19. Особености на радиоактивното замърсяване на атмосферата при аварии в АЕЦ. Ядрена авария
Илин и съавтори приемат, че авария е всяко краткотрайно или продължително ненормално изхвърляне в околната среда на голямо количество радиоактивни вещества.
Гусев и Белянов дават строго количествена дефиниция на ядрена авария, в зависимост от степента на дехерметизация на облицовката на горивните елементи.
според тях ядрена авария има когато над 1% от повърхността на горивните елементи имат газова нехерметичност за изотопите на криптона, ксенона и йода и над 0,1% нехерметичност, допускаща контакт на топлоносителя с ядреното гориво;
Мащабите на аварията и последствията за околната среда варират в широки граници.
Преобладаващата част от авариите, станали до сега са малки и са предизвикали радиоактивно замърсяване на малки територии в близост до реактора.
Най-тежките и най-опасни аварии в АЕЦ се дължат на загуба на контрол на верижната реакция и прегряване на горивните елементи, което може да завърши с парна или химическа експлозия.
парната експлозия се дължи на прегряване на водата в първи контур и може да предизвика разрушаване на част от инсталацията, включително и активната зона;
химическа експлозия настъпва при прегряване на водата в първи контур до много висока температура и деструкция на водата до водород и кислород. В такъв случай водородът може да се затопли и да предизвика експлозия;
Прегряването на водата може да се дължи на различни причини:
повреда (отказ) на помпите, които осигуряват циркулацията на топлоносителя (водата) в системата;
внезапно спиране на енергозахранването и др;
Ядрен взрив, аналогичен на експлозия на атомна бомба, е невъзможен, поради различния състав на ядреното гориво и различната конфигурация на горивните елементи в реактора.
Най-честата причина за досегашните аварии в АЕЦ са грешките на персонала.
Една от най-големите аварии, станала в Чок Ривър, САЩ, е предизвикана от две грешки на оператора:
вместо да подаде забавител на неутрони (деутериева вода) операторът е прекратил постъпването на обикновена вода, използвана като топлоносител;
старши операторът забелязва тази грешка и наредил да бъдат въведени регулиращи (кадмиеви) пръти в активната зона, но операторът прави втора грешка, като извършва друга, ненужна операция;
в резултат на тези грешки активната зона бързо се прегрява и започнала да се стопява. Образувал се водород, който се запалил и предизвикал тежка химическа експлозия с разрушаване на активната зона;
С изключение на няколко тежки аварии, при всички останали е имало изхвърляне на изотопи през комина на централата.
Радиоактивното изхвърляне може да бъде под формата на струя или радиоактивен облак.
Факторите, от които зависи степента на радиоактивното замърсяване са:
При наличие на вятър изхвърлянето от комина е под формата на струя.
При слаб вятър или пълно безветрие се образува радиоактивен облак, който се разпространява около централата чрез дифузия.
Формирането на погълнатата доза от гама и бета лъчения при аварии в АЕЦ става по пряк и непряк начин.
Пряк път (начин) - външно облъчване с гама кванти и бета частици от изотопи, съдържащи се в атмосферата или отложени на земната повърхност.
Пряк път – вътрешно облъчване дължи се на радиоизотопи, постъпващи в организма чрез вдишвания въздух;
радиоактивните изотопи на благородните газове предизвикват само външно облъчване или облъчване на дихателните пътища. Те не се инкорпорират в организма, тъй като са инертни в химическо отношение и не участват в обменните процеси;
прекият път на формиране на погълнатата доза се наблюдава в зоната на локалните отлагания;
Непрекият път на формиране на абсорбираната доза се дължи на вътрешно облъчване с радионуклиди, които постъпват в организма в резулатат на миграцията по хранителните или биологичните вериги.
Този начин на облъчване на организма се наблюдава при хора, живеещи в по-отдалечените от АЕЦ райони, т.е. в зоната на тропосферните отлагания.
Радиоактивното замърсяване при аварии в АЕЦ наподобява на това при ядрени взривове, но съществуват и разлики, които се дължат на различните условия, при които се формира радиоактивния облак.
При аварии в АЕЦ температурата не е много висока, поради което радиоактивните аерозоли и газове не се издигат на голяма височина.
Съществува разлика при различните типове реактори: при урано-графитените реактори температурите са по-високи, в сравнение с водно-водните и издигането на радиоактивните аерозоли е по-високо.
Освен това голямото количество графит в тези реактори обуславя възникване на крупни пожари, с изхвърляне на големи количества радиоактивни вещества.
В резултат на тези особености урано-графитените реактори формират тропосферни (континентални) отлагания.
По-ниските температури при аварии в АЕЦ обуславят образуване на по-големи аерозолни частици, включително "горещи частици".
моноелементи, в които преобладава един радионуклид -
рутений или барий или церий и т.н.
една рутениева частица с активност 40 - 50 kBq образува две зони в тъканите: летална – на разстояние 1 мм от частицата, където причинява абсолютна клетъчна смърт и сублетална зона, в която се развива злокачествена дегенерация.
При аварии в ядрени реактори радиоактивното замърсяване е много по-продължително в сравнение с ядрените взривове.
При ядрените аварии съставът на радиоактивните изхвърляния зависи от времето на презареждане на реактора с ядрено гориво С течение на времето в горивните елементи се натрупват повече дългоживеещи изотопи, а делът на краткоживеещите намалява непрекъснато.
При ядрени аварии в околната среда се изхвърля сравнително малка част от общата радиоактивност в реактора, докато при ядрени взривове почти 100% от образуваните изотопи. При аварията в Чернобил са изхвърлени само 3% от радионуклидите в реактора.