15 болници съдят здравната каса



страница1/5
Дата20.05.2018
Размер395.7 Kb.
#69153
  1   2   3   4   5



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
12.12.2016
Национални вестници


15 болници съдят здравната каса


Капитал Daily  стр. 3  

15 частни болници подадоха жалба до Върховния административен съд, с която искат магистратите да забранят на институцията да разпределя средства от излишъка си за плащания на лекарства, при положение че не е изплатила извършената дейност от болниците. Става въпрос за медицински услуги, които излизат извън месечните лимити на клиниките. Сумата на изработените клинични пътеки на тези болници е общо 717 347 лв., но към нея се очаква да се присъединят още лечебни заведения, коментира Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници.



Касата ще покрива още един вид ваксини


За профилактика на ротавирусите и рака на маточната шийка са отделени 2.1 млн. лв.

Десислава НИКОЛОВА

Капитал Daily  стр. 3  

Втора препоръчителна ваксина влиза в календара за следващата година и родителите ще могат да се възползват по желание от нея. Става въпрос за ваксината срещу ротавирусни инфекции при най-малките бебета и деца. Досега продуктът се купуваше от родителите по желание. Имунизациите не са задължителни, но от следващата година държавата осигурява средства, с които родителите могат да ваксинират децата си по желание. Това съобщи подуправителят на здравната каса Иванка Кръстева по време на 10-ата среща на здравните медиатори. Това ще е втората препоръчителна ваксина след тази срещу рак на маточната шийка. За двете препоръчителни имунизации здравната каса ще получи трансфер от здравното министерство в размер на 2.1 млн. лв. До момента всички желаещи купуваха ваксината срещу ротавирус сами, което им струваше около 400 лв. Здравната каса предприема стъпката, защото всяка година плаща между 10 и 12 млн. лв. за лечение на деца от 0 до пет години с ротавирусни гастроентерити. Заболяването протича изключително тежко в ранна детска възраст и децата бързо изпадат в тежко състояние.

Всяка година по данни на Центъра за заразни и паразитни болести се отчитат между 18 и 20 хил. случая.

Ваксината е в списъка на препоръчителните продукти от 2010 г., но до момента родителите си я купуваха сами. По същия начин преди няколко години се процедираше и с тази срещу рак на маточната шийка, но в момента желаещите родители могат да ваксинират децата си безплатно.

Проучванията показват, че в Белгия, която е една от първите европейски страни, въвели ваксината, още на първата година 2008, броят на случаите с бебета под една година, които са пострадали от ротавирусна инфекция, намалява с 81%. Великобритания въвежда продукта през юни 2013 г., като лекарите успяват да обхванат 93% от децата, и в резултат броят на регистрираните инфекции намалява със 78%.


Проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология и директор на Националния център по заразни и паразитни болести:

Въпросниците за кръводарители вече ще са и на английски


Силвия НИКОЛОВА

Монитор  стр. 13  



¦ Проф. Тодор Кантарджиев е роден на 24 декември 1955 г. в София

¦ Завършва медицина в София

¦ Има специалност по микробиология, имунология и епидемиология на инфекциозните болести

¦ Защитава също магистратура по здравен мениджмънт

¦ Национален консултант по микробиология

¦ Председател на Българската асоциация на микробиолозите и директор на Националния център по заразни и паразитни болести

¦ Член е на множество наши и чужди научни дружества, специализирал е в Германия и Великобритания

- Проф. Кантарджиев, върнахте се от Русе, какво установи проверката в кръвния център там, след като бе взета кръв от дарител, боледувал от малария, и прелята на пациент, вече починал?

- Проверката установи със сигурност причината за смъртта на пациента. Той е имал много заболявания. Мъжът е бил приет в белодробната болница с двойна бронхопневмония, имал е порок на сърцето, сърдечна и дихателна недостатъчност, кисти в черния дроб, ерозиран гастрит със загуба на кръв и хемоглобин 80 при норма 140.

На място установихме недобра комуникация между лекарката и момчето - чужденец, което е желаело да даде кръв. Те са се разбирали на развален английски.

- Какво ще бъде предприето за подобряване на работата там?

- Ние от проверяващата комисия препоръчахме въпросите в анкетните карти, които кандидат дарителите попълват, преди да им се вземе кръв, да бъдат както на български, така и на английски.

Освен това от директора на болницата, където е станало кръвопреливането, поискахме да изиска медицинските документи от университета, в който следва младежът. Такива документи нямаше освен медицинско удостоверение от африканската държава, от която младият човек идва, че е здрав. Не споменавам точно коя е тя, тъй като това е разкриване на лични данни и прокуратурата би се самосезирала. Мога само да кажа, че младежът идва от бивша немска колония.

Освен това предлагаме при получаване на статут на временно пребиваващ да се минава на медицински преглед, за да се изключат такива, които могат да донесат зарази от тропиците. Маларията е една от тях. Тя е сравнително леко заболяване в сравнение с треската чиконгуня или треска денга.



- Кога е боледувал от малария чуждестранният студент кръводарител?

- Студентът сега е на 18 години, боледувал е като дете. Той е бил изследван и третиран за последен път преди повече от две години.

Според приетите европейски правила и стандарта за България, човек, който две години не е лекуван за малария, може да дарява кръв.

- След като кръводарителят е боледувал като дете, защо сега се проявява проблемът?

- Ситуацията е трябвало да бъде преценена. Както вече казах, поради лоша комуникация - той не е знаел добре български - разбирали са се с лекарката на развален английски. Тя не го е разбрала, не е преценила какво да прави. Затова предложихме на директора след снемане на писмени обяснения да й наложи тежко административно наказание.

- Тя ще бъде уволнена, така ли?

- Уволнение?! Ако се започне с уволнения, знаете ли как цяла Северозападна България ще остане без кръвосъбиране! Лекарите в центровете по кръвосъбиране са много малко, тъй като заплатите са унизително ниски. Въобще държавата не обръща внимание на това, но все се търсят лекарски грешки.

Кръвосъбирането е много сериозна и отговорна работа, но заплатите на лекарите там са в пъти по-ниски от тези на лекарите в търговските дружества.

Въпросната жена беше решила сама да си подаде молбата за напускане, но засега директорът ще й пусне наказание с предупреждение за уволнение. Ако тя напусне, за малкото пари няма кой да отиде да върши тази работа.



- Какви са заплатите в кръвния център там?

- Не знам точно, но са много ниски. Но ще кажа колко получават хората в Националния център по заразни и паразитни болести. Допреди няколко години заплатите им бяха 459 лева. Сега ги направихме 600 - 700 лева, като лекарите взимат 700-800 лева, доцентите - 900 лева, а професорите - малко над 1000 лева. Ето това е ужасът. Оттам идват проблемите.



- За какво се изследва донорската кръв у нас и в останалите страни в Европа, преди да бъде прелята?

- И у нас, и в Европа тя се изследва за хепатит Б и С, сифилис, бактериална инфекция и за СПИН - това са и най-опасните заболявания. Обикновено хора, които са били в тропически страни, имат температура или някакви прояви на заболяване, не подлежат на кръвозимане. Отказва им се.



- Все пак щом младежът кръводарител е споменал за малария в детските години, не следва ли кръвта му да се изследва?

- В отделението по трансфузионна хематология на болницата в Русе кръвта само се събира, там няма възможност тя да бъде тествана генетично. Тя се изследва в Центъра по хематология в Плевен. Освен това, ако изследваме допълнително кръвта от донори, които са били в тропически страни например, цената й ще поскъпне. Ако започне да се изследва за треските чиконгуня, денга, за инфекция със зика и малария, ще отидат поне по 1000 лева на проба.



- Впрочем вярно ли е, че наличността на маларийния плазмодий в кръвта на чуждестранния студент е била нищожно малка?

- Действително е нищожно малка. Видяха се плазмодий след продължително търсене на микроскоп, и то след като бяха доказани с генетичен метод. Дори първично да бяха изследвали кръвта за малария под микроскоп, нямаше да видят нищо.



- Възможно ли е заразата да се пренесе от комар, който преди това е ухапал кръводарителя?

- Не. При това нищожно количество на паразита в кръвта не съществува възможност заболяването да бъде пренесено чрез комар на други хора.



- Възможно ли е по друг начин чужденецът да зарази други хора?

- Не, освен, ако не се прелее от кръвта му.

Комисията, в която съм и аз, препоръча младежът да влезе за лечение в болница, той беше приет и бе лекуван по всички европейски стандарти. Момчето искаше да го изпишат от лечебното заведение. Преценихме, че то не представлява опасност за общественото здраве, и вече е изписано от болницата. Той е изписан в 18 часа на 7 декември. Занапред състоянието му ще бъде проследявано от Районната здравна инспекция, има право и на консултации в инфекциозното отделение на болницата. Момчето обаче е здраво, както е било здраво и по време на кръводаряването. Освен това този млад човек спортува, няма опасност за колегите му.

- Като цяло според вас спазва ли се нормативната база в сектора за кръвонабиране и кръвопреливане?

- Да, спазва се, и то много строго.

Проблемът е, че има малко здрави българи, които не са в риск и биха дали кръв. Има ли достатъчно, както е в Западна Европа, няма да имаме проблеми. В такъв случай, ако аз трябваше да взема кръв, бих се въздържал да взема от човек от тропическа държава.

- Случаят в Русе събуди стари страхове на хората, спомниха си заразяването с вируса на СПИН на осем души в Добрич и Варна в периода от август 1994 до 5 януари 1995 г. в резултат на кръвопреливане. Впрочем какво се случи към днешна дата с тези хора?

- Никой от тях не почина от СПИН. При нито един не беше доказан имунен отговор. Случаят е съвсем различен от този в Русе.

По онова време имаше 28 регионални центъра за кръвонабиране, в които се извършваха не само изследванията, но се приготвяха и някои от кръвните продукти. Технологичното време беше толкова кратко, че не можеше да се изчака резултатът от кръвните проби. За да бъде избегната тази опасност, тези 28 центъра по кръвонабиране бяха премахнати, бяха създадени пет с модерно оборудване. Технологията се смени с много по-надеждна.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница