19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9a. Доклади до получаване на ОНС „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1982-1988 г.
- 7б. Научни публикации след ОНС „Доктор“, до заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1988-1992 г.
| 19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва
7а. Научни публикации до получаване на ОНС „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г.
Въз основа на ограничени извадки е разгледана възможбостта за прулагане на размаха за оценка на точността на измерванията. Предлага се графичен метод, в зависимост от броя на извършените измервания.
Извършен е математико-статистически анализ на азимутални определения с помощта на жиротеодолити от различен тип, извършвани от различни наблюдатели. Приложени са различни критерии за установяване на груби и ситематични грешки, за оценка на нормалността на разпределението на налюдателните грешки и оценка на точността на измерванията. Формулирани са изводите, че точността на различните образци от даден модел жиротеодолити може да бъде различна, а тази на даден инструмент – да се променя в зависимост на условията. Личната грешка на нблюдателя не оказва съществено влияние.
Разгледани са въпроси от теорията на жироскопическото ориентиране. Изведена е формула за оценка на точността на равновесното положение на чувствителния елемент. Уточнена е ролята на инструменталната поправка и нулпункта на окачването на чувствителния елемент.
Накратко са разгледани методите за ориентиране на магнитните измервания в България през 1915-1961 г. Повече внимание е обърнато на на методите за ориентиране на магнитните станции, измерени през 1978-1979 г. за Генералната магнитна снимка на България в епоха 1980.0. Извършен е статистически анализ на определените астрономически азимути и са посочени предимствата на жироскопическото ориентиране. Докато точността на ориентирането на генералните магнитни снимки в епоха 1940.0 и 1960.0 се оценява на около 0.5‘, точността на ориентирането в епоха 1980.0, осъществено от автора, е 0.24‘.
Анализиран е математическият модел на азимуталните измервания с жиротеодолит. Представен е начин за уточняване на поправката на жироетеодолита по данни от измервания с два инструмента (две жироскопични приставки). Получената точност е .близо двойно по-висока от паспортна стойност
Направен е обзор на тенденциите за развитие на съвременните жиротеодолити и са представени най-съществените постижения. Обобщени са методите за определяне на равновесното положение на чувствителния елемент и е изведена формула по измерени времена в две точки. Изтъкнато е предимството на системите с автоматизирано следене и регистриране на резултатите.
Накратко е описана методиката за измерване на астрономични азимути с жиротеодолит и приложението на начина за обработване на измерванията предложен от автора. Установено е, че получената точност е напълно досатъчна за ориентиране на магнитни измервания за определяне на деклинацията в дискретни точки.
Въпреки че не е предназначена за сверяване на скали за време и честотни стандарти, системата „Транзит“ поддържа честата на излъчваните от спътниковите сигнали в строги граници, а скалата им за време синхрон по време. Това мотивира провеждането на експеримент за установяване на практическите възможности за използването на системата „Транзит“ като еталон за честора. Представена е постановката на експеримента и са разгледани статистическите методи за анализ на данните. Направен е извод, че по този начин могат да се проверяват високостабилни генератори на честота с относителна грешна до  .
В обзорен план са представени основите на хиперболичната локация, осъществена чрез доплерови измервания. Накратко е разгледана спътниковата навигационна система „Транзит“, с акцент върху структурата и интерпретацията на излъчваните радиосигнали. Дадени са методите за наблюдение и реализацията им в най-разпространените модели долерови приемници, както и различни аспекти от математическата им обработка с цел определяне на положението на точката стоене в дадена координатна система и взаимното положение на точки на земната повърхност.
Анализирана е структурата и съдържанието на първичните регистраци на доплерови наблюдения, след което са разгледани начините за конвертирането им до вид, позволяващ по-нататъшната им обработка. Разгледани са преназначението и особеностите на това конвертиране и е представен общия вид на формата на първично обработените данни. Накрая е дадена информация за разработения от автора софтуер МХVOTE за първична обработка на измервани, извършении със сппътникови доплерови приемници МХ1502, с каквито Военнотопографската служба разполага.
Разгледани са критически методите за обработка на спътникови доплерови наблюдения за геодезически цели и е дадена идея за усъвършенстването им от гледна точка на оптимизирането на структурата на данните. Концептирани са фунциите на база доплерови данни за въвеждане на възприетите формати на наблюденията.
Анализирана е възможността за съвместна обработка на разнотипни измервания чрез комбиниране на мрежите от тях, напр. линейно-ъглова и спътникова мрежа. Посочено е, че за да се извърши това е необходимо да се решат няколко проблема – съвместяването на координатните системи на обединяваните мрежи, определянето на височините и съотношението на тежестите на измерванията. За обработката се прилага двугрупов модел, а известно опростяване на задачата може да се постигне, ако се приложи техниката на свободното изравнение по метода на най-малките квадрати.
Анализирани са съществуващите апаратноориентирани формати за регистриране на спътникови доплерови измервания. За съхранение на данните от всички тях е получен единен базов формат. Предложен е концептуален модел за глобално логическо описание на геодезическа база данни, предназначена за доплерови наблюдения. Въз основа на релационния подход е извършен анализ на връзките между полетата на данните и е получена третата нормална форма за представянето им.
Формулиран е математическият модел на пространствена геодезическа мрежа, за определянето на която са извършени разнотипни измервания. Неизвестни величини са поправките към координатите на точките в хоризонталната топоцентрична система на всяка от тях. Така се стига до идеята за изравнение на свободна мрежа в 3D, което се извършва с помощта на допълнително минимизационно условие за минимална норма на вектора на неизвестните поправки към параметрите. Така се избягва опасноста от деформиране на решението заради непредставителни изходни дании. Накрая остава свободната мрежа да се трансформира в зададена координатна система. 9a. Доклади до получаване на ОНС „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1982-1988 г.
Изследван е стохастическият модел на измерванията с тристепенни роторни жиротеодолити. Акцентирано е върху значението на поправката на жиротеодолитите върху резултатите от измерванията и е посочено, че именно тази величина е определяща за точността на ориентирането.
Анализирани са резултатите от първите в България доплерови наблюдения на спътници от системата „Транзит“, осъществени през 1981 г., с помощта на апаратура СМА761. Съпоставени са дължините на векторите, получени от единчни позиционни определения и координатите на станциите в система „1950 г.“. След приложение на статистически тестове е установено, че по този начин може да се контролира минейният мащаб на геодезическата мрежа. Дадена е препоръка, че трябва да се избягват доплерови измервания в близост до източници на мощни радиоизлъчвания.
Предложен е стохастичен модел на ориентирането с жиротеодолит и е представена възможност за прецизно определяне на инструменталната поправка. Разгледани са различни методи за високоточно определяне на азимути и са съпоставени възможностите им за практическо приложение.
Накратко са класифицирани методите за измерване в космическата геодезия и са посочени най-важните характеристики на доплеровите наблюдения на спътниците от системата „Транзит“. Обобщени са опитът, натрупан от Военнотопографската служба и перспективите за приложение на доплеровите измервания за осигуряване на топографски геодезически данни за отбраната.
Анализирани са резултатите от единчни позиционни определения с помощта на спътникови доплерови измервания. Чрез моделиране на въздействието на най-значимите фактори – геометрични, атмосферни и инструментални се стига до извода, че общоприетите стандарти отколнения на прогнозираните орбити (радиоефемеридите) са напълно реалистични в радиално и напречно отношение, и силно занижени надлъжно. Изтъкнато е, че подобен подход може да се приложи не само за определяне на тежестите на измерванията, но и за калибриране на приемниците.
Аргументирана е необходимостта от софтуер за осъществяване на първична обработка на доплеровите наблюдения на спътници от системата „Транзит“, получени с приемници MX1502, с каквито Военнотопографската служба участва в международните кампании, организирани от Геодезическите служби на социалистическите страни. Коментирани са някои ососбености на възприетите формати за филтрирани наблюдения (MJV), както и някои особености на регистрациите на MX1502. Представени са основните характеристики на софтуера MXVOTE, раработен от автора във Военнотопографската служба.
Представена е програмната система за обработка на доплерови измервания на спътниците от системата „СОДОН“, разработена от автора във Военнотопрафската служба, изходждайки известните софтуерни продукти PREDOP и GEODOP. Описани са структурата и основните характеристики на системата, представената е актуалната й версия 2/86.
Коментирани са различни аспекти от обработката на доплеровия сеанс ГНСС‘84, извършена от Военнотопграфската служба – ролята на калибровъчните сеанси, изборът на метод за обработка на измерванията (изходна точка, минимален брой на станциите, следили дадена орбитална дъга и пр.), координатна система на получените резултати, потенциални проблеми, свързани с наблюденита на един спътниците ново поколение (№ 3080 NOVA). Съпоставени са реултатите на няколко точки от мрежата, получени в различни наблюдателни кампании и отделни сеанси.
Анализирани са резултатите от обработката на доплеровите сеанс на геодезическите служби на социалистическите страни ГССС-84, получени от Военнотопрафската служба и геодезическите служби на Германската демократична служба и Унгария. Съпоставени са вектори между станциите, определени чрез доплерови измервания и по координатите им в система „1942/83 г.“. Посочено е, че качествата на анализираните решения са сходни, а за получаване на обективна оценка на геоцентричното положение на мрежата трябва да се включат станции от други райони на света. 7б. Научни публикации след ОНС „Доктор“, до заемане на академична длъжност „Доцент“ (научно звание „Старши научен сътрудник II степен“), 1988-1992 г.
