13 поучения върху стария завет



страница1/8
Дата13.09.2017
Размер1.11 Mb.
#30100
ТипУрок
  1   2   3   4   5   6   7   8
СЪДЪРЖАНИЕ


УРОК




СТР.

1

2



3

4

5


6

7



8

9

10


11

12



13


ПОУЧЕНИЯ ВЪРХУ СТАРИЯ ЗАВЕТ
СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА....................................................

СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА.................................................

БОЖЕСТВЕН СЪД НАД КАИН И ЛАМЕХ...................................

БЛАГОЧЕСТИВОТО ПОТОМСТВО НА СИТ................................

ПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА.......................................................
ПОУЧЕНИЯ ВЪРХУ НОВИЯ ЗАВЕТ
РАЖДАНЕТО НА ИСУС ОТ ДЕВИЦА.........................................

ПОСЕЩЕНИЕТО НА МЪДРЕЦИТЕ............................................

СЛУЖЕНИЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ......................................

ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТОС И РАННОТО МУ СЛУЖЕНИЕ.........

БЛАЖЕНСТВАТА..................................................................
СПЕЦИАЛНИ ПОУЧЕНИЯ
ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ..............................................................

ВИДЕНИЕ ЗА МИСИИ............................................................

ДЕСЯТЪЦИ И ДАРЕНИЯ........................................................



2

6



10

14

17


21

26



29

32

37


42

45



49





Урок

1



СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА




Стих за запомняне: В начало Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1)


Текст: Битие 1:1-31; 2:1-6
Днес текстът, който ще изучаваме, се намира в първата книга на Библията, наречена Битие. Битие е книгата на началото. Тя е основата, на която почиват и са изградени всички божествени откровения. Всяко фундаментално учение в Писанието има своя корен в Битие като зародиш, преобраз или откровение. Написана от Мойсей, почти всяка глава от книгата отваря едно ново начало. Глава първа описва началото на сътворението; глава втора – началото женитбата и семейния живот. Трета глава е начало на греховната кариера на човека и обявяване началото на изкупителния план. В четвърта глава се слага началото на човешките злодеяния, въплътени в Каин, човешката похот демонстрирана от Ламех и човешката изобретателност в лицето на Ювал. Като цяло, Битие е книга на произхода на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе(Битие 2:4). Това ни напомня за Матей 1:1 Родословието (произходът) на Исуса Христа.

Битие изявява Бог като Създател и показва, че нещата не са станали за милиони години, както казва еволюцията. Намираме кратко описание на сътворението на земните видове за шест дни. Вижда се също и доминиращата роля на човека над цялото творение, как Бог го създаде по Своя образ и го увенча “със слава и чест” (Евреи 2:7).


ОТКРОВЕНИЕ ОТ БОГ, СЪЗДАТЕЛЯТ

(Битие 1:1-2; Исая 40:28; Притчи 8:22-29; Йоан 1:1-3,10; Псалми 104:30)
В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата (Битие 1:1-2)
В началото Бог...”. Преди да е имало нещо или някого, имаше Бог. Той е Великата Първопричина за всичко. Той е Вечен, Независим и Самосъществуващ; Съществуващият, Чиито цели и действия извират от Самия Него, без външна причина или влияние. Той е абсолютен по Своята същност. Той е безкрайно доброжелателен, истинен и свят; безкрайно съвършен и вечно Себе-достатъчен, нямащ нужда от нищо, което е създал; безграничен в Своята огромност, невъобразим в начина Си на съществуване и неописуем по Своята същност; познат напълно единствено на Себе Си. С една дума, Бог е Съществуващият, Който, в Своята безгранична мъдрост, не може да сгреши или да бъде измамен; и Който, в Своята безкрайна доброта, не може да направи нищо друго, освен нещо вечно, праведно и добро.

Структурата и архитектурата на Вселената не могат да бъдат дело на никой друг, освен на безкрайния Бог. Думата Елохим’ e множествено число на съществителното име ‘Ел’ (Силният) и означава ‘Богове’. Чрез Своята безкрайна сила и безгранична мощ Той създаде вселената без никакви суровини, т.е. от нищо (Псалми 33:6-9; Евреи 11:3). Нищо друго, освен всемогъща сила, не може да извади нещо от нищо. В началото Бог създаде небето и земята. Обикновените природни сили не могат да направят нещо от нищо; никой изобретател не може да работи, ако няма върху какво да работи. Но Бог, на Когото принадлежи “превъзходната сила” (2 Коринтяни 4:7), просто изговори в съществуване цялата вселена, чрез което стана Творец и “Притежател на небето и на земята” (Битие 14:19, KJV).


