16. Борба на родопчани за присъединяване към Княжество България
Изтегляне 62.98 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Останалото в пределите на Отоманската империя българско
- Първите революционни комитети на организацията в Смолянско били създадени през 1898 г
- След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание
- Основната задача на българската войска през Балканската
- Фронтът в Родопите, въпреки че имал второстепенно значение, не бил никак маловажен
- Настъплението на Родопския отряд започнало още в първите дни на войната
- Още в първите боеве на границата турската войска била разбита
- До един ще измрем, но няма да отстъпим! Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещнаха като освободители, да бъдат унищожени от турците!”
- С Бога напред! Този флангов обход ще реши изхода от боя!”
- Полковник Серафимов прилага изкуството си на голям стратег и поставя Явер паша в безизходно положение още в теснините.
- Значението на тази битка за родопчани е съизмеримо само с Шипченската епопея за България!
- Полк. Владимир Генов Серафимов е голям български патриот и родолюбец.
- Всички, които знаят за него, и особено родопчани, го обичат и почитат като национален герой.
| 16. Борба на родопчани за присъединяване към Княжество България
След Берлинския конгрес национално-освободителната борба на поробеното българско население в Одринско, Беломорието, Македония и голяма част от Родопа планина продължава. Широка лъка, Чепеларе и Хвойна, както и околните им селца остават като анклав в пределите на Източна Румелия, благодарение на борбата на чисто християнското население, предвождано от капитан Петко войвода. Съседните на Широка лъка Пашмаклийско (Смолянско) и Дьовленско (Девинско) остават в пределите на Отоманската империя чак до Балканската война през 1912 г. Великите сили разкъсали освободените български земи на три части: Княжество България, което официално обхващало земите на север от Стара планина и Софийско; Южна България (Източна Румелия), която обхващала Северна Тракия. Беломорска Тракия (Одринско и Беломорието) и Македония останали под турска власт. Останалото в пределите на Отоманската империя българско население от Одринско, Беломорието и Македония продължило национално-освободителната борба. През 1893 г. в Солун била основана Македонската революционна организация. Нейни ръководители станали изтъкнатите революционери Гоце Делчев и Дамян Груев. Организацията обхванала и Одринска Тракия и се преименувала на Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Тя си поставила за цел да сплоти в едно цяло всички борци за национална свобода и недоволни от туската власт от Македония и Одринско, без разлика на народност, за извоюване чрез революция на пълна политическа свобода на тези две области. За осъществяване на тази цел организацията се борела за премахване на шовинистичните пропагандни и национални разпри. Първите революционни комитети на организацията в Смолянско били създадени през 1898 г. Най напред в Устово от Илия Хаджиниколов, в Райково от Владимир Бочуков и в Славейно от Пею Шишманов. През следващите две години се създали комитети и в другите села. Особено големи размери придобила работата на организацията, когато начело застанал народният учител и смел революционер Пею Шишманов. За кратко време той привлякъл в организацията много сподвижници в комитетското дело. В организацията участвали и българи мохамедани. Когато през 1903 година избухнало Илинденско-Преображенското въстание, родопското българско население оказало помощ на въстаниците. От Чепинското корито били организирани три въоръжени чети, които преминали в Разложко. В Средните Родопи били създадени 4 чети, които имали задачата да прекъснат железопътната линия в Беломорието и да попречат на придвижването на турските войски. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание четническото движение западнало. През лятото на 1908 г. била извършена младотурската революция, която провъзгласила “хуриета” (свободата) за всички поданици на турската държава. Временно настанало подобрение в отношенията между Турция и Княжество България. Официалното турско-българско приятелство, обаче, не траяло дълго. Младотурците били крайни националисти. Те въвели продължителна военна служба и за немюсюлманите, увеличили данъците, поставили под държавен контрол нетурските училища и др. Всичко това довело до ново засилване на национално-освободителната борба. Отношенията между България и Турция отново се изострили. И двете страни усилено започнали да се готвят за война. Балканските войни от 1912-1913 г. за освобождението на Родопите, Южна Тракия и Македония започнали на 5 октомври 1912 г. Основната задача на българската войска през Балканската война била да разгроми турските сили в Източна Тракия и да освободи Беломорието с Родопската област и Източна Македония. Главният фронт на войната бил в Източна Тракия, където българската войска с неудържим устрем разгромила турската армия и я отхвърлила към Цариград. Успех имали и съюзническите армии на Сърбия, Гърция и Черна гора по бойните фронтове в Македония и Албания. Само за три седмици били освободени всички европейски владения на Турция с изключение на градовете Одрин, Шкодра и Янина. Фронтът в Родопите, въпреки че имал второстепенно значение, не бил никак маловажен за развитието на военните действия. От него зависело откъсването на главните турски сили в Източна Тракия от тези в Македония. За действията в Родопската област бил създаден специален отряд – Родопски отряд, който имал за задача да освободи Средните и Западните Родопи. На изток от него се формирал по-многоброен Хасковско-Кърджалийски отряд, който трябвало да освободи Източни Родопи и да подкрепи настъплението на българската армия към Одрин и Източна Тракия. Настъплението на Родопския отряд започнало още в първите дни на войната. То се извършило бързо и успешно в четири посоки: от Хвойна и от Батак към Девин, за да се ликвидира Тъмрашкия клин и да се освободи поречието на река Въча; от Чепеларе през Рожен и Караманджа за Смолян и от Чепинското корито през Аврамови колиби за долината на Места. Още в първите боеве на границата турската войска била разбита и отхвърлена на юг. На 7 октомври 1912 г. е освободен Девин, а на 13 октомври частите на полка освобождават селата Райково и Устово. Българското население устройва възхитително посрещане на своите освободители. В помощ на българската войска бил създаден голям доброволчески опълченски отряд, който взел активно участие във войната под командването на командира на 21-ви пехотен Средногорски полк – полковник Владимир Серафимов. Полкът бил част от Родопския отряд. Настъплението на българската войска било временно спряно на височините южно от Райково - Устово, поради придвижването на многократно превъзхождащи по численост турски войски откъм Рудозем. На командващия 21-ви пехотен Средногорски полк било заповядано да оттегли полка, северно от линията Райково-Устово и там да се укрепи. Полковник Серафимов, обаче, виждащ в своите войници и доброволци-опълченци готовност да се бият до победа, въпреки всичко отказал да изпълни заповедта на бригадния командир и заявил: “До един ще измрем, но няма да отстъпим! Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещнаха като освободители, да бъдат унищожени от турците!” С подкрепата на цялото население, с много жар, желание и ентусиазъм, 21-ви пехотен Средногорски полк и Родопското опълчение заели изгодни позиции и се приготвили за предстоящото сражение. Цяла нощ полк. Серафимов ходи между войниците да ги ободрява и подготвя за удара срещу десет пъти по-многочисления противник. Поема цялата отговорност за изхода от боя. Рано сутринта на 21 октомври 1912 г. решителното сражение започнало най-напред на връх “Кавгаджик”. Турците настъпили енергично, бързали да заемат командните височини. С мощен устрем и беззаветна храброст смелите български бойци дават силен отпор и успяват да спрат настъплението. Възседнал коня си, полковник Серафимов наблюдава сражението на самата огнева линия до предните вериги и непрестанно сочи с бинокъла си към театъра на главните бойни действия - гористия хребет, който започва от с. Аламидере и завършва над с. Палас. Преди мръкване полковник Серафимов дава заповед за атака с думите: “С Бога напред! Този флангов обход ще реши изхода от боя!” Духовата музика подема марша “Шуми Марица”. Войнишките вериги политат напред с виковете “Ура”. Обхванати от паника, ужасени, турците не удържат и отстъпват в безпорядък. В последствие се разбира, че срещу българите се е сражавала четиридесет хилядната армия на Явер паша. Срещу нея полковник Серафимов противопоставя само един пехотен полк от около 5000 щика, планинско товарно отделение, артилерия и една картечна рота. Полковник Серафимов прилага изкуството си на голям стратег и поставя Явер паша в безизходно положение още в теснините. Серафимов не е изпуснал тази възможност и турците не успели да се разгърнат на широк фронт с цел да обградят българските войски и да ги унищожат. Ако това се беше случило, тогава турците щяха да навлязат в Ахчелебийската кааза и да избият изцяло българското население. Битката била много тежка, неравна, но въпреки всичко – победоносна! Значението на тази битка за родопчани е съизмеримо само с Шипченската епопея за България! Затова на мястото на сражението, наречено от населението “Родопската Шипка”, по-късно е изграден величествен паметник-костница, а близкото до него село Аламидере е преименувано на Полковник Серафимово. Родопчани и до днес, и навеки ще тачат неговото име! Полк. Владимир Генов Серафимов е голям български патриот и родолюбец. Потомствен борец за свободата на България. Роден е на 12.08.1860 г. в с. Аджар, днешно Свежен, Пловдивски окръг. Починал на 07.04.1934 г. в София.
“До един ще измрем, но няма да отстъпим! Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещнаха като освободители, да бъдат унищожени от турците”
авършва с отличие военно училище в София през 1883 г. и като награда получава сребърна казашка сабя. Участва в Сръбско-Българската война през 1885 г. и е награден с орден “За храброст”. След войната е командир в гарнизоните на Русе, Пещера, Пазарджик, Хасково и Карлово. Участва във всички войни, които България води за национално обединение. През Балканските войни (1912-1913 г.) командва 21-ви пехотен Средногорски полк и Родопското опълчение. Проявява изключително мъжество, издръжливост и военно-тактически умения и командваните от него войски печелят боевете срещу турските войски в района на Пашмакли (Смолян), и Беломорието. През Първата световна война (1914-1918 г.) се отличава в боевете при Чеган като командир на 1-ва бригада от 8-ма Тунджанска дивизия. След войната е пенсиониран. Всички, които знаят за него, и особено родопчани, го обичат и почитат като национален герой. Каталог: fr fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил fr -> Тетра библос и л и fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4 fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание fr -> Захир паулу Коелю посвещение fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка Изтегляне 62.98 Kb. Сподели с приятели:
|
