15 януари 2010 г. Становище на ефрп относно: Работен документ на Европейската комисия Консултации по бъдещата стратегия „ес 2020”
Изтегляне 106.94 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Номер в регистъра на ЕС
- 3. Коментари по същество Сега ЕС трябва да положи още по-големи обединени усилия за успешно излизане от кризата
- Пактът за стабилност и растеж
| 15 януари 2010 г.
Становище на ЕФРП Относно: Работен документ на Европейската комисия Консултации по бъдещата стратегия „ЕС 2020” Номер в регистъра на ЕС: 5199259747-21 1. Информация за адресанта Европейската федерация за пенсионно осигуряване (ЕФРП) представлява различни национални сдружения на пенсионни фондове и сходни институции за допълнително/ професионално пенсионно осигуряване. Най-общо в нея членуват институции за пенсионно осигуряване по месторабота (2-ри стълб). Част от тях управляват и пенсионни схеми с чисто индивидуален характер на осигуряването (3-ти стълб). Членове на ЕФРП са 26 асоциации и сдружения от повечето от 15-те стари държави членки на ЕС и други европейски страни, в които са въведени съществени по своя размер и важност схеми за пенсионно осигуряване по месторабота1. На 26 октомври 2006 г. в рамките на ЕФРП бе създаден Форум за Централна и Източна Европа, който да осигури платформа за обсъждане на общите проблеми на пенсионното осигуряване за страните от този регион. 83 милиона граждани на ЕС се осигуряват за пенсия в работодателските схеми, които са членки на ЕФРП. Европейската федерация за пенсионно осигуряване представлява посредством асоциациите и сдруженията, членуващи в нея, активи на стойност около 3,5 трилиона евро (2008 г.) – средства, от които ще бъдат осигурени бъдещите пенсионни плащания по професионалните пенсионни схеми. Членове на ЕФРП са големи институционални инвеститори, които играят ролята на купувачи на финансовите пазари. Това са финансови институции, специализирани в областта на дългосрочното акумулиране и управление на активи с единствена цел осигуряването на пенсия, която да допълва изплащаната от държавата, така че да се избегне бедността на старини. 2. Общи коментари ЕФРП приветства предоставената й възможност да даде своето становище по проекта на Комисията за стратегия „ЕС 2020”. Въпреки финансовата и икономическа криза, която бе един от факторите, допринесли за непостигането на първоначално заложените цели, оценяваме Лисабонската стратегия като положителен политически инструмент за въвеждането на процес на ниво ЕС, посредством който да се систематизират целите на отделните политики в областите, в които основните решения продължават да се взимат от държавите членки. Изцяло подкрепяме новите ключови цели, предложени от Комисията: успешно излизане от кризата и навлизане в нова устойчива и по-екологично ориентирана социална пазарна икономика. Тази политическа линия на най-високо равнище отразява много добре актуалните проблеми на обществото и подчертава необходимостта от възможно най-скорошно възстановяване на нивата на ръст отпреди кризата, така че да се отговори успешно на едно от най-големите предизвикателства за Европа, а именно застаряването на населението. През идните години представителите на поколението на бума в раждаемостта ще започнат да се пенсионират и държавите членки на ЕС ще трябва да финансират техните пенсии. Голяма част от страните вече реформираха своите системи от разходо-покривен тип, за да посрещнат по-успешно този огромен товар върху своя бюджет. Като цяло същността на тези реформи може да бъде обобщена, както следва – по-голям брой работещи с по-дълъг трудов стаж и по-нисък размер на пенсиите, изплащани от държавата. Въздействието на тези реформи върху доходите на домакинствата е силно недооценено и може да има потенциален опустошителен ефект върху европейските общества, тъй като Европа не може да си позволи да поддържа нова категория от бедни: възрастните и хората, доживели дълбоки старини (над 85-години). Следователно политиките за активно стареене ще придобият ключово значение, паралелно с тези за осигуряването на доходи след пенсиониране. Пенсионерите и хората в трета възраст се превръщат в съществен и разрастващ се сегмент от европейското население. Ако тази категория хора не разполагат с достатъчно възможности да поддържат стандарта на живот, който са имали преди пенсиониране, това ще окаже негативно въздействие върху ръста в Европа като цяло. Ето защо отправяме препоръка към Комисията да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за развитието на системите им за допълнително пенсионно осигуряване, така че да се гарантира поддържане на стандарта на живот на европейските граждани и след излизането им в пенсия. Смятаме, че визията „ЕС 2020” е подходящ политически документ на ниво ЕС, в който да се разпише целта за по-широк обхват на допълнителното пенсионно осигуряване по месторабота, така че тя да влезе и в политическата програма на държавите членки. Тази цел е от ключова за страните от ЕС и всяка от тях трябва да работи по нея, като вземе предвид текущото си състояние и национална специфика на пенсионните системи. При все това обаче, общата политика за ускоряване развитието на частните пенсионноосигурителни системи, които да допълват държавното обществено осигуряване, за да се избегне растящата бедност в трета възраст, трябва да върви ръка за ръка с бюджетните реформи и фискалната консолидация във все по-застаряващите общества. В приложение към настоящето становище изпращаме нашето предложение към новия състав на Комисията относно политиките, които трябва да бъдат следвани. Очертани са вижданията ни как Комисията може да работи по призива на председателя Барозо за справяне с предизвикателството на застаряването, отправен в политическите му насоки. Разясняваме какъв политически подход трябва да бъде предприет спрямо пенсионното осигуряване в работодателски фондове и институциите за пенсионно осигуряване по професионални схеми, така че да се изградят съвременни и устойчиви системи за социална защита на всички граждани на Европа. 3. Коментари по същество Сега ЕС трябва да положи още по-големи обединени усилия за успешно излизане от кризата и за оформяне на следващото поколение публични политики при вече много по-различни условия. (стр. 2 – 2ри параграф) Основен рисков фактор е периода на нисък растеж, който може единствено да изправи Европа пред допълнителни затруднения в опитите й да се справи с големите предизвикателства на днешния ден (стр. 2 – 3ти параграф). Подкрепяме становището на Комисията, че успешното излизане от кризата е от първостепенно значение: Европа не може да си позволи да поддържа задълго условния на забавен растеж, ако цели да консолидира своя модел на социална пазарна икономика. В период на нисък ръст частните пенсионни системи страдат от съществено намаление на нивата на доходност - доходност, която е от ключово значение за осигуряването на капиталопокривна пенсия, която да бъде по джоба на по-голямата част от населението. При период на нисък ръст инвестиционната доходност като правило остава ниска, ако не и отрицателна. Отрицателната реална доходност от инвестиции може да доведе до стопяване на натрупаните пенсионни активи на европейските граждани, което пък от своя страна подчертава колко важно е пенсионното осигуряване да има капиталопокривен характер. Трябва също така да сме наясно и със затрудненията, произтичащи от демографската картина в Европа ….кризата задълбочи дългосрочните социални предизвикателства пред Стария континент... и пред солидарността между поколенията в контекста на застаряващото общество. (стр. 3 – 5ти параграф) В докладите за застаряване на населението и за устойчивото развитие от 2009 г. вече бяха очертани огромните предизвикателства, които застаряващото население поставя пред финансовата и бюджетната сфера. Очаква се размерът на държавните пенсии ще продължи да намалява. Ако гражданите на Европа не искат да изпаднат в бедност в трета възраст, тези празноти трябва да бъдат компенсирани/ запълнени посредством повече частни пенсии. В повечето страни членки действа тристълбов модел на пенсионно осигуряване. Поради различията между отделните системи обаче на ниво ЕС няма общ модел и дори обща терминология, която да се ползва при все по-сложните анализи, сравнения и обмен на най-добри практики между държавите. Визията за „ЕС 2020” може да ни осигури добра възможност да опишем как различните модели на пенсионноосигурителни стълбове могат да се представят в обща структура на ниво ЕС. В повечето държави членки системите за допълнително пенсионно осигуряване в частни фондове са организирани на две нива или в два стълба: осигуряване във фондове по месторабота и индивидуално осигуряване. С тази двупластова/ двустълбова структура се преодоляват капаните, съпътстващи поведението при индивидуално спестяване, и се постига диверсификация на пенсионния доход. Финансовата криза ни напомни за риска от концентриране на всички (пенсионни) спестявания в институции, които са „твърде големи, за да изпаднат в несъстоятелност”. По наше мнение трябва да се стимулира въвеждането на подобна двупластова структура на частния пенсионен пазар и на нея да се отделя повече внимание в документите, очертаващи политиките или инициативите на ЕС в областта на частното пенсионно осигуряване. Смятаме, че действията на Общността и държавите членки трябва да се съсредоточат върху пенсионното осигуряване по месторабота: т.е. частните пенсионни схеми, достъпът до които става посредством доходите от труд, вкл. за самоосигурените лица. Пенсионното осигуряване по месторабота : o спомага за преодоляване нежеланието на лицата да спестяват индивидуално за пенсия и осигурява по-широк обхват; o залага на икономии от мащаба за постигането на ниски разходи за дейността и минимални плащания за маркетинг и продажби; o не изисква от осигурените лица сами да взимат инвестиционни решения и им позволява да се възползват от услугите на професионалисти в тази област. Премахване на пречките за преместване на местожителството в друга държава членка, произтичащи от липсата на преносимост на социалните и пенсионни права. (стр. 7 – 3ти параграф) ЕФРП подчертава отново, че напълно поддържа идеята за преносимост на пенсионния капитал. Предложението на Комисията от 2005 г. за улесняване преносимостта на пенсионните спестявания в работодателски схеми по-скоро касае прехвърлянето на пенсионните права по допълнителното пенсионно осигуряване в професионални схеми, а не е опит за регламентиране на същинския трансфер на натрупания пенсионен капитал. С този свой ход Комисията допусна намеса от своя страна в социалноосигурителното и трудовото законодателство на държавите-членки. Пенсионните права са не само технически много сложен въпрос, но и при тях съществуват множество различия между отделните държави членки, което затруднява включването им в нов пакет социалноосигурително и трудово законодателство. ЕФРП би желала да подчертае, че осигуряването в капиталопокривни пенсионни схеми по месторабота по своята същност не затруднява мобилността. Пенсионните права, натрупани от лицето в „старата” схема, в която се е осигурявало, могат да бъдат оценени по капиталови стойности и този капитал да бъде прехвърлен към „нова” схема. Така оцененият капитал се използва за купуването на „нови” права в новата схема, която може да предвижда различни елементи на пенсионните плащания от тези по старата схема. Това трябва да се приема като нещо нормално, тъй като в Европа действат различни работодателски пенсионни схеми. Във финансовия и стопанския сектор трябва да се запазят равните условия за всички. (стр. 9 – 1ви параграф). Ние разглеждаме това изявление в контекста на наблюдаваната наскоро намеса на някои държави в техните банкови и застрахователни сектори и бихме желали в своята стратегия за 2020 г. Комисията да прецизира значението на фразата „равни условия за дейност във финансовия сектор”. По наше мнение идеята за равни условия често се използва извън контекста на конкурентоспособността, за да се аргументират регулаторни промени в областта на дейност на институциите за пенсионно осигуряване по професионални схеми, което може да доведе след себе си непредвидени последици за пенсиите на европейските граждани, изплащани от техните пенсионни фондове по месторабота. Достъпът до кредити и ефективният надзор над финансовите пазари ще бъдат от ключово значение за възстановяването от кризата, а преминаването към икономика, ориентирана към добавената стойност, ще зависи от наличието на капитал, с който да се финансират иновациите. (стр. 9 – 2ри параграф). Финансовата криза показа недостатъците на модела на банково финансиране за европейската индустрия. От друга страна, институционалните инвеститори са в състояние да предоставят на предприятията достъп до капитал, с който да финансират своите нововъведения, да си осигурят ръст и да създават работни места. Въвеждането на силен пенсионноосигурителен стълб (стълбове) на капиталопокривен принцип ще осигури на стопанския сектор в Европа постоянен поток от дългосрочен капитал, като по този начин ще се постигне намаляване на цената на капитала за предприятията. Пактът за стабилност и растеж ни осигурява възможност за инвестиране в бъдещето (стр. 11 – 2ри параграф) ЕФРП се обявява за стриктното прилагане на Пакта за стабилност и растеж, така че да се гарантира поддържането на стабилни цени в Европа. Високата инфлация има унищожително въздействие върху капиталопокривните пенсии. Условията на ниска инфлация са от ключово значение за запазване покупателната способност на капитала, натрупан в капиталопокривните пенсионни схеми. Бихме желали също така да приканим Комисията да анализира в каква степен Пактът за стабилност и растеж способства пенсионните реформи и дали предоставя на държавите членки правилните насоки за развитие, така че те да могат да се подготвят за затрудненията, произтичащи от застаряването на населението. Дългосрочните задължения на пенсионноосигурителните системи от разходопокривен тип трябва да се вземат предвид при оценката на дълговите позиции на дадена държава. В краткосрочен план пенсионните реформи често оказват негативно въздействие върху държавния бюджет. Ползите от подобни реформи се разбират едва на по-късен етап. Не бива да се допуска държавите членки да отлагат реформирането на пенсионните си системи или да връщат в изходно положение вече подложените на реформа такива с аргумента, че промените водят до влошаване на бюджетните им позиции в краткосрочен план, без да взимат предвид дългосрочния положителен ефект спрямо структурния дълг. По наши наблюдения в някои държави членки, особено такива от ЦИЕ, подобни решения вече са факт. В тези страни пенсионноосигурителните системи са реформирани през 90-те години, като част от вноската за първи стълб (държавното пенсионно осигуряване на разходопокривен принцип) е отклонена към втори. В краткосрочен план подобно решение има негативен ефект върху държавния бюджет, поради намалените постъпления и постоянните разходи в пенсионната система, но в дългосрочен план тези стъпки ще доведат до стабилизирането на разходопокривните системи и ще намалят вътрешния дълг. Надяваме се Комисията и Европейският съвет да не допускат подобни недалновидни политически инициативи и да потърсят начини да предоставят правилни стимули за контролиране на дълга в краткосрочен план, както и по отношение на дългосрочната структура на задълженията.
1 Държави членки на ЕС: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Холандия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция, Великобритания. Държави извън ЕС: Хърватия, Гърнси, Исландия, Норвегия, Швейцария Каталог: public public -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование public -> Азбучен списък на преподавателите public -> Отвънка зелено, отвътре червено, Що е то? public -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия public -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден public -> Марин Цветков public -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари public -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца public -> Декември 2005 г. No 14 / 2005 Изтегляне 106.94 Kb. Сподели с приятели:
|