След като е изтъкнато, че коректният начин за комбиниране на разнотипни геодезически данни е да се извърши съвместна обработка на измерените величини, е формулиран математически модел, с който могат да се обхванат измерени пространствени вектори (с доплерови или GPS измервания) и конвенционални линейно-ъглови измервания. Този модел е приложен за създаване на рядка мрежа от опорни станции, предназначена за контролиране на глобалните параметри на Държавната геодезическа мрежа. Чрез моделен експеримент са представени резултатите от приложението на този подход в различни варианти.
Представени са първите резултати от геодезическото приложение на GPS в България, получени през 1989 г. от екип на Военнотопографската служба с помощта на два приемника WM101. Анализирани са данните от определянето с GPS на седем базови линии, определни с инжарни жици. Съпоставката дава задоволително сходство с наличните линейни електронно-оптически измервания и потвърждава установеното мащабно несъответствие на старите инварни данни със съвременните линейни определения.
Обобщени са резултатите от приложението на доплеровите наблюдения на спътници от системата на „Транзит“ през 1980-те години и е подчертано, че те са останали недооценени и не са намерили очакваното приложение. Въз основа на получените в страната резултати са изтъкнати предимствата на GPS измерванията, илюстрирани по точност с конкретни експериментални данни. Посочени са и редица фактори, които могат да ограничат приложимостта на метода. Затова е изказано мнението, че към геодезическите възможности на GPS трябва да се подхожда с премерен оптимизъм.
Дискутира се доколко е уместно въвеждането на термина „позициониране“ в специализираната българска лексика. Разгледани са математическите модели на геодезическите координатни опредления и ролята на априорната информация в тях. Изхождайки от там е потърсено основание за правомерността на съответните термини.
Разгледани са методите за обработка на доплерови наблюдения на спътници от системата „Транзит“, приложени за определяне на основната точка от Държавната геодезическа мрежа (ДГМ) в геоцентична координатна система. Разяснени са различията между системите NWL10D, NSWC Z-2, WGS72 и WGS84, с които е свързано доплеровото позициониране. Дадени са сведения за доплеровите кампании, в рамките на които основната точка на ДГМ е участвала. Изложени са всички получени резултати.
Разяснени са основните характеристики на геодезическото GPS позициониране с оглед на приложението му в техническите дейности, свързани с поземлената реформа. Разгледани са проблемите, които възникват за да се трансформират получените резултати в координатна система „1070 г.“, в случай, че тя бъде приета за основа на предстоящите геодезически и кадастрални работи, и е подчертано, че тя е неподходяща за бъдещи приложения.
Представено е състоянието на основните геодезически в България – хоризонтални, височинни и гравиметрични мрежи, за които е обобщено, че е характерна нееднородност по строежа, точността и дефинитивните им параметри. Затова са изложени възможностите за избор на нова референтна система (фундаментални параметри, координатно начало и ориентация, геоид) и геодезическа проекция. Подчертано е, че с оглед на ранообразието на решаваните задачи и практическите нужди, е напълно уместно съществуването на една държавна и една кадастрална координатна система. Изказани са съображения за новата геодезическа мрежа, която немунуемо трябва да се изгради и за практическите стъпки, които следва да се предприемат.
Описана е историята на създаването, предназначението и концепцията за изграждане на GPS. Разгледани са функционалните елементи на системата и са дадени основните характеристики на спътниците, орбитите и сигналите. Представен е математическият модел на основните видове GPS измервания и производните им величини, накратко са разгледани етапите в които протича геодезическата им обработка. Дискутирана е приложната сфера на GPS измерванията – геодезия, геодинамика и пр.
Накратко са представени геодезическите мрежи за изследване на деформации „Мирово“, „Крупник“ и „Балчик“, посочени са източниците на прежения във всяка от тях и текущият статус на изследванията на трите обекта. Представени са някои резултати от GOS кампаниите, проведени на тези мрежи – трикратно (Мирово), двукратно (Балчик), или само веднъж до момента (Крупник).
Направен е опит за класифициране на основните типове GPS приемници с приложение в геодезията и за систематизиране на основните им характеристики. Дадени са препоръки и напътствия към масовите потребители, целящи подготовката им за информиран избор. Каталог: docs -> N Juri N Juri -> Конкурс за академична длъжност "Доцент" по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми", специалност „Обогатяване на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство" N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли" N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление 13. Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт" Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|