17 април 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Дали Баба Марта ни изненада, или българската икономика закономерно изпадна в дефлационната спирала на кризисната икономика? Въпрос, който ще намери отговор най-рано през юни. Засега НСИ отчита, че индексът на потребителските цени за март 2009 г. спрямо февруари 2009 г. е 99.8%, т. е. месечната инфлация е минус 0.2%. Инфлацията от началото на годината (март 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 0.6%, а годишната инфлация за март 2009 г. спрямо март 2008 г. е 4.9%.

Животът засега опровергава твърденията на анализатори и чиновници, че нарастването на доходите на населението ускорява инфлацията. Така например общият доход средно на лице от домакинство през февруари 2009 г. спрямо същия месец на 2008 г. нараства с 12.4% до 274.74 лв. Работната заплата като основен източник на приходи на домакинствата за разглеждания период от време нараства забележимо - с 15.0%. Вторият по значение източник на доходи за българските домакинства са тези от пенсии, които за същия период нарастват чувствително - с 23.0%.

Тогава наблюдаваната дефлация за март остава да „тежи на съвестта” единствено на световната финансова и икономическа криза. Свитото търсене в крайна сметка диктува намаляването на цените. Но дали този „феномен” за родната икономика (досега винаги сме се борили с инфлацията, а не с дефлацията) ще се превърне в трайна тенденция?

Ако това се случи, негативите са повече от ползите за българското стопанство.

На първо място, това ще доведе до още по-голямо намаляване на производството и БВП, тъй като изчезва основният стимул за производителя - нарастващите цени. Все по-малко фирми ще може да си позволяват лукса да произвеждат при запазващите се и дори нарастващи производствени разходи. Те или принудително ще прекратят временно производството, или ще излязат от пазара, т. е. ще фалират. А свитото производство е предпоставка за бъдещо още по-ускорено нараст­ване на цените, или, с други думи, бъдещата инфлация отново ще ни е в кърпа вързана.

На второ място, падащите цени не са най-доброто нещо за потребителите, особено за тези, които живеят на кредит. Няма банкова институция, която да раздава заеми на килограм, когато цените намаляват, и я няма съпоставимата база - пазарните цени. Това особено важи за недвижимите имоти, където пазарът в момента е разрушен.

На трето място, дефлацията може да има и позитивен елемент, който е свързан с критерия „инфлация” за влизане в еврозоната (не повече от 1.5% по-висока инфлация от средната за трите държави с най-ниска инфлация).

Едва ли обаче дефлацията ще е трайна тенденция, тъй като натискът на т. нар. администрирани цени ще продължи.

Увеличили са се цените на тези стоки и услуги, които в голяма степен зависят от решенията на правителството (акцизни и пр. стоки и услуги) - високоалкохолни напитки - с 0.6%, вина - с 0.7%, тютюневи изделия - българско производство и внос, съответно с 3.9 и 1.2%, събиране и изхвърляне на битови отпадъци - със 7.9%, вътрешноселищен обществен транспорт - с 0.2%, пътнотранспортни застраховки - с 3%, разходи за граждански и религиозни обичаи - с 3.8%, социални услуги - с 0.7% и др.

Оскъпяване на АЕЦ Белене може да има само ако проектът се забави. Причината е, че ще трябва да се плащат мобилизационни обезщетения на фирмите, с които имаме договори. Като пример при изграждането на други атомни централи забавянето от 2.5 г. е струвало 1.5 млрд. EUR. Днес основният проблем пред реализирането на проекта е на каква цена ще бъде намерено финансиране. В момента единствено Русия ни дава заем, но ние не го взимаме. Хората не трябва да се заблуждават, че този кредит ще бъде връщан от държавата и данъкоплатците, защото той ще бъде взет от НЕК и върнат от НЕК. Русия иска да ни предостави експортен заем от 3.8 млрд. EUR, защото по този начин ще гарантира плащанията към Атомстройекспорт. Относно ескалацията дейностите по изграждането на АЕЦ Белене се правят в различни точки на света, затова във всяка от тях трябва да се отчита съответната инфлация.

Проектът за АЕЦ Белене може да ескалира до 10 млрд. EUR, ако договорът с руската Атомстройескпорт за 3.9 млрд. EUR се отчете по руската инфлация. Това заяви за в. Пари Борис Пеков, председател на съвета на директорите на Българския енергиен холдинг. Затова НЕК, която е мажоритарен собственик на проекта, и руската компания изпълнител не може да се разберат вече половин година.

Настояване

Ние настояваме да бъде приета българската инфлация или тази в еврозоната, които са значително по-ниски от руската. За сравнение през 2008 г. в Русия инфлацията беше почти 14%, а към края на годината у нас 8%. За 2009 г.

очакванията са инфлацията при руснаците да падне до 11% в най-добрия случай, докато прогнозите за България са за максимум 4.9%. Най-изгодно за проекта ще бъде пък, ако се приеме инфлацията в еврозоната, която през януари 2009 г. падна до 1.1%. В проекта за АЕЦ Белене става въпрос за много пари, така че всеки процент би се отразил значително върху цената, коментира Пеков. Въпросът, който се обсъжда в момента, е проектът да не ескалира повече от 8 млрд. EUR, посочват източниците. Въпреки зациклилите преговори обаче от Атомстройекспорт не може да се откажат от договора за изграждане на АЕЦ Белене, тъй като вече са изпълнили някои дейности, за които все още не им е платено, посочи Пеков.

Финансиране

Сериозен въпрос пред реализацията на АЕЦ Белене е и намирането на финансиране, което в условия на криза се оказва изключително трудно. Едната линия, по която НЕК се надява да осигури парите, е чрез заем от Русия. Този вариант обаче също не е толкова лесен, тъй като руснаците искат въпросният заем да е 100% гарантиран от българската държава. Това означава, че от държавния бюджет трябва да бъдат заделени над 3 млрд. EUR, колкото е и сумата, която Русия е съгласна да ни отпусне. Друго, което не ни удовлетворява, е, че това няма да бъде търговски заем, а държавен, каза Пеков. Следващата линия, по която може да бъде осигурено финансирането, е чрез европейски банки. В момента сме на фаза проучване на условия -

коя финансова институция има възможност да отпусне такъв кредит и при какви условия. Заради финансовата криза обаче банките подхождат много страхливо, тъй като става въпрос за огромен ресурс. Миналата година имаше доста желаещи да финансират проекта, допълни Пеков. BNP Pariba, която беше избрана за структурираща банка за финансирането на АЕЦ Белене, също призна, че преди края на 2010 г. много трудно ще успее да осигури пари за проекта.

Партньори

Германският партньор RWE, който трябва да придобие 49% от бъдещата атомна централа, също настоява да се включи в проекта едва след като бъде ясно неговото финансово структуриране. Осигуряването на парите от тяхна страна обаче също е затруднено от икономическата криза и затова компанията настоява финансовото структуриране да стане по-късно. Според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров RWE няма нищо против средствата да бъдат дадени от Русия.

В сегашните условия парите за проекта са осигурени само до края на тази година, и то от заемите, които НЕК получи от Евратом в размер на 300 млн. EUR и 250 млн. EUR синдикиран заем от BNP Pariba.
Снимка на четири колони - На площадката на АЕЦ Белене все още текат предварителните дейности, които се финансират с вече отпуснатите заеми


17.04.2009 г., с. 4
Компанията между RWE и НЕК ще е факт до 3 месеца
Чак тогава пред банките ще може да се представи готовият за финансиране проект
Ралица Христова

Възможността проектът за АЕЦ Белене да бъде финансиран от Русия е на етап проучвателни разговори. Проблемът е, че те искат да отпуснат държавен заем, а идеята е атомната централа да бъде финансирана с частен кредит. Това каза за в. Пари Иван Атанасов, председател на групата за наблюдение и координация на АЕЦ Белене.

Проектна компания

Сериозните разговори с банки за отпускането на кредит ще започнат едва след като бъде създадена проектната компания АЕЦ Белене между акционерите НЕК и RWE. В момента се подготвят документите за учредяването на това дружество, след което ще бъдат изпратени за одобрение от антимонополния орган на ЕК. Това ще отнеме около 2.5 месеца, посочи Атанасов. Така реално може да се очаква, че проектната компания ще е факт след 3 месеца. Чак тогава пред банките ще може да се представят всички параметри на проекта и да се търси финансиране. Според Атанасов до средата на следващата година то трябва да бъде осигурено.

Безопасност

За да бъде осигурено финансирането, е важна и оценката за безопасността на централата, която Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) трябва да издаде. Без нея не може да започне и същинското строителство на АЕЦ Белене. Техническият проект, върху който ще се прави оценката, вече е внесен в АЯР, каза нейният изпълнителен директор Сергей Цочев. Все още обаче изискваме и допълнителни документи, нужни за одобрението на проекта, допълни той. По думите му оценката трябва да завърши до края на годината.

Желанието на Национална агенция Пътна инфраструктура (НАПИ) е в края на второто тримесечие да започне строителството на двете отсечки от магистрала Струма. Това заяви на среща с кметовете на общини в област Благоевград изпълнителният директор на НАПИ Янко Янков.

Подкрепа

Той посочи, че ако кметовете и общинските съвети помогнат, строителството на автомагистралата до Кресненското дефиле ще приключи до 2013 г. Строителството в самото дефиле очевидно ще бъде по-трудно, каза още Янков. Той даде за пример Гърция, където при строителството на магистрали първо са приключени по-леките участъци.

Янков разсея притесненията, че НАПИ продължава да проектира магистралата край Благоевград да преминава като допирателна. Няма такова нещо, ще изпълним вашите искания и магистралата ще премине западно от река Струма, заяви Янков. Желанието ни е колкото се може по-бързо да започнем процедурите и определянето на строителите, заяви Янков.

Тракия

Възражения

Основните възражения на строителния бранш са, че от НАПИ предлагат предимство в конкурсите да имат фирмите, които поемат изграждането на аутобана без авансово плащане от възложителя.

Клаузи

Госпожо Стратиева, след като отминаха най-важните за нас туристически борси - в Берлин и Москва, а в Слънчев бряг туристическият сезон започна, ясно ли е вече какъв ще бъде той за курорта?

- Разликата между двете борси е в това, че в Берлин става ясно какво е състоянието на вече сключените договори, а на Московската борса реално се сключват много от новите договори. Туристите от Западна и Централна Европа планират по-рано почивките си, руският пазар традиционно реагира по-късно. Тази година обаче е по-различна и в Москва се коментираха предимно вариантите за изпълнение на вече договореното. Резултатите от двете туристически борси показват, че България все още има малък минус в записванията. Това ни дава надежди, че ако реагираме добре, можем да постигнем миналогодишната заетост. В Слънчев бряг през миналата година са почивали милион и половина туристи при средна запълняемост на базата 65%. Обнадеждаващ е опитът ни, който показва, че при криза винаги сме били в печеливша позиция. Може би и този път ще съумеем да се възползваме от кризата.

Кои са основните пазари за курорта Слънчев бряг?

- За нас основен потенциален клиент са руските и германските туристи. Следват ги туристите от скандинавските страни, но те не могат да запълнят базата ни, затова се стараем да привличаме и други туристи, включително и българи. Счита се, че в България има 1 млн. туристически легла, толкова са и българите, които пътуват с цел туризъм. Но ако Румъния може да си позволи да даде преференции за своите туристи и да ги задържи в страната, ние не можем. А и туристическата база у нас не е изградена така, че да е насочена към обслужване само на български туристи.

Какви мерки според вас трябва да се предприемат за справяне с трудностите?

- Трудностите в нашия отрасъл не са породени само от финансовата криза и не са от тази година. Досега туризмът се развиваше едностранно - в изграждането на хотелска база инвестираха хора, които нямат ясна представа за развитието на туризма като цяло и за позицията на България на международния пазар. А в основата на отрасъла стоят рекламата, инфраструктурата, обучението на кадри, изработването на стратегия. Към тези неща все още никой не поглежда. Затова още от миналата година започна спадът. Инвеститорите, които управляват и туристическия си бизнес, като не са професионалисти в него, естествено не биха могли да се намесят в разработването на туристическа стратегия. Така техните очаквания за бърза възвръщаемост на инвестициите не бяха оправдани. Като допълнение дойде и световната криза, чието влияние беше забелязано още по време на договарянията през миналата година. Фактът, че един от най-големите английски туроператори отказа чартърите до летище Варна, е много показателен.Но все още имаме надежди за добър сезон. В момент на криза клиентите търсят евтини и леснодостъпни дестинации, а България е точно такава. Остава само да съумеем да предложим атрактивни оферти. Нямам предвид по-ниски цени, защото в това отношение хотелиерите вече изчерпаха възможностите си. Всяко падане на цената оттук нататък ще доведе до влошаване на качеството, а това на никого не е необходимо. Не това търси клиентът. Хотелиерите по-скоро трябва да бъдат по-мобилни, по-бързо да реагират на промените в различните пазари.

Държавите в конкурентните дестинации вече предприеха мерки в помощ на туристическия бизнес. Съществува ли риск туристите да бъдат пренасочени към тях?

- Рискът е реален. Аз не мога да коментирам усилията на нашата държава да помогне на отрасъла. Само Агенцията по туризъм и Министерският съвет знаят докъде тя може да си позволи подобно вмешателство. Забелязвам, че амбициите на Агенцията по туризъм са големи, включително и за кандидатстване за финансиране от европейските фондове. Доказва го и районирането на България, което определя цялата страна като туристически обект. Нужни са и много пари за реклама, но може ли нашата държава да си го позволи и трябва ли - това могат да преценят само управляващите.

Предвиждате ли скорошно решаване на проблемите с т. нар. незаконни постройки в курорта?

- Незаконни постройки в смисъл на хотели и сгради тук няма. Ако на някого не му харесва построеното, това е друга тема. Но има изключително много временни постройки. Доколко са незаконни, е много спорно. В много от случаите част от една постройка е законна, друга част не е. Много от постройките излизат на тротоарите или на плажа. Според Закона за Черноморското крайбрежие курортът е в зона А и тези постройки би трябвало да бъдат утвърдени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това обаче още не е станало. От миналата година върви кореспонденция между община Несебър и МРРБ, но съществуващите схеми нито са преразгледани, нито са променени. Сега се говори за наредба на община Несебър, в която много строго са залегнали зоните, където да бъдат разположени временните постройки, както и кой да дава разрешение за изграждането им. Но на мен ми се струва, че проблемът не е в наредбата, а в нейното изпълнение. Няма силни финансови инструменти, които биха принудили премахването или неизграждането на подобни обекти.

Тоест, глобите не са достатъчно високи, за да имат дисциплиниращ ефект?

- Ние като стопанисващи комплекса нямаме право да налагаме глоби, налага ги общината. Тротоарите са собственост на Слънчев бряг АД, но по закон не можем да санкционираме тези, които са изградили обекти върху тях. Законът изисква три пъти чрез проверки да сме установили нарушението със свидетели и да докажем, че през целия този период собственикът е ползвал обекта. После да внесем всичко това в съда. Той обикновено разглежда исковете на три инстанции, за да бъде наложена санкция. И накрая глобата е 500 лв. Преди две години временните обекти бяха 10 хил., сега вероятно са станали повече. Огромна армия от проверяващи трябва да тръгне и всеки ден да констатира наличието на незаконните обекти, да го доказва със свидетели и после да занимава съда с това. Сега има надежда, ако МРРБ не потвърди съществуващите схеми, а започне нова процедура по създаване на временните обекти, непотвърдените да бъдат премахнати. Но кога ще бъде взето някакво решение, не знам. Ние през миналата година искахме временна схема за билбордовете, но и досега не сме я получили - и тя се залута в безкрайната кореспонденция между общината и министерството.

Визитка

Малина Стратиева е изпълнителен директор на Слънчев бряг АД от 2000 г.

По време на нейното управление беше извършена една от големите промени - приватизацията на по-голямата част от активите на дружеството.

Родената в Бургас Малина Стратиева започва да работи в сферата на туризма преди тридесетина години като екскурзоводка в Слънчев бряг.

Завършила е испанска филология в Ленинградския държавен университет и следдипломна квалификация по икономика на туризма и стопанско право в Института по национално стопанство във Варна.
Снимка на три колони – без текст


17.04.2009 г., с. 10
Търговия
Сделки с облигации раздвижиха оборота
Най-много средства бяха изхарчени за книЖата на Хелт енд уелнесАДСИЦ
Сделки с облигации раздвижиха оборота на фондовата борса. За изтъргуваните дългови ценни книжа на 5 емитента бяха изхарчени 2.42 млн. лв., което беше 76.1% от общия оборот в редовната сесия на БФБ.

Най-много средства инвеститорите отделиха за прехвърляне на облигациите на Хелт енд уелнес АДСИЦ. Оборотът по позицията достигна почти 2.4 млн. лв., което бе 98.8% от обшия оборот в облигации. Общо 1200 лота на фонда за имоти смениха собственика си. Цената на последната сделка се запази на 100% от номинала, който е 1000 EUR.

Дългови книжа бяха прехвърлени и по позициите на Инвестбанк АД, Евро-лийз Ауто АД, Флорина България АД и Евролизинг ЕАД. Цената на Евролийз Ауто се понижи до 88% от номинала, а всички останали облигации затвориха без промяна.
/Клуб предприемач

17.04.2009 г., с. ІІ-ІІІ
Перник се научи да печели пари от еврофондовете
Росица Янакиева, кмет на община Перник

През 2008 г. община Перник направи солидна подготовка за кандидатстване за европари по оперативните програми на ЕС.

Тя разработи 3 проекта по Оперативната програма Регионално развитие, а през тази година подготви и внесе още един проект. Един от четирите проекта вече получи финансиране и дори стартира - това е рехабилитацията на пътя Дивотино - Люлин - Голямо Бучино.

Опит

Договори

Това са изграждането на връзката с магистрала Люлин - пътя от Дивотино до Голямо Бучино; изграждане на канализация в Перник; договор за техническа помощ при изготвянето на идеен проект за втория етап на регионалното депо за твърди битови отпадъци и за партньорство между общината и бизнеса за създаването на добра бизнес среда.

Извън оперативните програми Перник спечели финансиране на реконструкцията на главния път в съществуващата индустриална зона на града в кв. Изток, където работят над 25 фирми.

Финансиране

Наскоро общината беше уведомена, че е спечелила още два проекта, по които предстои да бъдат подписани договори.

Първият от тях е по Оперативната програма Човешки ресурси - Грижа в семейна среда, който е на стойност 119 550 лв. за 1 година.

Вторият е Укрепване на бреговете на река Мъниш на стойност 280 000 лв. и ще бъде финансиран от Министерството на извънредните ситуации.

Програма

Специална стратегия за развитие на младите хора предстои да бъде приета от община Перник.

Състоянието на младото поколение и мястото му в обществото са едни от най-важните приоритети на общината.

Основна цел на стратегията е да се създадат условия за развитието на младите хора и те да не напускат региона.

За реализацията на стратегията е разработена и общинска програма за младежки дейности.
Снимка на три колони – Според кмета Росица Янакиева общината е успяла да изчисти старите си задължения
Снимка на три колони - Започна изпълнението на мащабен проект по ОП Околна среда за изграждане на канализацията на Перник, който обхваща три големи квартала- Калкас, В. Левски и Рудничар, където няма канализация. Топ е на стойност над 33.5 млн. лв. Фирмата изпълнител Главболгарстрои пое ангажимента за една година обектът да бъде напълно завършен.
Снимка на три колони - Преди дни министър Асен Гагаузов направи първа копка на изграждането на пътя За селата Дивотино - Люлин - Голямо Бучино. Финансирането е по проект на ОП Регионално развитие и е на стойност над 4 200 000. Реализирането на проекта ще осигури връзка на Жителите на Люлин с новостроящата се автомагистрала Люлин.
/Клуб предприемач