15% от електроенергията в света е от аец, в българия 35%



Дата27.09.2016
Размер67.43 Kb.
#10758
15% ОТ ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА В СВЕТА Е ОТ АЕЦ, В БЪЛГАРИЯ - 35%

Започнали развитието си от военни разработки, днес ядрените технологии намират приложение в редица сфери - от производството на електричество за промишлеността и бита до лечение на ракови заболявания, гориво за космически апарати и датиране на артефакти в археологията. За развитието и състоянието на ядрената енергетика разказаха в предаването "Зелени алтернативи" проф. Владимир Велев, доц. Калин Филипов, докторантът Ивайло Найденов и студентката в четвърти курс Светлана Вълчева.

Ядрената енергетика се развива в 31 страни, като делът на произведената в АЕЦ енергия в тези държави е средно 25 на сто, в световен мащаб е 15 процента, а у нас над една трета от електроенергията е от АЕЦ "Козлодуй".

Аварията в АЕЦ "Фукушима" е забавила строителството на ядрени блокове в световен мащаб, констатират експертите. Германия например се отказва от ядрената енергетика, но пък страни като Китай, Индия, Франция, Финландия я развиват, а в съседна Турция са обърнали поглед към нея и имат планове за строителство на три АЕЦ.

С настоящия и следващите епизоди в рубриката ни Българският атомен форум иска да предостави на читателите информация за ядрената енергетика като цяло и в частност за България преди всичко от фактологичен характер. Нека всеки се запознае с изложените факти и аргументи и съобразно своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35 на сто от производството на електрическа енергия в България.

Кой, защо и кога поставя началото на развитието на ядрените технологии за мирни цели?

Ивайло Найденов: Ядрената енергетика, както множество технологии, които срещаме в ежедневието си, започват своето начало от военните разработки през 40-те и 50-те години на 20 век. Но много бързо се отделя цивилен клон на тяхното развитие и през 50-те години започва изграждането на първите ядрени електроцентрали, на първите изследователски реактори за мирни цели, производството на изотопи за медицината. Много бързо става разделянето на военния клон от гражданския клон и към днешна дата те нямат нищо общо. През 1957 година в щата Пенсилвания, САЩ е въведена в експлоатация първата ядрена електроцентрала, която произвежда енергия за мирни цели. Вече над 50 години ядрената енергия е част от нашия живот.

Действа ли тази първа АЕЦ?

Ивайло Найденов: Изведена е от експлоатация, но тя заедно с първите изградени в СССР - в Обнинск, и във Великобритания - АЕЦ "Колдър хол", работеха до съвсем скоро.

Светлана, колко са общо атомните централи в целия свят?

Светлана Вълчева: В света работят 435 енергийни ядрени реактори и 245 изследователски, а в строеж са още 75 енергийни реактора.

Проф. Велев, говорим за ядрени централи или за атомни централи. Има ли тънка разлика между двете?

Проф. Владимир Велев: Няма разлика, просто едното е неправилно - атомни. Атомът е около 10 000 пъти по-голям от ядрото. Енергията, която се получава, е в резултат на деленето на ядрото. Не трябва да забравяме и един друг факт, не искам да противореча на Ивайло, но ако нямаше атомна бомба, нямаше да има и атомна централа, макар, че и двете не са атомни, а ядрени. Аз не съм кръстил АЕЦ "Козлодуй", би трябвало да е ЯЕЦ.

В кои отрасли на промишлеността се използва атомната енергия?

Светлана Вълчева: Ядрената технология намира приложение не само за производството на електрическа енергия, но също така и в промишлеността. Днес вече приложенията й са толкова много, че са трудни за изброяване. Още от 50-те години някои от ядрените електроцентрали са използвани и за топлоснабдяване както за бита, така и за реализирането на някои технологични процеси като например обезсоляване на морска вода, производство на водород и много други технологични процеси, при които е нужна топлинна енергия. Ядрената енергия се използва и в транспорта, като е важно нейното предимство, че с малко количество ядрено гориво можем да получим огромно количество енергия, а това позволява да се реализира дълъг пробег и значително да се удължи времето между презарежданията. Използва се например при подводниците, самолетоносачите, ледоразбивачите, както и при космическите апарати и изкуствените спътници.

Важно е приложението и в медицината, например при различните типове диагностика, за лечение на някои ракови заболявания, а дори някои болници разполагат със собствени средства, за да произвеждат изотопите, които са им необходими. Освен това има и много други приложения, за които хората дори не биха и помислили - детектори за дим, анализ на химически състав, в антропологията и археологията - за датиране на обекти и артефакти.



Какви са основните видове реактори, които се използват за промишлено производство на електрическа енергия в световен мащаб, както и кои страни ги произвеждат?

Ивайло Найденов: Има няколко основни вида енергийни реактори, като най-разпространеният,62 процента или 272 реактора, които се използват в момента, са с вода под налягане. Това може да звучи екзотично, но такива са реакторите, които експлоатираме в Козлодуй, такива реактори се експлоатират почти навсякъде в страните, които използват ядрената енергия малко или много.

Следващите по разпространеност са така наречените кипящи реактори - те са около 19 процента или 84 реактора в световен мащаб и предимно се използват в Западна Европа, Япония и САЩ. След това се нареждат така наречените реактори с тежка вода под налягане, като най-разпространените такива реактори са канадските модели CANDU (КАНДУ) и те се използват в Румъния например, където има два такива реактора, както и в Канада. Има някои по-малко разпространени реактори като графито-водните, графито-газови, реактори с бързи неутрони, но масовият случай са реактори с вода под налягане.



Какви са съществените разлики между различните видове реактори?

Ивайло Найденов: Основните разлики са в използването на така наречения топлоносител - това е веществото, което отвежда енергията, която сме произвели в реактора, към турбината, така че да произведем електроенергия и начинът, по който това става - дали директно отива пара към турбината или минаваме през някакви междинни процеси. Също така основна разлика е в това какъв тип гориво, както и във веществото, наричащо се забавител, което ни помага да осъществим ядрената реакция.

Може би основният въпрос, който ни интересува, е каква част от произведената електрическа енергия от ядрени блокове в световен мащаб се ползва, както и съотношението в България?

Светлана Вълчева: В момента 31 държави развиват ядрена енергетика. За тях средният дял електрическа енергия, която получават от АЕЦ спрямо общото електропроизводство, е около 25 процента. В световен мащаб този процент е около 15 на сто, а в България - 35 процента. Това означава, че в България над една трета от електрическата енергия се произвежда в блоковете пет и шест на АЕЦ "Козлодуй". В повечето държави, които развиват ядрена енергетика, ядреното електропроизводство, притежава значителен дял. Много от държавите, които развиват ядрена енергетика, имат намерение да продължат. Също така съществуват много държави, които възнамеряват да започнат да развиват ядрена енергетика. Основно причините за това са две: от една страна, енергийната независимост, а от друга - възможността за производство без значителни последствия върху околната среда. Ще дам един пример, като подчертавам, че той не цели да отрича която и да е технология. Смятам, че всяка технология има своето значение и със сигурност има както предимства, така и недостатъци. Например ако вземем една ТЕЦ с мощност, по-малка от ядрен блок от 1000 мегавата като тези в АЕЦ "Козлодуй". За да работи топлоцентралата на пълна мощност, е необходимо на всеки 30 минути в нея да пристига по една влакова композиция от десет вагона с въглища. Тоест това означава, че за денонощие се изгарят 480 вагона въглища, което е огромно количество, а това оказва влияние върху околната среда. От друга страна, например един ядрен реактор като тези в АЕЦ "Козлодуй" се презарежда веднъж годишно, като дори не се подменя цялото количество ядрено гориво, а само една трета от него. Тук бих искала да обясня, че и ядрената енергетика оказва влияние върху околната среда.

Кои страни строят атомни централи и защо?

Калин Филипов: Към момента държави, които строят ядрени електроцентрали в региона, са Словакия, Турция, Румъния. АЕЦ строят и всички развиващи се икономики като Индия и Китай. Причината е очевидна - просто към момента няма алтернатива.

Аварията в АЕЦ "Фукушима" сигурно е сложила своя отпечатък върху световните тенденции?

Ивайло Найденов: Да, разбира се, няма как едно такова събитие да не окаже влияние. Забавиха се темповете на изграждане на ядрени блокове в световен мащаб; някои страни преразгледаха политиката си по отношение на ядрената енергетика, но това по никакъв начин не сложи край на развитието на ядрената енергетика. Може би го забави, но и към момента в 16 страни се строят ядрени реактори, като най-типичните примери са Индия и Китай, но също така европейски страни като Финландия и Франция, в Турция има планове и то за три АЕЦ, Словакия има своите планове за изграждане на нови мощности, Беларус изгражда АЕЦ. В Южна Америка Аржентина изгражда АЕЦ.

Кои страни се отказаха от развитие на ядрената енергетика?

Ивайло Найденов: Към момента Германия се отказа от развитието на ядрената енергетика, като дори спря известна част от своите блокове. Италия е страна, която от доста време се е отказала от развитието на ядрената енергетика. Това са по-скоро политически преценки на ръководствата на тези страни. Швеция пък е страна, която се е отказала от ядрената енергетика след аварията в Чернобил през 1986 година, а преди няколко години преразгледа политиката си и в момента подкрепя развитието й.

Колко време се експлоатират тези технологии и на какъв етап се намира ядрената енергетика, ако я погледнем по-глобално? Дала ли е всичко на човечеството?

Проф. Владимир Велев: Въпросите са два. Първо на какъв етап се намира? Бих пояснил, че от първата АЕЦ, построена през 50-те години и от първия ядрен реактор, изграден през 1942 година, е минало общо взето малко време. От друга гледна точка, компютрите са създадени горе-долу по същото време. Не бива да забравяме, че ядрената енергетика е произлязла първоначално за военни цели. Но при компютрите е същата работа. По отношение на въпроса колко време се експлоатира - проектният срок на служба на руските реактори, което нищо не означава общо взето, това е времето, за което заводът производител поема гаранция за произведението, е 30 години. При американските е 40 години. Има централи, които работят по 60 години. Сега ще удължаваме срока на експлоатация на 5 и 6 блок в АЕЦ "Козлодуй". Така че няма еднозначен отговор.

Да погледнем към бъдещето, убедени ли сте, че ще има ядрена енергетика и накъде ще върви тя?

Светлана Вълчева: Аз лично се надявам ядрената енергетика да продължи да се развива в България.

Ивайло Найденов: Смятам, че в световен мащаб ядрената енергетика има своето място. Някои страни усилено вървят в тази посока. Що се отнася до България, дори да вземем най-лошия сценарий - да не построим нова АЕЦ и да спрем реакторите в "Козлодуй", пак ще има работа за нас, тъй като тази централа трябва да бъде изведена от експлоатация от съответните специалисти.
Каталог: files -> Darik
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
Darik -> Първите ядрени реактори от iv-то поколение – след 2030 година
Darik -> Ползата от аец козлодуй за българия консултант
Darik -> Държи позитивен световен рекорд Ники Кънчев аец „Козлодуй
Darik -> Експерти: Радиофобията може да се преодолее чрез информираност и обществени дискусии
Darik -> Експерти: Енергийният микс на бъдещето е в баланса между тока от аец и зелени централи
Darik -> Какво се случва с оборудването на блокове 1-4 в аец „козлодуй“?


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница