12. Тълкуване в правото
Изтегляне 44.1 Kb.
|
|
Тема 12. Тълкуване в правото. 72.Понятие за тълкуване. Необходимост, задачи и цели на тълкуването. 1.Тълкуването като разясняване и тълкуването като изясняване на смисъла на нормативните разпоредби. Разясняване ще рече тълкуване, което е задължително и за другите. Тълкуването като изясняване е просто интелектуална дейност по установяване на точния смисъл на нормативните разпоредби. Френската теория и практика са категорични, че тълкуването е дейност само по изясняване на смисъла на нормативните разпоредби. Съдът, според френската доктрина, прилага правото. Ако съдебните актове разясняват правото, т.е. дават едно тълкуване, което е задължително за всички, стига се до скрита форма на създаване на право и се нарушава идеята за разделение на властите. Под влияние на английската и американската правна доктрина френското разбиране започва да отстъпва. Това става още към края на Първата световна война. Освен влиянието на англоговорящия свят, съществуват и обективни фактори: а)постигането на единно прилагане на закона не може да стане иначе, освен като се установи някаква степен на задължителност на практиката на върховната съдебна инстанция; б)като интелектуална дейност тълкуването представлява насищане на правото със смисъл. Последното ще рече, че тълкуването означава разширяване или стесняване на приложното поле на правната норма; разграничаване на същностните моменти, които нормата съдържа и пр. Тази дейност в основата си е нормотворческа. Например: гласуван е нов закон. Неизбежно възникват неясноти и противоречия, които се преодоляват чрез практиката на съдилищата. Когато дадена разпоредба е била прилагана към десетки или даже стотици хипотези, тя се насища със смисъл. При едно последващо изменение на закона по необходимост законодателят ще се води от възникналите в практиката хипотези, както и от съдържанието на вече произнесените съдебни решения. Ето защо правосъздаването и правоприлагането са две страни на една и също монета. Създаването на правни норми е една индукция: изхождаш от многобройните казуси и ги обобщаваш, като създаваш нормата. 2.Правна уредба на тълкуването. Правната уредба на тълкуването се съдържа в чл.46 от Закона за нормативните актове (ЗНА): Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. 3.Необходимостта от тълкуване произтича от няколко фактора: правните норми са абстрактни, случаите – конкретни. Разпоредбите на законите са приемани по различно време и от различни парламенти; между тях неизбежна възникват някои функционални противоречия или неясноти. В законите се използват термини, чието съдържание също трябва да се изясни. 4.Задача на тълкуването е да изясни „точния смисъл“ на разпоредбите. Но чия воля се тълкува – тази на закона или тази на законодателя? Доктрината и практиката са единодушни, че при тълкуване се търси волята на закона. Не е важно какво законодателят се е опитвал да каже, важното е какво е казал. 73.Видове тълкуване според субекта на тълкуване. 1.Тълкуването е официално и неофициално, в зависимост от това, кой го извършва. Тълкуването, давано от съдилища и други държавни органи, е официално. Неофициално тълкуване може да прави всеки. Освен това тълкуването може да бъде нормативно, когато не е по конкретно дело, а се тълкува пряко посочен законов текст или група текстове. Тълкуване по конкретно дело (наричано тълкуване ad hoc, т.е. за случая) на практика има при всяко едно съдебно решение; за да приложи закона, съдът го тълкува. 2.Автентично тълкуване. За автентично тълкуване говорим, когато органът, издал съответния акт, с нарочен последващ акт тълкува някои разпоредби, които са създали неясноти. Това се случва рядко при законите. Правилниците и наредбите, издавани от министрите, нерядко се придружават с последващи Инструкции. Инструкцията е набор от указания, бланки за документи и др. които се „спускат“ на долустоящите органи на изпълнителната власт. Понякога тези инструкции доуточняват правилника или наредбата и тогава имат значението на автентично тълкуване. 2.Легално тълкуване. За него говорим, когато в самия акт е посочен друг орган, различен от издателя на акта, който дава задължителни тълкувания. Конституцията е приета от Велико народно събрание. Текстовете на Конституцията се тълкуват от Конституционния съд. Тълкувателните решения на КС са пример за легално тълкуване. Издаването на правилник или наредба за приложението на закон по принцип е подзаконова нормативна дейност, насочена към конкретизиране, детайлизиране и изясняване на изискванията на закона. В чисто интелектуален аспект конкретизиране, детайлизиране и изясняване са дейности, които се преплитат. Ето защо, когато в закона е казано, че ресорният министър издава задължителни указания, издава правилници или наредби, това е едновременно законова делегация за издаване на подзаконов акт и заедно с това упълномощаване за даване на легално тълкуване. Например: Изтегляне 44.1 Kb. Сподели с приятели:
|