БОЖЕСТВОТО

(Битие 1:26; Матей 3:16-17; Йоан 14:26)
В нашия текст откриваме учението за Троицата. Всяко споменаване на Бога в първата глава на Битие разкрива, че Божеството се състои от повече от една личност. Това явление достига кулминацията си в 26 стих, където Бог каза: “...Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие...

Употребата на “наш” предполага повече от една личност. И наистина, някои други части от Писанието също потвърждават, че Божеството се състои от три, еднакво участващи в сътворението, отделни и вечни личности. Исус Христос, Бого-човекът, е често представян като Един, чрез Чието посредничество Бог направи света (Йоан 1:1-3; Евреи 1:1-2). Благословения Святи Дух беше също така участник в работата по сътворението, защото Бог “чрез духа Си украсява небесата (Йов 26:13). Накъдето и да се обърнем, при сътворението виждаме Бог-Отец, Сина и Святия Дух единни в мисъл, цел и воля, поставящи всяко създание на подходящото му място и ефективно действащи във всичко по решението на Своята воля (Ефесяни 1:11).


ДОКУМЕНТИРАНЕ НА БОЖИЯТА ШЕСТДНЕВНА РАБОТА ПО СЪТВОРЕНИЕТО

(Битие 1:3-31; 2:1-6; Псалм 8:3; 19:1-3; 102:25; 104:24-26; Исая 40:12,25-26; Евреи 11:3)
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения (Псалми 104:24)
Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му (Псалми 19:1). За шест дни Бог създаде света и всичко в него. В първия ден Бог създаде светлината; Той раздели светлината от тъмнината. Това положи началото на времевия цикъл на Деня и Нощта (Битие 1:3-5). Вторият ден свидетелства за сътворението на простор посред водите, за да разделя водите, които бяха под простора от водите, които бяха над простора (Битие 6-8). Окончателно първата вода беше наречена морета, а образувалата се по-късно кондензирала вода се събираше в облаците, за да се излее на земята под формата на дъжд. Самият простор беше нарече Небе; то включваше високите, ниските и средни слоеве на атмосферата, звездното небе (Битие 1:14-15) и небесната област, в която летят птиците (Битие 1:20).

На третия ден Бог направи да се появи суша (Битие 1:9-13). Бог заповяда на водите, които покриваха земята, да се съберат заедно на едно място, за да изплува сушата от водите. Твърдата земя и водата бяха смесени в хаотична маса, но по божествена команда бяха разделени, за да станат и двете използваеми за човека. След това Бог направи земята да произрасте треви, храсти и плодни дървета (Битие 1:11-12). Всички те бяха необходими за препитанието на човека. Затова те бяха подготвени дори преди да бъде създаден самият човек. О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога!(Римляни 11:33).

Божието работенето през четвъртия ден създаде светилата.
И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти(Битие 1:14-19)
Господ създаде две големи светила – по-голямото нарече Слънце, за да владее деня, а по-малкото - Луна, за да владее нощта. Създаде също и звездите. Те трябваше да осветяват земята и небесния простор (Псалми 19:4-6). Това, че Бог само заповяда Да бъде светлина. И стана светлина”, е доказателство за Божията мощ.

На петия ден бяха сътворени морските обитатели и всички летящи видове в небесния простор. Бог каза: “Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги”. В резултат на това морето се изпълни с милиони, даже и милиарди животински видове. Земните животни бяха сътворени на шестия ден, също и човека. И на седмия ден Бог си почина от всичките Си дела, не защото беше изморен, а защото искаше да се наслади на всичко, което беше създал. “И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро” (Битие 1:31). В Божиите съзидателни дела виждаме голямо разнообразие, голяма красота, голяма точност, голяма сила, съвършена подредба, велика загадка и голяма щедрост.

Еволюционната теория ни учи за процес, при който нещо сложно произлиза без външна намеса от нещо просто. Ние можем смело да заявим на всеки еволюционист, на базата на авторитета на Божието Слово, че видовете не са произлезли при някакъв процес на развитие или мутация. Всички видове и организми, както и всяко нещо в материалния свят, произлиза от активната съзидателна работа на Бога. Библията заявява: “В начало Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1); Бог създаде “изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор” (Битие 1:20); “И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Битие 1:26-28). “Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това , което е станало” (Йоан 1:3). Бог направи всички неща чрез Исус Христос (Ефесяни 3:9). “Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено” (Откровение 4:11).
ГОСПОДСТВОТО НА ЧОВЕКА НАД БОЖИЕТО ТВОРЕНИЕ

(Битие 1:26-28; Псалми 8:3-8)
В кулминационната точка на Божието съзидателно дело беше свикан божествения съвет. Защо беше необходимо това? Бог искаше да направи специален организъм, шедьовър, прототип на Него Самия, върховно същество, което да вземе участие в живота на Бога и да владее над всичките Му дела. Дори Бог подходи с необикновено внимание и предпазливост при създаването на човека, защото човекът щеше да бъде Божият представител на земята.И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде (Битие 1:27)

Образът” и “подобието” на Бог в човека се съдържат в неговата природа и характер, в неговата невинност и почтеност, в неговото положение и авторитет. Адам беше подобен на Бога, създаден по образа на Бога в правда и истинска светост (Ефесяни 4:24 (KJV); Колосяни 3:10). Той се възхищаваше в цялата Божия воля; нямаше нищо погрешно в знанието му; желанията му бяха чисти и благочестиви и той притежаваше необятни умствени способности. В обобщение, човекът, бидейки създаден по Божият образ и подобие, беше мъдър в ума си, чист в сърцето си и праведен в действията си. Дори и в състоянието на падение, човешкото тяло и душа си остават шедьовъра на творението.

Човекът се състои от три части. Той е дух, той има душа и живее в тяло. Конкретният процес по сътворението му имаше две части: оформянето на неговото тяло и вдъхването на живот:И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа (Битие 2:7). Човешкото тяло е удивително направено. По-сложно е от всеки архитектурен комплекс или която и да е машина на земята. Затова Псалмистът възкликва: “Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това (Псалми 139:14)

В благословението, което Господ даде на Адам и потомството му, се открива божествената цел при сътворението на човека:“...Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Битие 1:28)

Бог предопредели човека да се плоди, да се размножава и да се радва на власт над цялото Божие творение. И като резултат от това, човекът владее над всички Божии създания, а именно, над овцете и воловете, над полските зверове, над птиците във въздуха и над морските обитатели (Псалми 8:6-8). Бог приведе пред Адам всички тези създания, за да види как ще ги нарече; каквото име им дадеше човека, това име им оставаше. Това завърши шестте дни на сътворението.

На седмия ден Бог си почина от всичките Си дела не от изтощение, а за да ни научи да отделяме един ден от седем за свята почивка и специални духовни ангажименти. Помни съботния ден, за да го освещаваш(Изход 20:8). Християнската СЪБОТА е първият ден на седмицата, в който празнуваме завършването на изкупителното дело от Исус Христос. Нека да посветим Господния ден на Него, за свята употреба – молитви, хваление и свети занимания. Правейки така, нашия живот и работа през останалите шест дни на седмицата, ще бъдат щедро благословени.




  1. Изброй няколко неща, на които книгата Битие слага начало.

  2. Кои са трите главни урока, които научихме от днешния текст?

  3. Какво сътвори Бог на първия и на шестия ден?

  4. Дай два пасажа от Стария и Новия Завет, които оборват еволюционната теория.

  5. Защо човекът беше създаден по Божият образ и подобие?

  6. Кой е “съботния ден” на християните и как трябва да се прекарва той?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Деяния

..

..



..

..

..



..

11

12

13



14

15

16



17







Йов

..

..



..

..

..



Изход

27-29

30-32


33-35

36-37


38-39

40-42


1-3








Урок

2



СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА



Стих за запомняне: И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде (Битие 1:27)


Текст: Битие 2:7-25
В предишната глава видяхме сътворението на целия материален свят, фокусирано върху земята, и подготовката й за обитаване и владеене от човека. Нашият текст днес резюмира целта и делото по сътворението на човека.

Човекът е венецът на Божието творение. Той самият беше направен по Божия образ (Битие 1:27). Това означава, че той притежава божествено самосъзнание, праведност, святост и любов. Той може да действа като самостоятелно морално същество, отговорно и достатъчно интелигентно, за да избере правото или погрешното. Божието триединство се отразява в трите части, които съставляват човека: дух, душа и тяло (1 Солунци 5:23; Евреи 4:12). Като следствие от това, човекът може да се покланя на Бог в духовния свят и все пак да има физически контакт с материалния свят. В светлината на това откровение, че човекът е създаден по Божия образ, всяко човешко същество заслужава почит и уважение, независимо от раса или социално положение.


ПРОВАЛЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

(Битие 2:7; Исая 43:12; Колосяни 1:16)
И Господ Бог образува човека... (Битие 2:7 (KJV)). Това твърдение на Святото Писание разкрива ясно недостатъците на разните теории за произхода на човека, като ги оборва и опровергава, особено теорията на еволюцията. Бог създаде човека чрез Себе Си и за Себе Си. Следния пасаж в Библията също ни разкрива важността на сътворението на човека: “...и нямаше човек, който да обработва земята (Битие 2:5). Вместо да отдадат почит и хвала на Бога за сътворението на човека, поддръжниците на еволюционната теория напразно се опитват да свържат човешкия произход с маймуните. По този начин те отричат съществуването на божествената цел при сътворението и отхвърлят Божията власт над човека. Но Бог каза:

