1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия

1їВидението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия: -

2їЧуйте, небеса, и дай ухо, земльо. Защото Господ е говорил, казвайки: Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

3їВолът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; Но Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

4їУви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се и се върнаха назад.

5їЗащо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Вече всяка глава е болна и всяко сърдце изнемощяло;

6їОт стъпалото на ногата дори до главата няма в някое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

7їСтраната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

8їИ сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

9їАко Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се уприличили.

10їЧуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

11їЗащо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на огоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.

12їКогато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми?

13їНе принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, Тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание.

14їДушата Ми мрази новолунията ви и праздниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

15їИ когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

16їИзмийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

17їНаучете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

18їДойдете сега, та да разискваме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна.

19їАко слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

20їНо ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

21їКак стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

22їСреброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

23їТвоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

24їЗатова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

25їИ пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

26їИ ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

27їСион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

28їА беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

29їЗащото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте,

30їПонеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

31їИ силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.

1їСловото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:

2їВ послешните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

3їИ много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

4їБог ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палечници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.

5їДоме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

6їПонеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха с обичаи от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

7їИ земята им се напълни със сребро и злато; Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;

8їИ напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;

9їИ наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

10їВлез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на Неговото величие.

11їГордите погледи на човеците ще се унижат, А високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

12їЗащото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде Против всеки горделив и надменен човек, И против всичко, което се надига, (и ще се унижи),

13їПротив всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,

14їПротив всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда.

15їПротив всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,

16їПротив всичките тарсийски кораби, И против всичко, що е приятно да се гледа.

17їГордото носене на човека ще се наведе, И надменността ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

18їИ идолите съвсем ще изчезнат,

19їИ човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

20їВ оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил, за да им се кланя,

21їЗа да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

22їОставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?
ГЛАВА 3

1їЗащото, ето, Господ, Иеова на Силите, Ще отнеме от Ерусалим и от Юда подкрепата и подпорката, - всяка подкрепа от хляб и всяка подкрепа от вода.

2їВсеки силен и всеки ратник, Съдията и пророка, чародея и стареца,

3їПетдесетника и почтения и съветника, Изкусния художник и вещия баяч.

4їИ ще им дам деца за князе, Които детински ще владеят над тях

5їИ людете ще бъдат угнетявани човек от човека. И всеки от ближния си; Детето ще се големее против стареца, И нищожният против почтения.

6їКогато човек улови брата си от бащиния си дом, и му каже: Ти имаш облекло, стани ни управител. И нека бъде под твоя ръка това разорено място, -

7їВ същия ден той ще се закълне, казвайки: Не ща да стана поправач, Защото в къщата ми няма ни хляб, ни облекло: Няма да ме поставите управител на людете.

8їЗащото Ерусалим рухна, Юда падна, Понеже и каквото говорят и каквото правят са противни на Господа, И дразнят славните Му очи.

9їИзгледът на лицето им свидетелствува против тях; И те, като Содом, вършат греха си явно, не го крият. Горко на душата им! защото сами на себе си въздадоха зло.

10їКажете на праведника, че ще му бъде добре, Защото всеки такъв ще яде плода на делата си.

11їГорко на беззаконника! нему ще бъде зле, Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му.

12їА за Моите люде, - деца ги угнетяват, И жени владеят над тях. Люде Мои, вашите водители ви правят да заблуждавате, И развалят пътя, по който ходите.

13їГоспод става за съд, И застава да съди племената.

14їГоспод ще влезе в съда със старейшините на людете Си и с князете им, И ще им каже: Вие сте, които сте похабили лозето! Ограбеното от сиромаха е в къщите ви!

15їЗащо разломявате людете Ми и смилате лицата на сиромасите? Казва Господ Иеова на силите.

16їПри това, казва Господ: Понеже сионските дъщери са горди, И ходят с надигната шия и с безсрамни очи, Ходят тоже ситно, и дрънкат с нозете си,

17їЗатова Господ ще удари с краста темето на сионските дъщери, И Господ ще открие голотата им.

18їВ същия ден Господ ще отнеме Славата на дрънкалките, Мрежените забрадки и луничките

19їОбеците, гривите и тънките була,

20їИ главовръзките, верижките около глезените и поясите, Парфюмните кутии и хамайлиите,

21їПръстените и обеците на носа,

22їМантелата и туниките, шаловете и кесиите,

23їОгледалата и тънките ризи, чалмите и покривалата.

24їИ вместо благоухание ще има гнилота, Вместо пояс, въже, Вместо накъдрени коси, плешивост, Вместо нагръдник, опасване с вретище, И вместо красота, белези от изгаряне.

25їМъжете ти ще паднат от нож, И силата ти във война.

26їИ портите на Сиона ще охкат и ще плачат; И той ще седи на земята изоставен.
ГЛАВА 4

1 И в оня ден седем жени ще се хванат за един мъж, и ще му рекат: Ние ще ядем своя си хляб И ще обличаме своите си дрехи, Само нека се наричаме с твоето име; Ти отнеми нашия срам

2їВ същия ден издънката Господна ще бъде красива и славна, И плодът на земята изряден и приличен за избавените измежду Израиля;

3їИ останалите в Сион и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети, - Всички, които са записани в Ерусалим за живот, -

4їКогато Господ измие нечистотата на сионовите дъщери. И очисти кръвта на Ерусалим отсред него, Чрез дух на съдба и чрез дух на изгоряване.

5їИ над всяко жилище на хълма Сион, И над събранията му, Господ ще създаде облак и дим денем, А светлина от пламенен огън нощем, Защото ще има покрив над всичката слава.

6їИ ще има заслон да засенява от пека денем, И да служи за прибежище и защита от бури и от дъжд.
ГЛАВА 5

1їСега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

2їОкопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше сладко грозде, Но то роди диво.

3їИ сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

4їЩо повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, То роди диво?

5їИ сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

6їИ ще го запустя; не ще да се подреже, нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

7їЗащото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

8їГорко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

9їГоспод на Силите ми казва в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави къщи;

10їЗащото десет уврата лозе ще дадат само един ват вино, И един кор семе ще даде само една ефа плод,

11їГорко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

12їИ с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.

13їЗатова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

14їЗатова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И в нея слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

15їИ навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

16їА Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

17їТогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

18їГорко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи. И грехът като с ремъци от товарна кола, -

19їКоито казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!

20їГорко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

21їГорко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

22їГорко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -

23їКоито за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!

24їЗатова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

25їЗа туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потрепериха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

26їИ Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки от тях от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.

27їНикой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме, нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

28їСтрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

29їРевът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

30їИ в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя, И виделината помрачена през облаците й.
ГЛАВА 6

1їВ годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

2їНад Него стоeха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

3їИ викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

4їИ основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

5їТогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

6їТогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

7їИ като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

8їПосле чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

9їИ рече: - Иди, кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

10їНаправи да затлъстее сърдцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърдцето си, и да се обърнат та се изцелят.

11їТогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем,

12їДокато отдалечи Господ човеците, И напустнатите места всред земята бъдат много.

13їНо още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.

1їИ в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим, за да воюват против него, но не можаха да го завладеят.

2їИ известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърдцето на Ахаза и сърдцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.

3їТогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и синът ти Сеар-Ясув, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,

4їи кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димещи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.

5їПонеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:

6їДа възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.

7їЗа туй, така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито да бъде.

8їЗащото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -

9їЕфрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате това, вие няма да се утвърдите.

10їИ Господ говори още на Ахаза, казвайки:

11 Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.

12їНо Ахаз рече: Не ща да искам, Нито що изпитам Господа.

13їИ Исаия рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци. Та ще досаждате и на моя Бог?

14їЗатова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил.

15їСгъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;

16їЗащото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.

17їГоспод ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива, каквито не са дохождали От деня, когато Ефрем се е отделил от Юда,- Ще докара асирийския цар.

18їИ в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;

19їИ те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.

20їВ тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.

21їИ в същия ден човек, Който храни крава и две овце;

22їЩе яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.

23їИ в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.

24їСъс стрели и с лъкове ще дойдат човеци там, Защото цялата страна ще стане само глогове и тръни;

25їПоради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан сега с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.

1їИ Господ ми рече: Вземи си една голяма писателска дъска, та напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-шах-база;

2їи аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.

3їПрочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;

4їЗащото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.

5їИ Господ ми говори пак, казвайки:

6їПонеже тия люде се отказаха от тихо течещите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,

7їЗатова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат, Асирийският цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,

8їЩе нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.

9їСтрошете се, народи, бъдете разломени; и (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени.

10їСъветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.

11 Защото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:

12їДа не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.

13їГоспода на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.

14їИ Той ще бъде за светилище, - Но и за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.

15їИ о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И в нея ще се впримчат и ще се уловят.

16їЗавържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.

17їИ аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.

18їЕто, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.

19їИ когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове. И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?

20їНека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.

21їИ ще минат през тая земя зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.

22їПосле ще се взрат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.
ГЛАВА 9

1їНо на измъчената земя не ще има мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна - Нея, която по пътя към езерото, оттатък Иордан, Галилея на народите.

2їЛюдете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна сянка Изгря им светлина.

3їУмножил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във време на жетва, Както се радват, когато делят користи.

4їЗащото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, И бичът на угнетителя им.

5їЗащото всяка чизма на обутия ратник в шума, И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне и гориво за огън.

6їЗащото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.

7їУправлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

8їГоспод изпрати слово на Якова; И то свърхлетя и върху Израиля.

9їИ всичките люде ще го познаят, Дори Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:

10їКирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще ги заменим с кедри.

11їЗатова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му, -

12їСирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

13їНо пак людете не се връщат към този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.

14їЗатова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.

15ї(Старецът и почтеният мъж, той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).

16їЗащото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.

17їЗатова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

18їЗащото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.

19їОт гнева на Господа на Силите земята изгоря. И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.

20їЧовек ще граби отдясно, но ще остане гладен; И ще яде наляво, но не ще се насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца, -

21їМанасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И те заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.