16 ноември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

За чужда неплатена сметка от 2,20 лв. за парно софиянка с двойно граждансто е свалена от самолета при опит да излети за Норвегия.

На 20 юни 2006 г. без да дадат обяснение на Стела Сьорлих граничните власти на летище София анулират току-що сложения й печат, че е напуснала страната.

След дни с помоща на адвокат жената открива, че забраната е наложена 11 г. по-рано от съдебен изпълнител по искане на "Топлофикация", а неплатената сметка за парно е натрупана 9 години, след като тя престава да е собственик на имота в Младост.

"Никой не ме уведоми за делото и наложената мярка въпреки, че имам официално регистиран адрес в София, където пребивавам два пъти в годината повреме на отпуски", разказа Сьорлих.

Стела заминава за Норвегия през 1987 г. Две години преди това тя дарява двустайния си апартамент в Младост на сина си. А той го продава през 1992 г. На 15 март 1995 г. "Топлофикация" образува изпълнително дело за изразходвана и неплатена енергия в жилището през 1993 г. на стойност 2203 недоминирани лева.

Без да провери кой е собственик на имота към датата на задължението съдебният изпълнител праща няколко призовки за доброволно изпълнение до Стела Сьорлих на адреса в Младост и след това налага забрана да напуска страната.

Въпреки, че давността по иска на "Топлофикация" била изтекла, за да се прекрати делото и да се анулира забраната за напускане на страната, се налага жената да удостовери с документи, че неплатената сметка е формирана 9 г. след като тя не е собственик на имота.

Преди да отпътува тя завежда дело срещу Национална служба "Полиция" и министерството на правосъдието.

Софийският административен съд осъжда държавата да й плати обезщетение от 12 хил. лева за анулирания самолетен билет и принудителното ползване на неплатен отпуск, както и 5 хил. лева за неимуществени вреди.

Софиянката с двойно гражданство обаче няма да получи обезщетението, тъй като втората инстанция - Върховния административен съд решава да остави исковата й молба без уважение.

Според съда към 1995 г. наложената забрана за напускане на страната била законосъобразна, а това, че институциите бездействали 11 г. нямало връзка със случая.


15.11.2009г., с. 3
Бойко разбрал, Първанов ще прави партия
Валентин Хаджиев

“Явно президентът ще прави партия и ще се занимава с политика. Аз досега се притеснявах, защото мислех, че той като държавен глава трябва да има еднакво отношение към всички. Това, което разбирам напоследък, е че той през тези 2 г. ще работи за новия си политически проект.”

Това обяви вчера в Смолян премиерът Бойко Борисов. Само така можело да се обясни защо държавният глава 4 г. мълчал и изведнъж скочил да го напада.

“О,кей, разбирам критика но да не оневинява предишните, ясен е какъв му е проектът”, отсече Борисов. “Само БСП и ДПС са президентските партии и само тях ги харесва той, всички останали партии сме против тях, това е вярно”, заяви още Борисов.

Премиерът обясни, че в момента текат ревизии на фирмите, на които се дължат повече пари за зимно почистване на пътища, като даде пример с района на Сливен, Ямбол и Нова Загора.

Попитан дали ще се отпуснат повече пари за чистене на сняг в планинските райони, Борисов заяви: “Първо, трябва да платя на Станишев вересията от миналата година - 132 млн. лв. и да предвидя и бюджет за тази. Затова, когато президентът си позволи да иронизира ланшния сняг, толкова много му се ядосах, защото 132 млн. лв. са много пари, кметовете се молят за милион. И то не са чистили за тези пари, сигурен съм. Това са крадени пари, сигурно с 1000% печалба, затова сега ще ги резивизирам.”

Премиерът коментира и репликата на Доган, че се отклонява вниманието на хората със скандали. Той призова лидера на ДПС да си отговаря първо за депутатите, на които им свалят имунитетите и за парите, които са откраднали. Според Борисов върхушката на ДПС е направила куп безобразия.

Борисов подчерта, че първо трябва да се завърши ревизията в държавата и хората да знаят колко пари са откраднати или управлявани неправилно, което било еднакво лошо.

“Когато в държавната хазна няма пари, всички сме изправени пред трудности. Да ги оставя това, което са откраднали, да си го харчат, това ли иска Доган?

Да го оставя да си живее в сараите с откраднатите пари и да не се връщам назад. Аз няма да крада и затова не ми трябва предварителна индулгенция. Днешният проблем на държавата идва от липсата на пари, които са откраднати”, продължи с обвиненията Борисов.