Людете, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми ”, “понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено, и за Него(Исая 43:21; Колосяни 1:16 (KJV))



ОПИСАНИЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

(Битие 2:7; 1:26-27)
И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа (Битие 2:7)
Бог не само изговори съществуването на човека, както направи с останалите творения. Той образува тялото му от пръст, точно както грънчарят използва глината за направата на съдове. Тогава вдъхна в ноздрите му жизнено дихание. Това е имал пред вид и Елиу, като каза:
Духът Божий ме е направил, и дишането на Всемогъщия ме оживотворява (Йов 33:4)
Божието жизнено дихание е това, което прави човека жива душа, не само жива плът, като зверовете. Ако се отнеме жизненото дихание от човека, той остава само пръст.
Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, и оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си, то ще издъхне заедно всяка плът, човекът ще се върне пак в пръстта(Йов 34:14-15)
При сътворението на човека, Бог взе нещо незначително (пръст) и му вдъхна най-ценното (дъха на Бог), за да направи човека славно същество. Тук научаваме някои отрезвяващи уроци. Когато и да е човек да е изкушен да се превъзнася поради каквато и да е причина, той трябва да си спомни, че е само пръст. Научният анализ на човешкото тяло разкрива, че то съдържа много от химичните елементи, които се съдържат и в почвите. От друга страна, когато и да се чувства човек малък, нищожен или пропаднал, нека не забравя, че той реално притежава Божията природа вътре в себе си.

Ония, които са заети с угаждане, украсяване и разкрасяване на пръстната телесна черупка, изгубват от поглед този отрезвяващ факт, че са пръст. Подобно на тях и ония, които отслабват и разрушават своите си тела или телата на другите чрез неморалност, злоупотреба с дрога, самоубийство или аборти, са виновни за унищожението на тяло, създадено от Бог.

Въпреки че Бог създаде човека от пръст, той е страшно и чудно направен (Псалми 139:14). Въпреки че тялото е само пръст, нищожна като стойност, то всички земни съкровища няма да стигнат, за да се организират повече от седемдесет и пет трилиона (75 000 000 000 000) клетки в тялото във функционални единици. Ако едно човешко тяло се оприличи на фабрика със сърце, очи, уши, челюсти, мозък, черен дроб, бели дробове и други органи, действащи като машини, цената за месечната поддръжка на такава фабрика, ще направи по човешки невъзможно съществуването й. Колко велик е Бог, Който не само е направил милиони хора, но и поддържа съществуването им за години.

Душата на човека е дори по-скъпа, защото тя е Божието дихание в човека. Господ Исус Христос говори за стойността на душата:


Защото който иска да спаси живота {Или душата}* си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси. Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? (Марк 8:35-36)
С оглед на това, човеците трябва да отдават повече внимание на вечното благоуспяване на душите си. Докато тялото може да бъде поддържано с хляб, душата се нуждае от “всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Матей 4:4). Да пренебрегнем Божието Слово заради храна е все едно да пренебрегнем живота, предпочитайки смъртта.

БОЖЕСТВЕНАТА ПРЕДВИДЛИВОСТ ЗА ЧОВЕКА

(Битие 2:8-15, 18, 21-23)
В мъдростта Си Бог сътвори първо земята и всичко необходимо за човека, преди да създаде самия него. Проявлението на божествената предвидливост снабди на човека много неща: градина за дом, дървото на живота, власт над животните и, накрая, жена. Бог насади градина и постави човека в нея. Описанието на Едемската градина ни разкрива, че тя беше място на абсолютна сигурност, изобилно снабдяване и естетическо удовлетворение. Тя беше възхитителна и добре напоявана от река, която се разклоняваше на четири големи реки: Фисон, Гион, Тигър и Ефрат. Споменаването на вода и реки тук става значимо като се има предвид, че земята се напояваше от изпарения, тъй като нямаше още дъжд по земята (Битие 2:6). Но Бог даде реки от вода на Адам, за да ни научи как Бог ще снабди изобилно нашите нужди, дори и навсякъде около нас да има само суша.

Човекът беше поставен в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. Бог иска всеки човек да знае, че когато има привилегии, има и отговорности. Божиите дарове и благодат ни се дават, за да ни направят способни да понесем специфични задължения в Неговото Царство. Където и да има привилегии, има и реални отговорности, и от нас се очаква да не бъдем безделни, нито лениви.

Бог също снабди на човека и дървото на живота, което да го направи да живее вечно. Но грехът помрачи тази привилегия. Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него. Тук виждаме, че Божиите забрани са много по-малко от Божиите блага. Но дяволът иска ние да мислим, че забраните са твърде много, и че Бог е деспот, Който се радва да отнема радостите ни или да ограничава свободата ни.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница