1873 п е с е н песента слушам. Във нея и не умира прекрасна в черни дни, в тъмни години песента за оня юнак…



Дата15.11.2017
Размер161.87 Kb.
#34675






1837 1873



П Е С Е Н
Песента слушам. Във нея И не умира прекрасна

в черни дни, в тъмни години песента за оня юнак…

две слънца бели греят Песен хубава и неясна

и две месечини. като мартенски мрак.

Отминавали зима и лято -

Десет пъти паун пропява. сякаш сянка на падащ лист.

Белее момино гърло. И тъмнеела тъмна гората,

През планината корава страшна страшнеела вис.

къпина корен прехвърля.

Свобода! Птица галена!

И мили моми българки Пред твоя дъбов олтар

като лястовки тънко говорят, зелени байраци палели

като яребици ситно вървят, зеления си пожар.

бели като бяла книга,

с лица – охридска ябълка. Под бесилото покрай София

се изправила руса глава,

Песента слушам – във нея за да бъде оная строфа:

едрее ябълка блага. “Който падне… за свобода…”

Дете като слънце грее:

Що ми е мило и драго…”





стр. 2

И дошъл оня лелеян

минзухарено весел март.

И ми е мила и драга Шарени люлки люлеели

земята с пушек и цвете, мартенския си шар.

с поляни, където лягат В градчета с църкви и гълъби,

цигански ветровете. под планина с гнездо на сокол

поднесли прагове дъбови

И ми е мило и драго, дискоси хляб и сол.

че тая песен без име И още дори несъмнало,

като кос стои на прага песенни думи ечат -

на моята къща зиме. как се минава по стръмното




страшен, но славен път



от сълзата на патриарх Евтимий,

от песента за Иван Шишман

до Верешчагиновата зима

върху Шипченския балкан…


Песента слушам. Във нея Буен перчем се ветрее…

в черни дни, в тъмни години Кърши рога сур елен.

две слънца бели греят И два байрака се веят -

и две месечини. един цървен, друг зелен!



Петър КАРААНГОВ
Какво искам повече, като гледам

отечеството си, че ми е свободно!

Такова нали е предначертанието ми

днес за него, не да видя себе си

на голям чин, но да умра, братко.”




3 стр.
А н К е Т а КАКВО Е ЗА МЕН ЛЕВСКИ ? А н К еТ а

За мен Левски е лъч, лъч от светлина, лъч от

воля, лъч от желание за свобода. Той е един от

най-великите българи. Дал е живота си за

свободата на България! Гладувал е, студувал е,

криел се е непрестанно в името на Отечеството.

Апостолът е бил гениален, а неговата смелост – огромна. Живеел е сред

самите турци, предрешен и маскиран, много пъти е рискувал живота си.

Левски казва – “Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя – губя само мене си!” Той трябва да е пример за подражание. Като него ние трябва да пазим

Родината си – на всяка цена!!

Александър АНДОНОВ 6”б” клас

Левски е един невероятно силен и горд българин, какъвто никога не съм виждал. Той ме кара да се гордея, че съм българин! Вдъхновява ме със своята вътрешна сила – с това, че безотказно се е стремял към нашето освобождение. Този патриот така лесно и приятно е успявал да повдигне духа на сънародниците си, да ги накара да бъдат силни – освен физически, и духом – нещо, пред което аз действително се прекланям.

Той е човек, чиято свята история ще остане в паметта ни. За когото аз винаги се сещам в трудни моменти - неговата сила и борбеност ми дават кураж да се справя с проблемите…

Илия ДРАГАНОВ 6”б” клас

Според мен характерът на Левски му е дал вдъхновението да се бори за Родината Той напуска дома си, майка си, града си – за да започне своето народно дело. Да хвърли светлина в душите на хората и да пропъди мрака от живота им.

Множеството приключения свидетелстват за енергичния му нрав, усъвършенстван през годините на преследване.

Неговата саможертва не е била напразна. Лично аз му се възхищавам – и ако има неправда, все някога ще се роди човек с близък характер като на Апостола. Въпреки че като личност той е уникален и единствен за България.

Радослав ПЕТКОВ 6”б” клас


А н К е Т а КАКВО Е ЗА МЕН ЛЕВСКИ ?


Левски е велик мъж. Той ми доказва, че с постоянство и упорство може да

се постигне много. Например със своя лъвски скок…Така е смаял погледите

на другите, че е получил прякора си Левски. Той ме убеждава, че трябва

да съм достоен, честен и трудолюбив.

Без него България щеше да е още под робство. Затова е мой идол.

А днес забравяме кои сме, какво правим, цялата си чест и достойнство.

Винаги трябва да помним какво е за нас Левски!

Атанас ИВАНОВ 6”а” клас
Васил Левски е родолюбец,

светъл ум. Първоначално монах,

после отречен от расото заради

любовта си към народната свобода и

омразата към робството и поробителите.

Искал е България да е “чиста и свята република”, независима държава.

Много всеотдаен в дейността си, а в сърцето му горял непокорен пламък.

Той винаги ще живее в нас, защото е изключително велик човек.
Денис ГАНEВ 6 “а” клас
Левски е народен будител и велик българин. Той значи много за мен,

със своята борба за освобождение на България от турско робство. Давайки

живота си за народа, е спечелил милионите български сърца.

В момента неговата къща в Карлово е велико място. Там са косите му,

които той оставил, посвещавайки се на апостолската си мисия.

Храбър, добър, велик човек, единственият достоен българин – кара ме

да се гордея, че съм в училище “Васил Левски”.

Искам то да остане за вечни времена, както и Левски е завинаги в сърцата ни.
Александрина КЛАРК 6”а” клас

4 стр.





Свободата на човека е един от най-важните проблеми на нашето съвремие.

Мислители и философи от хилядолетната човешка история са се вълнували

от този сложен въпрос, смятайки го за основен за човешкото самопознание, съществуване и за смисъла на живота.

Има много видове свобода, но всеки човек търси индивидуалните отговори

на въпроса за личната си свобода в смисъла на собственото си съществуване. Свободата е правото и възможността му за избор, за проявяване на собствената воля и разбирания, но решенията му не винаги са правилни.

Човешката личност живее в общество с установени порядки и закони, на които се дължи и функционирането му. Неспазването на определените правила от личността, позоваваща се на някакви несъгласия с реда, превръща свободата в свободия и пречи на околните. Всеки човек сам избира позициите си и пътя, по който да върви, но това трябва да се случва в съответствие с моралните ценности и етичните принципи. Личната ни свобода не трябва да накърнява свободата на околните, защото всеки има право на избор. Решенията, които вземаме, са огледало на собствената ни личност, те са отражение на индивидуалните

ни особености, но трябва да бъдат и израз на моралните норми, защото свободата е право, но и отговорност към себе си и към света, в който живеем. Тя е най-голямото човешко благо, но би трябвало и да е задължение. Уповавайки се на свободната си воля, човек сам гради съдбата си и е отговорен за решенията, които взима.

Всеки свободен избор ни развива и утвърждава като личности. Свободата не означава да правиш нещата, каквито искаш да стават, а така, както е справедливо да бъдат, както ни учат древните мислители.




Карина ШАХИНЯН 10”А’ КЛАС
5 стр.



Дали има човек, който поне веднъж

си е задавал въпроса – “Нужен ли ни е Левски днес?”

Защо пък да не ни е нужен!?! Той е бил силен млад човек, с нови и оригинални идеи за онова време. Сега нашето поколение има нужда от някого като Левски, който постоянно да го бута, за да може да се събуди от дълбокия сън и да постигне нещо в живота. Държавата ни е пълна с млади и умни хора като Дякона, но те бягат от страната ни, от реалността. Мислят, че там отвън ще им е по-лесно да се реализират. Да, така е – тук е по-трудно, но знаеш, че м о ж е ш да се пребориш успешно с всички трудности, които ще срещнеш нататък.

Левски е бил “свободен” по дух човек, който е мислил за Родината и народа си,

а не като нашите управници – политиците. Той е обикалял страната и е създавал тайни революционни комитети с цел да помогне за освобождението, а депутатите сега седят с кръстосани крака в кабинетите и се чудят къде да идат на почивка. В днешно време се правят паметници, скулптури, окачват се портрети на Дякона, но

с каква цел?! Да се били сетили младите, че съществувал такъв човек.

Скоро наближава денят от смъртта на нашия велик българин – 19.02. 1973 г. Живял едва 36 години, той е направил толкова много за страната ни, колкото всички политици, взети заедно. Едва ли ще има някой човек, който ще отиде на църква, ще запали свещ и ще се помоли за още един такъв като Левски!...

Но все пак, нека уважаваме дните, в които българският гражданин се сеща, че са съществували хора като Дякона и Ботев, в които с радост ще си каже: “Аз съм българин и се

гордея с това.”

Денислав ДАНИЕЛОВ 10 “а” клас 6 стр.



Свободата е нещо изключително важно за всеки човек. На кого не му е нужна свобода?

Най-добре се чувстваш, когато си свободен… За което се иска желание, но и да можеш

да воюваш за своята свобода.

Някои хора са лишени от свободата, защото не са я заслужили. В днешно време повече

от нас не се чувстват свободни – забързаното ежедневие, целият този шум и стрес няма как

да накарат човек да се мисли за свободен. Но всъщност е! Когато той има силна

воля, свободата е достижима, защото тя зависи само и единствено от хората.

Всеки един се нуждае от свобода. Някои са готови за нея, но други се страхуват да изберат позиция в живота си. Те живеят в свят, в който са роби на страха и не могат да се изправят срещу него. Тези хора не са свободни. Но…всеки може да си извоюва свободата.

Какъв е смисълът да си свободен, ако тази свобода няма да те постави в позицията на личност, която живее в хармония с другите, вълнува се за бъдещето и върви по пътя на доброто? Защото орелът е свободен само тогава, когато има крила!




Цветелина ДИМИТРОВА 10”а” клас




От една страна е предателство – защото в България е започнал нашият живот. Тук ни

е дадено всичко, от което едно дете има нужда: любящи майка и баща, които се грижат

и те обичат до сетен дъх. Природа, която е тъй красива, че не искаш да сваляш поглед

от прелестите й. Всичко в България е прекрасно и те кара да се гордееш с това, че си

българин.

Но от друга страна, не се чувстваш щастлив, защото не всичко в тази държава е

идеално. Никой човек, роден в България, не желае да напусне страната си. Хората

са принудени да емигрират на по-добро място, с по-добри условия за работа и живот.

Защото некадърните и безразсъдни управници, които управляват като тирани и мислят единствено за себе си, принуждават истинския родолюбец да напусне майка България.

Много българи емигрират, за да работят и осигурят по-добро бъдеще за децата си.

Други отиват в по-големите страни, за да учат, и след това да практикуват знанията

си в България и да работят за нея. Това не е предателство. Предателство е само тогава,

когато напуснеш страната си завинаги и забравиш, че си българин!

7 стр. Денислав ДАНИЕЛОВ 10”а” клас




8 стр.

Тренирам в националния отбор на ЦСКА по волейбол.

Наскоро – на 15.01.2010год. , имахме много интересен и приятен за наблюдаване мач,

който накрая спечелихме. Проведе се в Годеч. Нуждаехме се от много концентрация, сила

и мощност,  както и от голямо самочувствие. Напрежението беше изключително ,

а публиката превъзбудена. Всички викаха с все сила “ЦСКА”, но  разбира се - не само

за нас. Имаше и други отбори - Годеч, Сърбия, Pirrot….

Ние се състезавахме първо срещу Годеч. Трябваше да спечелим 2 от 3 гейма, за  да ни счетат за спечелили. Аз бях номер 4. Разбира се , резултатът ни беше 3-0 , което беше повече от очакваното. Наистина се радвам, че спечелихме този мач, защото това  бе много важно за нас

и от него зависеше как ще потръгне следващият.

     Ето че и за него дойде ред. Играхме срещу Сърбия. По време на играта всички играчи



от отбора ни се бяха отпуснали, защото вече знаеха, че са спечелили един мач и няма нужда

от втори - което беше абсурдно и в никакъв случай не трябваше да губим. Мина време и никой не се опитваше да трупа точки. Свърши геймът с лошата новина,  че този сме го загубили...

Все още можехме да оправим нещата, защото ние можехме да спечелим два. Трейнерът

се скара на целия отбор и подмени  играчите. Аз обаче за късмет все още бях на игрището

и останах да играя. Всички вече знаеха, че ако спечелим, от това ще зависи кариерата ни

в бъдеще, и се постарахме като екип да вземем мача в наши ръце. Така и направихме. Спечелихме и останалите два гейма!! Бяхме на върха на щастието!

             Ние вече бяхме приключили с нашето изпитание и сега само оставаше да викаме



с останалата си сила за другия ни отбор - Еоп, които бяха момичета  до 15 години и се

наричаха "Пионерки" . Те трябваше да играят своите мачове срещу Сърбия и Pirrot...

Разбира се ,бяха доста по-силни от нас и лесно смачкаха противниците като хлебарки, както направихме и ние. Преди да дойде време за тръгване, ни оставаше да свършим още една работа - да си вземем наградите, които бяха купи + безплатна вечеря в ресторант. В самия ресторант извикаха всеки капитан на отбор и връчиха купите - за нас беше ПЪРВО място, за сърбите беше Второ място и накрая за Годеч – Трето място.

Когато си затръгвахме, беше най-весело, защото през целия път към къщи пяхме

песни, разказвахме си вицове ,

както и смешни случки, и най-вече

се веселихме и викахме

с радост за победата!

Цветозара СТОЯНОВА

6”а” клас




Цветозара СТОЯНОВА стр.9

6 “ а” 0 9клас Аз мечтая да стана лекарка. Искам да помагам на хората, като ги лекувам. Не е хубаво човек да е болен от някакъв опасен вирус или грип. Но погледнато от добрата страна, какво по-добро от това да помогнеш в такъв момент и да го излекуваш, да облекчиш болката му…

Всички ми казват, че много трябва да уча, ако искам да стана лекарка. Аз съзнавам това, готова съм да дам всичко от себе си, да уча добре – защото това е професия, която ми харесва и с която ще бъда полезна на хората.

Не заради това мой любим преподавател е г-жа Чешмеджиева. Тя е умна и добра. Харесва ми как преподава. Когато слушам уроците, които обяснява ясно и разбираемо, после много лесно уча и запаметявам. Чудя й се как успява да се справи с нашия клас. Тя е най-добрата класна! Петра ВАЦКИЧЕВА 6”б” клас



Единици са българите, обединили в себе си воля и дух, родили от сърцето и утробата на злощастната ни Родина чистата си жертвена обич към нея и изписали с кръв светите закони на бъдещето й. Това са предтечите, апостолите, мисионерите, човеците. Не просто добри, а поели безмерно добротата на света и на дело претворили я в порив, в сила, в бъднина. Неми оставаме пред тях, невидими, единствено обичащи и очакващи от времето да покаже истинския им ръст, да събере прахта им от миналото и възкреси мисълта и идеите им.

Бъдещето, все към него гледаме…Така, както и Левски гледаше към него, с поглед син и устремен, с твърдост и решимост. Бъдещето на децата ни, сякаш нашият живот е вече песен, едно стройно ехо на младежкия ни ентусиазъм, за който да скочиш като Левски беше чест и признание. Левски днес е друг, безмълвен и сякаш безкрайно търпелив, затаил укора на сините си очи и неспиращ да вярва в силите и духа български, в Правдата, която неговата България един ден ще роди. Децата ни, в тях е вперен неговият поглед, там сочи светлото му чело. Те ще спасят и пречистят лицето й, ще възвърнат гордостта й, ще измият срама й.

За всеки дом е нужен един Левски, всекиго да прониже мисълта за него. Думите му - “прости и ясни”, да са не само “упование и надежда”, но и знак за действие, за тревога… Левски днес – това е Левски в нас. Дълбоко, пулсиращо и пронизващо, като съвест, като човешка и национална съвест. Да потърсим без страх знаците на тази съвест, да я оградим с грижа и любов.

Малко са народите с такива герои, с такъв Апостол! Не всеки има тази гордост, тази личност, тази висота…Имаме много в наследство, от нас зависи как ще го претворим и продължим. Силата, духът, смелостта, волята са в нашите гени и нека ни изпълва само гордост от това. Както бе казал самият Левски – “Времето е в нас и ние сме във времето” – така че да започнем от чистите извори и ги превърнем в мечтаната от него България. Да смажем страха и безсилието, подлостта и мерзостта, които родиха предателството, да дадем на децата си оръжието на Левски, идеите и заветите му. Да вдъхнем в сърцата им българското: Емилия ВЪЛЧЕВА

Аз съм Левски! Ей ме на!” учител по БЕЛ





Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата, преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещото ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни , да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане, па тогава. Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.


стр.10 Издава: 6”а”, 6”б”, 10 “а” клас

Гл. редактор: Емилия ВЪЛЧЕВА
Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница