18. Широколъшки носии и занаяти
Родопските носии и специално широко-лъшката са пряко свързани с климата, бита, традициите, влиянията на други етноси, преселенията и естетическите качества на населението. Те представляват компонент от културното наследство на народа ни.
Белите тесни шалвари, забуни и долами, с които са дошли голяма част от предците ни от Солунско, Серско, Драмско и други места на поробена България, значително са се променили във времето. Основната причина за това са били по-суровият планински климат, влиянието на облеклото на юруците, а сигурно и останалите традиции в това отношение още от времето на траките.
|
Типични широколъчани – Марушка и Атанас Бочукови в широколъшки носии, след успешно представяне на Софийска сцена от широколъшкия самодеен фолклорен ансамбъл на постановката “Попрелка”. 1973 г.
|
Доминацията на естествения бозов цвят на овцете се е отразила главно в мъжкото облекло. Шалварите най-често били с този цвят. Само дюлгерите предпочитали черния или син цвят. Поясите и в двата случая останали червени, а навущата - бели. Калчуните обикновено били бозови с богата декорация от гайтани. Шапката, наречена както на много места в България гугла, се е правела най-често от черна овча кожа. По-възрастните мъже, особено през зимата, задължително носели кюркьове, които пазят гърба и кръста, също от овча кожа.
Малките момченца, до започване на училище ги обличали в гришки (като рокличка), а след това облеклото им не се отличавало от това на техните бащи: потурки, забунчета и долами, калчуни и кожени гугли.
Основната женска носия е бил “волняника” – тъмно син или черен, богато декориран с гайтани със сърма. Престилката, наречена “миндил” била оранжево-златна със зелени ивици. Към волняника имало “пазухи цали в дантели”, “клашникът” бил богато “обшерен” със сърма по ръкавите и дантели за фон, а отпред - с черни кожички.
На главата се слагала красива, най-често вълнена кърпа или “тестемел” за по-възрастните жени. Старите жени носели под тестемела подбрадник от капшон с накити – най-често сребърни синджирчета. Терлиците били везани с гайтани и сърма. Отпред на пояса девойките слагали кърпичка, а над ухото – цвете, наречено за любимия момък. Малките момиченца, подобно на момченцата, носели гришки.
Oблеклото на широколъчани - както мъжкото, така и женското, е неповторимо и прави неотразимо впечатление на всеки, който го е видял поне веднъж. През последните четири столетия то е претърпяло значителни промени, за да се оформи във вида, в който го познаваме и виждаме днес по време на фолклорни изяви в Широка лъка и околностите.
А това, което познаваме, е неповторимо, не само хубаво, не само естетически и цветово оформено, но и много отличаващо се от останалите, не по-малко хубави и неповторими родопски носии, които правят цялата гама на родопската идентичност, впечатляваща не само за изследователите, а и за всяко човешко сърце!
Според Н. Гьочев, (2002) през първата половина на XX век най-известните шарачки майсторки-творци с богато въображение и художествен усет, които са имали собствен стил във везмото на волняниците, били прочутите широколъчанки: Велика Радичева, Велика Паева, Бисера Невинова, Бисера Калайджиева, Дора Канинска, Слава и Райна Славчеви, Мария и Калуда Кунини и Шина Абрашева от с. Солища. Техните волняници са послужили за модел, по който са изработени волнениците на Държавния ансамбъл в гр. Смолян и на музикалното училище в Широка лъка.
Не по-малко впечатляващи от волняниците са и кичените халища с късо и дълго кичило, както и прочутите родопски одеяла, изработвани в широколъшко. В тях са “вплетени мечтите за красота и умението да се съчетават багрите” (Гьочев, 2002). Прочути тъкачки със собствени модели, получили висока обществена оценка, са Шина Абрашева, Рада Шаркова и много други.
Сподели с приятели: |