15 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

На годишна база обаче през август се регистрира инфлация от 1,3 на сто (за периода август 2008-август 2009 г.).

През август 2009 г. спрямо предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са намалели с 1,0%. Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 0,1%. Облеклото и обувките са поевтинели с 1,5%. Жилищата (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - цените остават на равнището от миналия месец. Жилищното обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома е поскъпнало с 0,1%. През месец август транспортът е поскъпнал с 1,8%. Цените на съобщенията остават непроменени. Същата е ситуацията и при разходите за образование. Поскъпване е било отчетено и при здравеопазването - 0,6%. Цените в ресторантите и хотелите са се увеличили с 0,4 на сто през август.

Най-голямо поевтиняване през август при хранителните продукти се отбелязва при доматите (24,8%), дините и пъпешите (19,7%), и морковите (7,4%). При нехранителните най-голямо е поевтиняването при обувките (2,8%) и климатичните инсталации (2,6%). Най-голямо поскъпване при хранителните продукти през август се отбелязва при краставиците (6,5%), цитрусовите и южните плодове (3,6%) и яйцата (1,8%). При нехранителните продукти най-голямо е поскъпването при течните и газообразните горива за битови нужди съответно - с 4,6 и 5,5%, както и дизеловото гориво (4,2%).

Смятам, че плоският данък е едно изключително постижение и не трябва да се пипа. Той е много лесен за администриране, много прозрачен и предвидим. За нас 10% е магическо число. Същото се отнася и за корпоративното подоходно облагане. Там също не трябва да се пипат 10-те процента. Издръжката на една офшорка излиза 11-12%. Ако плоският данък беше, да речем, 17%, тогава нямаше да има смисъл. Но при положение че е 10, никой няма да отиде да издържа офшорки в Кипър или някъде другаде.

Премахването на данъчното облагане върху месечен доход до 1000 лв. също не би било разумна постъпка. Изключително трудно ще е да се определи кой взема 1001 или 1002 лв. Ако това бъде въведено, ще видите как хората масово ще минат в категорията 0% данъчна ставка.

От друга страна, подкрепяме намаляването на данъчната администрация. Много по-малко хора са необходими за администрирането на НАП. По този начин ще бъдат спестени много от разходите за заплати от бюджета.

Въвеждането на 25% данък за наследство от над 1 млн. лв. би било популистки ход. А и приходите в бюджета от наследство са нищожни. По-добре е да се обърне повече внимание на хората с необосновано високи доходи.

Диференцирането на ДДС по сектори на икономиката е трябвало да се прави, когато е бил въвеждан този данък в България. Сега да се пипа е абсурд. Така всичко ще започне да се продава като лекарство, книга или нещо друго, върху което ДДС е по-ниско. Освен това от този данък идват основните приходи в бюджета и ако се промени, това означава гибел за държавата. Ако някой иска да я съсипе, именно с това ще успее.

Във връзка с предложението за премахване на държавните гаранции върху депозитите с промоционални условия мога да кажа, че банковата система е много деликатна тема. Тя не бива да се пипа по време на криза. В момента банковата ни система е много стабилна, нека не я бутаме. Относно програмата за финансово подпомагане на гражданите, които се затрудняват да обслужват жилищните си кредити, мога да кажа, че това би било добре, защото така ще се подкрепят и гражданите, и банковата система. Редица държави вече предприеха такива мерки. У нас в момента, ако един кредит не се обслужва 3 месеца, банката е задължена да го обяви за непогасяем и да го провизира. Ако срокът за това обаче бъде удължен на 6 или 9 месеца, клиентите ще имат повече време и ще могат пак да започнат да го обслужват. А и банката ще има повече време, за да не обявява кредита като непогасяем. А така и няма да харчи пари, за да го провизира.

КРИБ беше привърженик на договарянето на гъвкава кредитна линия с МВФ от самото начало на кризата, така че бихме насърчили правителството да предприеме такъв ход.

Намаляването на вноските за пенсионно осигуряване беше идея на КРИБ и ние подкрепяме всяко правителство, което предприеме такава стъпка. В условията на криза е тежко, но намаляването на осигуровките запазва работните места. Всеки работодател би предпочел да запази един свой работник, вместо да го уволни, защото ще му струва по-евтино.

Записа Кристиан КОСТУРКОВ
Портретна снимка на една колона- Евгени Иванов, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България


15.09.2009 г., с. 14
Нови охранителни камери показват кой влиза в сградата
Ученици боядисаха школото на Бойко
Премиерът ще бие първи звънец в Банкя
"Чистачките да работят, ако трябва, и до осем! Утре всичко трябва да е лъснато", нарежда трескаво директорката на 78 СОУ Весела Неделчева. Ден преди откриването на учебната година в школото още се опъват кабели, съхне боя и килимите дори в директорския кабинет са навити на руло. Днес тук първият звънец ще бъде ударен от премиера Бойко Борисов, който навремето е завършил това школо. Общо 670 ученици ще прекрачат прага на училището, три класа от тях са на първолаци.

Ремонтът обаче ще продължи и след началото на учебната година, издаде директорката. Класните стаи вече са готови, но някои от фирмите позабавили темпото и затова се налага коридорите да бъдат довършени в движение. "Сменяхме дограмата на два етапа, защото училището ни е огромно. Започнахме миналата година и продължихме през тази. А и противопожарните нововъведения ни забавиха много, правиха нови димоотводи", разказва Неделчева. Ремонтът няма да пречи на учебния процес, пък и много от учениците с удоволствие помагат за разкрасяването на школото и изхвърлянето на тежките отпадъци, оставени от фирмите. В момента, в който екипът ни пристига, двама ученици освежават портрета на патрона на училището Христо Смирненски, застанали на стълба, докато други, въоръжени с четки и бои, довършват стените. И май тийнейджърите са по-готови от работниците да останат до късно, за да може училището им да е готово на 15 септември.

Един от класовете, на учителката по английски Яна Трифонова, дори съвсем сам пребоядисал класната си стая и почистил чиновете, така че всичко да свети в началото на новата учебна година, разказва Неделчева. Дори не поискали помощ от работници, само дограмата им сменили майстори. При това - без този труд да се брои като наказание за неизвинени отсъствия, както напоследък става навсякъде у нас.

Стела Стоянова
Снимка на пет колони- без текст


15.09.2009 г., с. 14
Не използвам труда за наказание
Проблемът ни е не детската, а родителската агресия, казва Весела Неделчева
- Госпожо Неделчева, как ще посрещнете премиера? Ще има ли промени в регламента за първия учебен ден?

- Няма да правим промени в сценария, просто ще дам възможност на господин Борисов той да открие учебната година. Иначе при нас от 15 години сценарият е един и същ. В центъра на ритуала са първокласниците, извеждаме ги пред останалите класове, две бъдещи първолачета казват стихотворения, така че да усетят, че този празник се прави заради тях. Иначе господин Борисов редовно идва в училището, макар и не за откриването на учебната година. Това лято през юли например откри нов спортен център, който е към общината, но е на територията на училището, с баскетболно и футболно игрище, с тенис корт. Винаги е много внимателен към проблемите ни, открит е, за каквото и да го помолим. Впрочем ние не сме го молили често за помощ, защото училището се справя много добре.

- Има ли тук учители, които още го помнят?

- Да, дори неотдавна направихме среща на всички учители, които са преподавали тук, по повод 120-ата годишнина на училището. Тогава дойдоха и други негови преподавателки и разказваха различни спомени. В общи линии от това, което чух, той е бил буен, но справедлив, очертавал се е като лидер още навремето. Тази годишна среща бе много интересна, защото отворихме архивите и научихме за себе си доста любопитни неща. Знаете ли например, че ние сме най-голямото училище на Балканския полуостров? Разположени сме на 15 000 кв. м, някои други училища в столицата по големина са само колкото единия от корпусите ни. Създадени сме през 1887 г., когато тук са събрани школата от съседните махали - Вердикал, Клисура, Михайлово. Започнали сме с 29 деца.

- А колко са сега?

- В момента имаме 670 ученици, но сме имали и над 1000. За съжаление от випуск на випуск децата намаляват и този демографски проблем не е само наш. Имам колеги в центъра, на които им се плаче, защото не могат да сформират една паралелка първи клас, а ние имаме три. Е, Банкя е облагодетелствана от факта, че тук се заселват много млади хора и техните деца идват да учат при нас.

- Имате ли проблеми с агресията?

- Нашето училище спечели проект, наречен "Училище без насилие", по който ни отпуснаха 130 000 лева. С тях ще открием мултимедийна зала, ще каним експерти и специалисти отвън, дори от чужбина, да четат лекции за превенцията на насилието. Ще каним и учители от провинцията, защото моето усещане е, че там сякаш агресията е по-малко, децата са по-мотивирани да учат, по-заинтересовани и сякаш не толкова засегнати от проблемите на прехода и кризата на ценностите. Ние в Банкя сме на средищна позиция между провинцията и големия град, но мога да ви кажа категорично с какво нямаме проблем, за разлика от центъра на столицата - с наркотиците. Просто защото тук хората се познават и присъствието на чуждо лице, с каквито и намерения да дойде, моментално прави впечатление. И нали знаете, че на село политиката я правят даскалът, попът и кметът, моментално мога да се обадя на районния кмет или на полицейското управление, и този човек може да бъде проверен за нула време. И арестуван, ако трябва. Имало е много опити, които сме пресичали още в зародиш, да бъдат зарибени децата.

Навремето, когато бях млада директорка, бяха опитали да ме пробват, като подхвърлиха в училището сода каустик. Аз страшно се притесних, моментално използвах личните си връзки, за да я изпратя в лабораторията на Националната следствена служба за тест. Но по-добре такава реакция, отколкото апатия. Пак тогава организирах лекция за наркотиците с представители на следствието. Помолих ги да доведат жив наркоман, за да видят децата за какво става дума. Помня, че ме предупредиха - онези ученици, които останат и започнат да задават въпроси след срещата, са децата, които проявяват интерес към наркотиците. И така се и оказа...

- А как се справяте с налагането на дисциплината?

- Проблемите ни с агресия между учениците съществуват, но те не са толкова тежки, колкото на колегите в центъра, поне доколкото чувам. За съжаление обаче имам един друг много важен проблем - агресията между родителите. Нали тук всички се познават, някои разчистват дори стари вражди от младите си години, като използват децата. Кой с кого имал бизнес проблеми, кой на кого бил любовник - някои се опитват да се саморазправят с децата дори в сградата на училището. Старая се да работя с родителите и се държа изключително безкомпромисно, когато трябва. Няма да забравя един фрапиращ случай - един четвъртокласник се бе опитал да вкара другия в тоалетната. Викаме го с родителите му, и пристига майката с изключително самочувствие, готова тя да се кара на училището. Казах й: "Госпожо, това от което се опитвате сега да прикриете детето си, ще се обърне срещу него след време, може и да бъде фатално". Наговорих и доста остри неща и виждам, че тя сваля гарда. В този момент детето я побутна и казва: "Мамо, ама кажи, че ние сме богати!" Представяте ли си с каква ценностна система е изпратено то в училище! Отговорих му: "И аз съм богата, моето момче, но с други неща!"

- Общественополезният труд бе въведен като наказание за нарушения на дисциплината. Одобрявате ли идеята?

- Аз лично не използвам труда като наказание. Смятам, че той трябва да бъде мотивиращо средство, а не санкция. И мисля, че съм успяла да се справя, щом при сегашния ремонт дойдоха около трийсетина момчета от горния курс и сами си предложиха услугите да помогнат да завършим работата в срок. Някои от тях се наложи да изнасят боклуците, защото се оказа, че фирмите, с които сме сключили договор за ремонт, нямат в заданието си изискване да почистят след себе си.

- Какви изисквания предвижда вашият правилник за "външен вид, съответстващ на добрите нрави", както изисква наредбата?

- Ние още отпреди имаме заложени изисквания в правилника, но естествено, понятието "добър външен вид" се тълкува субективно. За мен е едно, за един учител в провинцията може да е друго. Във всеки случай не сме рестриктивни спрямо дългите коси на момчетата например. Смятам, че това е временно явление, което те могат да надживеят, и се стремя да не ги тормозя със санкции, ако се справят добре в училище. Имам такъв отличник в 12 клас, който си е пуснал по-дълга коса, никога не съм му отправила забележка за нея. Иначе за мен най-добрата защита от разпуснато облекло е униформата. За съжаление ние кандидатствахме по този проект, но заради малка грешка не бяхме одобрени и не ни отпуснаха пари. Смятаме да го направим отново идната година. Рисунки с униформите ни, които учениците сами разработиха, висят долу при входа. Избрали сме цвета кралско синьо и суичъра като една по-свободна младежка дреха.

Стела Стоянова
Портретна снимка на една колона- без текст
/Съдби

15.09.2009 г., с. ІІ
Бомба за друг осакатява Стоянка
Жената се качва без крака до третия етаж
Иван Иванов

Всеки, който е пътувал с влак от Велико Търново, е виждал малкия прозорец на горния етаж на гарата, който е винаги украсен с цветя. Саксиите красят жп спирката в Търново от 16 години, но почти никой не се е питал какво има зад тях.

Прозорецът на стаичката винаги е леко отворен, но

зад него не

се вижда нищо

защото обитателката на помещението е твърде ниска. 62-годишната Стоянка Добрева живее на третия етаж на гарата и освен че не я виждат през прозореца, и тя трудно вижда навън.

Стоянка е нисичка не защото не е пораснала, а защото съдбата се отнесла жестоко към нея. През 1993 г., както и сега, тя живеела в същото помещение, което й било дадено от железниците, понеже работела в магазията на гарата. Една нощ в 2 часа тя чула шум пред вратата си и излязла да види какво става. И тогава, във фаталната нощ, когато отворила вратата, видяла само малък пакет. Оттам нататък не помни нищо.

Събудила се в болницата, обляна в кръв и с два ампутирани до коленете крака. Оказало се, че бандити са заложили бомба пред вратата й. Адската машина се задействала и я обезобразила.

Трагичният инцидент така и остава неразкрит от полицията поради липса на доказателства, както пише в документите. Предполага се, че бомбаджиите са имали зъб на нейния зет, и решили да си разчистят сметките по този начин.

Оттогава Стоянка Добрева живее по-близо до земята, както самата тя казва. Всеки ден изкачва около стотина циментови стъпала без крака. Сутрин слиза пред гарата, гледа влаковете, които заминават, и хората, които се качват в тях или се разхождат по перона. Стоянка обича разходките, но трудно се справя въпреки протезите, които й отпускат от социалното ведомство. Всеки четири години тя има право да ги подменя, но последните, които е получила, не е слагала изобщо. Оказало се, че и

двете са изработени за ляв крак

Затова тя от 8 години носи старите протези, които вече й правят рани, достигащи до кръв, и тя издържа с тях не повече от 15-20 минути на ден.

Въпреки недъга си Стоянка поддържа безупречна чистота в двете помещения, които са й дали под наем от БДЖ. Това е истински подвиг, като се има предвид, че банята и тоалетната не са в жилището й, а на долния етаж на сградата.

Жената получава 260 лева социална пенсия, от които 33 лева трябва да отдели за наем. Останалото е за ток, вода, за един куп лекарства и за няколко хляба. Пенсията й свършва най-много за два часа след като я получи, и оттам нататък разчита на роднини и познати.

Вместо протезите Стоянка е пригодила две парчета дунапрен, които нахлузва върху остатъците от краката си и се придвижва в стаичката или по стълбите. По този начин успява да премете, да сготви, да простре прането и дори да обере паяжините. Казва, че й е най-трудно, когато се наложи да изтупа някоя черга. Прозорецът е нависоко и за да стигне до него, тя си е пригодила един стол и няколко кутии, върху които се покатерва. Така може хем да свърши работа, хем да погледне навън, около гарата.

Мечтата на Стоянка е един ден да получи нормално жилище, което е на партера и няма стълби. Наскоро се опитала да кандидатства в общински апартамент, но й отказали. Причината е, че е настанена във ведомствено жилище и няма право да бъде картотекирана.

Накрая обаче Стоянка успяла да се срещне със заместничката на кмета Стефка Танева, която й дала обещание, че ще направи всичко възможно да й помогне и да я настани в подходящо жилище. Дотогава жената без крака ще трябва да слиза почти на ръце до банята и тоалетната, които са общи, и да моли някой друг да я пренесе до улицата, за да може да излезе на въздух.

Стоянка казва, че ако успее да получи общинско жилище, ще се сбъдне мечтата й. Така, малко по малко, след години с помощта на дъщеря й и сина й щели да могат да го изплатят, за да не останат внуците на улицата.