGreen (Светло зелен)

11 - LightCyan (Светло лазурно син)

12 - LightRed (Светло червен)

13 - LightMagenta (Светло цикламов)

14 - Yellow (Жълт)

15 - White (Бял).

Към цвета на символите може да се прибави (аритметично) и константата Blink (мигащ) с код 128. Например записът Red+Blink е еквивалентен на 4+128 или направо на 132 и означава изобразяване на червени мигащи символи на екрана.

1. Задаването на цвета на символите и цвета на фона става чрез следните две процедури:

Procedure TextColor(CS:intetger);

Procedure TextBackground(CF:integer);

Тук CS и CF са цели константи или променливи, задаващи атрибутите на изписване на символите (респективно цвят на символите и цвят на фона) при последващите оператори за изход на екрана (Write или WriteLn). Промяната на атрибутите с тези две процедури не влияе на намиращия се вече на екрана текст.

2. Както е известно извеждането на символите на екрана става от позиция, указана от указател, наречен курсор. Позицията на курсора на екрана може да се определи с две координати - номер на колоната и номер на реда, на който той се намира. Модул CRT дава възможност извеждането на текст да става не на целия екран, а на правоъгълна част от него, наречена прозорец, като останалия текст извън прозореца остава непроменен. Задаването на прозорец става с процедурата:

Procedure Window(X1,Y1,X2,Y2:integer);

Параметрите на процедурата са координатите (колона, ред) на горния ляв и долния десен ъгъл на прозореца.

След задаване на прозорец последващите оператори Write и WriteLn извеждат само в него, като координатите на курсора се отчитат относно горния ляв ъгъл на прозореца. Възстановяване на извеждането върху целия екран може да стане с оператор:

Window(1,1,80,25);

3. Ако е нужно извеждането на текст да започне на точно определено място от прозореца, курсорът се позиционира на това място предварително. За целта служи процедурата:

Procedure GoToXY(X,Y:integer);

Параметрите са координатите, на които се позиционира курсорът.

4. Изчистването (т.е. запълването с фонов цвят) на активния прозорец се постига чрез процедурата:

Procedure ClrScr;

12.4.2.Работа с клавиатурата

1. Функцията

връща стойност true, ако има натиснат, но непрочетен клавиш и стойност false в обратния случай. Често се използва в цикъл

за да реализира задържане преминаването на следващ оператор до натискане на произволен клавиш.

2. Функцията

Function ReadKey:char;

чете символ от клавиатурата без да го извежда на екрана (без ехо) за разлика от оператора Read.

Тези две функции са особено полезни например при реализация на менютехника за потребителски интерфейс. Ако натиснатият клавиш е непечатаем, специален (например клавишите със стрелки, клавишите F1, F2 и т.н.), натискането му е равностойно на подаването на два символа - първият с код 0, а вторият с код, определящ натиснатия клавиш. Следователно анализът на специалните клавиши може да се осъществи с четене без ехо (чрез ReadKey), проверка дали има още непрочетени символи (чрез KeyPressed) и дали прочетеният символ е с код нула, второ четене без ехо, ако това е така и избор на действие в зависимост от прочетения символ (най-често чрез оператора Case).

12.4.3.Работа с високоговорителя

1. 
   Процедурата
   

предизвиква включването на звук с честота F херца.

2. Издаването на звук продължава независимо от останалата работа, извършвана от компютъра, до изпълнението на процедурата

Procedure NoSound;

която го прекратява.

3. За получаване на звук с точно определена продължителност е уместно да се използва процедурата

Procedure Delay(T:integer);

която спира работата на микропроцесора на компютъра за T милисекунди.

Така изпълнението на последователността от оператори

Sound(440);

Delay(1000);

NoSound;

12.5.Модул Graph

При масово разпространените персонални компютри, когато е необходимо да се изобрази графично изображение, то се формира на база на точки, разположени на повърхността на графичното устройство – най-често дисплей. Тези най-малки елементи от графичното изобрежение се наричат пиксели и са разположени на точно определени позиции в така наречана растерна мрежа. Качеството на изображението зависи от гъстотата на точките при образуването на растерната мрежа. Броят на пискелите на единица разстояние се нарича разделителна способност и е важна характеристика за всички растерни графични устройства. Разделителната способност най-често се измерва с брой точки на инч (dots per inch или dpi). Средствата за компютърната графика в Турбо Паскал се определят от архитектурата на графичните адаптери, които се използват в Intel базираните персонални компютри. Всеки модел може да поддържа няколко различни графични режима, отличаващи се с различен брой пиксели в растерната мрежа и брой на цветовете, които могат да бъдат изобразени. Ще направим кратък преглед на графичните възможности, които може да има компютър от този клас, като ще разглеждаме само броя на пикселите по двете оси и броя на цветовете, които могат да се изобразят. При това трябва да се знае, че конструкторите са се погрижили по-новите графични адаптери с по-големи възможности да реализират всички функции на по-старите им предшественици.

** SVGA драйверите не се поддържат стандартно от Турбо Паскал. Съществуващите драйвери не са стандартизирани и наименованията на режимите зависят от конкретната реализация.

Пикселите се задават с целочислени координати. Горният ляв ъгъл на областта за изобразяване е с координати (0,0), а Y координатната ос е насочена надолу.

Превключването на дисплея от текстов в графичен режим става чрез извикване на процедурата:

С променливите Drive и Mode се указва типа на дисплея (по-точно на управляващия го адаптер) и на режима на работа (определящ най-вече разрешаващата способност и максималния брой цветове). За техни стойности обикновено се използват константи, определени в модула Graph с имена аналогични на тези посочени в таблицата. Path е текстова константа или променлива и представлява път към каталога, в който се намират файловете за управление на графичния дисплей. Те са различни в зависимост от типа устройство и е задължително да са налични, за да можем да работим в избрания графичен режим. Разширението на тези файлове е BGI – например за работа с CGA е необходим файл CGA.BGI, за EGA и VGA – EGAVGA.BGI и т.н.

GrD := EGA; GrMode := EGALo;

InitGraph(GrD, GrMode, '');

В посочения пример се предполага, че компютърът разполага с графичен адаптер, поддържащ EGA, и се активира режим EGALo (640x200). Ако адаптерът не разполага с такива графични възможности се извежда съобщение за грешка и се прекратява работата на програмата. По-добър подход на работа е този, при който програмата сама установява типа на графичния адаптер и го активира в най-добрия възможен режим. За да се реализира това в графичния модул е предвидено при стойност на първия параметър 0 (или при използване на дефинираната константа със стойност 0 – Detect) процедурата InitGraph да извърши такова разпознаване. Стойността, съответстваща на избрания режим, се връща в променливата Mode. След активирането на графичен режим по този начин е необходимо да знаем какви са възможностите на автоматично избрания режим. За тази цел са предвидени следните полезните функции, които дават максималната възможна координата по X и по Y за дадения режим, максималния номер на цвят и максималния възможен номер на режим за графичния адаптер:

Използването на този подход ще илюстрираме след разглеждане на процедурите за изчертаване на основните графични примитиви в приложения по-долу пример.

Завършването на работа в графичен режим (и преминаване в текстов) става с процедурата:

Procedure CloseGraph;

При извеждане на графично изображение често се налага то да бъде разположено само на определена част от екрана и ако в програмата се извежда графичен елемент, част от който е извън тази област, да не се допуска той да променя изображението извън нея. За да не е необходимо програмистът постоянно да следи това да не се случва, в графичния модул е предвидена възможност за дефиниране на така наречената област за изобразяване (ViewPort). След като тя е определена премахването на графичните елементи (или техни части), излизащи извън този прозорец, се извършва автоматично от самата графична библиотека. Дефинирането на област за изобразяване става чрез процедурата:

Първите четири параметъра са като при процедурата Window от модула CRT, а параметъра Clip може да приема стойност ClipOn или ClipOff,, определящи какво да се случва с графичните елементи, излизащи извън прозореца. Ако стойността на последния параметър е true или ClipOn всичко, което излиза извън областта, просто не се визуализира. В противен случай частите от геометричните примитиви, излизащи извън областта за изобразяване се изчертават, ако са в рамките на екрана. След първоначално активиране на графичен режим областта за изобразяване е разположена върху целия екран. Важно е да се помни, че началото на координатната система е в горния ляв ъгъл на областта за изобразяване. Изключение правят само координатите, указвани в SetViewPort, които се задават винаги спрямо екранната координатна система.

Изчистването на областта за изобразяване става с процедурата:

Procedure ClearViewPort.

Визуализирането на точка от екрана T(X,Y) се извършва с процедурата:

X и Y са координатите на точката, Color – номер на цвета на точката. Цвят 0 означава цвят на фона на изображението

В графичен режим неявно се поддържа текуща позиция на изчертаването (подобно на позицията на курсора в текстов режим, но позицията не се изобразява на екрана). Първоначално (или след ClearViewPort) текущата позиция е с координати (0,0) - горния ляв ъгъл на прозореца. Те могат да бъдат променени с процедурите:

Procedure MoveTo(X,Y:integer);

Procedure MoveRel(DX,DY:integer);

В първата от тях X и Y са новите координати на текущата позиция, а във втората DX и DY са отместванията по хоризонтала и вертикала от старата до новата текуща позиция. Координатите на текущата позиция могат да бъдат получени чрез функциите:

Изчертаването на отсечка може да се извърши с една от следните три процедури:

При първите две се изчертава отсечка от текущата позиция до позиция с координати X, Y или с отместване DX, DY. Текуща става позицията на крайната точка. При третата се указват координатите на началната точка T1(X1,Y1) и крайната точкa T2(X2,Y2) на отсечката. Процедурата Line не променя положението на текущата позиция за изчертаване

Както се вижда по-горе в процедурите за изобразяване на отсечка няма параметър определящ цвета, с който тя се изобразява. Задаването на цвета, с който ще се изчертават обектите посредством всички процедури, с изключение на PutPixel, става с процедурата:

Procedure SetColor(C:integer);

а на фона с процедурата:

За разлика от текстовия режим, втората от тези процедури незабавно променя фоновия цвят на целия екран.

Grd,GrM,MaxX,MaxY,MaxColorNum,Cx,Cy:integer;

GrD := Detect;

InitGraph (GrD,GrM,'C:\Turbo\BGI');

MaxX := GetMaxX;

MaxY := GetMaxY;

MaxColorNum := GetMaxColor;

MoveTo(0,0);

{ Изчертаване на рамка на екрана }

LineTo(MaxX,0); LineTo(MaxX, MaxY);

LineTo(0, MaxY); LineTo(0, 0);

Cx := MaxX div 2; Cy := MaxY div 2;

SetColor (Red); Line(0, cy, MaxX,cy); Line(cx, 0, cx, MaxY);

SetViewPort(cx+10,cy+10,MaxX,MaxY,ClipOn);

Line (0,0,1000,1000);

SetViewPort(cx+10,cy+10,MaxX,MaxY,ClipOff);

{ Забележете, че размера на областта за изчертаване е (Cx-10)*(Cy-10) }

Line (0,-50,Cx,Cy+100);

readln; { Задържа изпълнението на програмата в графичната страница }

CloseGraph;

End.

В
следствие на изпълнение на програмата ще се изчертае следната графика:

Ето още няколко изчертаващи процедури:

Procedure Circle(XC,YC,R:integer);

изчертава окръжност с център XC,YC и радиус R.

изчертава дъга от окръжност с център XC,YC, стартов ъгъл StarA, краен ъгъл EndA и радиус R. Ъглите се задават в градуси

изчертава дъга от елипса. Първите четири параметъра са като при процедурата Arc, а A и B са съответно дължината на хоризонталната и вертикалната полуос. Цяла елипса може да се изчертае чрез задаване стойности на StartA и EndA съответно 0 и 360 градуса.

Възможно е да се зададе стила на линията, която се изчертава като се използва процедурата:

Procedure SetLineStyle(LineStyle,Pattern,Thickness:word);

Параметърът LineStyle задава стила на линията:

0 - непрекъсната линия;

1 - линия от точки;

2 - осева линия;

3 - пунктирана линия;

4 - потребителски стил линия.

Thickness определя дебелината на линията и може да приема стойности

1 или 3 (може да се използват константите NormWidth или ThickWidth).

Вторият параметър Pattern има значение само ако се дефинира потребителски тип линия (LineStyle = 4). В този случай видът на линията се формира чрез повтаряне на еднотипни части с дължина 16 пиксела. Всеки бит от двоичното представяне на стойността на Pattern съответства на това дали съответната точка да се визуализира или не. Например ако искаме да имаме прекъсната линия със съотношение 3:1 прекъсната към непрекъсната част двоичното представяне на Pattern ще изглежда така: 0000000000001111(2). Това съответства на десетична стойност 15.

Извеждане на текст в графичен режим се извършва с една от процедурите:

Procedure OutText(Text:string);

Procedure OutTextXY(X,Y:integer; Text:string);

Първата процедура извежда текста, който е в променливата Text от текущата позиция на курсора, а втората - от точка T(X,Y).

Процедурата:

Procedure Rectangle(X1,Y1,X2,Y2:integer);

изчертава правоъгълник с координата T1(X1,Y1) на горния ляв ъгъл и T2(X2,Y2) на долния десен ъгъл.

Процедурата:

Procedure Bar(X1,Y1,X2,Y2:integer);

изчертава запълнен правоъгълник със зададения предварително стил.

задава стила на запълване. Pattern е число от 0 до 12, което показва номера на модела на запълване, дефиниран в модула, Color задава цвета на запълване. Съществува възможност и за създаване на модел от програмиста.

Процедурата:

Procedure GetImage(X1,Y1,X2,Y2:integer; Var Buffer);

запазва изображението, ограничено от правоъгълник с координати T1(X1,Y1) на горния ляв ъгъл и T2(X2,Y2) на долния десен ъгъл, в променливата Buffer побитово.

Процедурата:

Procedure PutImage(X1,Y1:integer; Var Buffer,Mode:integer);

въвежда запазеното изображение в променливата Buffer в точка с координати T(X1,Y1).

Masiv=array[1..5] of integer;

i,A,Amin:integer;

Driver,Mode:integer;

X,Y:Masiv;

MoveTo(X[1],Y[1]);

X[i]:=round((X[i]+X[i+1])/2);

Y[i]:=round((Y[i]+Y[i+1])/2)

end;

X[5]:=X[1];Y[5]:=Y[1]

Write('Въведете страната на най-големия квадрат - до 450:');Readln(A);

Write('Въведете страната на най-малкия квадрат - над 20:');Readln(Amin);

X[1]:=10; Y[1]:=10;

X[2]:=10+A; Y[2]:=10;

X[3]:=10+A; Y[3]:=10+A;

X[4]:=10; Y[4]:=10+A;

X[5]:=X[1];Y[5]:=Y[1];

Driver:=0;

InitGraph (Driver, Mode, 'c:\oldd\dos-app\tp\bgi');

Kvadrat(X,Y);Readln;

A:=round(A*sqrt(2)/2)

until A

Readln;

Grd,Grm,m,n,p,q,r:integer;

Setfillstyle(1,CvOko);

Fillellipse(X,Y,30,10);

Setfillstyle(1,CvZen);

Fillellipse(X,Y,12,10);

Circle(X,Y,30);

Writeln('За стартиране на графиката натиснете клавишa "Enter" ');

Writeln('За спиране на графиката натиснете кой да е клавиш');

Readln;

InitGraph (grd, grm, 'c:\oldd\dos-app\tp\bgi');

m := GetMaxX; n := GetMaxY;

p:=trunc(m/2);q:=trunc(n/2);r:=trunc(n/2.5);

Setbkcolor(lightred);

Circle (p,q,200); {Овал на главата}

Oko(trunc(m/2.7),r,white,blue); {Дясно око}

Line(p,q-20,p,q+50); {Нос}

Arc(p,q,230,310,130); {Уста}

Repeat

Oko(trunc(2*m/3.2),r,white,blue); {Ляво око отворено}

Delay(2000);

Setcolor(0);

Oko(trunc(2*m/3.2),r,red,red); {Ляво око oтворено - заличено}

Setcolor(15);

Line(trunc(2*m/3.2)-30,r,trunc(2*m/3.2)+30,r);{Ляво око затворено}

Delay(250);

Setcolor(0);

Line(trunc(2*m/3.2)-30,r,trunc(2*m/3.2)+30,r);{Ляво око затворено - заличено}

Setcolor(15);

until keypressed;

CloseGraph