Премиерът откри вчера реновиран участък от основния път за Смолян по проект по ФАР в смолянското с. Соколовци. Водосвет преди това напривиха пловдивският митрополит Николай в съслужение със смолянския владика Антоний и свещеници.

Кметицата на Смолян Дора Янкова подари на премиера иконостас от местния автор Христо Петров с икона на Света Богородица.

На среща с кметовете от областта премиерът обеща съдействие пред правителството на Гърция за отваряне на пътищата в региона - край Златоград, с. Арда и Рудозем.

“Когато има социалистическо правителство в Гърция, се работи по-добре”, заяви той.

В момента ведомството пишело държавна стратегия за концесионирането на летища, пристанища и гари. Тя щяла да е готова до края на декември. В началото на 2010 г. ще се гледа от Министерски съвет и парламента. Процедурата по стартиране и провеждане на конкурс пък отнемала около година.

Започваме с големите гари, защото към тях вече има интерес от инвеститорите, заяви Цветков. По-голям бил проблемът с концесиите на пристанищата. При ткях частници искали само отделни части, но не и целите портове. Например в Бургас имало заявен интерес към кей номер 2.

Обмисля се и приватизиране на товарните превози извършвани от БДЖ, съобщи още транспортният министър. Целта е с парите от раздържавяването да се субсидират пътническите превози. Освен това ще се купят нови вагони и мотриси и така щяла да се повиши и скоростта на желецниците. С европари ще се подменят релси, за да могат влаковете да се движат със 160 км в час, но нямаме локомотиви, които да развиват такава скорост. По трасето Свиленград-Драгоман пък ще могат да се качват тирове на товарни вагони и така да се облекчи трафика по шосетата.

БДЖ няма да се закрива въпреки натрупаните загуби, железниците са гръбнакът на държавността и транспорта, каза министър Цветков. В момента се взимали антикризисни мерки за оздравяване и намаляване на разходите.

От транспортното министерство мислят и за сваляне на таксите за кацане на летище "Пловдив", за да се привлекат повече полети там. В модернизацията на аеропорта били вложени над 40 млн. лв., но все още се използвал предимно сезонно за туристически чартъри към Пампорово. (24часа)

Управлявайки колата, която струва около 400 хил. лв., Сако отправил в петък смъртни заплахи към журналиста Боби Цанков и бил задържан за 24 ч.

Инцидентът според разказа на пострадалия, който нашумя с поредица публикации за родната мафия, станал около 16 ч близо до басейна "Спартак". Бившият радиоводещ карал колата си през кв. Иван Вазов по посока Южния парк. Пред заведението "Неро" забелязал аудито с 2-ма мъже, което потеглило след него. На кръстовището Цанков завил наляво към "Спартак" и видял, че другата кола го следва.

На няколко пъти преследвачите опитали да изтикат от пътя Цанков, но не успели. Близо до мола аудито изпреварило Цанков и го засякло. Тогава от него слязъл шофьорът и извикал към Цанков: "Ще те убия, ако продължаваш да пишеш".

"Беше Сако. През 2004 г. с него ме запозна Тони Клюна по повод интервю, което щях да правя с Митьо Очите. След заплахата тръгна да бърка в левия си джоб и да вади предмет, който приличаше на пистолет", категоричен бе вчера Цанков.

С рязка маневра журналистът успял да избяга от Сако и продължил по улицата към 4-о РПУ, където преследвачите го изоставили и отпрашили към Семинарията.

Цанков се свързал с ГДБОП и след сигнала му Сако бил задържан в жилището си. По думите на журналиста пред полицаите той признал, че преследвал Цанков с цел да не пише за безследно изчезналия Мето Илиянски. Причината била, че жената на подземния бос, за когото Цанков твърди, че е напуснал страната, не можела да извади смъртен акт за Мето, за да му вземе имотите.

Цанков уведомил за случая градския прокурор Николай Кокинов, с когото говорили даже за включването му в програмата за защита на свидетелите. "Това зависи от информация, която ще ни предостави Цанков, и от това дали е застрашен животът му", потвърди Кокинов. "Задържането на Сако е удължено на 72 ч. Повдигнато му е обвинение в закана с убийство. Случаят се наблюдава от районната прокуратура", уточни Кокинов. (24часа)

Фигурите на актьорите на витрината по бул. "Мадрид" са в модерното 3D измерение.

Едно дете дърпа майка си и сочи фасадата на Малък градски театър "Зад канала": "Мамо, виж каква голяма бонбониера!"

Няма минувач, който да не се сепне, като минава покрай тази фасада и да не спре да позяпа. Има какво. Допреди месец витрините на театъра бяха стандартни до болка - обикновени фотоси от представленията, опитали се да изглеждат атрактивно на обикновените витрини. Както казва директорката на театъра Бина Харалампиева, "поради черната бедност не можехме да си позволим по-различно от останалите театри."

Сега пейзажът е много, много по-различен от тях.

Когато Харалампиева се срещнала с четиримата млади дизайнери и архитекти, навити да преобразят театъра, им казала: "Искаме да промените всичко, без да променяте нищо!" Те предложили своето тълкувание на това опако желание - запазваме духа на театър като пространство на актьорите и променяме всеки детайл, така че зрителят да знае, че влиза "при жабите".

Двете радостни жаби, които поддържат фирмата на театъра от самото му създаване в началото на 90-те години, канят зрителя още на входа. Зелена е огромната врата, която изглежда многотонна, обаче се завъртва като перце по оста си. Все едно, че се вдига завеса. Фоайето е в черно и зелено, а зелена пътека се е проснала чак до гардероба. На нашия пазар не са могли да я намерят, затова пристигнала от Дания.

Нищо не е стандартно във фоайето. Няма го типичния интериор на театрите, който е полуофисен, полукомерсиален. Тук влизаш в артпространство. Цветовете са разиграни така, че усещаш дълбочина и обемност. Актьорските фигури, които на външните витрини дават триизмерно внушение, съпътстват зрителя през междинното фоайе чак до салона долу.

"Така зрителят най-напред избира актьора, когото харесва, а след това спектакъла, където играе", обяснява Бина Харалампиева. Това е част от новата концепция за разлика от по-рано, когато публиката най-напред срещаше снимки от спектаклите.

Изборът на цветовете освен марката на театъра разкрива и част от стила му - леко намигане към посетителите. И го има във всеки детайл. В края на краищата това е театър, а не музей.

Днес новото пространство на МГТ "Зад канала" изглежда само по себе си като сцена. Човек може да си помисли, че се е получило лесно и бързо. Но четиримата проектанти са загубили много дни в разговори с артистите, сценографите и дори с режисьорите, които гастролират тук. Едва тогава са предложили идеята си.

Преустройството започва към средата на септември и завършва в края на октомври. Театърът плаща плакатите, листовките, визитките, които също са под знака на двете жаби.

Софийската община дава пари за всичко останало. Общо ремонтът струва към 170 хил. лева.

Картината има само едно откъснато ъгълче - още не е решен проблемът с актьорския клуб. В началото на битието си МГТ "Зад канала" имаше прекрасно клубче. Там свиреха Ицко Финци и приятелите му, ставаха четения, купони, изложби. То обаче бе реституирано. Години оттогава актьорите няма къде да се събират. Помещението до театъра бе дадено под наем от общината, но наемателят не изпълнил обещанието да позволява там камерни представления. Сега театърът настоява това пространство да стане клубно, а не комерсиално.

На две скъпи инсталации за ледени пързалки се на­тъкна шуменският кмет Красимир Костов при ин­вентаризация на спортните имоти в града. Те ръждяс­вали в общински склад от 20 г. Едната трябвало да бъде монтирана във вече разрушената спортна зала, на чието място сега стои магазин „Кауфланд". Вто­рата била отредена за деца­та на работниците от химическия завод „Панайот Волов". „Инсталациите иначе са нови, но са морално остарели. Специалистите обаче ще проучат начини­те за използването им, за­щото всяка стара техноло­гия все пак търпи усъвър­шенстване", каза кметът Костов, който сам е техничар.

Името "Враждебна" произлиза от старобългарското "враждение" - "преследване". Названието можело да има и смисъл на землище, в което се извършва врачуване, място на врач или на човек, който се занимава с ерес.

Враждебна според автора Георги Тахов е било сред селищата край града с предполагаем еретически (богомилски) противовластнически характер.

Хора от авиацията пък припомнят, че при Враждебна е била линията на отбрана на града срещу вражески нашествия.

Преди дни бившият собственик на веригата FM+ предложи на "24 часа" новото име на летище София да се превърне и в национална кауза за българите.



16.11.2009г., с. 2-3
Петър Пунчев: Не искам да чета на билета си “Враждебна София”
Петър Пунчев е основател на първото частно радио у нас - FM+. Сега радиото е собственост на американската медийна компания Еmmis, но името му остава неразделна част от FM+, защото на него се дължи силата на радио марката. В момента Пунчев е главен изпълнителен директор на Радио 3 в Белград, Завършил е френски лицей в Сирия и журналистика в Москва. Още от ученическите и студентските години тръгва любовта му към пътешествията. Бил е в над 50 страни. Женен, с две дъщери, които също пътешествет заедно с него.

Летя днес. Направил съм обичайната проверка: "Паспорта, билета и аз"... Уж всичко е наред, но нещо ме гложди, не ми дава мира. И така от години.

И както се казва в една реклама: "Един ден си казах: Стига!"

Този ден е днес. Каня всички вас, читателите на вестник "24 часа", пък и онези, които предпочитат да пишат, вместо да четат... Призовавам софиянци и гостите на столицата, включително и онези, които се задържаха по-дълго... Приканвам всички българи заедно:

Да дадем достойно име на летището в София! Погледнете бордната си карта от последното пътуване, направете справка в интернет бюрата за билети, попитайте децата си, които се прибират от учение, задайте въпроса и на чужденците на кое летище кацат - и те ще кажат, сричайки: СОФИЯ - ВРАЖДЕБНА.

Не искам повече "Враждебна София". Дупките и нагънатият асфалт, брадясалите и сърдити шофьори на такси, сивотата на жилищните блокове, обраслите градинки, лъжливите чейндж бюра... с времето всичко това ще се променя към по-добро, както много други неща, които направихме добре през последните години, и може би ще изчезне от нашия град. Откъде-накъде обаче да увековечаваме най-лошото в нашата столица чрез името на нейната входна порта София - Враждебна?

Вслушайте се пак: враждебна...

Париж има своя "Шарл Дьо Гол", Рим - своя "Леонардо да Винчи". В Ню Йорк кацате на J. F. K. (Кенеди), в Каракас - на "Симон Боливар"... Да видим как е при съседите? Западните са нарекли летището си "Никола Тесла", южните - съответно "Кемал Ататюрк и "Елефтериос Венизелос", а албанците - "Майка Тереза".

А ние "София - Враждебна".

Свикнали сме да казваме: ние сме малка страна, от нас нищо не зависи, ние нямаме славните личности, които "големите" народи имат. Но това не е вярно: България е еднакво или дори по-голяма от повечето европейски държави.

Имаме неизброимо число славни имена - в историята си, в науката и културата, в техниката и в спорта! Имаме десетки имена на българи, станали отдавна неделима част от световното развитие. Да си припомним в серия публикации в "24 часа" най-значимите от тях. Да преценим заедно кое е обединяващото име, да го изберем заедно.

Да го изпишем със златни букви високо на фасадата на новото софийско летище и да го произнасяме гордо.

И понеже самият аз съм премятал през ума си десетки, а може би и стотици имена, ще си позволя да изразя скромното си мнение, колкото да започнем това обещаващо обсъждане.

Най-лесно е да се спрем на най-големите си герои Васил Левски, Христо Ботев. На всеки един от славните български владетели - от Симеон Велики до Иван Асен II...

Не е трудно да посегнем към имената на Иван Вазов, Джон Атанасов, Николай Гяуров, Дан Колов... И още десетки други големи българи... Когото и да изберем, няма да е грешка.

За мен обаче името на летището е неразделно свързано с авиацията и самолетостроенето. Вероятно няма да е оправдано да се върнем чак към българския Дедал - майстор Манол и неговите саморъчно направени криле... Бих се отказал от съблазънта да напомняме на света, че първи сме използвали самолет за военни цели, като кръстим летището на Радул Милков, бомбардирал турските позиции през октомври 1912 година.

От дългия списък на героите на българското въздухоплаване бих се спрял на три имена. (Виж каретата вдясно.)

Да помислим и да изберем заедно най-достойното. Да забравим за времето, в което София беше "враждебна". Да й дадем заедно ново лице.

Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, казва, че именно от българина, роден на 2 септември 1860 година в София (забележете - в София!), се е "учил на летене".

Йорданов скоро след завършването си във Франция за по-малко от година конструира и строи първия български моторен самолет. Изпитва го лично - и отлично - на 10 август 1915 година, след което поради наложената на България след войната забрана за строителство на собствени самолети заминава за Америка. Работи там дълги години, името му е свързано с изобретението на съставки за предпазване на самолетното гориво от замръзване на голяма височина. Издига се до авиоконструктор в "Локхийд" и "Боинг", лично Томас Едисон се съветва с него при изобретяването на радара. Умира като висш експерт в "Боинг" и почетен гражданин на Ню Йорк.
Снимка на една колона- без текст